Капризите на сърцето

3

Тъничък лъч светлина падаше от коридора върху килима в стаята. Моли различи очертанията на голяма фигура под завивките. От възбуда сърцето й биеше до пръсване. Младата жена пристъпи плахо вътре.

Тласкаше я същата опасна сила, която на седемнайсет години я подтикна да задейства противопожарната аларма. Пристъпи още по-близо. Само един поглед и ще си тръгне.

Той лежеше на една страна, с гръб към нея. Дишаше бавно и дълбоко. Тя си припомни старите уестърни, в които безстрашният каубой скачаше мигновено при най-лекия шум. Представи си как Кевин, с разрошена коса, се прицелва в корема й с револвер „Колт“, 45-и калибър.

Ще се престори, че е сомнамбул, бродещ насън. Той бе оставил обувките си на пода и тя отмести с крак една от тях. Чу се леко прошумоляване, докато обувката се плъзна по килима, но той не помръдна. Тя избута и втората, но той пак не реагира, нито насочи към нея колт 45-и калибър.

Дланите й се изпотиха. Избърса ги нервно в нощницата си и се блъсна леко в ръба на леглото. Кевин спеше непробудно.

Сега, след като видя как изглежда в съня си, бе време да се омете оттук.

Опита се, но вместо това краката й сами я отведоха до другия край на леглото, където можеше да види лицето му.

Андрю спеше така непробудно. И фойерверки да затрещят до племенника й, той пак нямаше да помръдне. Но Кевин Тъкър съвсем не приличаше на малкото момче. Тя се загледа във великолепния му профил — широко чело, изсечени скули и прав нос с идеални пропорции. Разбира се, като футболист сигурно няколко пъти си е чупил носа, но не бяха останали никакви следи от зарастване накриво.

Промъкването й в спалнята му представляваше най-безсъвестно нарушаване на личното му пространство. И непростимо. Но докато съзерцаваше разрошената му тъмноруса коса, тя едва устоя на порива да протегне ръка, за да отметне един кичур от челото му.

Изпод завивките се подаваше голо, изящно изваяно рамо. Искаше й се да го близне с език.

Край! Напълно си беше загубила ума. И дори не й пукаше.

Още стискаше в ръка презерватива, а Кевин Тъкър лежеше под завивките — навярно съвсем гол, ако се съди по голото му рамо. Какво ще стане, ако се сгуши до него?

Не, това беше немислимо.

Но кой ще научи? Той може дори да не се събуди. А ако все пак се събуди? Едва ли би се раздрънкал пред някого, че е преспал с разгонената сестра на собственичката на клуба.

Сърцето й препускаше толкова бясно, че главата й се замая. Наистина ли бе решена да го направи?

Нямаше да има емоционални последици. И защо да има, след като не си правеше илюзии, че е намерила Голямата любов? А колкото до това, какво щеше да си помисли той за нея… Като футболна звезда Кевин бе свикнал жените да му се хвърлят на врата, така че едва ли би се изненадал.

Пред очите й изведнъж изникна противопожарната аларма — висеше на стената точно срещу нея. Заповяда си да не докосва проклетия авариен бутон. Но ръцете я засърбяха, дишането й се ускори. Волята й отслабваше. Беше уморена от преследващото я безпокойство, краката я боляха. Умори се да съсипва косата си, защото не знаеше как да се справи със себе си. Кожата й бе влажна от желание и нарастващ ужас, когато розовите чехли със зайчета сякаш сами се изхлузиха от краката си.

Веднага ги обуй!

Но не ги обу. В главата й зави пожарната сирена.

Моли посегна към края на нощницата… измъкна я презглава… стоеше гола и трепереща. Сякаш отстрани наблюдаваше в пълен потрес как пръстите й се вкопчиха в завивката и я дръпнаха. Дори когато я отметна, тя не спираше да си повтаря, че не бива да го прави. Но гърдите й пламтяха, цялото й тяло се съпротивляваше на разума, обзето от неустоим копнеж.

Внимателно приседна на матрака, сетне бавно пъхна краката си под одеялото. О, боже, не сънуваше! Беше гола в леглото на Кевин Тъкър.

Нищо неподозиращият обект на сексуалните й мераци изхърка тихо и се обърна на другата страна, затискайки почти половината завивка.

Моли се взираше като омагьосана в широкия му гръб. В главата й се мярна мисълта, че току-що й бе даден знак от небето да изчезва. Веднага трябваше да си тръгне!

