Кралят-демон

11. Триада

Амиел се изправи на колене. Нежно погали топките ми, хвана члена ми с една ръка, наведе се и го целуна по върха. Езикът й се стрелна по кожичката и пробяга надолу до корена.

Смъкнах се на колене, целунах устните й, езикът ми се плъзна в устата й, заигра вътре и се сплете с нейния. Порази ме една мисъл — колко странно: беше първата жена, която целувах освен съпругата си, повече от девет години. Тя изстена дълбоко, гърлено, и ръцете й ме обгърнаха. Положих я леко върху мъха, отново я целунах по устните и после — по мекотата на шията й.

Маран легна от другата страна на Амиел.

— Мечтала съм за това — повтори тя, надигна се на лакти и ме целуна. Езикът й се завъртя в устата ми и избяга. Зацелува Амиел като мен, целуваше шията й като мен, после устните й отново тръгнаха надолу, по плоския корем на приятелката й, към гладките й бедра.

Амиел простена и разтвори крака. Маран развърза сандалките й, премести се между краката й и разтвори с пръсти срамните й устни. Езикът й заигра, плъзна се навътре. Амиел повдигна крака, сплете ги около гърба на Маран и я придърпа, а ръцете й обгърнаха главата ми, пръстите й се впиха в косата ми.

Целувах я дълго, дълбоко, целувките й ставаха все по-неистови, докато тялото й откликваше на езика на Маран. Тя започна да се извива. Устата й беше мокра, отворена, задъхана. Надигнах се, погалих с главичката на члена си клепачите й и го задвижих навътре и навън в устата й.

— Сега — изпъшка Маран. — Хайде, съпруже мой. Ела, люби я — стана, разтвори краката на Амиел и ги вдигна високо за глезените, докато задничето й не се отдели от земята.

Плъзнах се между краката й и за миг се вгледах в нея — красивата й глава се мяташе по възглавницата на косата й. Очите й бяха широко отворени, не се откъсваха от моите. Проникнах силно в нея, тя изкрещя и ръцете й ме придърпаха.

Измъкнах се почти извън нея, после отново забих с все сила, още веднъж и още веднъж, усетих как тялото й запулсира срещу мен, тя се опита да се завърти, да се извие, но Маран я държеше здраво. Ръцете й се вкопчиха в мъха. Разтърсих се, изригнах в Амиел и миг след това тя свърши със стон.

Маран отпусна краката на приятелката си, остави ги да се смъкнат на земята. Рухнах изнемощял върху Амиел и се доизцедих в нея.

Маран легна до нас. Тъмните й сериозни очи ни оглеждаха.

— Обичам ви — прошепна тя.

— Обичам теб — отвърнах.

— Обичам Амиел — каза тя.

— Тогава трябва да се науча на същото — промълвих задъхано.

— О, Дамастес. Толкова се надявам. Хайде. Ела да ме любиш, както аз нея.

Амиел не искаше да ме пусне — изхлипа, щом се измъкнах от нея. Краката на Маран се разтвориха и езикът ми навлезе в меката й влага. Заблизах клитора й, двата ми пръста влязоха в нея, трети в ануса й, и леко се задвижиха, в унисон. Маран се завъртя под мен, но не я изпусках; легнах по гръб, тя се превъртя върху мен, затласка в ритъм и закрещя.

Амиел ми каза да бръкна в джоба на наметалото й — там имало малка стъкленица. Отпуших я и полянката се изпълни с мирис на ягоди. Вкусът на маслото също беше ягодов.

Маран лежеше до приятелката си, изтощена от любовта ни. Сипах от маслото в шепата си и започнах да я разтривам по глезените, нагоре по краката и между бедрата.

Стъкленицата така и не свършваше и предположих, че Амиел е поръчала да й направят заклинание, за да стане бездънна. За секунда вечно бдителният войник у мен си помисли дали тази магия не може да се използва във войнишките столови. Подсмихнах се и оставих пръстите си сами да се плъзнат леко в тялото на Маран. Дъхът й отново се учести.

Разтрих и Амиел и телата им лъснаха. Маран се превъртя по корем и започна да щипе, после — рязко да хапе зърната на Амиел и те се втвърдиха като пръстчета. Амиел се изви в дъга, избута гърдите си нагоре към устата на Маран. Два, после три пръста на Маран се плъзнаха в приятелката й, завъртяха се и започнаха да я галят. Амиел простена и запъшка.

Преместих се зад Маран, разтворих краката й и вкарах члена си в нея.

— Ахх — изохка Амиел. — Така боли.

— И… извинявай — успя да промълви задъхано Маран. — Не исках да те хапя. Но не знаеш той какво ми прави. Ох, Дамастес!

