Куртоазни новели-ле

До нас е стигнала вестта

за любовта и гибелта

на двама влюбени, живели

в Нормандия. За тях са пели

и песен във Бретан… Тук аз [5]

ще я предам във стих за вас.

Във Невстрия, чудесен кът

(Нормандия го днес зоват)

ще видите висок баир:

там тези двама млади в мир [10]

за вечни времена почиват.

Оттам по пряк път се отива

до град с висок защитен вал,

съзидан от добрия крал

на питрите. Той в тяхна чест [15]

бил кръстен Питър и до днес

все още тъй се именува82.

Дордето този крал царувал,

момиченце му се родило.

Но той съпругата си мила [20]

загубил и със него само

била отрасла дъщеря му.

Той нямал други близки хора,

затуй утеха и опора

било красивото момиче [25]

за краля, който го обичал

тъй, както никой друг баща.

Младежите от областта

начесто идвали в палата,

за да поискат от бащата [30]

ръката й, но той обратно

отпращал всички кандидати,

защото не помислял даже,

че някой ден ще се окаже

от дъщеря си отделен, [35]

макар че често бил винен

от близкото си обкръжение

за странното си поведение.

Зачудил се бащата как

да се избегне бъдещ брак [40]

и как могъл би най-добре

одумниците да възпре.

И известил навред в страната,

че по повеля на съдбата

от всеки кандидат се иска [45]

да може до онази близка

височина да занесе

девойката, но да не се

запира, за да си почине.

Един след друг дошли мнозина [50]

да пробват, ала не успели.

А няколко от тях се спрели,

съвсем без сили, посред път

и не могли да продължат.

Задълго в кралския палат [55]

не влязъл никой кандидат.

Един младеж смел, силен, честен,

достоен син на граф известен,

със доблест и със дръзновение

печелел слава, уважение… [60]

В двореца често ходел сам

и дълго престоявал там.

Но затрептяла му душата

с любовен плам по дъщерята,

той чувствата си й признал [65]

и пред момата настоял

да стане негова любима.

И тъй като баща й имал

за момъка високо мнение,

без да усеща притеснение, [70]

с любов отвърнала му тя

и в най-затулени места

отдавали се на наслада,

но от внезапна изненада

изпитвали болезнен страх. [75]

И в случая той бил за тях

за предпочитане, защото,

ако разкриели ги, злото

било би непреодолимо.

Щом станало непоносимо [80]

туй изпитание, той казал:

— Ах, мила, как гнети ме тази

несигурност! Не е ли време

сами решение да вземем

и да избягаш ти със мен? [85]

Той бил напълно убеден,

че няма никога бащата

да бъде склонен дъщерята

да стане негова жена,

щом до оназ височина [90]

не може да я занесе.

А тя му рекла: — Май не се

тъй силен чувстваш, че дотам

ти да ме носиш. Но аз знам,

че скришом ако с теб избягам, [95]

ще вдигнем страшен шум веднага

и с туй ще причиня страдание

на татко. Обич, почитание

към своя мил баща питая

и в никой случай не желая [100]

да го подлагам на мъчение.

Аз виждам друго разрешение:

в Салерно83 имаме роднина,

която само с медицина,

с лечителство се занимава; [105]

тя билки всякакви познава:

трийсет години практикува

професията да лекува.

Аз имам следната идея,

любими мой: сега при нея [110]

с едно писмо от мен иди

и откровено й кажи

какво в неволя ни докара.

А тя ще ти даде отвара,

за да ти влее нова сила, [115]

която би ти позволила

догоре да ме занесеш.

След туй признай си, ако щеш,

пред татко своето тежнение.

Той сигурно със снизхождение [120]

ще ти рече, че би ме дал

на онзи, който би успял

с мен на ръце и без да спре

догоре да се добере.

Тогаз, щом толкова държиш, [125]

догоре с мен ще се качиш.