Вместо това тя се сгуши до него и притисна голите си гърди към гърба му, вдъхвайки аромата му. Познатото ухание на мускусен афтършейв. Колко отдавна не бе лягала така до някой мъж.

Той се размърда и промърмори нещо насън. Воят на сирената стана по-силен. Тя плъзна ръка по тялото му и нежно погали гърдите му.

„Само минута“, каза си. И след това ще си тръгне.

Тъкър усети върху гърдите си ръката на старото си гадже Катя. Беше в гаража си, с първата си кола, а Ерик Клептън го учеше да свири на китара. Но кой знае защо, вместо на китара, Кевин се опитваше да свири на градинарско гребло. Когато вдигна глава, Ерик бе изчезнал. А той се бе озовал в тази странна дървена барака с Катя.

Тя продължаваше да го гали по гърдите и той осъзна, че е гола. Кевин забрави тутакси за уроците по китара и Ерик. Кръвта запулсира в слабините му.

Беше скъсал с мацката преди месеци, но сега я желаеше. Тя имаше слабост към евтините парфюми. Прекалено силни. Явно е било глупаво да се разделя с нея, защото сега ухаеше на курабийки с канела.

Божествен аромат. Секси. Накара го да се изпоти. Не си спомняше да го е възбуждала толкова силно, докато бяха заедно. Нямаше никакво чувство за хумор. Плескаше се с твърде много грим. Но сега я желаеше неудържимо. На минутата.

Обърна се към нея. Стисна я за дупето. Стори му се различно. По-свежо. И по-пищно.

Чак го заболя от възбудата, а тя ухаеше фантастично. Сега на портокали. Гърдите й бяха притиснати към неговите — топли, налети, сочни портокали. Устните й бяха впити в неговите, а ръцете й шареха нежно навсякъде. Играеха си. Милваха го. Спуснаха се томително към мъжествеността му.

Простена, когато тя го погали. Вдъхна женственото й ухание и разбра, че няма да издържи дълго. Ръката му не искаше да помръдне, но той трябваше да я усети, пръстите му се плъзнаха в кадифената й мекота.

Беше влажна и хлъзгава, сладка като мед.

Изохка и се претърколи отгоре й. Проникна в нея със силен тласък. Оказа се трудно. Странно…

Сънливостта постепенно започна да се разсейва, но не и страстта му. Изгаряше от желание. Ароматът на сапун, шампоан и жена го възпламеняваше. Гмуркаше се в нея отново и отново, повдигна с усилие клепачи и… не можа да повярва на очите си.

Под него лежеше Дафни Съмървил.

Опита се да каже нещо, но не успя. Сърцето му биеше ускорено, кръвта пулсираше в слепоочията му. Ушите му бучаха. И той експлодира.

В същия миг всичко в Моли се вледени. Не! Не още!

Тя почувства потръпването му. Тежестта му я прикова към матрака. Здравият й разум се върна, но твърде късно.

Той застина и се отпусна като труп върху нея. Безполезен труп.

Всичко бе свършило. Вече! И дори не можеше да му лепне званието „най-лошият любовник в човешката история“, защото бе получила точно това, което заслужаваше — абсолютно нищо.

Той разтърси глава, очевидно за да проясни малко ума си, и се отдръпна от нея.

— Какво, по дяволите, правиш? — избухна изпод завивките.

Искаше й се да закрещи, да излее разочарованието си, но можеше да обвинява единствено себе си. Отново я бяха спипали да задейства противопожарната аларма, ала вече не беше на седемнайсет. Почувства се стара и съсипана.

Лицето й пламна от унижението.

— Х-х-ходя насън като сомнамбул.

— Сомнамбул, как ли пък не! — тросна се той. Скочи от леглото и забърза към банята. — Да не си посмяла да мръднеш!

Твърде късно Моли се присети, че Кевин имаше репутацията на злопаметен. Именно заради този негов недостатък вторият мач срещу „Стийлърс“ през миналата година се превърна в кървава баня, а година по-рано той се бе сборичкал с полузащитника на „Викингс“, сто и двайсет килограмов здравеняк. Младата жена се изсули от леглото и се огледа трескаво за нощницата си.

От банята се разнасяха ругатни, всяка по-цветуща от предишната.

„Къде, по дяволите, се е дянала нощницата ми?“

Той нахлу отново в стаята, гол и бесен.

— Откъде, по дяволите, докопа този презерватив?

— От теб… от несесера ти за бръснене. — Тя най-после видя нощницата си, вдигна я от пода и я притисна към гърдите си.

— От моя несесер за бръснене? — Тъкър се втурна обратно в банята. — Измъкнала си го от… Мамка му!

