Капризите на сърцето

19

Моли седеше в беседката и се взираше замислено в бунгалата, унесена в мечтателни възпоминания за изминалата нощ, вместо да се приготвя за следобедния чай, на който бе поканила всички лагерници. След закуската ходи с колата в градчето, купи още кекс и плодови сокове, но освежителните напитки бяха последното, за което се безпокоеше. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за Кевин и всички онези вълшебни неща, които бяха правили.

Никъде се затръшна силно врата на автомобил. Моли вдигна глава и видя образцовата кандидатка, с която съпругът й разговаряше цяла сутрин, да се настанява зад волана на стар форд „Краун Виктория“. Младата жена успя да я зърне съвсем за кратко преди срещата й с Кевин и я намрази от пръв поглед. Самата компетентност! Очилата й за четене, с масивна рамка, висящи на дебела верижка от врата й, бяха достатъчно доказателство, че курабийките на тази жена никога не загарят отдолу.

На предната веранда се показа Кевин. Моли му махна машинално с ръка, но тутакси съжали за ентусиазма си. Ех, ако беше от онези тайнствени, фатални жени, които могат да въртят мъжете с малкия си пръст, само с леко пърхане на миглите или един изпепеляващ поглед… Но нито пърхането, нито изгарящите погледи бяха сред уменията й, пък и Кевин не беше мъж, който можеше да бъде въртян на малкия пръст.

Като го видя, Ру се понесе насреща му с надеждата да си поиграят на хвърляне и улавяне на пръчка. Кожата на Моли пламна, само като го гледаше. Сега тя знаеше какво точно се крие под черната му риза и панталоните.

Младата жена потръпна. Не се съмняваше, че през изминалата нощ той се бе наслаждавал не по-малко от нея. Ако Моли трябваше да оценява себе си, щеше да признае, че беше дяволски добра в леглото. Обаче много добре знаеше, че за него това нямаше такова значение, както за нея. Той беше толкова… беше всичко — нежен, груб, възбуждащ и по-страстен, отколкото дори нейното въображение можеше да си представи. Това беше най-опасното, най-невъзможното и най-безнадеждното увлечение, което някога я бе спохождало. А след изминалата нощ беше станало още по-лошо.

Внезапно Кевин се закова на място. Тя мигом видя каква бе причината. На края на моравата стоеше около деветгодишно момче с футболна топка в ръцете си. Казваше се Коуди. Вчера родителите му го бяха запознали с нея, докато се регистрираха в бунгалото „Зелените пасища“.

Кевин навярно не знаеше, че в лагера са пристигнали и деца. Но вчера летяха с планера, после се затвориха в спалнята, а тя не се сети да му спомене.

Той се запъти към момчето, следван от Ру. Докато го приближаваше, крачките му се ускоряваха. Моли беше твърде далеч, за да чуе за какво си говорят, но явно Кевин каза името си на момчето, защото то се вцепени, както всяко хлапе при вида на футболна звезда.

Кевин погали момчето по главата и взе топката от ръцете му. Подхвърли я от едната ръка в другата, обясни му нещо, сетне посочи към центъра на моравата. За миг Коуди го зяпаше слисано, сякаш не вярваше на ушите си. После се затича, за да поеме първия пас от великия Кевин Тъкър.

Моли се усмихна. Бяха минали няколко десетилетия, но Кевин най-сетне си бе намерил другарче за игра в летния лагер „Уинд Лейк“.

Ру се присъедини към тях, като весело джафкаше и се мотаеше в краката им, но никой не му се разсърди. Коуди беше малко тромав и неловък, но Кевин не преставаше да го окуражава.

— Имаш добър удар за дванайсетгодишно момче.

— Ама аз съм само на девет.

— Тогава си истински талант!

Коуди засия и удвои усилията си. Тичаше ентусиазирано след топката, опитвайки се да имитира безуспешно движенията на куотърбека, когато той му я хвърляше.

След половинчасово щуране из моравата, момчето започна да се уморява, но Кевин беше прекалено увлечен по спомените от детството си, като се опитваше да пренапише историята, за да обърне внимание на умората на детето.

— Много си добър, Коуди. Само не напрягай толкова ръката си и раздвижвай цялото си тяло.

Хлапето се стараеше максимално, но в същото време поглеждаше крадешком с копнеж към бунгалото, в което беше настанен. А Кевин се стараеше с все сили момчето да не се чувства самотно, както някога се бе чувствал той в този лагер.

— Хей, Моли! — провикна се към нея. — Виждаш ли колко е добър моят приятел?

— Да, виждам.