Пръстите й заиграха по-бързо, щом и аз започнах да се движа по-бързо. Кръвта запулсира все по-силно в слепоочията ми, измъкнах се и семето ми изригна на корема на Амиел. Маран, тежко задъхана, застана на колене, с потна, полепнала по челото коса. Докосна с пръст една капка и нарисува рогато кръгче, символа на единението.

— Това ще съедини трима ни завинаги.

Разтри семето ми по корема на Амиел и легна върху нея. Устните им се сляха. Амиел повдигна краката си около бедрата на Маран и започна да се търка в нея. Жена ми се превъртя, притисна се върху тялото на Амиел и тя се загърчи, разтворила широко крака. Езикът й влезе в Амиел, приятелката й правеше същото.

Възбудих се отново, намерих стъкленицата и се намазах. Леко обърнах двете жени настрани и те повдигнаха инстинктивно крака, без да спрат любовта си.

Разтворих задничето на Амиел, намазах два пръста и ги пъхнах в нея — влизаха и излизаха, докато тялото й не добави към влагата.

Притиснах главата на члена си в розичката й, усетих мигновена съпротива и проникнах в стегната й топлина. Движех се бавно, силно, всеки път прониквах все по-дълбоко в нея и тя простенваше при всеки тласък. Езикът на Маран галеше топките ми, докато прониквах, ръцете ми обгръщаха Амиел, притискаха силно гърдите й, а после тялото й погълна душата ми и повече не помня.

Преди разсъмване докретахме изтощени до къщата си край реката. Бях много благодарен на заклинанието на Синаит, защото не държах особено стражата да види състоянието ни. Качихме се по стълбището, съблякохме се, рухнахме в огромното легло на спалнята ни и моментално заспахме.

Когато се събудих, беше почти обед. Бях очаквал, че ще съм замаян, но мозъкът ми бе съвсем бистър и се чувствах отпочинал, спокоен и щастлив. Въздействието на еликсира беше изчезнало толкова бързо, колкото бе започнало.

Главата на Маран бе на възглавницата до мен, ръката й леко стискаше топките ми. Лека, стаена усмивка имаше на устните й, усмивката на момиче в нощта след рождения му ден.

Амиел спеше от другата й страна. Когато се надигнах, отвори очи, усмихна ми се и ги затвори отново.

Измъкнах се от леглото и се протегнах. Помислих за случилото се. Предполагам, че трябваше да се чувствам като човек, извършил някакъв грях. Или че най-малкото някой друг от нас е съгрешил. Но не изпитвах нищо такова. Не бях сигурен какво предвещава това, какво ще означава за брака ни, но реших, че тази грижа е за бъдещето.

Прозях се и отидох в банята. Бях решил да инсталирам баня, разкошна като в Императорския дворец, но така и не ми беше останало време. Банята, или баните, които имахме обаче все пак бяха доста луксозни, две дълги седем стъпки вани от зелен нефрит, плитки от единия край. Двамата с Маран можехме да лежим в тях и да си говорим, или, както ставаше често, да влезем заедно в една. Измих зъбите си, цъкнах, като видях дългата си коса разрошена и сплъстена от снощната авантюра, и усърдно я сресах. Двете вани се пълнеха. Нагазих в едната, насапунисах се и се изплакнах, след което я източих, с намерението да покисна във втората, чиста вода.

Амиел влезе в банята, гола. Протегна се, гърдите й изпъкнаха твърди и усетих, че тялото ми откликна.

— Добро утро — каза тя.

— По-скоро следобед.

— Какво от това? Имаше ли някакви планове за днес?

Нямах. Знаех, че Нуманция или ще отспива вакханалията на Празника, ще продължава да празнува или ще пълни храмовете с молитви за опрощение — и така щеше да е през следващите два-три дни.

Тя изми зъбите си, изплакна се в един от умивалниците и тръгна към вратата.

— Май ще трябва да заема един от халатите на Маран и да се върна в стаите си, за да се окъпя.

— Би могла — устата ми беше пресъхнала. — Но ако го направиш, кой ще ти измие гърба?

— А. Сериозен проблем — отиде до едно от шкафчетата, където държахме сапуните си, помириса ги и си избра един.

Пресегнах се и завъртях крана на втората вана, но Амиел влезе в моята.

— Първо трябва да ме измиеш отпред.

Подчиних се, затърках с калъпчето на бавни, упоителни кръгове около гърдите й, по зърната, след това — по корема. Погалих я с пръст по пъпчето и тя се усмихна.

— Защо на една жена трябва да й е толкова приятно от това?

— Може би е намек за нещата, които предстоят?

— Значи вече сме Дамастес Мъдреца, а не Дамастес Хубавеца?