— Беше… импулсивно. Ъъъ… инцидент… Понякога се случва, докато ходя насън. — Моли заотстъпва към изхода, но той отново се появи, преди да стигне до вратата, сграбчи я за ръката и я разтърси.

— Знаеш ли колко дълго бе там?

За съжаление, не достатъчно! И тогава се сети, че той говори за презерватива.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

Кевин пусна ръката й и посочи към банята.

— Опитвам се да ти кажа, че е бил там цяла вечност и сега проклетият кучи син е скъсан!

Трябваха й цели три секунди, за да схване какво й обяснява. Коленете й омекнаха и тя рухна на стола до леглото.

— Е? — изръмжа той.

Замаяният й мозък най-сетне отново се задейства.

— Не се тревожи за това. — Твърде късно усети влагата между бедрата си. — Сега съм в безопасен период.

— Няма безопасни периоди! — Тъкър включи подовата лампа и пред погледа му се разкри доста повече, отколкото тя искаше той да види, от обикновеното й съвсем голо тяло.

— При мен има. Точна съм като часовник. — Нямаше намерение да обсъжда с него месечния си цикъл. Притисна нощницата по-плътно към гърдите си, чудейки се как да я нахлузи, без да разкрива още от голотата си.

Но очевидно той не се интересуваше нито от нейната, нито от своята голота.

— Защо си бърникала в несесера ми за бръснене?

— Той… хм… беше отворен, аз просто надникнах в него и… — Моли се прокашля. — Щом презервативът е бил толкова стар, защо още го мъкнеш със себе си?

— Забравил съм за него!

— Ама че тъпотия.

Очите му, зелени като цвета на изкуствено покритие на футболно игрище, се взряха кръвнишки в нея.

— Да не би сега да обвиняваш мен?

Тя си пое дълбоко дъх.

— Не. Не, не те обвинявам. — Време беше да престане да се държи като страхливка и да си понесе неприятните последствия от стореното. Изправи се и нахлузи нощницата си през глава. — Съжалявам, Кевин. Наистина. Напоследък не зная какво ми става, държа се като откачена.

— Не ми казваш нищо ново.

— Извинявам се. Много ме е срам. — Гласът й потрепери. — Всъщност е нещо повече от срам. Чувствам се напълно унижена. Аз… аз се надявам да забравиш за това.

— Едва ли. — Той грабна зелените боксерки, захвърлени на пода, и ги обу.

— Съжалявам. — Трябваше да си посипе главата с пепел и да моли за прошка, но тъй като това май нямаше да помогне, реши отново да прибегне до ролята на богата и разглезена наследница. — Работата е там, че ми беше доста скучно, а ти се оказа подръка. Навярно всичко е заради репутацията ти на плейбой. Не очаквах, че ще имаш нещо против.

— Аз съм се оказал подръка? — Атмосферата се нажежи. — Нека да помислим малко. Какво щеше да стане, ако ситуацията беше точно обратната?

— Не разбирам за какво говориш.

— Как може да се опише ситуация, при която на мен ми хрумва да се намъкна в леглото ти, докато спиш? И ако ти не си съгласна да правиш секс с мен?

— Това ще е… — Пръстите й нервно мачкаха края на нощницата. — Ммм, да, сега ми е ясно какво искаш да кажеш.

Кевин присви очи. Гласът му сега звучеше като заплашително ръмжене.

— Щеше да го сметнеш за изнасилване.

— Сериозно ли искаш да кажеш, че аз… аз съм те изнасилила?

Той я изгледа хладно.

— Определено.

Оказа се по-зле, отколкото очакваше.

— Та това е нелепо. Ти… ти дори не се съпротивлява.

— Само защото бях заспал и те взех за друга.

Това вече я жегна.

— Разбирам.

Но Кевин нямаше намерение да спре. Стисна здраво челюсти и продължи:

— Противно на това, което явно си мислиш за мен, аз предпочитам да опозная една жена, преди да преспя с нея. И не позволявам на никого да ме използва.

А тя тъкмо това бе направила. Идеше й да ревне с все сила.

— Съжалявам, Кевин. И двамата знаем, че поведението ми беше възмутително. Не можем ли да забравим за случилото се?

— Опасявам се, че нямам избор — процеди хладно. — Освен това не ми се иска да прочета за това в жълтата преса.

Тя заотстъпва към вратата.

— Надявам се, ти е ясно, че няма да кажа на никого.

Той я изгледа отвратено.

Лицето й се сгърчи.

— Аз… съжалявам. Наистина.