Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Пред Камимура стоеше твърде сложна задача с много неизвестни като в трудна шахматна партия.

Върховното командуване на Токио го извести за руските крайцери веднага след като те бяха преминали край Хакодате, измъквайки се от Сангарския пролив. Последва първият извод:

— Веднъж използували този пролив, русите няма да се осмелят да се върнат обратно през него, тъй като няма съмнение, че ние ще засилим отбраната на Хакодате. По-скоро те ще тръгнат през пролива Лаперуз, обикаляйки Шикотан от групата на Курилските острови… Впрочем да изчакаме нова информация от морето.

Япония отведнъж затвори своите пристанища, както предпазливата молюска при вида на опасността захлопва половинките на раковината си. Вече нито един кораб не бе пуснат в морето, но затова пък Япония припряно приемаше всички, които бързаха да се скрият в нейните пристанища. Най-сетне на Камимура беше съобщено, че руските крайцери са се появили близо до Токийския залив. Умът на японския адмирал работеше съсредоточено:

„Тяхната тенденция за придвижване на юг ни кара да се досещаме какво са замислили като краен резултат… Сега при Порт Артур възникна отново нажежена обстановка, генерал Ноги е започнал да щурмува околните височини. Следователно наближава моментът, когато адмирал Витгефт ще бъде принуден да се реши на пробив с ескадрата към Жълто море. Значи — рззсъждаваше логично Камимура — владивостокските крайцери са се появили в океана не заради набег. Очевидно те ще заобиколят Япония от юг, устремявайки се в Жълто море, за да срещнат ескадрата на Витгефт и да я засилят със своето появяване… В такъв случай ние няма да тръгнем да преследваме крайцерите в океана. По-добре да ги пресрещнем край нос Шантунг, на близките подстъпи към Порт Артур! Но отначало ще изчакаме информацията за по-нататъшното придвижване на руските крайцери на юг…“

Но такава информация не постъпи. Налагаше се да изоставят картите на Жълто море, разгъвайки отново обширните листове на целия морски театър. Изискваше се бърз и решителен анализ.

„Щом я няма вече тенденцията им на юг, тогава… Тогава те отново стават невидими! Да допуснем, че крайцерите се оттеглят на север, където адмирал Йесен ще започне, разбира се, да търси коридор за завръщане към Владивосток… Къде да го чакаме? Навярно ще е най-удобно, ако ги пресрещнем край Владивосток, когато ще бъдат вече уморени и с изпразнени бункери.“

Но кое решение на Камимура се е оказало най-действено в тази ситуация, ние никога няма да научим! Японската история на войната съвсем не засяга тази тема, сякаш тя не е и вълнувала ума на адмирала. А пък английските източници, най-осведомени, също се лутат в различни догадки. Затова пък на нашите крайцери им е било ясно от самото начало — който и пролив да изберат за завръщането към дома, в края на всеки от тях могат да приемат срещния бой.

Японските фарове угаснаха. Вече се разсъмваше.

— Е — каза Йесен, — хайде да решаваме… Ние забихме брадвата си така дълбоко в цепеницата, че вече е трудно да я измъкнем обратно. Моля да не се забравя, че бункерите на „Гръмобой“ са изпразнени и вече не можем да танцуваме до припадък… Мислете!

Мощно попътно течение бавно отнасяше крайцерите на север. Трусов каза, че могат да се върнат през Охотско море:

— Като заобиколим Шикотан, ще се промъкнем през Лаперуз.

— Ти ще се промъкнеш — обиди се Дабич. — А моят „Гръмобой“ при твоя Шикотан ще въздъхне за последен път… с пара.

Андреев отбеляза пред Дабич, че е съгласен с Трусов:

— Изгори палубата! Напъхай в пещта даже рояла от каюткомпанията. Събери с метличка всичкия въглищен прах… Ако устискаме до Сахалин, там има склад за въглища при поста в Корсаков.

— Аз съм на същото мнение — каза Йесен, — още повече че повторният опит със Сангарския пролив няма да успее. Навярно при изхода от него ще ни причака Камимура… Той ще бъде последен глупак, ако не направи това!

На 12 юли, вече при обратния курс, срещнаха океанския параход „Калхас“ на британската „синьотръбна“ компания. „Калхас“ беше тръгнал от канадския Ванкувър към Йокохама с контрабанден товар. В бронираните сейфове на парахода „призовиците“ откриха кореспонденция за Лондон и което е най-главно — секретната поща на японски дипломати за Токио!

— Да се конфискува! — нареди Йесен. — За граф Ламсдорф, нека да прочете през свободното си време какво мислят чужденците за нас…

Близостта на севера се усещаше с приятна прохлада. Офицерите помъкнаха своите дюшеци обратно към каютите. Салов съобщи на Панафидин, че в района на Шикотан мъглата се задържа понякога месец, че даже и повече… Всички щурмани бяха крайно загрижени:

— Колко дни се движим по счисление, по уредите, даже без обсервация на звездите… Страшно е да се помисли!

Под конвоя на матроси „Калхас“ се отдели от крайцерите, следвайки самостоятелно към Владивосток — на съд! На 16 юли мъглата се сгъсти като сметана, а килватерът е опасно нещо — движещият се отпред не може да даде „стоп“ или „пълен назад“, тъй като в кърмата му веднага ще се вреже таранът на крайцера, който плава след него… Йесен поговори с Андреев:

— Положението е гадно! Принудени сме да пълзим в мъглата, докато не изгорим целия въглищен запас.