Коуди едва влачеше крака, дори и Ру изглеждаше уморен, само Кевин бе неуморен. Моли вече бе решила да се намеси, когато от гората зад бунгалото „Стълбата на Яков“ изтърчаха тримата братя О’Брайън, които бяха на шест, на девет и на единайсет години.

— Хей, Коуди, идвай с нас! Тичай да си сложиш банския! Мама рече, че ще ходим на плажа!

Лицето на детето грейна. Кевин обаче остана като поразен от гръм. Моли наистина трябваше да му каже, че вчера в лагера са пристигнали няколко семейства с децата си. Тя пак се изпълни с надеждата, че той може да промени решението си за продажбата на лагера.

Коуди притисна топката към гърдите си и смутено промърмори:

— Благодаря ви, господин Тъкър, че поиграхте с мен… но… сега трябва да поиграя с приятелите си. Може, нали? — Той започна предпазливо да отстъпва. — Ако… нямате с кого да си играете, господин Тъкър, аз мога… после мога пак да дойда…

Кевин смутено се изкашля.

— Всичко е наред, Коуди. Отивай при приятелите си.

Момчето тутакси се изстреля в посока към тримата О’Брайън.

Кевин се приближи бавно към Моли. Изглеждаше толкова объркан и смутен, че тя прехапа устни, за да сдържи усмивката си.

— Ру ще си поиграе с теб.

Кучето изскимтя и се завря под беседката.

Тя се изправи и слезе по стълбите.

— Добре, аз ще играя с теб. Но не хвърляй топката прекалено силно.

Младият мъж поклати недоумяващо глава.

— И откъде се взеха всички тези хлапета?

— Учебната година свърши. Казах ти, че ще дойдат деца.

— Но… колко са?

— Трите момчета О’Брайън, Коуди и малката му сестричка. Освен това в двете семейства има и по едно момиче тийнейджърка.

Кевин се отпусна безмълвно на стъпалото.

Моли седна до него, като с все сили се стараеше да не прихне.

— Навярно следобед ще се запознаеш с всички тях. Поканила съм гостите да пием чай в беседката. Струва ми се, че е чудесно начало на новата седмица.

Кевин не каза нищо, само се взираше в моравата.

Младата жена имаше пълното основание да се гордее със зрялото си поведение. Лицето й запази сериозното си изражение, а от устните й се отрони съвсем лек смях.

— Съжалявам, че другарчето ти избяга.

Куотърбекът заби разсеяно петата на маратонката си в тревата.

— Държах се като пълен глупак, нали?

Сърцето й се разтопи и тя отпусна буза на рамото му.

— Да, но би било прекрасно на този свят да има повече глупаци като теб. Ти си много добър човек.

Той й се усмихна и тя му се усмихна в отговор. В този миг прозрението я осени.

Това не беше младежко увлечение. Беше се влюбила в него.

Мисълта я ужаси и се дръпна като ужилена от него.

— Какво има?

— Нищо! Ще дойде и още едно семейство — започна да бъбри младата жена, за да прикрие смущението си. — Ще дойдат и още деца. Днес направиха резервация… имат деца. Семейство Смит. Не са казали колко са… колко деца имат. Ейми е говорила с тях.

Беше влюбена в Кевин Тъкър! Господи, само не и това! Нима не си бе научила урока? От малка знаеше колко е трудно да накараш някого да те обича, при все това отново се бе накиснала в същата стара каша. Какво ще стане с всичките й мечти и надежди? Какво ще стане с Голямата любов?

Едва се сдържаше да не зарови лице в шепи и да се наплаче до насита. Тя искаше любов, а той само секс. Нищо неподозиращият Кевин се размърда до нея. Моли изпита облекчение да се откъсне от мрачните мисли и проследи погледа му. Момчетата О’Брайън се гонеха, докато чакаха Коуди да си облече банския. Две момичета на около четиринайсет години се разхождаха по плажа с плейъри в ръце. Кевин се взираше в децата, плейърите, старите дървета, разноцветните бунгала.

— Не мога да повярвам, че това е същото място.

— Не е — отрони Моли едва чуто. — Нещата се променят. — Прокашля се, опитвайки се да овладее треперенето на гласа си. — От утре ли започва работа онази жена, която си наел?

— Тя ми каза, че първо трябвало да уволня Ейми.

— Какво? Не можеш да го направиш! Тя толкова много се старае и прави всичко, което поискаш от нея! Освен това тази досадна малка многознайка се държи страхотно с гостите. — Моли рипна от стъпалото. — Говоря сериозно, Кевин! Можеш да накараш Ейми да прикрие смучките си, но не я уволнявай.

