Куртоазни новели-ле

В Бретан и днес се пее песен

за славея. Там е известен

под име лаустик96. Отвъд

Ламанш найтингейл го зоват,

а в близкия нам френски свят [5]

е като росиньол познат.

Разказаното тук било

се случило край Сен Мало,

в един стар град. Там двама смели

и силни рицари живели; [10]

със чест и доблест всепризната

те славели се из страната.

Единият от тях бил женен

за знатна дама с несъмнени

достойнства: умна и красива [15]

приветлива и отзивчива97.

А вторият бил млад ерген…

И той бил храбър и почтен,

ала богатства не пестял

и на живот се бил отдал. [20]

Но влюбил се, и то не в друга,

а във законната съпруга

на своя най-добър съсед.

След увещания безчет,

най-сетне дамата не само [25]

в ответ приела любовта му,

но пламнала и тя самата

от страст все още непозната.

Било пределно важно тази

любов във тайна да се пази, [30]

и те се криели добре,

та никой да не разбере,

че тегли ги любовен грях.

Туй не било проблем за тях,

защото всъщност ги деляла [35]

една стена с мазилка бяла.

Те можели да си говорят,

щом си прозорците отворят,

а щом се леко наведат,

подаръци да разменят. [40]

Така приятно им било,

че сякаш нищо не могло

да им попречи… Но, за жалост,

възможност нямали изцяло

да си принадлежат, защото [45]

била следена тя и злото

все дебнело ги… И все пак

се радвали, че има как,

макар и малко отдалече,

да си говорят сутрин, вечер, [50]

без да събуждат подозрения

с интимните си отношения.

Тъй, под властта на любовта,

заварила ги пролетта:

горите вече се развили, [55]

полята се раззеленили,

цветята бързо разцъфтели

и птичките в леса запели.

Когато се обичат двама,

за любовта си мислят само. [60]

Така бил рицарят увлечен

по нея, че от друго вече

съвсем не се интересувал.

И в нейната душа бушувал

стремежът й неустоим [65]

да вижда рицаря любим.

Дорде мъжът й спял в кревата,

а в свода греела луната

и озарявала нощта,

палто намятала си тя [70]

и към прозореца по навик

отивала, без да се бави,

че там очаквал я в томление

и със голямо нетърпение

любимият й — дълго тук [75]

стояли те един до друг,

защото тез любовни срещи

били най-свидното им нещо.

Но не могло туй поведение

да не събуди подозрение; [80]

мъжът, ядосан, я попитал

къде по цели нощи скита:

— Защо на тоя свят живее

тоз, който не е чул как пее

с глас нежен славеят в нощта! — [85]

отвърнала веднага тя. —

Затуй ще продължавам още

да слушам песните му нощем.

Мъжът й своя гняв прикрил

с усмивка хитра и решил [90]

да хване славея в капан

и тъй да бъде обуздан

среднощният певец. Веднага

разпоредил да се наслагат

по кестените и леските, [95]

в градината и край стените

кафези, клопки… Щом се хванал

немирният свирец в капана,

слугите го занесли жив

на господаря си ревнив. [100]

Той при съпругата си влязъл

със славея в ръка и казал,

усмихвайки й се превзето:

— Аз хванах този славей, дето

не ви оставяше да спите. [105]

Сега ще се успокоите…

От днес той няма да смущава

съня ви нощем.

Тя тогава

от смут небивал пребледняла

и от мъжа си пожелала [110]

да й даде горката птица.

Той стиснал малката главица,

с такава злост я извъртял,

че славеят тозчас умрял.

В бездушието си злодеят [115]

телцето хвърлил върху нея

и с кръв опръскал я там, гдето

от болка свило се сърцето

на дамата. А щом мъжът

излязъл, тя до свойта гръд [120]

телцето мъничко допряла,

неутешимо заридала

и взела да проклина тези,

които клопки и кафези

заложили във всеки кът [125]

с цел славея да уловят.

— Ах, — стенела жаловно тя, —

каква беда ме сполетя!

От днес нататък няма как

любимия да виждам пак. [130]

Защо туй зло на нас се случи?

Дали той няма да заключи,

че аз за любовта нехая?

Добре ще бъде да узнае,

че има за това причина. [135]

И тя на малък плат коприна

със златни букви, със старание

му избродирала послание98,

в платчето славея обвила,

на свой слуга се доверила, [140]

той бързо рицаря открил,

от дамата го поздравил,

предал му тази ценна пратка

и го осведомил накратко

за случилото се с жената. [145]

От скръб се сгърчила душата

на рицаря… Покрусен бил,

но се съвзел и наредил

ковчеже да му се направи

от злато, не от разни сплави, [150]

и да го украсят с опали,

със диаманти и с корали.

Ковчежето било стъкмено

и в него той телцето тленно

прибрал — от всички други вещи [155]

най-скъпото за него нещо.

Историята чудновата

за славейчето е възпята

в бретанска песен… Тя и днес

все още буди интерес. [160]