Кралството

19.

Ло Мантанг, Мустанг, Непал

Сам и Реми не продумаха. Накрая Реми наруши тишината:

— Как стана?

— Падна в един процеп на около петнайсет километра оттук. Помогнах да го извадят. Погребахме го в местното гробище.

— И казахте това на близнаците? — попита Сам.

— Да. Бяха… разочаровани, предполагам. Сега, като ми казахте кои са, ми се струва доста коравосърдечно от тяхна страна, не мислите си?

— Типично за семейния характер — отвърна Реми. — Казаха ли ви защо го търсят?

— Бяха доста уклончиви, поради което аз си намерих извинение да прекратя срещата ни. Разбрах само, че търсят Кинг и се интересуват от Теуранг. Не ми хареса видът им. Добре, че усетът ми се е оказал верен. Изглежда Чарлс Кинг е знаел за смъртта на баща си, когато се е свързал с вас.

— Знаел е го е също и когато е наел Олтън — добави Сам. — Сведенията за снимката, на която се вижда Люис, са били поредната лъжа.

— С цел да ви замеси в лова на Златния мъж — каза Карна. — Изглежда не премисля нещата кой знае колко, а? Очаквал е, че ще дойдете да търсите приятеля си, след това ще се заемете с търсенето на Теуранг, без да подозирате нищо, и ще отведете близнаците право при него.

— Така изглежда — каза Реми.

— По-важният въпрос е — започна Карна — защо Теуранг е толкова важен за Кинг. Нали не мислите, че е прикрит нацист и че е решил да довърши бащината си експедиция?

— Не мислим — каза Сам. — Започваме да се чудим това мания ли е или е просто странично занимание, подобно на участието му в черната търговия с вкаменелости. Така или иначе, Кинг са отвличали и убивали заради Теуранг.

— А също и „поробвали“ — добави Реми. — Хората на разкопките не могат да идват и да си отиват, когато си поискат.

— Това също. Независимо от мотивите на Кинг, не можем да позволим Златния човек да попадне в ръцете му.

Карна взе чашата чай и я вдигна за поздрав.

— Решено е тогава — във война сме със семейство Кинг. Един за всички?

Сам и Реми едновременно вдигнаха чашите си.

— И всички за един!

— Кажете ми повече за погребалната камера, която сте открили — помоли Карна. — Не пестете нищо.

Реми описа накратко нишата от пещерата в клисурата Чобар, след това взе айпада от раницата си и отвори снимките, които направи там.

Подаде айпада на Карна. Запленен от устройството, той го премята из ръцете си около минута, поигра си с интерфейса. После вдигна поглед и каза:

— Определено трябва да си взема едно от тези. Така… да видим… — През следващите десет минути той разглежда снимките на Реми, увеличава разделителната способност и сменя фокуса, като си мърмореше под нос „чудодейно“ и „невероятно“. Накрая върна айпада.

— Направили сте епохално откритие! — заяви Карна. — Не знам дали светът би могъл да осъзнае значимостта му, но жителите на Мустанг и Непал със сигурност ще разберат. Открили сте лобното място на Пазител. Четирите символа на кутията… имате ли по-ясни снимки?

— Не, съжалявам — отвърна Реми.

— Къде е кутията сега?

— В Сан Диего, при Селма, специалистът ни по проучванията — отговори Сам.

— О, божичко! Тя…

— Напълно можем да й се доверим — каза Реми. — Опитва се да я отвори внимателно, без да я повреди.

— Отлично! Може да съм й от помощ.

— Знаете ли какво има вътре?

— Може би. Скоро ще стигнем и дотам. Какво ви каза Сушант за Пазителите и Теуранг?

— Даде ни общ поглед върху нещата — каза Реми, — но уточни, че вие сте експертът.

— Това е вярно. Е, Пазителите са се грижели за Теуранг. Тази чест е била предавана от баща на син. От шестгодишни момчетата били подготвяни за една-едничка задача. Декретът Химаншу от 1421 г. е четвъртият държавен акт, който позволява Теуранг да бъде изнесен от Ло Мантанг. Предните три пъти, всички преди нашествие, са завършили успешно и Теуранг отново е бил връщан в столицата. Нашествието през 1421 г. обаче било различно.

Тогавашният главнокомандващ на армията, Долма, убедил краля и съветниците му, че този път положението е различно. Бил сигурен, че ще сложи началото на края на Мустанг. Да не говорим за пророчеството.

— Пророчество? — попита Сам.

— Да. Ще ви спестя детайлите, които са най-вече будистка митология и нумерология, но пророчеството твърдяло, че ще настъпи време, когато кралство Мустанг ще падне и единственият начин да се надигне отново е Теуранг да бъде върнат в родното си място.

— Тук? — попита Реми. — Поне Сушант ни каза така.

— Скъпият ми приятел греши. Популярната история на Мустанг и Теуранг е пълна с неясноти. Първо трябва да разберете нещо много важно — хората от Мустанг никога не са смятали Златния човек за своя собственост, а по-скоро за нещо, за което трябва да се грижат. Сушант как точно ви описа Златния човек?

— Как изглежда ли?

— Не… какво представлява.

— Мисля, че използва думата „животодаряващ“.

Карна помисли за миг и сви рамене.

— Да, като метафора, може би… Госпожо Фарго, вие имате антропологически познания, нали?

— Да.