Тъкмо Амиел ми беше дала това прозвище, чуто по някакъв начин и подхванато от уличните вестници за мое голямо смущение.

— Нещата, които предстоят — повтори тя. — Колко интересно.

Пръстът ми пробяга по-надолу и се пъхна за миг в нея. Тялото й откликна и мускулите на стомаха й заиграха.

— Сега… е мой ред — промълви тя задъхано.

— Но аз вече се изкъпах.

— Виждам едно място, което си пропуснал.

Бавно, нежно насапуниса гърдите и корема ми, след това покри члена ми с пяната. Сви палец и показалец и ги прокара по дължината му.

— Точно по мярка. Може би е малко по-дълъг, отколкото биха предпочели някои, но пък може да стигне до… дъното на нещата. Е, сър, вече можете да измиете гърба ми и каквото още пожелаете.

Обърна се и започнах да я сапунисвам. Когато стигнах по-надолу, разтвори крака и се наведе над ръба на ваната, подпряна на ръце. Задникът й беше съвършено закръглен и гладък. Хлъзгавият ми от пяната пръст се плъзна в нея и тя се изви срещу него и прошепна:

— Разбирам, че искате да съм много чиста.

— Задължен съм.

— И знам, че винаги държите на задълженията си, нали, конт Аграмонте?

Пъхнах двата си пръста в нея и мускулите й се отпуснаха, след това се стегнаха здраво около тях.

— Така е. И освен това си имам специална чистачка, направена точно за това място.

— Може би ще благоволите да ми я демонстрирате?

— Мисля, че трябва — отвърнах и насапунисах члена си. Само я докоснах и мускулите й се отпуснаха, отвори се за мен. Вкарах й го и тя простена, и се притисна в мен. Задвижихме се заедно, ръцете ми загалиха гърдите й, тя се притискаше и ме поемаше дълбоко в себе си, стискаше и отпускаше. После простена, притисна се още два пъти в слабините ми и се отпусна. Все още бях твърд и продължавах да се движа, бавно, леко, и Амиел се възбуди отново. Наведе се напред, докато коремът й не опря на перваза на ваната, после посегна назад, разтвори задничето си и простена:

— Хайде, Дамастес. Колкото можеш по-силно. Силно и бързо. Хайде, разкъсай ме.

Подчиних се, твърдият ми като стомана член се заби в нея до корена, тя изкрещя и свършихме.

След малко дъхът ни се успокои.

— Обичам да ме любят така — прошепна ми тя. — Понякога малко боли… но е по-силно. Понякога ми харесва повече, отколкото по другия начин — притисна се в мен. — Но и това е хубаво. Не знам лош начин да се прави любов.

— Бедната Маран — прошепна едва чуто Амиел. Разбрах, че не беше искала да го чуя. Престорих се, че не съм чул, отдръпнах се от нея и се заех да опразня и напълня отново ваната; мислех за първия съпруг на Маран, за презрението, с което се беше отнасял към нея, и колко малко любов бе имала в живота си. Но това бе минало, тъй че го оставих настрана и се загледах в изяществото, с което Амиел излезе и се плъзна в другата вана.

Лежахме отпуснати в топлата, ухаеща на пролетни цветя вода. Маран влезе, триеше сънено очи.

— Вдигате много шум. Събудихте ме.

— Не знаех, че нещо може да те събуди — каза Амиел. — Хъркаше все едно, че се опитваш да си глътнеш носа.

— Не хъркам!

Засмях се. Маран приседна изящно на ръба на ваната ми, изрита вода в лицето ми, изплези ми се и се обърна към Амиел.

— Остави ли нещо за мен?

— Ще трябва да провериш сама. Ако не, ще компенсирам някак.

— Да — отвърна хрипливо Маран. — Да. Искам.

Изпъна стъпалото си и погали отпуснатия ми член.

— Тук е останал само един макарон — каза тя, без да ми обръща внимание. — Ще трябва ти да се справиш с проблема ми.

Просна една кърпа на пода и се излегна по гръб. Амиел, с мокрото си и хлъзгаво тяло, се надигна от ваната и започна да гали жена ми между бедрата. Очите на двете не се откъсваха от мен — очакваха одобрение или стъписване сега, след като странното въздействие на еликсира се бе изчерпило.

— Знаеш ли — заговори Маран, — двете с Амиел сме любовници от доста време. Не винаги. Но когато те няма… — замълча и разтвори бедрата си. Амиел я погали с палец по клитора.

— Пожелах Маран още първия път, когато я видях — каза тя. — Преди да се запознае с теб. Но нищо не се получи.

— Нищо особено поне — каза Маран. — Мисля, че се оставих Амиел да ме целуне веднъж-дваж и се престорих, че съм била пияна и че не помня. Бях се уплашила. Първия път правихме любов, когато… изгубих бебето. Когато ти беше на война.

