Куртоазни новели-ле

Ако от Бог си надарен

в деня, когато си роден,

с талант на разказвач, не бива

да си мълчиш и да го скриваш.

Щом разгласиш приятна вест, [5]

спечелваш си похвали, чест,

цветя край тебе избуяват

и те с дъха си упояват.

Самият Присциан26 посочва

как често древните нарочно [10]

се изразявали неясно,

защото знаели прекрасно,

че хората, след тях родени,

ще са така осведомени,

че книгите им ще разбират [15]

и вещо ще ги коментират27.

Със право древните признават,

че младите по-умни стават

и с времето ще се школуват

трактатите им да тълкуват, [20]

извличайки от тях уроци.

Ще се предпазиш от пороци,

ако от трудните писания

успееш да изтръгнеш знания,

за да предотвратяваш злото28 [25]

и да не те гнети теглото.

Изпърво имах намерение

да ви предложа съчинение,

но не съставено от мен,

а текст латински, претворен [30]

на френски29, но реших, че няма

да бъде ползата голяма:

тъй правят множество поети.

И тъкмо в този миг се сетих,

че чувала бях стари песни30 [35]

за случки, станали известни,

след като някои решават

достойно да ги тъй възпяват.

Знам вече множество такива

и с убеденост, че не бива [40]

те да потънат във забрава,

помислих, че си заслужава

да ги пресътворя във стих.

Аз цели нощи посветих

на тях със цел да ги сбера [45]

във книга и да подаря

сир31, тез новели-ле на вас,

защото с доблест и със власт

защитник сте и в мир, и в бой

на добродетели безброй. [50]

Ако, кралю, благоволите

да ми приемете творбите,

за мене ще е чест и слава.

Дано тук аз не прекалявам

със дързостта си в този дар32 [55]

за моя храбър господар.