— Добре, добре. Дайте ми миг. — Карна се изправи и се скри в страничния коридор. Чуха как се разместват книги и Карна се върна с два подвързани с кожа тома и дебел кафяв плик от опаковъчна хартия. Седна, прелисти книгите, докато не откри страниците, които му трябваха, след което ги постави с лицето надолу на пода.

След това заговори бавно:

— Кралство Мустанг никога не се е отличавало с величие. Дори архитектурата в кралството била целесъобразна и скромна — също като хората, които обаче преди векове в много отношения били много по-просветени от западните си съвременници.

Карна се обърна към Реми и я попита:

— Какво знаете за Арди?

— Палеонтологическата находка?

— Да.

Реми се замисли.

— Отдавна не съм чела за нея, но ето какво помня — така е бил кръстен вкаменен женски скелет на четири и половина милиона години, открит в Етиопия. Ако не се лъжа, научното му название е Ардипитек рамидус. Макар че находката е в центъра на множество дебати, повечето учени са на мнение, че Арди е нещо като липсващото звено в човешката еволюция — мост между висшите примати и човеците.

— Много добре. А характеристиките му?

— Скелет, подобен на скелета на лемур, но с човешки характеристики: ръце, способни да държат, противопоставени на пръстите палци, къси крайници. Пропускам ли нещо?

— Великолепно го описахте — отвърна Карна. Отвори плика, извади една цветна снимка и я подаде на Сам и Реми. — Това е Арди.

Точно както Реми го беше описала, вкамененият скелет лежеше обърнат на една страна в пръстта, приличаше на кръстоска между лемур и маймуна.

— А сега — каза Карна, — ето една популярна илюстрация на Теуранг.

Подаде им разпечатка на цветна рисунка на създание, подобно на горила, с огромни ръце и тумбеста глава. Устата беше голяма и пълна с остри зъби, а от нея се подаваше дълъг език. Кракът беше само един, с ципи между пръстите.

— Забелязвате ли прилики с Арди? — попита Карна.

— Никакви — отвърна Сам. — Прилича на анимационна рисунка.

— Да, защото илюстрира легендата за първия крал на Тибет, Ниатри Ценпо, за когото се твърди, че произхожда от Теуранг. В Тибет през хилядолетията Теуранг се е превърнал в нещо като страшилище. Версията в Мустанг обаче е много по-различна.

Карна взе една от книгите и я подаде на Сам и Реми.

На страницата се виждаше силно стилизирано изображение в будистки стил, но създанието не можеше да се сбърка.

— Арди? — възкликна Реми.

— Да — каза Карна. — Това, според мен, е най-точното представяне на Теуранг. Господин и госпожо Фарго, това е Златният човек.

Сам и Реми замълчаха, взряха се в рисунката и се опитваха да осмислят думите на Карна.

— Да не ни би да се опитвате да ни кажете, че това създание е било…

— Живо в средновековен Мустанг? Не, разбира се, че не. Подозирам, че Теуранг е далечен братовчед на Арди, навярно много по-късно липсващо звено, но със сигурност на милиони години. Имам и други рисунки, където Теуранг е с всички характеристики на Арди: ръце, способни да държат, противопоставени на пръстите палци… Други рисунки пък показват лицето му.

— Защо се нарича Златния човек? — попита Сам.

— Според легендата, когато бил изложен в Кралския дворец в Ло Мантанг, Теуранг бил сглобен и оформен така, че приличал на човек. През 1315 г., малко след основаването на кралството, първият владетел Аме Пал решил, че видът на Теуранг не е достатъчно внушителен. Позлатили костите му, а очните кухини украсили със скъпоценни камъни, както и върховете на пръстите. Зъбите, повечето от които били здрави, били покрити със златен лист.

— Сигурно е бил страхотна гледка — отбеляза Реми.

— „Безвкусица“ е моят термин — отвърна Карна, — но кой съм аз да споря с Аме Пал?

Реми попита:

— Да не би да намеквате, че хората тук са развили теорията за еволюцията преди Дарвин?

— Теория — не, вярване — да. За трийсетте си години тук, намерих текстове и рисунки, от които става ясно, че жителите на Мустанг твърдо са вярвали, че човекът е произлязъл от други създания и по-точно от примати. Мога да ви покажа пещерни рисунки, на които е изобразен ходът на еволюцията. И по-важното, въпреки популярните схващанията, Теуранг е бил почитан не в религиозен смисъл, а в исторически.

— Откъде се е появила легендата? — попита Сам. — Къде и кога са открили Теуранг?

— Никой не знае, или аз поне не съм открил някаква информация за това. Надявам се, преди да умра, да успея да отговоря на този въпрос. Може би вашето откритие ще се окаже изгубеното парче от пъзела.

— Мислите ли, че в кутията, която открихме, е Теуранг?

— Не, освен ако не е станала ужасна грешка. Едно от уменията, които Пазителите е трябвало да усвоят, е било ориентиране по звездите. Не, сигурен съм, че сте открили Пазителя там, защото там му е било наредено да отиде.

— Какво тогава мислите, че има вътре?

— Или нищо, или следа към рожденото място на Теуранг, където е трябвало да бъде занесен през 1421 г.

— Каква следа? — попита Реми.

— Диск от злато, около десет сантиметра в диаметър, гравиран със символи. Когато се използва заедно с още два диска и специална карта, той сочи мястото, където трябва да е Теуранг.

— Нищо друго ли не знаете? — попита Сам.

— Знам как се казва мястото.

— Как?

— Древният превод е малко сложен, но бихте познали популярното му название — Шангри-Ла.