Той не каза нищо.

Младата жена още повече се притесни.

— Кевин…

— Успокой се, става ли? Разбира се, че няма да я уволня. Затова и онази дърта драка отпраши толкова сърдита.

— Слава богу! Какво е имала против Ейми?

— Очевидно момичето и дъщерята на тази жена са учили в едно училище, но не са се понасяли. Но ако дъщерята е като майка си, тогава съм изцяло на страната на Ейми.

— Постъпил си правилно.

— Предполагам. Но градът е малък, а аз изчерпах списъка си, който и без това беше доста къс. Студентите от колежа през лятната ваканция отиват да работят на остров Маккинак. А тези, които биха дошли тук, едва ли ще приемат работа само до края на септември.

— Ето, видя ли? Трябва да запазиш мястото и да назначиш постоянен персонал.

— Това няма да стане. Затова пък имам страхотна идея. — Изправи се и я изгледа от горе надолу. Очите му пламтяха от желание, а устните му се извиха в предизвикателна усмивка. — Споменах ли ти колко си прекрасна гола?

— Каква е идеята ти? — потръпна Моли.

Кевин снижи глас.

— Днес имаш ли животинче на гащичките?

— Не помня.

— Тогава предполагам, че ще трябва да погледна.

— Няма!

— Така ли? И кой ще ме спре?

— Тази, която е пред очите ти, велики спортисте. — Тя скочи от горното стъпало и се затича през моравата. Надяваше се, че раздвижването ще разсее вълнението й. Но вместо да побегне към пансиона, където заради присъствието на гостите щеше да бъде в пълна безопасност от съпруга си, тя хукна към бунгалата в гората, където… щеше да е в голяма опасност.

На Ру новата игра много му хареса и той се втурна след господарката си, като лаеше възбудено. Внезапно на Моли й хрумна, че Кевин може да не тръгне след нея. Но тревогата й се оказа напразна, защото той я настигна в края на пътеката и я задърпа навътре в гората.

— Престани! Махай се! — Тя го плесна през ръката. — Обеща да изнесеш онези маси за карти от беседката.

— Нищо няма да изнеса, докато не видя какво има на гащичките ти.

— Ще видиш само Дафни.

— Значи носиш същите, с които беше вчера?

— Нямам само един чифт.

— Струва ми се, че лъжеш. И няма да се успокоя, докато не видя с очите си. — Той я повлече по-навътре сред боровете. Докато Ру подскачаше около тях, той посегна към закопчалката на шортите й. — Мирно, Годзила! Работата е сериозна, така че ме остави на мира.

Ру послушно млъкна.

Моли се опита да отблъсне Кевин.

— Махай се!

— Но снощи говореше съвсем друго.

— Някой ще ни види.

— Ще му кажа, че те е ужилила пчела и се мъча да извадя жилото.

— Да не си посмял да докосваш жилото ми! — Тя се опита да хване шортите, но те вече се бяха свлекли до коленете й. — Престани!

Кевин погледна към гащичките й.

— Това е язовец. Ти ме излъга.

— Докато се обличах, не обърнах внимание на рисунката.

— Не се дърпай. Тъкмо намерих жилото.

Тя чу собствената си въздишка.

— О, да… — Тялото му се притисна към нейното. — Това е.

Половин час по-късно, тъкмо когато излизаха от гората, един много познат микробус заобиколи моравата и спря пред пансиона. Кевин се опита да се успокои с мисълта, че това е просто съвпадение, но Ру шумно залая и се понесе към микробуса. Моли го последва с радостен вик. Вратите се отвориха и на земята скочи един двойник на домашния й любимец. После се показаха децата. Изглеждаха цяла дузина, но всъщност бяха само четири — малките Кейлбоу. И всички, изглежда, нямаха търпение да прегърнат жена му, с която май никак не беше разделен.

Стомахът го присви от страх. Едно поне знаеше със сигурност — където са децата Кейлбоу, там са и родителите им.

Забави крачките си, когато възхитителната русокоса собственичка на „Чикаго Старс“ слезе грациозно от шофьорската седалка, а легендарният й съпруг се появи от другата страна. Кевин въобще не се учуди, че тъкмо Фийби беше зад волана. При Кейлбоу ролята на глава на семейството се редуваше между Фийби и Дан според обстоятелствата. Докато се приближаваше към микробуса, куотърбекът имаше лошото предчувствие, че на нито един от тях двамата няма да им хареса това, което ставаше в лагера „Уинд Лейк“.

