Лагерът на Вълка започна да се пробужда още преди да избледнеят последните звезди, но Джени не беше спала повече от час. Тя се взираше в мастиленосините небеса, извиняваше се на Господ за всички безразсъдни постъпки и го умоляваше да пощади горката Брена от последиците на глупавото й решение да се разхожда по здрач.
— Брена — прошепна тя, щом глъчката отвън се усили, — будна ли си?
— Да.
— Когато Вълкът започне да ни разпитва, остави на мен да отговарям.
— Добре.
— Не съм сигурна какво точно иска да научи, но вероятно става въпрос за нещо, което не бива да му казваме. Надявам се да се досетя, когато чуя въпросите му, и да успея да го заблудя.
Зората тъкмо бе обагрила небето в розово, когато двама мъже влязоха в палатката, развързаха ги и ги пуснаха да се усамотят за малко в храстите, за да се облекчат. После завързаха Джени отново и поведоха Брена към палатката на Вълка.
— Чакайте! — извика по-голямата дъщеря, разбрала намеренията на мъжа, повлякъл спътничката й. — Сестра ми… тя не е добре!
Исполинът, чийто ръст навярно надхвърляше два метра, можеше да бъде само легендарният колос Арик. Той се обърна за секунда и хвърли леденостуден поглед към Дженифър, след което невъзмутимо продължи напред.
Стефан отметна покривалото на входа на палатката на Ройс и влезе вътре.
— Боже мой, та тя е истинска красавица! — каза той по адрес на Брена, която току-що бе напуснала шатрата. — Много лошо, че е монахиня.
— Не е — отсече раздразнено брат му. — През сълзи успя да ми обясни, че е послушничка.
— Какво означава това?
Ройс Уестморланд беше закоравял от битки воин, който имаше доста бегла представа за същността на религиозните ритуали. Неговият свят беше светът на войната — ето защо той предаде обяснението на Брена по следния начин на брат си:
— Очевидно послушникът е доброволец, който не е завършил обучението си и още не се е заклел във вярност на своя господар.
— Смяташ ли, че момичето казва истината? Черният вълк се намръщи и отпи от бирата си.
— Твърде е уплашено, за да лъже. То и да говори е твърде уплашено, камо ли да лъже.
Стефан присви очи — било от ревност към момичето, било от раздразнение, че брат му не е могъл да изкопчи нищо по-съществено.
— И твърде красива, за да я разпиташ по-сурово, нали?
Ройс го погледна язвително, но мислите му бяха другаде.
— Искам да разбера колко добре е укрепен замъкът „Мерик“, какви са особеностите на местността… всичко, което би могло да ни бъде от полза. В противен случай ще ти се наложи да довършиш обиколката си из околностите му, която започна вчера. — Той удари халбата си в дървената маса. — Доведете ми сестра й — изрече с мрачна решителност.
Когато Дженифър се появи на входа, приклещена от огромните лапи на Арик (слуховете за огромната му бойна секира надали бяха преувеличени), Вълкът крачеше нервно из палатката си, но щом забеляза дъщерята на лорд Мерик, веднага се закова на място. Сребристите му очи се плъзнаха по тялото й, както стоеше изправена и с вързани зад гърба ръце. Макар лицето й да беше безизразно, Ройс бе удивен да види презрение в погледа й. Презрение — и нито следа от сълзи. Той изведнъж си спомни какво бе чувал за най-голямата дъщеря на Мерик. Всъщност прозвището „Перлата на Шотландия“ се отнасяше за по-малката. Легендата разказваше, че голямата е студена и горда наследница с толкова богата зестра и толкова благородно потекло, че никоя дама не можела да се сравнява с нея. Сега обаче, докато разглеждаше изцапаното й лице, Ройс си каза, че не притежава нито ангелската красота на сестра си, нито темперамента й.
— За Бога, наистина ли сте сестри? — попита той.
— Да — гордо отвърна Дженифър.
— Удивително — усмихна се иронично той. — Истински сестри ли сте обаче? Отговори ми! — настоя Вълкът.
Джени, която беше доста по-изплашена, отколкото си позволяваше да покаже, си каза, че едва ли ще я измъчват или убиват в края на разпит, който започва с въпроси за родословието й.
— Тя ми е доведена сестра — рече, след което, изпитала внезапен изблик на смелост, заяви: — Трудно ми е да се концентрирам върху каквото и да било, след като ръцете ми са вързани зад гърба. Болезнено и ненужно е.
— Права си — отбеляза той с недвусмислена грубост, припомняйки си как го беше ритнала в чатала. — Трябва да вържем краката ти.
