Капризите на сърцето

15

След езерното приключение Моли се изкъпа, преоблече и излезе на верандата. Загледа се в купчината пособия за рисуване, които бе купила в града същата сутрин. Отдавна трябваше да се заеме с рисунките.

Но вместо да седне край масата, тя се настани на люлката и взе скицника, в който вчера бе нарисувала скока на Дафни от скалата. Зарея поглед в далечината. Накрая започна да пише.

Когато остави настрани скицника, вече бе написала началото на „Дафни отива на летен лагер“. Нямаше значение, че бяха само две страници, както и че идеите й всеки миг можеха да пресъхнат, нито че издателят й нямаше да купи тази книга, докато не направи поправките на „Дафни се претъркулва“, за които от „Бърдкейдж“ настояваха. Поне отново бе започнала да пише и се чувстваше щастлива.

Когато прекрачи прага на пансиона, я лъхна лимоновото ухание на политурата за мебели. Килимите бяха почистени с прахосмукачката, прозорците блестяха, а на масата в салона се виждаха куп розови чинии за десерт от дрезденски порцелан в комплект с чинии и чашки от същия сервиз. Стратегията на Кевин да държи влюбените далеч един от друг, докато не си свършат работата, явно даваше резултат.

Ейми се появи от вътрешността, понесла чисти бели кърпи. Огледа евтината лятна рокля на Моли, чиято пола собственоръчно бе украсила с четири реда разноцветни панделки покрай подгъва.

— Леле! Изглеждаш супер. И гримът ти е готин. Обзалагам се, че ще привлечеш вниманието на Кевин.

— Не се опитвам да привлека вниманието му.

Ейми плъзна замечтано ръка по прясната тъмнолилава смучка на шията си.

— В чантата си имам един страхотен нов парфюм. Трой подлудява, когато си сложа няколко капки на моята… ами, сещаш се. Искаш ли да ти услужа с него за малко?

Моли се спусна към кухнята, едва овладявайки желанието си да я удуши.

Беше още рано да вади кифличките с кайсии и овесените питки с краве масло, които бе направила сутринта, затова взе на ръце Ру и двамата се настаниха на един от столовете край еркерния прозорец. Той пъхна глава под брадичката й и отпусна лапа върху ръката й. Тя го привлече по-близо.

— И на теб ли ти харесва тук толкова много, колкото и на мен, мъниче?

Кучето я лизна в знак на потвърждение.

Младата жена плъзна поглед по наклонената морава, сетне го зарея към езерото. Последните няколко дни, прекарани в Гората на славея, както сега наричаше това място, я бяха върнали към живота. Погали топлото коремче на Ру и си призна, че голяма роля в душевното й изцеление бе изиграл Кевин. Той беше твърдоглав и самонадеян, влудяваше я безкрайно, но я караше отново да се чувства жива.

Въпреки заядливите му подмятания за нейния ум, куотърбекът не й отстъпваше по нищо. Също като неколцината други спортисти, които познаваше — сети се за Дан, ведно с Кал Бонър и Боби Том Дентън — Кевин притежаваше завиден интелект и находчивост, които даже идиотското му поведение не можеше да скрие.

Не че го сравняваше с Дан. За разлика от него, зет й обичаше кучетата. И децата. И как само обожаваше Фийби!

Тя въздъхна отново и отклони поглед към градините отзад, които Трой най-после бе разчистил от боклуците, натрупани през зимата. Люлякът цъфтеше с кичести цветове, перуниките се кипреха грациозно с пурпурната си премяна, божурите едва бяха напъпили.

Между лехите се мярна нещо пъстро и привлече вниманието й. Различи Лили, седнала върху една желязна пейка. Отначало реши, че актрисата чете, но след това осъзна, че шие. Замисли се за студенината, която проявяваше по-възрастната жена към нея, и се зачуди дали се дължи на личността й, или по-скоро на шумната публичност след сватбата? … Богатата наследница на футболен магнат, чието хоби е писането на детски книжки…

Поколеба се, сетне стана и излезе през задната врата.

Лили седеше близо до билковата градина. На Моли й се струваше доста странно, че толкова известна и несъмнено претенциозна актриса ще се задоволи с една таванска стая. И въпреки пуловера „Армани“, преметнат небрежно през раменете й, тя изглеждаше забележително доволна да седи край избуялата градина и да шие. Тази жена беше истинска загадка. На Моли й бе трудно да изпитва симпатия към някой, който се държеше толкова студено с нея, но не можеше и да негодува срещу Лили. При това не само заради някогашния си любим сериал „Лейс Инкорпорейтид“. Очевидно актрисата притежаваше значителна смелост, за да остане тук, въпреки враждебността, с която Кевин се отнасяше към истинската си майка.

В краката на Лили, до голямата кошница с пособията за ръкоделие, се бе разположила Марми. Ру подмина пренебрежително котката и припна да поздрави господарката й, която се наведе и го потупа. Моли осъзна, че жената шие покривка, каквато тя никога досега не бе виждала. Шарките не бяха с правилна геометрична форма, а представляваха преливаща смесица от вълнообразни линии и спирали в различни оттенъци на зелено, с леки нюанси на бледолилаво и контрастни щрихи в небесносиньо.

— Възхитително! — възкликна тя. — Не съм и подозирала, че сте истински художник.

Познатата неприязън в очите на Лили превърна топлия летен следобед в студено януарско утро.

— За мен е просто хоби.

Моли реши да не обръща внимание на смразяващата й студенина.

— Много сте добра. Какво шиете?

