Куфарът

21.

— Как върви разследването ви, господин Курц?

Курц изръмжа.

— Голямо разследване, няма що. Не беше минал и час, откакто разпитах съпругата на бившия ви счетоводител, и я убиха. Нищо друго не съм свършил.

— Разследването никога не е било истинската ви цел, нали, господин Курц?

— Вие ли ми го казвате? Не помните ли, че това беше моя идея? И истинската ми цел очевидно е успешна. Те направиха първия ход срещу мен.

— Нямате предвид Карл, нали?

— Не. Имам предвид този, който ме е натопил на ченгетата, след като е убил — заклал — госпожа Ричардсън. След което е организирал веднага щом ме преместят, да бъда убит в затвора.

Дон Фарино потри бузата си. Беше твърде розова за толкова стар човек. Курц се зачуди дали донът не се гримира.

— И разбрахте ли кой ви е натопил? — попита Фарино.

— Чух предположения, че може да е един главорез, Малкълм Кибунте, който от време на време работи за вашия адвокат Майлс. Вие познавате ли този Кибунте или другия, с когото се размотава? Кътър?

Фарино поклати глава.

— Не мога да държа под око целия черен боклук по улиците на града. Предполагам, че тия двамата са черни.

— Малкълм да. Кътър го описват като бял, почти албинос.

— Кой ви каза за заговора срещу вас и кой ви даде тези имена, господин Курц? — запита Фарино с отнесен поглед.

— Дъщеря ви.

Фарино премигна.

— Дъщеря ми? Говорили сте със София, така ли?

— Не само говорих. Тя ми плати гаранцията, отведе ме в дома си и се опита да ме чука до смърт.

Тънките устни на дон Фарино оголиха зъбите му и съсухрените му юмруци се свиха върху коленете под одеялото.

— Внимавайте, господин Курц. Използвате доста лекомислен език.

Курц сви рамене.

— Вие ми плащате за факти. Уговорихме се така чрез Скаг още преди да изляза — да бъда мишена и изкупителна жертва и да извадя на бял свят предателя. Вашата дъщеря беше активната страна — както за гаранцията, така и за чукането. Аз просто ви докладвам.

— София винаги е била със силна воля и… със спорни сексуални предпочитания.

Курц отново сви рамене. Обидният контекст на изказването изобщо не го засягаше.

— София ли ви каза за връзката между Майлс и тези двама убийци? — попита спокойно Фарино. — Каза ли ви, че според нея зад всичко това стои Майлс?

— Да. Но това не означава, че е истина. Може тя да дава заповеди и на Майлс, и на Малкълм и на изрода с ножа.

— Но вие казахте, че ви е платила гаранцията и ви е предупредила за плана за убийството ви в затвора?

— Тя ми плати гаранцията. За останалото трябва да приема думите й на доверие.

— И защо й е да се забърква във всичко това и да лъже?

— За да ме провери — предположи Курц. — За да разбере какво всъщност търся и колко знам. За да постави себе си извън всякакво подозрение. — Курц погледна през затъмнените прозорци. Улицата беше много тъмна. — Господин Фарино, София плати гаранцията, отведе ме в дома си и почти ме изнасили. Както сам се изразихте, възможно е да не подбира много, но не вярвам моята магнетична личност да я е накарала да отиде толкова далеч в съблазняването.

— Съмнявам се, че ви е било нужно много съблазняване, господин Курц.

— Нямам това предвид. Имам предвид, че вие сам знаете колко е интелигентна — и точно затова се боите, че може и тя да стои зад изчезването на Ричардсън и обирите на камионите — и затова трябва да ви е ясно, че зад постъпките й има някакъв мотив.

— Но София ще наследи всичките ми пари и по-голямата част от легалния ни бизнес — каза донът и сведе поглед към стиснатите си юмруци.

— Тя каза същото. Вие сещате ли се защо би искала да ускори процеса?

Дон Фарино извърна лицето си.

— София винаги си е била… нетърпелива. И много иска да бъде дон.

Курц се изсмя.

— Жените не могат да бъдат донове.

— София може би не приема този факт — усмихна се пестеливо Фарино.

— А вие не сте се забързали да гушвате букета и не сте чак такъв жив труп, колкото си мислят хората, нали?

Фарино го погледна отново и този път в погледа му имаше нещо демонично.

