Куртоазни новели-ле

Бих искала да преповторя

една забравена история:

тя станала в старинен град,

из целия Бретан познат,

и е възпята в песента [5]

Нещастникът… Обаче тя

известна е и с друго име,

то е: Тъга по четирима.

Преди години в Нант живяла

почтена дама: тя блестяла [10]

с ум остър, с рядка доброта

и с несравнима красота.

Когато видел я веднъж

смел рицар или знатен мъж,

луд от любов по нея ставал [15]

и на взаимност се надявал.

Но как тя всички да обича?

А пък не ще да ги обрича

на мъка… Лесно ще плените

с любов на цял Бретан жените, [20]

но лудия да вразумиш

туй значи сили да хабиш.

Жената може да откликне

на всеки, който я обикне,

и да заслужи уважение. [25]

Дори да няма тя влечение

към някой мъж, не подобава

със нищо да го нагрубява.

Та тази дама много скоро

спечелила си ухажори [30]

и денем, нощем, зиме, лете

все я задиряли мъжете.

В Бретан живели четирима

барони с хубост несравнима

и с маниери най-изящни. [35]

Учтиви, щедри и безстрашни,

те ползвали се из страната

със чест и слава всепризната.

И всички те любов голяма

изпитвали към тази дама [40]

и всеки мъчел се да блесне

пред нея с подвизи чудесни

и явно си въобразявал,

че той единствен заслужава

с любов да бъде награден. [45]

А тя, напразно, всеки ден

се мъчела да разбере

кому било би най-добре

сърцето си да обрече,

но убеждавала се, че [50]

със всеки би любов делила,

и затова не се решила

да стори толкоз тежък грях,

че заради един от тях

да жертва любовта на трима, [55]

и искала любов да има

със всички. С туй си поведение

тя в незавидно положение

любовниците си държала112,

на всекиго по нещо дала, [60]

играейки тъй свойта роля,

че никой не показвал воля

да скъса връзката си с нея.

И всеки от една идея

бил воден: в рицарски дуели [65]

чрез подвизи да й спечели

доверието, любовта.

И обладан от суета,

се кичел с пръстен, с флаг, с ръкав,

дарен от нея, и така [70]

той името й произнасял,

като че в рая се възнасял.

Тъй този случай продължил…

Една година, тъкмо бил

Великден празнично преминал, [75]

и между знатните мнозина

решили в Нант турнир да има.

Известните ни четирима

барони първи подранили.

В града били се настанили [80]

голям брой рицари: нормандски

и брабасонски, и фламандски,

и френски и английски… Явно

те всички чакали отдавна

това вълнуващо събитие. [85]

Ала в деня преди игрите

бароните ни, придружени

от рицари въоръжени,

в бой предварителен решили

със чужденци да мерят сили. [90]

Но щом последните видели

как щитовете им блестели,

как вятър им развявал флага,

те разпознали ги веднага.

Разбирайки, че равни няма [95]

на тях, изпратили по двама

от Фландрия и от Ено

и се надявали дано,

след битките ожесточени,

ги видят до един сразени. [100]

Пришпорил всеки своя кон и

към четиримата барони

се впуснали, но те ги спрели

и ги в неравна бран прострели

върху земята неподвижни. [105]

Дошли на помощ техни ближни,

захванала се сеч голяма,

в тоз миг известната нам дама

следяла тази страховита

борба, поглеждала с възхита [110]

към четиримата герои

и все тъй питала се кой

от тях би предпочела тя.

И ето, че на сутринта

турнирът почнал: пред портала [115]

тълпа огромна се събрала

бароните да наблюдава…

Кой би могъл да се сравнява

със тях по храброст и по сила?

Когато вече наближила [120]

нощта и схватките поспрели,

те безразсъдно пак в дуели

се хвърлили… Но този път

те щели скъпо да платят:

смъртта намерили си трима; [125]

четвъртият късмет си имал,

че все пак оживял, защото

ранен бил само във бедрото.

Онез, които ги убили,

след боя тъй се натъжили, [130]

че мечовете си калени

захвърлили… Опечалени

били събралите се там:

подобна мъка аз не знам

дали друг някой е изпитал. [135]

И всички рицари (които

били две хиляди на брой)

от скръб, без разлика към кой

от двата лагера били те,

през плач си скубели косите [140]

и стенели с прегракнал глас.

Сразените били тозчас

пренесени в града, където

с тревога смазваща в сърцето

отдавна дамата стояла [145]

в очакване. И щом видяла

на милите мъже телата,

в несвяст изпаднала горката.

Едва когато се свестила,

покрусена, тя промълвила: [150]

— Уви! Какво ще стане с мен?

Дял тъжен ми е отреден…

Обичах тези четирима

мъже с достойнство несравнимо,

безстрашни, доблестни… И бях [155]

и аз обичана от тях.

Те толкова ми бяха скъпи,

че днес съм потопена в скръб и

не зная за кого най-много

да съжалявам. Слава Богу, [160]

чу между тях един жив има!

Но как прежалила бих трима?

Тях аз ще погреба след ден,

а този, който е ранен,

ще поверя след туй на стари [165]

и много опитни знахари

да го подложат на лечение.

Но предстояло погребение…

И тук тя щедрост проявила

и с тежки дарове дарила [170]

едно абатство, във което

били погребани мъжете

(Бог да им прибере душите!).

Наела после най-добрите

лечители и те веднага [175]

захванали се да налагат

ранения с такива ценни

мехлеми, че той постепенно

взел по-добре да се усеща.

Тя често ходела на среща [180]

при него да го ободрява,

но без да спре да съжалява

за тез, които са умрели113.

Един ден двамата седели

във стаята: тя поглед свела, [185]

защото мъка я обзела,

а той в лицето й се вгледал

и рекъл: — Толкова сте бледа

и тъжна, мила ми госпожо!

Какво ви толкова тревожи? [190]

Не се поддавайте сега

на черни мисли и тъга!

— О, скъпи, — казала му тя —

обзета бях от мисълта

за тримата… Тях днес ги няма… [195]

Не е възможно друга дама

тъй да обича четирима

барони и в един ден с трима

тя да се раздели навеки.

А толкова обичах всеки [200]

от вас, мой мили, че обзе ме

желание в най-близко време

да кажа на певец известен

за четиримата ви песен

да съчини и тя да има [205]

надслов: Тъга по четирима114.

— Идеята за песен, драга,

ми се харесва, но предлагам

да бъде тя озаглавена

Нещастникът, — със скръб стаена [210]

отвърнал той и продължил. —

Веднага бих ви обяснил

защо: дордето живи бяха,

другарите ми изживяха

страданието си по вас. [215]

Останах да се мъча аз,

на своята любов обречен,

да ви говоря сутрин, вечер

и да ви гледам все пред мен,

с напразна вяра някой ден [220]

да ви целуна по лицето,

да ми усетите сърцето

как, страдайки по вас, тупти то.

Защо са ми тез дни, които

ще изживея в този кът? [225]

Те само скръб ще донесат

на мен, един човек нещастен.

Защо с певеца съпричастен

не назовете песента

Нещастникът? [230]

Тогава тя

разбрала, че той има право

тъй ревностно да настоява

на този свой правдив надслов…

И щом бил разказът готов,

той вече два надслова имал: [235]

един — Тъга по четирима;

и друг (и той съвсем уместен115) —

Нещастникът. Навред известен

той станал: всеки туй разправя

и друго аз не ще добавя. [240]