Хромозома 6

18 март 1997 г. 15.45 ч. Ню Йорк

Лу Солдано показа полицейската си значка на входа на митницата, погледна ръчния си часовник и ускори ход. Току-що се беше появил в терминала за пристигащи пътници на международното летище „Кенеди“, след като с мъка преодоля голямото задръстване в центъра на града. Надяваше се, че не е закъснял за посрещането на приятелите си, пристигащи от другия край на света.

Насочи се към един от носачите с фуражка на главата и го попита къде е лентата за багаж на „ЕР Франс“.

— Чак на другия край, братко — махна с ръка човекът.

Какъв късмет, мамка му, изруга Лу и се понесе в бавен тръс. Изминал двадесетина метра с това темпо, той видимо намали скоростта и за пореден път даде клетва да зареже цигарите.

С приближаването си към дъното на огромната зала му стана ясно към коя лента трябва да се насочи. На един от мониторите на стената беше изписано ЕР ФРАНС, а под него се беше струпала плътна стена от хора.

Видя групата малко преди да опише пълен кръг около площта за получаване на багажи. Позна прическата на Лори, въпреки че беше обърната с гръб. Промъкна се през тълпата и хвана ръката й. Тя рязко се извъртя, позна го и лицето й светна. В следващия миг се хвърли на врата му и го стисна така, че жилите на шията му почервеняха.

— Добре, добре, предавам се! — промърмори усмихнато той. Освободил се от прегръдката на Лори, той се ръкува с Джак и Уорън, а Натали целуна по бузата. — Е, как пътувахте?

— Всичко беше наред — сви рамене Джак и погледна към Лори.

— Така беше — кимна тя. — Проблемът беше там, че нищо не се случи…

— Така ли? — учудено ги изгледа Лу. — Аз пък съм чувал, че в Африка е доста интересно…

— Какво точно си чул, човече? — погледна го Уорън.

— Ами… — проточи Лу. — Там имало много животни…

— И толкоз, а? — подхвърли Натали.

— Е, предполагам, че се среща и вирусът „Ебола“ — притеснено отвърна Лу.

— Точно така: животни и „Ебола“… Все пак, никога не съм бил там…

Джак се разсмя, останалите го последваха.

— Хей, какво става тук? — огледа ги последователно Лу. — Някой май се бъзика с мен!

— Точно така — кимна Лори. — Прекарахме чудесно! Първата част от пътуването ни беше малко страшничка, но в Габон беше страхотен купон!

— Видяхте ли някакви животни?

— Повече, отколкото можеш да си представиш.

— Всички казват така — недоверчиво въздъхна Лу. — Ще взема да отскоча дотам някой ден…

Багажът пристигна и групата го разположи на раменете си. Колата на Лу без отличителни знаци беше спряна в забранената зона на ъгъла.

— Една от незначителните ми привилегии — поясни той. Натовариха саковете в багажника и потеглиха. Лори се настани на предната седалка до него. Но едва изминала няколкостотин метра, колата затъна в безнадеждния трафик.

— А ти докъде стигна в разследването? — попита Лори.

— Вече се опасявах, че няма да ме попиташ — ухили се Лу. — Нещата се развиха с главоломна скорост, при това изключително благоприятно за нас. Тази погребална агенция „Сполето“ наистина се оказа златна мина! В момента един куп разбойници преговарят с прокуратурата за по-меки присъди срещу пълни самопризнания… А аз имах удоволствието да получа обвинителен акт срещу господин Вини Доминик!

— Фантастично! — възкликна Лори. — А онази отвратителна свиня Анджело Фачоло?

— Още е в дранголника — отвърна Лу. — Лепнахме му незаконно отвличане на трупа на Франкони. Не е кой знае какво, но и Ал Капоне изгни в пандиза заради неплатени данъци…

— А откри ли кой е информаторът на мафията в Патологическия център?

— Да — кимна Лу. — Всъщност чрез него успяхме да заковем фачоло… Вини Амендола се съгласи да даде показания в съда…

— Значи той е бил! — поклати глава Лори. В гласа й прозвуча тържество, примесено с разочарование.

— Нищо чудно, че се държеше толкова странно — обади се от задната седалка Джак.

— Събитията се развиха в доста неочаквана посока — обърна се да го погледне Лу. — Оказа се, че и един друг човек е замесен в цялата история. Предполагам, че вече е напуснал страната. Но ако някога се завърне, веднага ще бъде арестуван за убийството на едно младо момиче в Джърси, казва се Синди Карсън… Според нас мократа работа са свършили Франко Понти и Анджело Фачоло, но заповедта е била издадена от този човек. Името му е доктор Реймънд Лайънс. Някой от вас случайно да го познава?

— Никога не съм чувал за него — рече Джак.

— Аз също — добави Лори.

— Той е бил свързан с трансплантацията на органи, от която се интересувахте — подхвърли Лу. — Но за това ще говорим по-късно. В момента бих искал да ми разкажете за първата част от вашето пътешествие — онази, страшничката…

— Това е дълга история — усмихна се Лори. — Ако искаш да я чуеш, ще се наложи да ни поканиш на вечеря…