Истанбулска загадка

48

Арап Анак се взираше през затъмнения прозорец на гарвановочерния си „Мерцедес 62S“. От уредбата тихо се носеше „Ездата на валкириите“, точно както му харесваше. Климатроникът мъркаше. Електрическата прозрачна преграда между шофьора и задната част беше вдигната. Двойният турбо двигател V12 се чуваше като далечен бриз. Със света всичко щеше да е наред, ако километражът в задната част не показваше нула километра в час.

Той притисна юмрук в черната кожена седалка. Щеше да закъснее. Мразеше да закъснява. Вината бе изцяло на онзи нов охранителен кордон в Сити.

В този момент телефонът в колата звънна. Арап заби пръст в бутона.

— Да. — Тонът му беше арогантен. Изобщо не показваше желанието му колите покрай него да се изпарят.

— Пакетите са доставени. — Малак изглеждаше нетърпелив.

— Много добре — отговори Арап.

И прекъсна връзката.

Сега последната стъпка щеше да е лесна. Той се усмихна. Вече не му пукаше за трафика. Всичко бе толкова близо и никой нямаше представа какво ще стане…