Вече започваме да се оплитаме в местните течения… Дали да не рискуваме през Сангарския пролив?

— Още веднъж? Но там ни чака Камимура.

— Щом трябва, ще се бием! — отговори Йесен… Студената вода на Ойя Сиво сгъстяваше плътните водни пари. Но щурманите не ги подведоха, извеждайки крайцерите точно в устието на Сангарския пролив. Моментът бе решаващ! Мощно изреваха въздуходувните помпи, от комините изригна дим — крайцерите набираха налягане в котлите, за да натрупат повече двигателна ярост в машините. От мостиците видяха в охраната на град Хакодате стария японски броненосец „Такао“ и като че ли корвета „Конго“ (също старичък). На далечно разстояние отново криволичеха японски миноносци, от които не можеше да се чака добро. Един очевидец е писал: „Ние продължавахме да се движим със същия ход, без да обръщаме внимание на неприятеля, един път тъкмо искахме да открием огън, но решихме да не изразходваме снарядите. Очаквахме при изхода (от пролива) да срещнем ескадрата на Камимура.“ Подир крайцерите упорито следваха японските миноносци, които също не стреляха, сякаш участвувайки в погребална процесия…

— Всичко това навежда на мисълта — каза Пла-зовски, — че при изхода от пролива действително ни причаква Камимура.

Но ето че проливът свърши, крайцерите едновременно загасиха светлините и се отклониха встрани, а миноносците продължаваха да ги преследват по курса на предишните светлини. Камимура го нямаше никъде. Крайцерите уверено лежаха на курса към Владивосток!

„Гръмобой“ успя да стигне до базата с последните парченца въглища. От вестниците моряците научиха, че Камимура отдавна вече ги е потопил.

В главите им още бучеше. Твърдата родна земя се клатеше под краката им като палуба. Наистина да извъртят за 12 денонощия повече от три хиляди мили — за това се иска умение…

Англичаните, обикновено сдържани в похвалите, признаха високите мореходни качества на екипажите на руските крайцери!

Англия подкрепя своя протест от 7 юли с мобилизация на матросите от запаса. Нейните адмирали започват застрашително разгръщане на британския флот, за да уплашат Русия. Лондонските вестници открито настояват парламентът да признае действията на руските крайцери за пиратски, за да може владетелката на моретата да получи юридическо право за тяхното безнаказано унищожаване. Хайд парк в Лондон, буржоазно свърталище на публични демагози, ежедневно гъмжи от митинги.

— Лейди и джентълмени! — призовават оратори с оръфани панталони. — Не изпитват ли прекалено много русите нашето гордо търпение? Сега тези вандали формират на Балтика втора ескадра с адмирал Рожественски, за да спасят първата, издъхваща на самото дъно на прогнилата портартурска бъчва подобно на умрял плъх… Ха-ха-ха! Аз питам вас, които имате удоволствието да се смеете заедно с мене, струва ли си да затрудняваме нашите стари приятели японците с разгрома на ескадрата на Рожественски в далечните морета? Не е ли по-добре, ако нашият флот го напердаши още тук… пред прага на Англия… в пролива Ламанш!

Действията на крайцерите от Владивосток и на доброволците в Червено море раздвижват целия свят, международната борса реагира с ново повишение на застрахователните мита. В деловите кръгове на САЩ се появява объркване, параходните компании прекъсват договорите за доставки в Япония, моряците висят из та-верните, отказвайки да изкарват в морето натоварените кораби. „Още не ни е омръзнал животът“ — казват те… „Ню Йорк хералд“ гъделичка любопитството на своите читатели:

„ТОКИО. Тук господствува голяма възбуда във връзка с придвижванията на владивостокския отряд. «Русия», «Гръмобой» и «Рюрик» преминали през Сангар-ския пролив, излизайки в Тихия океан…

НЮ ЙОРК. Спокойствието и независимата позиция на американската преса и публика по отношение на събитията в Червено море донякъде се измениха предвид възможността за залавяне на американски съдове от владивостокските крайцери в Тихия океан…“

Капиталистите от САЩ наемат за митингите някакъв професор по международно право, който настоява да се лее кръв:

— Защо мълчи нашият президент? Англия вече изведе своите ескадри, за да въведе ред по моретата… Нека всичките да ги потопим! — призовава този „учен“. — Всички руси… да ги издавим като котета!

Най-спокойно и с търпимост се държи германската преса: „Не може да се оспорва, че походът на крайцерите им донесе крупен успех.“ Немските адмирали бдително наблюдават крайцерите от Владивосток, изучават отдалеч тяхната оперативна хватка. Тирпиц и другите адмирали на кайзера не се вълнуват от паниката на борсите. Безразлично им е какво става с консервите задушено месо и всички релси и локомотиви, погребани на километри дълбочина. В резките и рисковани зигзаги на крайцерските курсове те виждат нещо ново в развитието на морската тактика, привлича ги руският военен опит по море, който сега трябва да се допълни, да се шлифова и да се прибави към първостепенните задачи на германския флот — за в бъдеще…

Адмирал Тирпиц отмести показалката върху картата и тя легна пряко на Цушимските проливи, като че ли ги заграждаше.

— Ние — каза той — напразно държим нашия кореспондент в крепостта Порт Артур. На нас ни трябва агент именно във Владивосток… Учуден съм защо в Берлин никой не е помислил за това по-рано?