Куфарът

7.

Курц измина около пет километра преди да реши, че онзи зад кормилото на хондата е пълен идиот. Шофьорът държеше толкова голяма дистанция, че след светофарите Курц на няколко пъти трябваше да намалява, за да му позволи да го настигне.

Курц излезе от осветения булевард и подкара по едно извънградско шосе, което помнеше отпреди. Урбанизацията още не беше стигнала дотук и пътят беше пуст. Курц ускори дотолкова, че спортната кола го следваше с труд на двадесетина метра отзад, след което внезапно навлезе в една павирана отбивка, натисна рязко спирачките и изви протестиращия буик на сто и осемдесет градуса. Фаровете му осветиха хондата, която спря на десет метра от него. Виждаше се само главата на шофьора.

Курц излезе, клекна зад отворената шофьорска врата на буика и извади 45-калибровия кимбър.

От спортната кола излезе огромен мъж. В ръцете му нямаше оръжие.

— Ей, Курц. Покажи се бе, задник.

Курц въздъхна, прибра пистолета в кобура, излезе пред запалените предни фарове и каза:

— Какво искаш, Карл.

— Да си ебеш майката.

— Кой те изпрати?

— Никой не ме е изпратил, задник такъв.

— Значи си по-тъп, отколкото изглеждаш. Ако това изобщо е възможно.

Карл се приближи. Въпреки хладния нощен въздух носеше прилепнали панталони и поло като преди, без сако — демонстрираше напомпани мускули.

— Виж че нямам пистолет бе, куроблизецо.

— Добре — каза Курц.

— Дай да се разберем… — каза културистът.

— Какво има да се разбираме?

— … като мъж с мъж — довърши мисълта си Карл.

— Виждам само един мъж — каза Курц и си погледна часовника. Пътят бе все така пуст.

— Ъ? — Карл се намръщи от умствено усилие.

— Ще те питам само едно преди да се разберем като мъж с мъж. Как ме намери?

— Проследих те, като излезе от господин Фарино.

„Господи, съвсем съм се отпуснал!“ — помисли си Курц и се разтревожи за пръв път, откакто беше познал бодигарда в спортната кола.

Карл пристъпи още по-близо.

— Никой не може да ме нарича педал! — И вдигна огромните си мускулести ръце.

— Сериозно? Аз пък мислех, че си свикнал.

Карл се хвърли върху него.

Курц се отмести и го прасна с бокса в лявото ухо. Карл заби глава в бронята на буика и се строполи на асфалта. И при двата удара изхрущяха зъби. Курц мина зад него и го изрита в задника. Карл не помръдна.

Курц изключи фаровете на буика, направи същото с тези на хондата, изключи двигателя й, заключи вратите и метна ключовете в гората. Издърпа с леко пъхтене Карл до задницата на буика и нарита краката му точно пред лявата гума.

След това се качи в колата на Арлен, увери се, че не идва никой, пусна радиото на някаква блус станция и подкара, като включи фаровете чак на магистралата към мотела, където събра нещата си и напусна стаята.