Изрече го толкова кисело, че на лицето й за миг се появи доволна усмивка. Вълкът забеляза това и не можа да повярва на очите си. Големи, силни мъже и храбри бойци трепереха пред него, а това момиче с вирната брадичка всъщност се наслаждаваше да му се противопоставя. Любопитството и търпението му изведнъж се изпариха.
— Стига с тази глупава учтивост! — изръмжа той и бавно се приближи към нея.
Джени отстъпи крачка назад, но после спря и смело реши да не помръдва от мястото си.
— Трябват ми отговорите на някои въпроси. С колко въоръжени мъже разполага баща ти в замъка „Мерик“?
— Нямам представа — отвърна гордо девойката.
— Знае ли баща ти, че настъпвам към него?
— Нямам представа.
— Не си играй с търпението ми — предупреди я той със зловещ глас. — Нали не искаш да задам тези въпроси на малката ти хубава сестричка?
Заплахата имаше желания ефект — непокорното й изражение се замени от отчаяние.
— Защо да не си мисли, че ще го нападнеш? От години се носят слухове, че имаш намерение да сториш това. Ето, сега имаш и оправдание! Не че се нуждаеш особено от него… — извика Дженифър. — Ти си животно! Харесва ти да убиваш невинни хора! — Когато той не отрече това, стомахът на момичето се сви от страх и то отстъпи крачка назад, проклинайки се за това.
— Е, след като знаеш толкова много — изведнъж заговори Вълкът с подозрително мек тон, — навярно ще ми кажеш с колко въоръжени мъже разполага баща ти.
Джени набързо прецени, че лорд Мерик би трябвало да е останал с поне петстотин души.
— Двеста — заяви тя.
— Ах, ти, безразсъдна малка глупачке! — просъска Ройс, сграбчи я за ръцете и силно я раздруса. — Мога да те прекърша с голи ръце, разбра ли? Докога ще ме лъжеш?
— А какво очакваш да направя? Да предам баща си ли?
— Преди да излезеш от тази палатка — обеща й Вълкът, — ще ми кажеш всичко, което знаеш за намеренията му — доброволно или с малко помощ от моя страна, която изобщо няма да ти хареса.
— Наистина не знам какъв е броят на войниците му! — извика Джени безпомощно. — Вчера за пръв път се видях с татко от две години насам, а и преди той не говореше много често с мен!
Този отговор изненада Ройс:
— Защо?
— Защото… защото ми беше сърдит — призна тя.
— Мога да разбера защо — заяви той, мислейки си, че тя е най-непокорната жена, с която бе имал нещастието да се срещне. Освен това, даде си сметка мъжът, тя имаше и най-подканващите устни, които някога беше виждал, както и най-сините очи.
— Значи той не е разговарял с теб от години, а ти продължаваш да рискуваш живота си за него, така ли?
— Да.
— И защо?
Имаше поне няколко правдоподобни и безопасни отговора, които Дженифър можеше да даде, но гневът и болката бяха замъглили съзнанието й.
— Защото — изрече тя решително — те презирам. Презирам теб, както и всичко, което представляваш.
Ройс я наблюдаваше безмълвно, изпитвайки едновременно ярост, изумление и възхищение от безразсъдната й смелост. Той потисна импулсивното желание да я удуши, давайки си сметка, че докато държи дъщерите на Мерик като свои пленнички, може да накара врага си да се предаде без бой.
— Махай се! — отсече.
Джени не се нуждаеше от повторна подкана, но когато се обърна, видя, че покривалото на входа е спуснато, а ръцете й са вързани зад гърба.
— Казах ти да се махаш! — предупреди я Ройс зловещо.
— Едва ли би имало нещо, което да направя с по-голямо удоволствие, но все още не мога да минавам през плат.
Той се протегна рязко и вдигна платнището, след което за нейна изненада се наведе в подигравателен поклон.
— Ваш покорен слуга, милейди! Ако има нещо, което е по силите ми, за да направя престоя ви при нас по-приятен, надявам се, че няма да се поколебаете да ми го съобщите веднага.
— Развържете ми китките тогава — нареди Дженифър.
— Не — процеди Ройс. Покривалото падна, удряйки я в гърба, тя политна напред и едва сподави писъка си, когато някаква ръка се появи и я сграбчи за рамото, но после осъзна, че това е някой от многобройните стражи около палатката на Черния вълк.
Когато девойката се върна при Брена, завари русокосото момиче пребледняло от страх.
— Нищо ми няма, кълна ти се — увери я Дженифър, след което се отпусна тежко на земята.