Истанбулска загадка

33

Шофьорът на линейката потрепери. Лоша поличба. Махна към полицейската кола, блокирала пътя му. Премигващата й синя лампа се въртеше бързо, изпълвайки шофьорската кабина с електрически блясък.

От две години работеше в „Бърза помощ“ и никога не беше карал подобен товар. Ако кажеше на жена си, тя щеше да прокълне съдбата им.

Не, нищо нямаше да й обяснява, така реши, докато се промъкваше между полицейските коли. Сетне излезе на улицата към бетонната рампа на площад „Таксим“. Не, ще отрече, че е намерил втория обезглавен, открит в града за по-малко от пет дни. И ще твърди, че не е чул думите на инспектора за мъжа, който бил ирански биолог, специалист по мутация на вирусите. Не искаше да знае нищо повече. Щеше му се просто да се прибере у дома, да види децата си, да си хапне кюфтета и да погледа телевизия.

Не искаше да чува, че мъртвецът е работил със странни вируси.

Всички знаеха, че иранците най-вероятно разработват биологични оръжия. Но защо този бе убит в Истанбул?

Дали беше поличба? Той поклати глава. Не, не беше. Не можеше да бъде.