Истанбулска загадка

9

В Уайтхол, Централен Лондон, недалеч от Даунинг Стрийт, сержант Хенри П. Моулъм гледаше през прозореца. От офиса се разкриваше прекрасна гледка към Лондонското око. То се въртеше едва забележимо на фона на синьото небе и пухкавите облаци. От неговия офис нямаше такава гледка.

— Сержант Моулъм — чу се глас.

Той се обърна. Съвещанието бе свикано от Министерството на отбраната. В конферентната зала с тъмни облицовани стени седяха двадесет души. Сержантът беше доволен, че поне за малко успя да се наслади на гледката.

— Да, сър…

Бригадният генерал, който ръководеше съвещанието от края на лъскавата дъбова конферентна маса, огледа помещението, сякаш се чудеше кой е отговорил.

Моулъм се покашля и попита:

— Как бих могъл да помогна?

— Можете ли да ни информирате за последните новини, сержант?

— Тази сутрин прихванахме имейли и съобщения в „Туитър“, сър. Обикновено не обръщаме внимание на подобни неща, но тези съобщения са разменени между организаторите на демонстрацията, планирана за петък. Става дума за доставки. Да ги прочета ли?

Генералът кимна.