— Навярно голяма покривка — отвърна по-възрастната жена неохотно. — Обикновено шия по-малки неща, като калъфки и възглавници, но тази градина вдъхновява за нещо по-грандиозно.

— Смятате да изобразите градината върху покривката?

Доброто възпитание не позволяваше на Лили да подмине без отговор въпроса й.

— Само билковата градина. Едва вчера започнах.

— Първо сте направили рисунка или скица, така ли?

Лили поклати глава, опитвайки се да сложи край на разговора. Моли се поколеба дали да не си тръгне, но любопитството й надделя.

— Как можете да шиете нещо толкова сложно без предварителна рисунка?

Актрисата не отговори веднага.

— Отначало събирам отделни парчета, които ми се харесат, а след това вземам ножиците и — каквото се получи. Понякога резултатите са трагични.

Моли я разбра. Тя също твореше от откъслеци — няколко реда диалог, случайно нахвърлени скици. Никога не знаеше за какво ще се разказва в книгите й, докато не навлезеше в същността на историята.

— Откъде вземате парчетата плат?

Ру бе подпрял брадичка върху един от безбожно скъпите й сандали от колекция на Кейт Спейд, но Лили, изглежда, вече не се дразнеше от настойчивото любопитство на младата жена.

— Винаги имам в багажника си кутия с най-различни парцалчета — малко рязко отвърна тя. — Купувам големи количества парчета от различни платове, но тази покривка изисква нещо по-специално, платове, които имат своя история. Навярно ще се опитам да открия някой антикварен магазин, където продават винтидж35 дрехи.

Моли се загледа отново в избуялата трева.

— Моля ви, разкажете ми какво виждате.

Очакваше да я отреже, но възпитанието на Лили отново надделя.

— Отначало ме привлече лавандулата. Тя е едно от любимите ми растения. Освен това много ми харесва и сребристият отблясък на листата на градинския чай отзад. — Ентусиазмът на актрисата за творението й постепенно надви личното й възмущение от тази разглезена наследница, вкопчила се в сина й. — Градинската мента трябва да се оплеви. Тя е хищно растение и ще задуши останалите. Ето там, онази малка туфа тамян се бори за оцеляването си.

— Кое по-точно е тамян?

— Онова растение с малките листа. Още е слабо, но може да бъде не по-малко нападателно от градинската мента. Само че действа по-подмолно. — Лили вдигна глава и впери очи в нежеланата си събеседница.

Моли схвана посланието й.

— Смятате, че тамянът и аз си приличаме по нещо?

— А така ли е наистина?

— Аз имам много недостатъци, но коварството не е сред тях.

— Е, ще поживеем, ще видим.

Младата жена пристъпи към края на градината.

— Полагам големи усилия да ви ненавиждам също толкова силно, колкото вие — мен, но ми е трудно. Когато бях малко дете, бяхте моята героиня.

— Колко мило. — В гласа на актрисата сякаш звъннаха ледени висулки.

— Освен това харесвате кучето ми. И аз имам чувството, че отношението ви не е толкова свързано конкретно с личността ми, колкото със загрижеността ви за брака ми.

Лили настръхна.

Моли реши, че няма какво да загуби, ако говори направо.

— Зная каква е връзката ви с Кевин.

Пръстите на жената застинаха върху иглата.

— Изненадана съм, че ви е споделил. Мейда ми каза, че никога не говори за това.

— И сега не е. Аз сама се досетих.

— Много сте проницателна.

— А на вас явно ви е било нужно доста дълго време, докато се решите да дойдете и да го видите.

— Имате предвид, след като съм го изоставила? — попита Лили с горчивина в гласа.

— Не съм казала това.

— Но си го мислите. Що за жена е тази, която се отказва от детето си, а после се опитва да се промъкне в живота му?

— Съмнявам се, че е било точно така — заговори Моли предпазливо. — Преди това сте му намерили подходящ дом и родители, които ще го обичат и ще се грижат за него.

Лили се взираше в градината, но младата жена подозираше, че умиротворението и душевният покой, които бе изпитала по-рано на това място, са изчезнали безвъзвратно.

— Мейда и Джон винаги са искали да имат дете. Двамата обикнаха Кевин от деня, в който се роди. Но колкото и мъчително да бе решението ми, все пак прекалено лесно им дадох сина си.

— Хей, Моли!

Лили се сепна, когато иззад ъгъла се показа самият той, понесъл на ръце доволната и мъркаща Марми. Закова се рязко на място, когато видя майка си и пред очите на Моли неустоимият чаровник се превърна във враждебен мъж със суров поглед.

Приближи към съпругата си, сякаш тя беше сама в градината.

— Някой я е изпуснал навън.

— Аз бях — обади се Лили. — Преди няколко минути беше при мен. Сигурно е чула стъпките ти.

— Тази котка твоя ли е?

— Да.

Кевин я остави тутакси на земята, все едно пареше, и се обърна, за да си тръгне.

По-възрастната жена се надигна от пейката. Моли изтръпна при вида на отчаянието и трогателната беззащитност, изписани върху лицето й.

— Искаш ли да узнаеш кой е баща ти? — изтърси Лили неочаквано.

Кевин застина. Сърцето на Моли се късаше от мъка за него, докато си мислеше за всички въпроси, които бе задавала през годините за своята майка. Младият мъж се извърна бавно.

Майка му стисна ръце. Когато заговори, дишаше тежко, като че ли току-що бе пробягала няколко километра.

