Кланът на вълчицата

Глава шеста Легендата на Од и Ом

В зората на историята О, магьосницата майка, царувала над всички племена с помощта на магията, налагала мир на воините, закриляла с благословията си плодовете на земята и усмирявала природните стихии, като държала в единство огъня, водата и въздуха.

О била уважавана от хора и от зверове и царуването й било справедливо.

О била мъдра и познавала тайните, които й позволявали да цери болните и да предсказва онова, което още не се е случило.

О общувала с душите на мъртвите, с животните и с горските растения.

О живяла в хармония с природата и с хората и била обичана от всички.

О била плодовита и родила две много красиви дъщери, Од и Ом, на които предала знанията и уменията си.

Ом пожелала да научи от майка си тайните на лечебната сила на растенията и корените. Облекчавала болките на смъртните и отблизо опознала смъртта, както и дълбочината на нейната състрадателност.

Од поискала да овладее от майка си дарбата да се свързва с душите от отвъдното. Слушала жалните вопли на мъртъвците, които никога не намират покой, и се заразила с техния страх от смъртта.

Ом обичала живота, понеже не се страхувала да умре.

Од се бояла от живота, понеже жадувала безсмъртие.

Ом била плодовита и родила дъщеря, Оми. Од обаче не пожелала да мине през изпитанието на родилните болки и я откраднала една нощ, докато Ом спяла.

Од завела малката при майка си О, за да я признае за своя дъщеря, и й дала името Оди.

О, която не искала дъщерите й да враждуват помежду си, не се противопоставила и си затворила очите пред измамата, с огромна болка на сърцето, съзнавайки, че Ом е по-достойна и великодушна от сестра си, а Од тържествено обещала да се грижи за Оди като за своя дъщеря и да я отгледа.

За известно време Ом тъгувала от загубата на дъщеря си, но скоро след това заченала друго дете, Ома, и простила на Од за нанесеното тежко оскърбление.

Ома и Оди играели заедно, заедно усвоявали всичко, на което ги учели майките им, а после една на друга си предавали наученото. Така Ома с помощта на Оди била посветена в гадателското изкуство и се научила да говори с духовете. От своя страна Оди, благодарение на Ома, умело забърквала всякакви отвари и илачи и овладяла силата и лечебните свойства на растенията, корените и минералите.

Един ден Ома открила, че мъртвите са доверили на Од тайната на безсмъртието, а то се постига, ако се пие кръвта на новородени и на девици, и изплашена го споделила с майка си Ом.

Ом не се доверявала на престорената любезност на сестра си и скришом дебнела всяка нейна стъпка, готова да провали плановете й. Така разбрала, че Од замисля да принесе в жертва дъщеря й Ома — в прехода, когато се превръща в жена, — да изпие кръвта й и да постигне безсмъртието.

Това била тайната, която в крайна сметка Од изкопчила с измама от мъртвите.

Ом се изпълнила с негодувание към сестра си и я проклела, проклела и дъщерята, която бе изгубила и позволила да стане нейна. Пожелала лютата клетва да стигне земята, по която стъпва сестра й. После взела младата Ома и без дори да се сбогува с майка си О, за да не я натъжава, избягала надалеч и се скрила в една пещера.

Докато Ом и дъщеря й живели скрити в убежището си, земята престанала да ражда и да дава плодове. Оковала я снежна покривка, реколтата измръзнала, листата на дърветата изсъхнали. Донесла глад и студ в дома на Од.

О се чувствала уморена и искала да предаде управлението на една от дъщерите си, но те враждували помежду си, затова в крайна сметка се отказала да отстъпи скиптъра на властта на която и да е от тях.

Междувременно бойците от военолюбивите племена, принудени покорно да приемат мира, който им налагала О, научили, че магьосницата майка е остаряла, силите й са отслабнали, и я осъдили, като я обвинили за глада, студа и невижданата дотогава зима, която ги бе сполетяла.

Воините свикали тайно събрание и решили, че е дошло времето, в което отново ще господстват мъжете. Най-сетне мъжете щели да детронират мъдростта и магическата сила на жените и да възстановят царството на оръжията и насилието.

Тогава Од, озлобена срещу старата си майка, която отказвала да й отстъпи властта, се съюзила с мъжете воини и с тях замислила заговор за отстраняването на О от трона.

Свалили от престола О, но мъжете се обединили в бунта си и решили на нейно място да не сяда Од, а един коварен маг, Ш, мъж, който, възползвайки се от благоволението на Од, насила узурпирал знанията и мъдростта на майката магьосница.

Од, жестоко разлютена, че не са я направили кралица, принудила Ш да се венчае с дъщеря й Оди и оттук нататък да й предава всички синове и дъщери, с които се сдобият. Това била кървавата дан, която им наложила.

О плакала горко, безутешно и сълзите й накрая разтопили снега, земята напъпила отново и се върнала към живот.

Тогава Ом излязла от пещерата с дъщеря си Ома, вече жена, и тозчас отново се възцарило изобилие и земна благодат, пак се разляла слънчевата топлина, раззеленили се всичките растения, животните се разплодили и сочни плодове узрели. Природата се съживила, пробудена от дългия си летаргичен сън.

