Кралството

23.

Остров Сазан, Албания

На светлината на бледата луна двамата поеха нагоре по пътеката. Макар върхът да беше на около километър и половина по права линия, змиевидните извивки на пътя удвояваха разстоянието.

Накрая стигнаха последния завой. След него се виждаше върхът. Сам направи жест на Реми да почака, кривна от пътя и си проправи път през шубраците. Когато огледа оттатък хълма й махна, че всичко е наред и тя го настигна.

Реми каза:

— Обетованата земя.

— Видяла е много по-добри дни — отвърна Сам.

В „Гугъл Земя“ църквата се виждаше просто като сграда с формата на кръст. Отблизо различиха конична камбанария, скрити от дъски прозорци и някога червен покрив, порозовял от векове слънце.

Двойните порти бяха заключени, затова двамата заобиколиха. В северната част намериха две интересни неща: дупка в стената на нивото на кръста и пряка гледка към северен Сазан, включително военната база на близо километър надолу, насред изкуствен залив, осветен от качени на стълбове прожектори. Сам и Реми преброиха три моторни лодки и три сгради.

Реми каза:

— Да намерим митрополит Мала и да се махаме от тук.