— Казваше се Дули Прайс. Не мисля, че това е истинското му име, но това е всичко, което зная за него. Беше на осемнайсет, високо и кльощаво хлапе от ферма в Оклахома. Срещнахме се на автогарата в деня, когато пристигнахме в Ел Ей. — Тя се взря с нежност в лицето на Кевин. — Косата му беше светла като твоята, но чертите на лицето — доста по-груби. Ти приличаш повече на мен. — Сведе глава. — Сигурна съм, че не си особено щастлив да го чуеш. Дули беше авантюрист, със спортен дух. Беше участвал в няколко родеа — мисля, че бе спечелил пари от наградите — и вярваше, че може да забогатее като каскадьор във филмите. Не си спомням нищо повече за него — още една черна точка за мен. Струва ми се, че пушеше „Марлборо“ и обичаше шоколадови блокчета, но всичко това беше много отдавна и може да го бъркам с някой друг. Когато разбрах, че съм бременна, вече се бяхме разделили, а аз нямах представа къде да го търся. — Замълча, явно опитвайки се да се овладее. — Няколко години по-късно прочетох в някакъв вестник, че е загинал при каскада с кола.

Изражението на Кевин оставаше безстрастно. Не би позволил никому да отгатне какви чувства го вълнуват. Ала Моли много добре го разбираше.

Ру усещаше, когато хората са разстроени. Надигна се и отиде да се отърка о глезените на Кевин.

— Имате ли негова снимка? — попита Моли, защото знаеше, че Кевин няма да го стори. Най-безценното й притежание беше единствената снимка на майка й.

Лили разпери безпомощно ръце и поклати глава.

— Ние бяхме още деца — две объркани и нещастни хлапета. Съжалявам, Кевин.

Той я изгледа студено.

— В моя живот няма място за теб. Не зная как да ти го кажа по-ясно. Искам да си вървиш.

— Зная.

Двете животни го последваха, когато закрачи към пансиона.

Лили се извъртя към Моли. В очите й блестяха сълзи.

— Няма да си замина! — заяви с яростна упоритост.

— Съвсем правилно — кимна снаха й.

Погледите им се кръстосаха и на младата жена й се стори, че в стената, която актрисата бе издигнала помежду им, се появи малка пукнатина.

Половин час по-късно, докато Моли изсипваше в плетения панер последните кифлички с кайсии, цъфна Ейми и обяви, че двамата с Трой смятат да се настанят в спалнята на футболиста на горния етаж, която стоеше празна, откакто той се премести в бунгалото на Моли.

— Някой от персонала трябва да спи тук през нощта — обясни момичето, — а Кевин каза, че ще ни плаща допълнително. Не е ли супер?

— Страхотно е.

— Искам да кажа, че не бива да вдигаме шум, но…

— Ще отидеш ли да донесеш конфитюра? — На Моли не й се слушаха още подробности за върховния сексуален живот на влюбените.

Но Ейми не възнамеряваше да се предава толкова лесно. Един нежен слънчев лъч в късния следобед освети смучката на врата й, докато се взираше напрегнато в другата жена.

— Изглежда, че нещата между вас двамата още може да се получат, ако се опиташ малко по-упорито. Бях съвсем сериозна за парфюма. Сексът е важен за мъжете и ако си пръснеш съвсем малко…

Моли тикна в ръцете й панера с кифличките и хукна към салона.

По-късно, когато се върна в бунгалото, завари Кевин там. Беше се настанил на стария хлътнал диван в предната стая, а Ру се бе излегнал на възглавницата до него. Неканеният й съквартирант бе протегнал крака, а върху скута му лежеше отворена книга. Макар че си бе лепнал непукистка физиономия, Моли го познаваше достатъчно, за да знае, че се преструва.

— Този Бени ми харесва — рече той и вдигна глава.

Сърцето й се сви, когато видя, че четеше „Дафни поздравява“. Наблизо лежаха другите четири книги от серията.

— Къде ги намери?

— В града. Миналата вечер, когато ходих, се отбих в детския магазин. Има най-вече дрехи, но собственичката продава и малко книги и играчки. Беше ги подредила на една лавица. Много се развълнува, когато й казах, че си тук. — Потупа с показалец страницата. — Този тип Бени…

— Това са книжки за деца. Не проумявам откъде ти хрумна да ги четеш.

— От любопитство. Знаеш ли, има някои неща в този Бени, които ми се струват познати. Например…

— Наистина ли? Е, благодаря ти. Той е изцяло плод на въображението ми, но аз се опитвам да придам на героите си качества, които читателите лесно могат да открият у себе си.

— Да, ами аз определено откривам себе си в Бени. — Сведе поглед към рисунката, на която Бени носеше слънчеви очила, които подозрително приличаха на неговите „Рево“ със сребристи рамки. — Само едно нещо не разбирам… Собственичката на магазина ми сподели, че някои от клиентите й настоявали да махне книгите от рафта, защото били порнографски. Я ми обясни дали не пропускам нещо.

Ру най-после скочи от дивана и приближи към господарката си, за да я поздрави. Тя се наведе да го погали.

— Чувал ли си някога за НДНА? „Нормални деца за нормална Америка“?

— Разбира се. Прави им удоволствие да преследват гейове и лесбийки. Жените са с дълги коси, а мъжете вечно се хилят с двайсет и четири каратови усмивки.

— Точно. И сега са се заяли с моето зайче.

— Какво искаш да кажеш? — Ру бе доприпкал обратно при него.

— Те твърдят, че поредицата от книжки за Дафни е хомосексуална пропаганда.

Кевин избухна в смях.

