Доктор Браян Осман бе син на африканска зъболекарка и турски биолог. Медицинската му практика в богатото истанбулско предградие Бешикташ бе фокусирана върху тропически болести, които турците, пътуващи по света, все по-често прихващаха. Скорошната епидемия от хеморагична треска обаче доведе малко пациенти до лъскавия му кабинет.
Онази сутрин, когато доктор Осман посегна да отключи вратата, извеждаща от подземния паркинг в сградата му, последното, което очакваше, бе да го ударят и да изпадне в безсъзнание. Когато се събуди, лежеше в каросерията на камион, а един плешив мъж със сипаничаво лице и жестоко изражение го притискаше с коляно. Държеше в ръката си лъскав нож. Върхът на острието блестеше на сантиметри от лицето на доктор Осман.
— Не се съпротивлявай или ще си направя кефа да промуша окото ти чак до умния ти мозък. Разбра ли?
Доктор Осман кимна. Сърцето му биеше като лудо.
— Какво искаш?
Малак се наведе.
— Имам болна приятелка — поясни той.
Натисна ножа в скулата на доктора, докато тя прокърви.
— Нуждае се от теб.