Кланът на вълчицата

Глава двадесет и седма Скиптърът на властта

Дълбоко в пещерите, в самите недра на мътния свят, тънещ в безвремие и лишен от пъстротата на багрите, проехтя гласът на графинята:

— Вярно ли е това, Селене?

Селене предизвикателно вирна глава.

— Да, имам дъщеря. Салма го знаеше.

Салма се заоправдава:

— Излъга ме, каза ми, че е осиновена и няма свръхестествени способности, че е обикновено смъртно същество.

— Не съм те излъгала, Анаид наистина нямаше способности — отбраняваше се Селене.

Салма показа на графинята пострадалата си ръка. Безименният пръст липсваше.

— Момичето притежава голяма сила, владее бойното изкуство на змиите и не знае що е страх. Очевидно Селене е скрила доста неща от нас.

Графинята пусна пипалата си и задълба в съзнанието на Селене, но с изненада се сблъска с непробиваемата й защита.

— Оказваш съпротива? Дръзваш да спираш погледа ми?

— Кажи ми, какво искаш да знаеш? Питай и ще ти отговоря — отбраняваше се Селене.

Графинята повтори въпроса си:

— Защо не я посвети?

Селене настоя:

— Вече го казах хиляда пъти, Анаид нямаше качествата, не беше показала данните, необходими за да бъде посветена. Беше непохватна и неуверена.

— Не е истина.

— Разговорът вече стана уморителен. Да не забравяме, че сме тук за нещо далеч по-важно.

Графинята нямаше желание да сменят темата.

— Може и така да е, но на мен Анаид ми се струва особено интересна. А и на Салма, предвид раната й.

Салма определено нямаше вид на човек, готов да забрави.

— Искам я за себе си, само за себе си, без никой друг да ми се бърка.

Графинята я прекъсна:

— Чу ли какво каза Салма? Какво е твоето мнение, Селене?

За известно време Селене остана мълчалива, сетне се обърна към графинята и с тон, в който се четеше презрение, рече глухо:

— Салма се налочи до насита, напомпа се с толкова много кръв, че придоби сили, които застрашават дори твоята власт и авторитет.

Салма губеше самообладание. Озъби се:

— Какво, обвиняваш ли ме?

— Да, обвинявам те в предателство и ако графинята беше по-внимателна, щеше да разбере, че криеш от нея много неща.

Графинята се размърда в своя ъгъл, готова за контраатака:

— Доста си схватлива, Селене. Много бързо напредваш. Обвиняваш, обичаш парите, безгрижието, властта и кръвта. Вече си се подмладила. Ти също можеш да се окажеш заплаха за мен.

Селене се усмихна.

— Съмнявам се, графиньо. Ако не съм аз, вие сте обречени на пълно унищожение, без мен ще бъдете затрити от света.

— Не е вярно — извика Салма. — Чиста измислица! Опитва се да ни накара да вярваме, че ни е крайно необходима. Овладява тайните ни, за да стане господарка на нашите съдбини. Тя не ни е нужна.

— Сигурна ли си, Салма? Питала ли си се как точно вие, Одиш, ще победите жените Омар с помощта на избраницата? — подхвърли многозначително Селене.

Графинята благоговейно я слушаше, с възхищение попиваше всяка нейна дума.

— Как, Селене?

Селене насочи показалеца си към Салма.

— Ти, Салма, си напълно наясно. Избраницата ще унищожи враговете ви със скиптъра на властта. А с енергията и магията, отнети от магьосниците с помощта на скиптъра, вие ще се подхранвате и ще се поддържате.

Салма се направи на ударена:

— Не вярвам в пророчеството.

Графинята възрази:

— Съвпадът на небесните тела е съвсем скоро и всички знамения сочат, че моментът наближава.

Салма пребледня.

— Да се отървем от Селене, докато съвпадът още не е станал и така пророчеството няма да се сбъдне.

— То вече се сбъдва! — изкрещя Селене властно, като посочи обвинително Салма. — Той е в теб, Салма, нали?

— Наистина се сбъдва — съгласи се със Селене графинята, като се надигна срещу Салма. — Дай ми го, Салма.

Салма упорито мълчеше, а сянката на графинята започна да се уголемява и разширява, да се разраства неимоверно, докато накрая се превърна в тъмен заплашителен облак.

— Предай ми скиптъра на властта.

Салма се съпротивляваше:

— Той си е мой, сам дойде при мен.

Сянката на графинята обгърна Салма и я потопи в мрак.

— Той не ти принадлежи, Салма, дай ми го.

Схватката между двете продължи неясно колко, за неопределим промеждутък, абсурден и увиснал в безвремието. Накрая скиптърът се търкулна в краката на Селене, на която не й оставаше нищо друго, освен да се наведе и да го вземе.

— Ето че дойде при мен.

Загърната от тъмнината, графинята с любопитство наблюдаваше сцената.

— Селене, знаеш каква е твоята задача. Трябва да унищожиш жените Омар.

Надвита от графинята, напълно обезсилена и рухнала на пода, Салма дишаше тежко и учестено.

— Няма да го направи, ще го използва за свои лични цели.

— Млъкни, Салма — заповяда й графинята.

Селене погали златния скиптър и се взря в красиво гравирания върху него надпис. Скиптърът на О, скиптърът на властта. Ръцете й едва забележимо потрепериха. Усети енергията, която й предаваше. Почувства силата, огромната му мощ.

— Още не е настъпил моментът, Селене.

— Кой момент?

— Моментът на съвпада. Докато планетите не се подредят една зад друга в права линия спрямо Земята, скиптърът няма власт. Дотогава нека те проверим. Трябва да те подложим на изпитание, да ни дадеш доказателства.

Селене беше изненадана:

— Проверка? Ново изпитание? Нима не ви беше достатъчно? Колко още доказателства искате?

— Убедихме се в изключителните ти качества, но искаме доказателства и за твоята вярност. Ще ликвидираш Анаид и Криселда.

Селене се намръщи.

— Защо точно тях?

— Търсят те, за да те убият.

Селене отстъпи назад.

— Не е истина.

— Истина е, Селене. Не ги ли убиеш ти, те ще те убият. Когато родът Цинулис бъде ликвидиран, ти няма да си нищо повече от една самотна вълчица, отделена от глутницата си.

Известно време Селене стоя безмълвна, като милваше скиптъра, вдигаше го над главата си и го въртеше, за да го разгледа от всички страни, навлажняваше го с дъха си и го търкаше с крайчеца на ефирната си рокля, за да го излъска.

— Красив е — разнежено рече тя.

— Много е красив, а сега ми го дай.

— Не! Няма! — изкрещя Селене, решена да го задържи на всяка цена.

— Не ме принуждавай да ти го отнема насила, както го направих със Салма — изръмжа сърдито графинята.

Селене обаче им обърна гръб и си тръгна. Устреми се навън, далеч от пещерата, стиснала скиптъра в ръка.

— Аз не съм Салма, аз съм избраницата!

И се изгуби из дебрите на мрачния свят.