— Не се шегувам. Преди да се омъжа за теб, не обръщаха никакво внимание на книгите ми, но след всички истории, които се появиха за нас в пресата, явно са решили да спечелят популярност за моя сметка и се захванаха с мен.

Неусетно Моли му сподели за разговора си с Хелън и промените, които от „Бърдкейдж“ настояваха да направи в книгите за Дафни.

— Надявам се, че си й казала какво точно да направи с промените, които иска.

— Не е толкова лесно. Имам договор и те няма да публикуват „Дафни се претъркулва“, докато не им изпратя новите илюстрации. — Не спомена за остатъка от аванса, който й дължаха. — Освен това историята няма да пострада, ако Дафни и Мелиса не се държат за ръце и не се целуват.

— Тогава защо не си направила рисунките?

— Имах известни затруднения с… писането, творчески блокаж. Но откакто съм тук, отново мога да пиша.

— Значи смяташ да направиш поправките?

Не й хареса неодобрителната нотка в гласа му.

— Лесно е да отстояваш принципите си, когато имаш пет милиона долара в банката, но аз ги нямам.

— Предполагам.

Тя стана и се запъти към кухнята. Докато вадеше бутилка вино, Ру се отърка в краката й. Чу как Кевин пристъпи зад нея.

— Пак ще пием, така ли?

— Ти си достатъчно силен, за да ме обуздаеш, ако реша да ти скоча.

— Само внимавай да не контузиш дясната ми ръка, че с нея подавам пасовете.

Тя се усмихна и наля виното. Той взе чашата, която му подаде, и по негласно споразумение двамата излязоха на верандата. Люлката изскърца, когато мъжът се отпусна на нея и отпи от виното си.

— Ти си добър писател, Моли. Разбирам защо децата харесват книгите ти. Когато си рисувала Бени, забелязала ли си колко много…

— Какво става между теб и мъничето ми?

— Проклет да съм, ако зная. — Метна свиреп поглед към пудела, който се бе проснал върху единия му крак. — Следва ме по петите от пансиона до тук. Повярвай ми, не съм го окуражавал.

Моли си припомни как Ру бе доловил страданието на Кевин в градината, докато бяха с Лили. Очевидно двамата бяха сродни души, ала куотърбекът още не го знаеше.

— Как е кракът ти? — поинтересува се той.

— Кракът ми ли?

— Има ли някакви последици от онова схващане?

— Ами… мускулите са малко напрегнати. Всъщност доста е болезнено. Ще трябва да взема „Тиленол“. Но съм сигурна, че до утре ще ми мине.

— И повече недей да плуваш сама, става ли? Говоря сериозно. Беше глупава постъпка. — Отпусна ръка върху облегалката на люлката и я удостои с един от погледите си „най-добре е да ме послушаш, неопитно зайче“. — И докато не съм забравил, препоръчвам ти да не се сприятеляваш с Лили.

— Не смятам, че има такава опасност. В случай че не си забелязал, тя не ме харесва. Все пак мисля, че трябва да я изслушаш.

— Няма да стане. Това е моят живот, Моли, и ти нищо не разбираш.

— Това не е съвсем вярно — рече тя предпазливо. — И аз също съм сираче.

Той свали ръката си.

— Човек не се нарича сираче, когато е минал двайсет и една.

— Работата е там, че майка ми умря, когато бях на две, и аз много добре зная какво е да се чувстваш сам и отхвърлен.

— Обстоятелствата са съвсем различни, така че не се опитвай да правиш сравнения. — Кевин се загледа в гората. — Аз имах двама прекрасни родители. За разлика от теб.

— Аз имах Фийби и Дан.

— Когато те са се появили в живота ти, вече си била тийнейджърка. А преди това, изглежда, си била оставена на самотек.

Той нарочно отклоняваше разговора от себе си. Моли го разбираше, но реши да се направи, че не забелязва.

— Не съвсем, бяхме аз и Даниел Стийл.

— Какви ги дрънкаш?

— Обожавах книгите й и знаех, че тя има много деца. Обичах да си представям, че съм едно от тях. — Усмихна се, когато видя развеселената му физиономия. — Е, някои може и да го намират за смешно, но аз мисля, че беше много оригинално.

— Определено е оригинално.

— След това започнах да си фантазирам как Бърт ще умре от безболезнена смърт и тогава, като по някакво чудо, ще се разкрие, че той всъщност не е истинският ми баща. Моят истински баща се оказваше…

— Чакай да отгатна. Бил Козби36.

— Е, не съм се сещала да фантазирам чак дотам. Беше Брус Спрингстийн37. И без коментари, става ли?

— И какво да коментирам, след като Фройд отдавна вече се е изказал по въпроса?

Моли сбърчи нос насреща му. Помежду им се възцари изненадващо дружелюбна тишина, нарушавана единствено от похъркването на Ру. Но Моли не можеше да миряса, обичаше да разчовърква докрай нещата.

— Продължавам да смятам, че трябва да си поговориш с нея.

— Не мога да се сетя дори за една-единствена причина защо да го правя.

— Защото тя няма да си тръгне, докато не я изслушаш. И защото това ще продължи да те тормози до края на живота ти.

Той остави чашата си.

— А може би причината толкова настойчиво да си пъхаш носа в живота ми, с безполезните си опити да го анализираш, е, защото не искаш да изпаднеш в депресия, като се замислиш за собствените си каши и проблеми.

— Навярно.

Тъкър се надигна от люлката.

— Какво ще кажеш да отскочим до града и да хапнем?

Днес и без това бе прекарала твърде много време с него, ала не можеше да понесе мисълта да кукува тук сама, докато той се тъпче с немски шоколад.