Младежът предоволен бил

и от сърце благодарил

за този тъй добър съвет.

И след като поел обет [130]

необходимото да стори,

нетърпелив напуснал двора,

прибрал се, пълен със надежди,

облякъл хубави одежди,

коне приготвил, взел пари [135]

и със приятели добри

за град Салерно той заминал

с писмо до близката роднина.

Внимателно го тя прочела,

с младежа разговор провела, [140]

та най-подробно да узнае

какво го толкова терзае

А после лекове вълшебни,

различни чайове целебни

на госта дала тя да пие, [145]

та още сила да добие.

И много да е слаб човек,

един такъв вълшебен лек84

прониква в неговото тяло

по всички жили и изцяло [150]

възстановява му мощта.

Накрая във шишенце тя

наляла питие, което

младежа да крепи, дордето

с любим товар върви нагоре. [155]

Отишъл той отново в двора,

за да поиска от бащата

пак на девойката ръката.

Едва ли не за луд го взел

добрият крал, но го приел. [160]

Та колко рицари красиви,

достойни, смели, издръжливи

се пробвали без резултат!

А пък дошлият бил тъй млад!

И все пак кралят ден избрал, [165]

васалите си призовал

да гледат как до планината

ще занесе той дъщерята.

Тя постела от дълго време,

та щом той на ръце я вземе, [170]

да не се чувства затруднен.

Дошъл уреченият ден,

младежът взел си питието

и сам отишъл там, където

поканен бил: в една зелена [175]

ливада, стигаща до Сена.

Щом кралят щерка си довел,

младежът на ръце я взел,

шишенцето й поверил

и към върха се устремил [180]

(усилията му, за жалост,

отишли всичките нахалост,

защото счел за непотребно

да пие питие вълшебно).

Ощастливеният младеж [185]

поел по склона с бърз вървеж,

ликувайки от все сърце,

защото носел на ръце

любимата си към целта.

Но тъкмо по средата тя [190]

усетила, че отмалява

и рекла му: — Какво ти става?

Пийни си от шишето, мили,

за да ти влее нови сили.

Как до върха чак ще вървиш, [195]

ако се много измориш?

Но той за нужно не намирал

да пие и, без миг да спира,

задъхан, рекъл й: — Любима,

не се страхувай, сили имам [200]

да стигна до върха за час.

Как насред път ще пия аз?

По мен ще почнат да крещят,

а може и да ме смутят,

да ми попречат да измина [205]

оставащата ми третина

от пътя до височината…

Усетила тя, че краката

не го държат, и рекла пак:

— Пийни си, мили! Инак как [210]

ще издържиш? Но не склонил

любимият и продължил

нагоре, но не издържал,

уви, и Богу дух предал

в последния момент, когато [215]

бил изкачил височината.

Девойката със изненада

помислила, че той припада,

понечила от питието

в уста да му даде, но ето [220]

че той издъхнал… Щом разбрала,

че е умрял, тя заридала,

от отчаяние обзета,

захвърлила встрани шишето,

то се разляло по земята, [225]

но, за доброто на страната,

от него взели да растат

целебни билки в този кът85.

През горък плач неудържим

до момъка непрежалим [230]

притиснала си тя гърдите,

целунала го по очите,

по устните и по лицето.

След остър разрив на сърцето

със този свят се разделила [235]

и тя — най-умната, най-мила,

най-хубава девойка в двора.

А кралят с неговите хора,

като видели, че се бавят,

се питали какво ли правят: [240]

чак до върха се изкачили

и бездиханни ги открили.

Изпаднал кралят в безсъзнание,

от силна скръб и състрадание

обзет бил не един човек. [245]

След три дни в мраморен ковчег

били, доколкото аз знам,

погребани те точно там,

където ги приел върхът —

там в мир почива им прахът. [250]

И този връх във тяхна чест

е назован. За тях и днес

все още споменът живее

и в цял Бретан се песен пее.