Спомнях си много добре. Седмици наред след помятането не бях получил нищо освен две кратки бележки, след тях — неочаквано извинение, и помнех как беше казала, че „винаги ще сме в дълг на нашата прескъпа приятелка Амиел“, която бе предложила на Маран „най-голямата утеха след смъртта на нашия син“.

Може би трябваше да се разгневя, да се почувствам заплашен. И така щеше да е, ако жена ми си беше взела мъж за любовник. Но не изпитах нищо освен радост за Маран, а също и за приятелката й.

— Знаеш ли — продължи тя, — Амиел е вторият човек, с когото съм се любила, който може да докосне душата ми, да ме накара да свърша. Да те вкараме в леглото с двете ни беше нещо, за което сме си говорили, откакто сме любовници. Честно казано, надявахме се, че точно това ще се случи, когато отидохме при ясновидката Синаит за еликсира. Имах чувството, че те мамя всеки път, когато правех любов с Амиел, и исках това да се промени. Единственият начин, който можех да измисля, бе да направя това, което направих. Знам, че не мога да се откажа от Амиел.

— И аз не бих могла да изтърпя без теб, Маран — каза Амиел и се засмя. — Да не говорим, че оттогава можахме да се любим още само три-четири пъти. Съвсем недостатъчно за мен.

— О, да. Не беше достатъчно. Вече го знам. О, Амиел, не спирай. Не спирай.

Амиел наведе глава и езикът й заигра по обръснатия триъгълник на Маран и вътре в него. Маран се хвана зад коленете, повдигна бедрата си и ги разтвори.

— Нека аз да го направя — излязох от ваната, коленичих над главата на Маран, хванах краката й и ги вдигнах високо и разтворени, както тя бе направила с Амиел.

Маран се извиваше, стенеше под любовната ласка на Амиел. Членът ми, отново втвърден, се опря до устните й.

— Сложи го в устата ми — промълви тя. — Искам да те изпия. О, сложи ми го, Дамастес.

Любихме се през целия ден и поръчахме да ни донесат храната. Лицата на слугите бяха съвсем безизразни, както се полага за опитни слуги.

Вече се стъмваше и лежахме в леглото. По пода, където се бяхме любили, се въргаляха възглавници, завивки и чаршафи се бяха пръснали навсякъде, по нощните масички имаше отворени стъкленици с благовония и мазила. Главата на Амиел се бе отпуснала на корема ми, а Маран се беше сгушила между краката на приятелката си.

— Мога да си стоя така цяла вечност — промълви Амиел.

— Тогава ще стоиш — заяви Маран.

— Не — каза Амиел. — Мисля, че не бива да предизвикваме по-голям скандал.

Изсмях се.

— Какво му е смешното? — попита Амиел.

— Току-що се сетих нещо. Всички в града несъмнено знаят, че си дошла да живееш тук.

— Разбира се. Вече има приказки за края на брака ми, видях да се споменава и че съм потърсила подслон при вас.

— Е, ами тогава какво смяташ, че бездруго си мислят всички?

— Аха.

— Аха. Аз вече съм си спечелил репутацията на разгонен пръч. Така че ми е все едно. Маран?

Маран се сепна.

— Не можем да… — после изведнъж избухна: — А кой ще ни каже? Защо да не можем? Пет пари не давам какво мисли някой, освен може би семейството ми, но те бездруго не четат клюките по стените. Дамастес е прав. Може би ще трябва да спазваме някакво благоприличие пред обществото. Повече или по-малко. Но това си е нашият дом. Тук правим каквото си искаме, когато си искаме и както си искаме. Амиел, това легло е и твое. Такова, каквото е — добави тя с усмивка и огледа бъркотията.

Вещите на Амиел бяха преместени от нейната спалня в нашата. Маран опразни един от гардеробите си за нея, и толкова. Никой от домашните слуги не каза нито дума. Веднъж забелязах, че ясновидката Синаит ме гледа умислено. Попитах я дали иска нещо, или има някакъв въпрос, и тя отвърна с „не“.

Въпреки решимостта си все пак се чудех какво ще ни донесе бъдещето, какво означава всичко това и какво ще означава за брака ни. Но отговори нямах.

Мрачното настроение на Амиел приключи и тя бе доволна от взаимната ни страст. Едва сега разбрах защо имаше такава слава на добра любовница — държеше се, все едно че любовта е единствената й грижа, а тези, които обича — единствената реалност.

И още нещо се промени: Маран беше щастлива, усмихната. Вече не виждах онзи хладен и преценяващ поглед.

Така че и аз бях щастлив.

Но никоя идилия не може да трае вечно.