Истанбулска загадка

21

— Проклети глупави демонстранти! Какво нахалство! — възнегодува лорд Бидонър, клатушкайки се нагоре по мокрите гранитни стълби, водещи към лъскава черна врата. — Ние сме във война. Те не знаят ли? — Той изпъшка. — Радвам се да видя, че се справяш, Арап. Тъкмо навреме.

— И аз се радвам да ви видя, сър — поздрави Арап Анак. Шофьорът на лимузината държеше над главата му огромен черен чадър. Изчака лорд Бидонър да изкачи стълбите.

Тротоарът изглеждаше опустял. В края на улицата трафикът пъплеше по „Хеймаркет“ към площад „Трафалгар“.

Над тях августовският дъжд се стичаше по гладката гипсова фасада на елегантна лондонска къща. Когато Бидонър изкачи стълбището, блестящата врата между белите колони се отвори. Червеното око на охранителна камера се взираше в тях от бронзова лъвска глава, поставена над входа. Широк коридор, постлан с бял мрамор, се простираше зад прага.

Портрети в позлатени рамки на хора с перуки или цилиндри изпълваха стените. Черна мраморна стълба, която би изглеждала добре в стар холивудски мюзикъл с Фред Астер, водеше нагоре към балкона.

Усещаха се традицията и богатството: политурата с мирис на лавандула, като полъх от скъп парфюм, безупречно чистите слуги, тишината, която се спусна, щом входната врата се затвори зад тях… На Арап му харесваше. Това беше неговият свят.

Двойните врати в другия край на коридора изскърцаха при отварянето си. Надзърна една глава, после вратите се разтвориха широко. Влязоха вътре.

Помещението представляваше дълъг коридор с бели колони от двете страни. Добре облечени хора с тъмни костюми изпълваха редиците с плюшени столове в червена тапицерия, обърнати към подиум. Върху стойка до подиума се издигаше голям, тънък плазмен телевизор. Стаята бръмчеше от бърборенето им. Арап отиде до един свободен стол отпред и седна.

Лорд Бидонър приближи до подиума. След минута тих разговор с възрастен джентълмен, застанал до него, той почука по микрофона.

— Днес — започна лордът без никакви встъпителни любезности — мюсюлманството е най-бързо разрастващата се от всички религии в Европа. Според някои прогнози, които се основават на раждаемостта, още приживе на някои от вас тя ще стане вярата на мнозинството. Една ислямска Европа може да не се стреми към толерантност. Може да е фундаменталистка. А фундаменталистите не приемат благосклонно несъгласието. Когато предложат бурка на внучката ви, тя ще трябва да я облече.

Арап беше чувал всичко това и преди. Лорд Бидонър бе единственият човек в Англия, на когото се доверяваше. А той можеше да гарантира лично за всеки човек в тази стая.

— Е, какви са вашите планове, питате ме вие. — Лорд Бидонър направи пауза и огледа публиката си. — Някои от вас искат контрол на раждаемостта. Казвате ми, че майката природа неизбежно ще спре експлозивното нарастване на човечеството. Но нашата работа е да осигурим организирано намаляване…

Той се покашля многозначително.

— Не можем да позволим страната ни да бъде унищожена. И няма да го направим, обещавам ви. — Размаха пръст към групата пред себе си. Говореше категорично, което се хареса на Арап. Само вътрешният кръг можеше да знае повече. Всички останали трябваше да се задоволят с вярата в съвпаденията и лошия късмет.

Когато речта приключи, избухнаха аплодисменти. Продължиха поне две минути. Опашката от хора, които искаха да се срещнат с оратора, бавно намаляваше. Малак изчака, застанал отстрани.

— Добре подготвена реч, сър — похвали го той, когато всички си тръгнаха.

— Да вървим на малката ни среща, Арап.

Той кимна. След минути заедно с лорд Бидонър и още трима седяха около изумруденозеленото сукно върху маса за карти в съседната стая, облицована с дъбова ламперия.

— Знаете, че можем да вярваме на това момче. — Лорд Бидонър кимна към Арап. — Доказал го е. Предупреждението към всички вас за онези бунтове миналата седмица се оказа вярно. Гласувам да му дадем каквото поиска последния път, когато дойде тук. — Обърна се към Арап: — Имаш ли да ни кажеш нещо?

Изражението на Арап стана непоколебимо като скала.

— Да, лорд Бидонър. Според мен, както всички знаете, вероятно е скоро да избухне епидемия от белодробна чума…

Всички го гледаха с очакване. Тези мъже желаеха да разберат какво ще стане, но искаха също да останат надалеч. Представляваха неголяма, но влиятелна група. А целите им бяха същите като неговите.

— Очаквам масовите протести и претоварената транспортна система да доведат до бързо разпространение на вируса. Колкото до последствията, във Фиджи през 1875 година една нелечима епидемия от дребна шарка покоси двадесет и пет процента от фиджийците. Осемдесет процента от местните хавайци загинаха от подобна нелечима епидемия. Съвременният човек мисли, че подобни неща са останали в миналото. Но антибиотиците губят силата си. Нелечимите епидемии могат да доведат до подобно ниво на смъртност сред западното население, фокусирайки се предимно върху групите, сред които ще възникне инфекцията… Вие и вашите хора ще бъдете в безопасност, джентълмени, но е време да се насочим към провинцията. — Лицата около него бяха мрачни, но решителни. — Имам да кажа още нещо, лорд Бидонър — продължи Арап.

— Да — отговори лордът с равен тон.

— Ако нещата протекат според очакванията, всички ние ще трябва да ви бъдем много благодарни. — Арап се усмихна като хищник пред жертвата си.

Другите кимнаха.

Арап знаеше, че след кризата ще се роди една нова страна. Последния път, когато чумата опустоши Англия, настъпиха големи промени. Щяха да станат и този път. Страната щеше да се нуждае от нови лидери. А промените на върха във Великобритания щяха да се повторят и другаде. Хората в тази стая имаха планове за предстоящото време. Планове, които щяха да въведат нова система без абсурдното състрадание от миналото.

Вече нямаше връщане назад. Малак щеше да оправи проблемите в Истанбул с обичайната си прецизност и скоро на никого нямаше да му пука, че няколко души са изгубили живота си. Хората щяха да се тревожат само за това как да си набавят ефикасна ваксина. Извади от чантата си кутията с бели флакончета и започна да ги раздава.

— Клетвата ви за мълчание скоро ще бъде възнаградена — заяви той.

— Промяната най-после идва.