Истанбулска загадка

41

Звукът от свалянето на стъклото от задния прозорец в къщата на Шон в Лондон наподоби пукването на капачка от вакуумиран буркан с мармалад. На прозореца имаше аларма, но тя изключи.

Мъж в тъмносин анцуг и маратонки плъзна тънка метална пластина — електрически генератор — между двете части на алармата и открехна прозореца. Минута след това той вече тършуваше из стаите.

Интересуваше се най-вече от офиса на Шон. Откри го, дръпна завесите, включи осветлението и започна да снима. Засне всичко, което би представлявало интерес: кориците на академичните списания до бюрото на Шон; кориците на романите, които четеше; сметките за мобилния му телефон; банковите му извлечения; свидетелството му за раждане; снимките му с медалите за плуване и бокс, които бе спечелил през първата си година в университета… Засне и две вестникарски статии за афганистанските приключения на Шон, пъхнати под снимката на мъртвата му съпруга.

Отне му общо два часа. В интернет имаше много неща за Шон, но най-добре бе да преровиш дома му, за да се докопаш до пикантериите, които държеше близо до сърцето си.

Преди да върне стъклото на мястото му, мъжът с мършавото лице намаза ръба на прозореца е бързо засъхваш маджун. Само внимателен наблюдател би могъл да разбере какво е станало.