— Добра идея. Чакай само да си взема един пуловер.

Докато вървеше към спалнята, Моли си повтаряше това, което вече отлично знаеше. Да излиза на вечеря с него, беше глупава идея, също толкова тъпа, както да седят двамата на верандата и да пият вино. И почти толкова неуместна, колкото да живее под един покрив с него.

При все че нямаше намерение да го впечатлява с външността си, тя реши, че едно шалче би подхождало повече на лятната й рокля, отколкото пуловер. Измъкна яркочервената покривка за маса, която откри забутана в долното чекмедже на скрина. Докато я разгъваше, зърна нещо странно върху нощното шкафче, което го нямаше преди и определено не беше нейно.

— Пфууу! Отврат!

Възмутеният й вик прозвуча толкова силно, че Кевин нахлу в стаята.

— Какво има?

— Погледни това! — Тя посочи към малкото шишенце с парфюм. — Онази нахална малка… развратница, която си вре носа навсякъде!

— Какви ги дрънкаш?

— Ейми е оставила онзи парфюм там! — Извъртя се към него. — Ухапи ме!

— Какво ти става, защо си толкова бясна? Аз нищо не съм направил.

— Не! Ухапи ме! Направи ми смучка ето тук. — Посочи с пръст шията си, няколко сантиметра над ключицата.

— Искаш да ти направя смучка?

— Да не би да си глух?

— Само втрещен.

— Няма кого друг да помоля, а повече не издържам да получавам брачни съвети от една деветнайсетгодишна нимфоманка! Смучката ще сложи край на това.

— Не ти ли се струва, че напълно си откачила?

— Хайде, продължавай. Подигравай ми се. Но към теб не се отнася по същия снизходителен начин, както към мен.

— Не си го и помисляй. Няма да ти правя смучка.

— Хубаво. Ще трябва да намеря друг кандидат.

— Няма да стане!

— Отчаяните обстоятелства изискват отчаяни мерки. Ще помоля Шарлот Лонг.

— Отвратително.

— Тя знае какви ги вършат онези две влюбени гълъбчета. Ще ме разбере.

— Само като си представя как онази жена се надвесва над врата ти, и губя апетит. И не мислиш ли, че ще е малко неудобно да се развяваш наоколо със синина на шията?

— Ще си облека блуза с яка и ще я вдигна.

— А после ще я свалиш, когато видиш Ейми.

— Добре де, реагирах прекалено и малко ме е срам. Обаче ако не направя нещо, ще се наложи да удуша хлапачката.

— Тя е просто една тийнейджърка. Какво ти пука?

— Добре. Да не говорим повече за това.

— А да те оставя да изприпкаш при Шарлот Лонг? — промълви той дрезгаво. — Няма да стане.

Тя преглътна.

— Значи ти ще я направиш?

— Предполагам, че се налага.

О, боже… Моли стисна очи и наклони шия към него. Сърцето й бясно заби. Какви ги вършеше?

Явно никакви, защото той не я докосна. Младата жена отвори очи и примигна.

— Може ли, ъъъ… да побързаш?

Кевин не я докосна, но не се и отдръпна. О, господи, защо беше толкова великолепен? Защо не беше сбръчкан и с тумбак, вместо да прилича на ходеща реклама на мускулести тела?

— Какво чакаш?

— От четиринайсетгодишен не съм правил смучка на момиче.

— Ако се съсредоточиш, съм сигурна, че ще си спомниш как става.

— Проблемът не е в съсредоточаването.

Блясъкът в тези яркозелени очи красноречиво подсказваше, че поведението й я бе довело на границата между ексцентричността и лудостта. Изведнъж яростта й стихна. Трябваше някак си да се измъкне от неловката ситуация.

— О, няма значение, забрави.

Обърна се, за да си тръгне, ала той я улови за ръката. Допирът на пръстите му я накара да потръпне.

— Не съм казал, че няма да го направя. Просто ми е нужна малка загрявка.

Моли не можеше да помръдне дори, подът под краката й да бе пламнал.

— Не мога просто така да ти се нахвърля и да те ухапя. — Палецът му погали ръката й. — Не ми е присъщо.

Кожата й настръхна, когато той вдигна ръка и пръстите му се плъзнаха по извивката на шията й.

— Всичко е наред. — Моли се ядоса заради хрипливите нотки в гласа си. — Нахвърли се и хапи.

— Аз съм професионален спортист. — Думите му бяха като съблазнителна ласка на опитен любовник. Пръстите му продължиха да описват възбуждащи кръгчета по врата й. — Ако не си добре разгрят, можеш да се нараниш.

— Нали тъкмо това е целта? Да има… рана?

Той не отвърна и дъхът й секна, когато устните му приближиха. Сякаш я разтърси електрически ток, когато докоснаха ъгълчетата на нейните.

Не ги впи, но тя имаше чувството, че цялата се разтапя. Чу тих, неясен звук и осъзна, че излиза от нея — най-лесната жена на планетата Земя.

Той я привлече нежно към гърдите си, но близостта на тялото му я изгаряше. Твърди мускули и топла плът. Тя искаше да усети вкуса на устните му и извърна глава, за да ги потърси, но той лекичко се измести. Вместо да й даде целувката, за която жадуваше, Кевин само бръсна нежно ъгълчето на устата й.

Кръвта й запрепуска лудешки във вените. Устните му се спуснаха по брадичката към шията й. Изглежда, че беше готов да изпълни молбата й.

Размислих! Моля те, не ме хапи!