А какво по-точно ставаше? През последните две седмици той се държеше като пълен ненормалник. Оставаше по-малко от месец до тренировъчния лагер, а той или се смееше в компанията на Моли, или й се сърдеше, ту я отблъскваше, ту я съблазняваше. От дни не бе гледал нито един видеозапис на мачовете, а за тренировки въобще не намираше време. Мислеше единствено колко му е хубаво да бъде с нея — тази дръзка и вбесяваща хем жена, хем дете, която не беше нито красавица, нито мълчалива, нито непретенциозна, по-скоро истински трън в задника. Но с нея му беше толкова забавно.

Защо трябваше да е сестра на Фийби? Защо не можа да я срещне в някой бар? Опита се да си представи Моли с бляскав грим по клепачите и полупрозрачна рокля, но пред очите му беше Моли от тази сутрин — по пликчета, с тениската му. Босите й крака бяха провесени от пръчката на стола, гъстите разрошени коси обрамчваха лицето й, а сиво-сините очи го стрелкаха лукаво над ръба на чашата с лика на зайчето Питър.

Моли се впусна да прегръща племенниците си, напълно забравила за омачканите си дрехи, както и за боровите иглички в косите. Самият Кевин не изглеждаше по-добре. Всеки по-проницателен човек тутакси би се досетил с какво се бяха занимавали преди малко. А трудно можеше да се намери по-проницателна двойка от Фийби и Дан. Сега и двамата бяха вперили изпитателните си погледи в него.

Той пъхна ръце в джобовете си и се постара да го дава непукист.

— Здравейте! Каква приятна изненада.

— И ние така си мислехме. — Любезният отговор на Фийби беше в ярък контраст с топлия начин, по който обикновено го приветстваше, докато Дан явно се опитваше да прецени ситуацията.

Кевин потисна притеснението си, напомняйки си, че е недосегаем, най-добрият куотърбек в Американската футболна конференция.

Но бедата беше в това, че откакто семейство Кейлбоу пое ръководството на „Чикаго Старс“, в отбора вече нямаше недосегаеми. Мигом го озари прозрението как можеше да завърши всичко това, ако не внимаваше. Ако решат да го държат далеч от Моли, един ден ще го привикат в централата и ще му съобщят, че повече не се нуждаят от услугите му. Много отбори, все още далеч от върховете в класациите, бяха готови да дадат мило и драго да имат такъв знаменит професионалист в редиците си. И преди да се усети, ще играе за някакъв затънтен клуб, заковал се на дъното на лигата.

Докато наблюдаваше как Дан предпазливо отстранява боровите иглички от разрошената коса на Моли, Кевин съвсем детайлно си представи как крещи към новите си съотборници от „Лайънс“ на стадиона „Понтиак-Силвърдом“.

Съпругата му прегръщаше хлапетата, които весело чуруликаха около нея.

— Изненада ли се, като ни видя, лельо Моли? Голяма ли беше изненадата?

— Ру! Доведохме ти Кенга! Ще си поиграеш ли с нея?

— … и мама рече, че можем да плуваме в…

— … падна от катерушките на детската и си насини окото!

— … това момче й звъни всеки ден, макар че…

— … после го хвърли чак над…

— … тате казва, че още съм много малък, ама…

Вниманието на Моли прескачаше от едното хлапе към другото, изражението й се менеше от съчувствено до развеселено, нищо не пропускаше. Ето това беше истинско семейство.

Острата болка го изненада. Двамата с нея несъмнено не бяха истинско семейство, така че нямаше защо да се чувства пренебрегнат и лишен от обич и внимание. Отново се бе появил онзи комплекс за малоценност от детството му, когато мечтаеше да бъде част от многобройна и шумна роднинска тълпа като тази.

— Боже мой! — извика Моли. — Вие сте семейство Смит!

Децата радостно заподскачаха, като я сочеха с пръсти.

— Загря, лельо Ем!

Кевин си припомни, че Моли бе споменала за някакво семейство Смит, което пристигало днес. Е, запознай се със Смит. Мрачното му предчувствие се засили.

Моли стрелна с поглед сестра си, която държеше Ру Неукротими.

— Ейми знаеше ли кои точно сте вие, докато правеше резервацията ви?

Тес се изкиска. Кевин се досети, че това е Тес, защото носеше футболна тениска, докато близначката й се бе издокарала с лятна рокля.

— Мама не й каза. Искахме да те изненадаме.

— Ще останем за цяла седмица! — радостно изкрещя Андрю. — И аз искам да спя с теб.

