Истанбулска загадка

31

Арап Анак бръкна в джоба на синия си блейзър „Армани“, извади телефона си и погледна екрана. Имаше съобщение. Прочете го веднага. Един разпоредител го водеше през облицованите с дървена ламперия коридори в Камарата на общините. Блъсканицата от парламентарни служители и посетители наоколо го дразнеше.

Разпоредителят спря до дълго кожено канапе пред висока врата с месингова брава. Върху табелка от слонова кост пишеше: ВХОД ЗАБРАНЕН. Канапето вероятно е изглеждало като ново през 20-те години на XX век. Във въздуха се усещаше мирисът на прясно полирана ламперия.

— Изчакайте тук, сър — помоли разпоредителят и посочи към канапето.

Човекът, с когото трябваше да се срещне, не разполагаше с личен кабинет. Използваше една отдалечена заседателна зала. Всичко това щеше да се промени скоро. Анак седна, погледна си телефона и почука по екрана.

Шифрованото съобщение от Малак се появи след няколко секунди. Малак се беше справил добре. „Диагнозата потвърдена, по-бърз резултат от очаквания“ — пишеше в съобщението.

Представи си как момичето изпада в кома, изражението на лекаря при смъртта й… А сетне и ужасът на лекаря от главоболието, от нарастващите подутини. Знаел е каква съдба го чака. Това е било най-лошото.

Преди смъртта си повечето хора няма да имат представа с какво са заразени. Ще се редят на опашки в болниците, пред лекарските кабинети и в аптеките, убедени, че съвременната медицина ще ги спаси. А после ще умрат. И светът ще стане едно по-добро място.

Човекът като разумно същество щеше да предотврати своето естествено унищожение, преди, да стигне до точката, в която да изчерпи всички ресурси на планетата си.

И тогава могат да започнат промените.

Вратата, пред която чакаше, се открехна. Излезе млада жена, изпълнила апетитно всяка част от черния си костюм.

— Лорд Бидонър каза да влизате, мистър Анак — покани го тя. После се оттегли.