Сякаш чул мислите й, той се подчини. Докосваше леко шията й, докато дишането й се учести и накъса. Мразеше го, задето си играеше така с нея, ала нямаше сили да се отдръпне. И тогава той сложи край на мъчението и я целуна истински.

Светът се завъртя и всичко се преобърна. Ръцете му я обгръщаха собственически, все едно мястото й беше в обятията му. Моли не знаеше чии устни се разтвориха първи, но езиците им се докоснаха.

Това беше целувка, родена в самотни копнежи. Целувка, която продължи цяла вечност. Целувка, която й се струваше толкова естествена и правилна, че младата жена не можеше да си припомни причините, поради които не биваше да се случва.

Ръката му се зарови в косата й, а твърдите му мускулести бедра се притиснаха към нейните. Моли усещаше възбудата му и се топеше от щастие, че тъкмо тя я бе предизвикала. Гърдите й настръхнаха, когато дланта му ги покри.

Кевин извика и рязко отдръпна ръката си.

— По дяволите!

Моли отскочи назад и погледът й се стрелна инстинктивно надолу, за да провери дали на бюста й не бяха поникнали остри зъби. Но бедата не беше там.

Съпругът й се взираше кръвнишки в Ру, чиито остри нокти се бяха забили в крака му.

— Махай се, песче такова!

Все едно я заля студен душ и Моли се опомни. Как можеше да се натиска с господин Суперсекси? И дори не можеше да хвърли върху него вината, задето нещата са стигнали твърде далеч, тъй като тъкмо тя бе започнала всичко.

— Спокойно, Ру. — С треперещи пръсти отскубна кучето от крака му.

— Никога ли не изрязваш ноктите на този клингон?

— Той не те нападна. Просто искаше да си поиграе.

— Така ли? Аз също!

Помежду им се възцари продължителна тишина.

Искаше й се мъжът й пръв да отвърне поглед, ала той не го стори, така че и тя не отмести своя. Бе доста изнервящо. Едва се сдържаше да не се свре под леглото, но Тъкър, изглежда, имаше намерението да стърчи тук през цялата вечер и да размишлява. Гръдта, която бе докоснал, пламтеше.

— Нещата се усложниха — промърмори накрая Кевин.

Моли се бе накиснала в доста лепкава каша, забърквайки се с играч от НФЛ, затова реши храбро да пренебрегне омекналите си нозе.

— Не и за мен. Между другото, много готино се целуваш. За разлика от мнозина спортисти, които само те олигавят.

В очите му се мярнаха дяволити искрици.

— Продължавай да се бориш, Дафни, не унивай. Е, ще излезем ли да вечеряме, или да се заемем отново с онази твоя въжделена смучка?

— Забрави за смучката. Понякога, вместо да изпишеш вежди, можеш да извадиш очи.

— А понякога смелите зайчета подвиват опашки.

Явно нямаше да спечели тази игра, затова вирна високо нос във въздуха като богата наследница, каквато не беше, грабна червената покривка и я уви със замах около раменете си.

Трапезарията в хотела „Уинд Лейк“ приличаше на стара ловна хижа. Пред високите тесни прозорци висяха завеси с пъстроцветни щампи като шарките на индианските одеяла, а върху стените от грубо издялани дървени греди беше окачена колекция от снегоходки и древни ловни капани за животни. Компания им правеха препарираните глави на елен и лос. За да не вижда втренчените стъклени очи на нещастните животни, Моли заби поглед в кануто, висящо от покривните греди.

— В Ню Йорк има ресторанти, където се поднася месо от екзотичен дивеч — кенгуру, тигър, слонски пържоли — рече Кевин, който вече можеше да отгатва мислите й. — Веднъж едни приятели ме заведоха там да похапнем сандвичи от лъвско месо.

— Отвратително! Що за ненормалник би ял лъвско месо?

Той се засмя и набоде на вилицата си парче пъстърва.

— Не и аз. Вместо това си поръчах картофени кюфтета и пай с орехи.

— Поднасяш ме. Престани с тези игрички.

Погледът му се плъзна лениво по извивките на тялото й.

— Преди малко нямаше нищо против.

Тя въртеше столчето на чашата между пръстите си.

— Виното беше виновно.

— По-скоро е виновен сексът, който не правим.

Моли отвори уста, за да го среже подобаващо, но куотърбекът я изпревари.

— Спести си приказките, Даф. Време е да признаеш няколко неоспорими факта. Първо: ние сме женени. Второ: живеем под един и същи покрив…

— Не по мое желание.

— И трето: и двамата в момента сме целомъдрени като монахини.

— Ти не можеш да бъдеш целомъдрен и за секунда. Въздържанието от плътски удоволствия е начин на живот, а не мимолетна прищявка. Повярвай ми, зная го. — Нямаше намерение да изрече последното на глас. Или имаше? Набоде ожесточено парченце от задушените моркови, които не понасяше.

Кевин остави вилицата си и се вгледа внимателно в нея.

— Шегуваш се, нали?

— Естествено. — Лапна кръгчето морков. — Да не си помисли, че говоря сериозно?

Той потри брадичката си.

— Не се шегуваш.

— Виждаш ли сервитьорката? Готова съм за десерта.

— Не искаш ли да продължиш с откровенията?

— Не.

Кавалерът й не настоя.

Тя си поигра с още едно парченце морков, сетне сви рамене.

— Имах проблеми.

— Всички имат, дори списание „Таймс“. Престани да увърташ.

— Първо ми кажи къде ще ни отведе този разговор.

— Много добре знаеш къде. Право в спалнята.

