Кланът на вълчицата

Глава двадесета Клетвата

Криселда не умееше да плува и страдаше от морска болест, но независимо от всичко прие предложението на Валерия, която я покани на платноходката си. В открито море, на бледата светлина на луната — единственият ням свидетел, отразен във водата, след като ритуалът за посвещаването бе приключил, водачките на кланове и Криселда се събраха, за да обсъдят последната информация, събрана относно местонахождението на Селене. Положението беше изключително тревожно.

Една румена млада врана, притежателка на пицария в Месина, им съобщи мълвата:

— Пристигнали са преди няколко седмици, след като закупили двореца на дуковете Салиери на безценица, заради бедствието, което ги сполетяло с нашествието на някакви прелетни скакалци, унищожили всички посеви.

— Сигурна ли си, че са те?

— Червенокоса чужденка, висока и стройна, със зелени очи, рисува в свободното си време, плува като риба, колекционира пръстени с брилянти и танцува сама на лунната светлина.

— Селене, няма съмнение — отсече категорично Криселда.

Страните на враната бяха пламнали.

— Червенокосата изобщо не напуска имението, за сметка на това обаче другата, брюнетка с катранени коси, с бледа кожа и безразсъдно нахално държание, излиза всяка вечер и се връща чак на разсъмване. Слънце не вижда.

— Салма — процеди през зъби Валерия, уплашена.

— Двете са неизмеримо богати и пръскат с невиждано разточителство. В селището се говори, че момичетата, които работят в палацото, губят паметта си, за да не си спомнят ужасиите, които са видели там.

— Какви ужасии?

— Говори се за бебешки плач и за момичета, останали без капчица кръв.

— Не си ли проверила лично?

Враната въздъхна:

— Моята информаторка, Кончета, загуби паметта си, а след това беше уволнена.

Трите родоначалнички от острова и Криселда се спогледаха крайно озадачени. Старата Лукреция първа наруши смразяващото мълчание:

— Питам се защо са дошли тук.

— За да ни предизвикат най-вероятно — предположи Валерия.

— Салма е ужасно хитра. Иска да ни сплаши — съгласи се Корнелия.

— Както и да подрони моралните устои на жените Омар, в това число и на Анаид — уточни Криселда.

— А може би цели да ни накара да забравим всяка предпазливост и да направим грешен ход, преди да му е дошло времето — подхвърли Валерия.

— По такъв начин ни се перчи с триумфа си. Избраницата се е поддала на изкушението — присъди Лукреция, като произнасяше гласните със сицилиански акцент.

— Да, но небесните тела още не са в съвпад — възрази Криселда.

— Именно затова. Трябва да побързаме и да подготвим момичето, докато не е станало късно — стигна до извода Корнелия.

— Съгласни ли сте да не прибързваме, докато не се убедим напълно в могъществото на Анаид? — попита Валерия.

Криселда се възпротиви:

— Нали не възнамерявате да оставите Анаид сама да спасява Селене?

Мъдрата Корнелия я успокои:

— Криселда, знаеш, че имам пълна вяра в теб, но трябва да разбереш, че единствената ни надежда е пророчеството на Росебуд да се изпълни.

Лукреция разсъждаваше на глас:

— Съгласни сме, че момичето не бива да загуби обичта към майка си, затова трябва да го държим в неведение за истинското положение.

— Предлагам, след като я посветихме в магьосничеството и след като я взехме под свое покровителство, да й доверим тайните си, щом като поема на плещите си тежката задача да спаси избраницата и да я върне на нейната общност — предложи Валерия. — Моят клан вече й довери тайната на водата.

Корнелия прие предложението:

— Ще я посветим в тайната на въздуха.

Лукреция даде одобрението си:

— Освен в бойното изкуство ще я посветим и в тайната на огъня.

— А ако въпреки всичко се провали? — изрази страховете си Криселда.

— Да се закълнем — тихичко промълви Валерия.

— Необходимо ли е? — жално проплака Криселда.

Трите матриарши се спогледаха и кимнаха в знак на съгласие. Криселда извади своето атаме и преряза китката си. Всмукна от кръвта, а после я протегна и към своите посестрими да сторят същото.

— Кълнем се в кръвта на Криселда, която от този момент ни обединява, че ще браним с живота си мисията, възложена на Анаид и на Криселда — нейната наставница от рода Цинулис.

— Аз, Криселда, тържествено се заклевам да бъда достойна и непоколебима и да изпълня присъдата, която Омар произнасят срещу предателката Селене — измамната избраница. Ако поръчението на Анаид претърпи неуспех, се задължавам да ликвидирам Селене със собствените си ръце.