— Не, господин Курц. Аз съм парализиран от кръста надолу и временно съм жив труп. Но изобщо нямам намерение да гушвам букета. И нямам никакво намерение да занемарявам бизнеса.

Курц кимна.

— Може дъщеря ви да не иска като принц Чарлз да чака петдесет-шейсет години и да е склонна да подпомогне събитията. Каква беше учената дума като пречукаш татко си — отцеубийство ли?

— Вие сте брутално откровен, господин Курц. — Фарино отново се усмихна. — Но поне досега не е ставало дума за пречукване. Наех ви, за да разберете какво става с Ричардсън и кой ограбва камионите.

Курц поклати глава.

— Наехте ме, за да служа като мишена, докато вие разберете кой стреля, и за да предпазя вашия задник, Фарино. Защо убихте Карл?

— Моля?

— Чухте ме. София каза, че Карл починал „от усложнения след операцията“. Защо го убихте?

— Карл беше глупак, господин Курц.

— В това няма спор, но защо го убихте? Защо просто не го изгонихте?

— Защото знаеше твърде много за фамилията.

— Глупости. Всички репортери в „Бъфало Ивнинг Нюз“ знаят повече за делата на мафиотската ви фамилия, отколкото скъпият ни блаженопочивш лайнар Карл някога е щял да знае. Защо го убихте?

Фарино замълча. Курц се заслуша в спокойното бръмчене на тежкия двигател. Единият бодигард запали цигара и огънчето проблесна в потъналата в мрак улица.

— Исках да я свържа с някои… изпълнители — каза накрая Фарино.

— С убиец. Някой извън фамилията.

— Да.

— Някой извън мафията?

Фарино сбърчи нос, като че ли Курц се беше изпърдял в скъпата му лимузина.

— Някой извън организационните структури, да.

Курц се изхили.

— Копеле. Накарал си София да спи с него, за да видиш дали ще го наеме да ме убие. Добричкият Карл е мъртъв само за да могат дъщеря ти и наемният ти убиец да си поговорят насаме.

Фарино не каза нищо.

— Така ли е? Тя нае ли го да ме убие?

— Не.

— Как се казва този изпълнител?

— Тъй като не е нает да те убие, името му не е твоя грижа.

— Моя грижа е — отвърна Курц с метална нотка в гласа. — Искам да знам всички играчи. — Той сложи ръка на пистолета в колана си.

Фарино се усмихна, тъй като идеята Курц да го застреля и да се измъкне жив, му се стори забавна. След това усмивката на дона помръкна, тъй като му хрумна, че Курц може да направи първото, без задължително да се притеснява за второто.

— Никой не знае името на този човек — каза донът.

Курц зачака.

— Викат му Датчанина — каза Фарино след още малко размисъл.

— Мамка му! — прошепна Курц.

— Чувал ли си за него? — Фарино отново се усмихваше.

— Кой не е чувал? Връзките на клана Кенеди с мафията през седемдесетте. Джими Хофа. Говори се, че работата в тунела под Париж е работа на Датчанина и че се е справил без никакво оръжие. Само с една малка кола.

— Хората говорят какво ли не — каза Фарино. — Няма ли да поискаш да ти го опиша?

Беше ред на Курц да се усмихне.

— Доколкото знам, никакво описание няма да ми свърши никаква работа. Този тип е по-добър в дегизировката дори от Чакала в най-добрите му години. Единственото хубаво нещо в цялата история е, че ако София го беше наела, така и нямаше да разбера, защото вече щях да съм мъртъв.

— Да — каза Фарино. — И така, каква е следващата ви стъпка, господин Курц?

— Ами, тази вечер е доставката от Ванкувър. Ако има обир, смятам да тръгна оттам. Ще направя така, че всички да разберат, че разследвам случая. Ако Кибунте има нещо общо — който и да има нещо общо — ще ме подгони.

— Желая ви късмет, господин Курц.

Курц отвори вратата и единият бодигард я задържа.

— Това пък що за пожелание беше? — обърна се Курц към Фарино. — И да имам късмет, и да нямам, вие ще си получите необходимата информация. А ако умра, ще си задържите петдесетте хиляди.

— Вярно е — отвърна донът. — Но може да ми потрябвате и за в бъдеще, а петдесет хиляди е малка цена за душевния покой.

— Не знаех — каза Курц и излезе от колата.