— Спалните — натърти тя. Щеше й се да не изглежда толкова мрачен. — Моята и твоята. Така беше и така ще си остане.

— Преди няколко дни щях охотно да се съглася с теб. Но и двамата знаем, че ако не беше нападението на Годзила, в момента двамата щяхме да сме голи в леглото.

Младата жена потръпна.

— Не можеш да си сигурен в това.

— Слушай, Моли, обявата във вестника няма да излезе до следващия четвъртък. Днес е едва събота. Ще са нужни още два дни за срещи с кандидатите. След това още ден или два, за да обуча тези, които ще наема. А това са доста нощи.

Достатъчно дълго бе крила глава като щраус в пясъка. Дотук с нерешителността. Заряза преструвките, че е погълната от храната.

— Кевин, аз не си падам по случайния секс.

— Виж ти, твърде странно. Струва ми се, че си спомням една нощ през февруари…

— Имах мимолетно увлечение по теб, ясно ли е? Глупаво влюбване, на което се поддадох.

— Мимолетно увлечение, а? — Той се облегна назад, видимо развеселен. — Да не би да си на дванайсет?

— Престани да се правиш на идиот.

— Значи си била влюбена в мен?

Лукавата му усмивчица беше точно същата като на Бени, когато си мислеше, че напълно контролира Дафни. На зайчето това никак не й харесваше, нито пък на Моли.

— Бях влюбена едновременно в теб и Алън Грийнспан38. Не мога да си представя къде ми е бил умът. Макар че много повече си падах по Алън Грийнспан. Не ми се мисли какво щях да направя, ако го бях срещнала, изглеждаше адски секси с онова куфарче.

Кевин не обърна внимание на глупавото й бръщолевене.

— Интересното е, че изглежда, и Дафни си пада по Бени.

— Не е вярно! Борсукът се държи ужасно с нея и тя не го понася!

— Може би ако е по-разбрана, и той ще е по-мил.

— Това е още по-отвратително от мен и Шарлот Лонг! — Трябваше да отклони разговора на по-безопасна тема. — Ти можеш да правиш секс, с която си пожелаеш, но ние с теб сме приятели, а това е много по-важно.

— Приятели?

Тя кимна.

— Да, предполагам, че сме. Но може би тъкмо това прави цялата работа още по-вълнуваща. Досега никога не съм правил секс с приятел.

— Забраненото винаги е по-вълнуващо.

— Не разбирам защо го смяташ за забранено. — Младият мъж се намръщи. — Аз имам много повече за губене.

— И как стигна до този дълбокомислен извод?

— Хайде, стига. Отлично знаеш как се отнасям към кариерата си. Твоите най-близки роднини са мои работодатели, а в момента отношенията ми с тях са малко обтегнати. Точно заради това винаги съм избягвал да имам връзки с жени, свързани с отбора. Никога не съм ходил с някоя от мажоретките.

— А виж се сега — готов си да преспиш със сестрата на шефа си.

— Затова ти казах, че аз имам много повече за губене. Докато ти нямаш нищо.

Само малкото си уязвимо сърце.

Кевин прокара пръст по ръба на чашата с вино.

— Истината е, че няколко нощи на разюздан секс може да помогнат на творческото ти вдъхновение.

— Нямам търпение да ме осветлиш как ще стане това.

— Сексът ще препрограмира подсъзнанието ти и повече няма да изпращаш неосъзнати хомосексуални послания в книгите си.

Младата жена завъртя очи.

Новоизлюпеният Фройд се ухили.

— Остави ме на мира, Кевин. Ако бяхме в Чикаго, дори не би ти хрумнало да правиш секс с мен. Не звучи много ласкателно, нали?

— Дяволски съм сигурен, че щеше да ми хрумне, ако прекарвахме заедно толкова време, както тук.

Той нарочно се правеше, че не разбира, но преди да му го каже, се появи сервитьорката, за да попита дали нещо не е наред с храната.

Куотърбекът я увери, че всичко е много вкусно. Тя засия насреща му и започна да си бъбри с него, сякаш бяха стари дружки. Тъй като хората реагираха по същия начин и към Дан и Фийби, Моли бе свикнала с подобни изяви, но момичето беше хубаво, с чувствено тяло и тя се подразни.

Най-после натрапницата си тръгна, а Кевин отново подхвана онази тема от разговора, която Моли предпочиташе да не засяга.

— Онази работа с целомъдрието… откога си така?

Младата жена старателно започна да реже малко парче от пилешкото.

— От известно време.

— Има ли конкретна причина?

Тя задъвка бавно, все едно обмисляше въпроса му, докато всъщност се чудеше как да се измъкне. Не успя да изнамери начин, затова си придаде високомерен и тайнствен вид.

— Просто това беше моят избор.

— Нима това е още един щрих от ролята ти на „доброто момиче“, на която всички вярват, с изключение на мен?

— Аз съм добро момиче!

— Ти си една чаровна напаст.

Тя изсумтя, донякъде поласкана, но решена да не го показва.

— И откога една целомъдрена и непорочна жена трябва да се оправдава? Е, не съвсем непорочна, така че не си мисли, че съм била девственица, преди да си изгубя ума по теб. — Но в някои отношения наистина беше девственица. При все че бе запозната със секса, с нито един от двамата си любовници не бе познала любовта. А онази ужасна нощ с Кевин я бе оставила унижена и засрамена.

— Ние сме приятели, забрави ли? А приятелите си споделят. Ти вече знаеш за мен много повече, отколкото почти всички други.