Браво, Анди. Ти току-що би як шут на чичо Кевин.

Моли разроши косата на най-малкия си племенник, но не каза нищо. Протегна другата си ръка към най-тихия член на клана Кейлбоу.

Както обикновено, Хана се беше отдръпнала леко настрани, но очите й светеха от възбуда.

— Измислих едно съвсем ново приключение за Дафни — прошепна й тя — и го записах в новата си тетрадка.

— Нямам търпение да го прочета.

— Лельо Моли, може ли да видим плажа?

Дан пое ключовете от Фийби и се обърна към Кевин.

— Ще ми покажеш ли бунгалото, за да започна да свалям багажа?

— Разбира се. — Точно това не му се искаше да прави. Явно Дан се бе нагърбил с мисията да прецени доколко е навредил куотърбекът на безценната му Моли. Ако ставаше дума за вреда, Тъкър имаше чувството, че здравата са го халосали по главата.

Моли посочи към едно бунгало от другата страна на моравата.

— Ще се настаните в „Рогът на Гавраил“. Вратата е отключена.

Футболистът закрачи през моравата, а Дан го последва с колата. Двамата се заеха да разтоварват багажа, ала куотърбекът познаваше достатъчно добре президента на „Старс“ и знаеше, че няма да изтрае дълго, преди да каже това, което му тежи.

— И какво става тук? — Дан хлопна багажника на събърбана по-силно, отколкото възнамеряваше.

Кевин можеше да бъде не по-малко прям от шефа си, но реши, че ще е по-разумно да се възползва от тактиката на Моли и да се преструва на глупак.

— Истината е, че наведнъж ме налегнаха много грижи — заяви, като вдигна кошница, пълна с детски играчки. — Не съм си и представял, че ще е толкова трудно да наема управител и персонал за това място.

— Тате! — Джули и Тес дотичаха, следвани от Андрю. — Трябват ни банските, за да поплуваме преди следобедния чаен купон.

— Леля Моли каза, че мога да пия лимонада, защото не обичам чай! — заяви Андрю.

— Вижте нашето бунгало! Толкова е готино! — Джули се втурна към вратата, а в същото време приближиха Моли, Фийби и Хана.

Моли изглеждаше напрегната, а Фийби измери Кевин със смразяващ поглед, сякаш беше играч от отбора на „Детройт Лайънс“, който губеше ноемврийския мач за Суперкупата.

— Водата в езерото е ледена, момичета! — подвикна Моли към близначките на верандата, опитвайки се да се държи, сякаш всичко е наред. — Не е като басейна у дома.

— Има ли водни змии? — разтревожи се Хана.

Нещо в малкото момиченце винаги трогваше Кевин.

— Няма змии, хлапе. Искаш ли да дойда с теб?

Лицето на детето мигом засия.

— Наистина ли ще дойдеш?

— Разбира се. Облечи си банския и ще се срещнем на брега. — Не му се искаше да оставя Моли сама с врага, затова додаде: — Може да вземем и леля ти. Тя много обича да се къпе в езерото, нали, Моли?

— Разбира се — побърза да се съгласи с облекчение въпросната леля. — Всички ще поплуваме заедно.

Здравата ще се позабавляваме, нали?

Кевин и Моли махнаха весело на цялата банда Кейлбоу.

На него му се стори, че докато се отдалечаваха, чу как Дан промърмори нещо на Фийби, но различи само една дума: „Слидерин“.

Младата жена изчака да се отдалечат на достатъчно разстояние, преди да обяви притеснено:

— Трябва веднага да си изнесеш нещата от бунгалото! Не искам те да разберат, че спим заедно.

Кевин си помисли, че вече е твърде късно, имайки предвид в какъв вид се бяха появили двамата от гората, но кимна послушно.

— И се постарай да не оставаш насаме с Дан. Няма начин да не те подложи на истински разпит. Аз пък ще гледам, когато съм с Фийби, винаги някое от децата да е наоколо.

Преди да успее да й отвърне, тя се запъти към бунгалото. Кевин изрита ядно чакъла и свърна към пансиона. Защо й бяха нужни тези потайности? Не че изгаряше от желание жена му да започне да откровеничи пред сестра си и зет си — и без това ситуацията беше доста деликатна. Но за разлика от него, Моли не бе заплашена от трансфер в Детройт. Тогава защо не им кажеше да вървят по дяволите?

Колкото повече си мислеше за това, толкова повече поведението й го притесняваше. Беше съвсем естествено той да иска всичко да се пази в тайна, но незнайно защо нейната прекалена предпазливост никак не му харесваше.