Куфарът

13.

— Разбираш ли, брато? — повтаряше за четвърти път Малкълм Кибунте на Дураг4. — Утре по някое време той ще влезе при съдията и след това вечерта или вдругиден сутринта ще го откарат в затвора.

— Разбирам — каза Дураг и взе да кима. Погледът под подпухналите му клепачи се разфокусира още повече, но все пак му беше останала мисъл, колкото за целите на Малкълм.

— Добре. — Малкълм тупна гангстера по гърба.

— Ама не разбирам, да знаеш, какво трябва да дам на теб — каза Дураг и премигна, без да спира да кима. — Иначе що ще си толкова щедър, а? Нали разбираш? Що ще ми даваш всичките десет бона от Братята, а пък ние да очистим белия задник вместо теб? Чуваш ли ме?

Малкълм разпери ръце.

— Не е за мен, Ду. Братята от крило Д искат да го очистят. Аз няма как да вляза с него, затова ти казвам на теб, брато. Ако искаш да ми чупиш нещо от наградата, страхотно, ама аз не мога да вляза там при това копеле, нали разбираш? Затова, ако хората ти свършат работата… — Малкълм сви рамене, — копелето е мъртво, Братята са щастливи и всичко е страхотно.

Дураг продължаваше да се мръщи и да осмисля предложението с надрусания си мозък, но явно не намираше никаква уловка.

— Утре е денят за посещения в затвора. Ще отида рано, към десет, и ще се видя с Лойд, Малката пишка и Дарил и бялото ти момче ще стане на мърша преди да ги приберат по килиите.

— Може да не го прехвърлят до вдругиден — напомни му Малкълм. — Но може да го прехвърлят и утре. Ще го закарат при съдията утре и сигурно ще го прехвърлят утре.

— Както и да е.

— Взе ли снимката, брато?

Дураг потупа горния джоб на мазното си камуфлажно яке.

— Запомни ли му името, брато?

— Къртис.

— Курц. — Малкълм потупа кимащата глава на Дураг по червената превръзка. — Курц.

— Да де. — Дураг поклати глава, слезе от мерцедеса и тръгна наперено по улицата. Неколцина от приятелчетата му го последваха със същата олюляваща се походка. Дураг бръкна в торбестите си джинси, извади няколкото бутилчици с крек, които му беше дал Малкълм, и им ги раздаде като бонбончета.