Моли не искаше отново да я помисли за откачена, както когато му призна, че се е отказала от наследството си, затова се опита да си придаде възможно най-благочестив вид — подпря лакти на масата и сключи ръце като за молитва.

— Не виждам нищо срамно да си сексуално придирчив.

Странно, но в някои отношения той я разбираше много по-добре, отколкото най-близките й роднини. Повдигнатите му вежди ясно показваха, че не е успяла да го впечатли.

— Просто… познавам доста хора, които се отнасят лекомислено към секса, но аз не съм от тях. Мисля, че той е твърде важен.

— По този въпрос съм съгласен с теб и няма да споря.

— Ами чудесно.

— Дори се радвам.

Дали беше плод на въображението й, или наистина бе доловила някакво подмолно самодоволство в изражението му?

— За какво се радваш? Че си преспал с цял стадион, пълен с дашни жени, докато аз съм пазила целомъдрено въздържание? И това ако не е двоен стандарт!

— Хей, не се гордея с това. Това ни е генетично заложено. А и освен това не са били цял стадион.

— Нека ти изясня нещо: някои хора могат да правят секс без обвързване, но се оказва, че аз не съм от тях, така че ще е най-добре да се преместиш отново в пансиона.

— Нима си забравила, Даф, че аз се обвързах доста сериозно с теб и мисля, че е време да се разплатиш.

— Сексът не е стока. Не можеш да се пазариш за него.

— И кой го казва? — Усмивката му определено беше дяволски изкушаваща. — В онзи бутик в града има много готини парцалки, а аз мога да бъда много щедър с кредитната си карта.

— Какъв велик момент за мен. От автор на детски книжки за нула време се превърнах в държанка.

Последното явно му се понрави, но шумният му смях бе прекъснат от една двойка, която приближаваше от другия край на ресторанта.

— Извинете, но вие не сте ли Кевин Тъкър? Хей, двамата със съпругата ми сме ваши големи почитатели…

Моли се облегна назад. Отпиваше бавно от кафето си, докато Кевин се оправяше с феновете си. Този мъж я караше да се разтапя, нямаше смисъл да го отрича. Ако я привличаха само красивото му лице и страхотното тяло, нямаше да е толкова опасен, но дръзкото му очарование помиташе преградите й. А онази целувка…

Престани веднага! Не бива да откачаш заради една фантастична целувка!

Тъкмо започваше да се съвзема от емоционалната си депресия и ето че напук на всякакъв здрав разум, изглежда, отново бе готова да затъне в същото блато. Просто трябваше постоянно да си напомня, че Кевин се отегчава и си търси малко забавление. Печалната истина беше, че всяка жена би била добре дошла, а тя беше подръка. При все това не можеше да продължава да отрича, че старото й увлечение се бе завърнало.

Някои жени са непоправими глупачки.

Кевин остави настрани последната книга от поредицата за Дафни, която Моли неуспешно се бе опитала да скрие, когато се върнаха в бунгалото. Не беше за вярване! Почти целият му живот от последните няколко години бе описан на страниците на книгите. Е, разбира се, преувеличен и украсен, но все пак…

Той беше язовецът Бени! Червеният му „Харли“… Водният му джет… Онази незначителна история със скока с парашут, раздута до неузнаваемост… Бени, който лети на сноуборда си надолу по склона на Студената планина, надянал очилата „Рево“ със сребърни рамки. Би трябвало да я осъди!

Обаче се чувстваше поласкан. Тя беше невероятно добър разказвач и историите бяха страхотни — поучителни и забавни. Макар че имаше едно нещо, което не му се нравеше в книгите за Дафни — винаги зайчето побеждаваше язовеца. Що за послание бе това към малките момчета? Или даже и към големите?

Облегна се назад на изтърбушения диван и се втренчи сърдито в затворената врата на спалнята. Доброто му настроение от вечерята се бе изпарило. Само слепец не би забелязал, че тя си пада по него. Така че защо бяха тези надувки?

Явно искаше да го дразни, ето затова бе всичко. Искаше да го накара да й се моли, за да задоволи гордостта си. Очевидно за съпругата му цялата тази история си беше просто борба за надмощие. Отначало се държи мило, забавна е, кара го да се наслаждава на компанията й, прави си косата, кипри се с предизвикателни дрешки, които той едва се сдържа да не разкъса. И после, когато е време да направи точно това, тя се отдръпва, става хладна и започва да дрънка, че не вярва в секса без обвързване. Пълни дивотии!

Нуждаеше се от душ — студен — но разполагаше само с една малка вана. Боже, колко мразеше това място! И защо тя бе вдигнала такава пушилка за това? По време на вечерята може и да му беше отказала, но когато я целуна, онова нейно малко сладко телце определено му нашепваше „да“. Та те бяха женени! Компромисът бе от негова страна, а не от нейна!

Трябваше да признае, че принципът му да не смесва работата и удоволствието беше разбит на пух и прах. Неспособността да откъсне взор от затворената врата на спалнята го изпълваше с яд и отвращение към самия себе си. Та той беше Кевин Тъкър, по дяволите, и не му беше нужно да моли за ласките на жена си, когато цяла върволица мацки го чакаха на прага, жадни за вниманието му.

Е, дотук беше. От сега нататък щеше да бъде хладен и непристъпен, чисто делови отношения. Ще се грижи съвестно за летния лагер, ще тренира усилено, за да бъде в блестяща спортна форма, когато започне тренировъчният лагер. А колкото до тази дразнеща малка напаст, която му се водеше съпруга… Докато се върнат в Чикаго, нямаше да я доближава.