Ш обаче, с одобрението на Од, превърнал тържеството на преродения и нов живот в триумфален поход, сеещ смърт и повсеместна гибел, на който Од стояла начело. Всички мъжки чеда на Оди били принесени в жертва още при раждането им и Од изпила кръвта им. Всички, с изключение на едно — първородният син, отреден да властва, да царува. Дъщерите, множеството дъщери, заченати от Оди, наречени Одиш, били възпитани от Од в страх от смъртта, в ненавист към мъжете и в омраза към първите си братовчедки — Омар.

Од им разкрила тайната на безсмъртието и ги задължила да се закълнат във вярност и да дадат обет, че ще отвличат щерките на Ома и ще пият кръвта им, за да черпят от нея сила и могъщество.

И Ом, като гледала около себе си толкова омраза и печал, решила да накаже заслужено сестра си, като стовари отново върху царството й люта зима, студ и глад.

О умряла от мъка и скръб, проклинайки дъщеря си Од. При все това, преди да издъхне, запокитила скиптъра на властта дълбоко в земните недра, за да не може никой да го притежава, и написала със собствената си кръв пророчеството за магьосницата с червените коси, която ще сложи край на войната между сестрите магьосници.

След като изстрадала смъртта на толкова чеда и похабила тялото си от толкова раждания, Оди починала от натрупаната болка. Тя също със собствената си кръв написала последните стихове от пророчеството, които предупреждават за вероятното предателство на избраницата, понеже била наранена от предателството на собствените си дъщери Одиш.

Ом умряла, заобиколена от дъщерите и внучките си. Преди това им вдъхнала вярата, че един ден ще дойде магьосницата с червените коси и ще отмъсти за тях и за техните потомки.

И едните, и другите мечтаели за скиптъра на властта, скрит от О в земните недра, но така и никога не го открили.

След смъртта на О на жените по света не им било позволено да участват в съветите и церемониите, били изгонени от храмовете и обществените места, та дори им бил отказан достъп до болничните легла. Воините заключили жените по къщите си, отнели им музиката, танците, мъдростта на книгите и познанията за природата. Забранили им да се доближават до оръжие под угрозата от смъртно наказание и ги задължили да си покриват телата и главите, като обявили за непристойно да ги излагат на показ. Публично ги унижавали и наказвали, ако не се подчинявали на мъжките заповеди, и издали указ: той повелявал да бъдат преследвани жените, които правят магии и се опълчват на волята на Ш.

И дъщерите на Оди — Одиш, също не били пощадени и били подложени на презрение, на лишаване от свобода и на преследвания, и то от собствения си баща и от брата си. Затова жените Одиш отровили баща си Ш, а после измамили брат си и го изпратили на смърт в ръцете на друг честолюбив воин.

И така следвали една след друга войни, предателства и гонения.

Ома, заедно с многобройната си женска челяд, които се наричали Омар, продължили да се крият и тайно да упражняват уменията си на лечителки, като облекчавали страданията на людете. Търсели убежище в горите, пещерите, долините край ручеите и кръстопътищата, където събирали всичко, което им дарявала природата. Жените Омар забърквали илачи и приготвяли билкови отвари за болките на тялото, и използвали силата на мисълта си и на чудодейните си магически способности, за да облекчат страданията на душата. Свикнали да бъдат преследвани, денем се криели, а нощем се събирали на горските поляни, където провеждали своите обреди с песните и танците, които им били забранени. Те приели за свой покровител могъщата Луна, която определя женския цикъл, носи плодородие, закриля посевите и предизвиква последователно приливите и отливите, и се врекли да си помагат една на друга чрез телепатия. Служели си с древния език, за да се защитят от завистта на жените Одиш и от подозрителността на мъжете.

Дъщерите на Ома основали племената Омар и на свой ред внучките им избрали за своите кланове по едно свещено животно от зверовете, населяващи земята. Възприели от своите тотеми тяхната мъдрост, добродетелите им, езика и духа им. Множеството правнучки на Ом основали различни кланове: на кокошките, на дивите зайки, на мечките, на вълчиците, на орлиците, на тъпомуцунестите делфинки, на змиите, на тюленките, на мишките и много други. Обединили се, свързвайки се по род и потекло, и се пръснали из целия свят. Където и да идели, били добре посрещани, понеже раздавали любов и мъдрост. Някои от тях станали гадателки, пророчици, музикантки, поетеси, акушерки, билкарки или лечителки. Всички те били плодовити, мъдри и чувствени и предавали знанията си от майка на дъщеря, като криели истинската си същност от съпрузите и от възлюбените си, за да се предпазят.

В мрачните времена на гонения и екзекуции мнозина от тях загинали, изгорени на клада, но другите, които оцелели, въздишали с надежда и в очакване, че един ден, може би не много далечен, пророчеството на О ще се сбъдне и ще дойде избраницата, магьосницата с червените коси, която ще унищожи жените Одиш и ще сложи край на войната между магьосници и вещици.

С упование наблюдавали съзвездията и си казвали: „Ето, моментът наближава.“