Истанбулска загадка

5

Малак вървеше бавно. Често извърташе очи, защото жълтите крушки не можеха да осветят достатъчно наклонения тухлен тунел пред него. Плешивото му теме почти докосваше тавана. Лъскавата му глава изглеждаше издължена, сякаш бе оформена така още при раждането му.

От огромните му ръце висяха две платнени торби, като войнишки мешки. И двете бяха празни. Когато стигна целта си, той ги остави до масите. Имаше работа. Проектът даде плодове. Дойде време да почисти. Станалото през последните няколко дни придвижи малко напред операцията по почистването. Ако някой скоро откриеше това място, нямаше да има никаква представа какво се е случило тук.

Докато пълнеше торбите, той се замисли за неочаквания им гост. Човекът се изпусна в последните си минути. Западняците бяха толкова слаби. Комфортният им живот ги правеше такива. Не знаеха как да посрещнат края си.

Извади ловджийския нож от ножницата под мишницата си и опипа острието. Беше все още остър. Добре. Пак щеше да му потрябва скоро, ако имаше късмет. Обичаше усещането за сила, което му даваше този нож. Колко вълнуващо! Вдигна го във въздуха и му се наслади. После го прибра. Предстоеше му много работа…