Куртоазни новели-ле

Ще ви представя песента

за Ясена… Разказва тя,

че двама рицари живели

в Бретан… Били богати, смели

и силни. Те били съседи [5]

и даже близки братовчеди.

Отскоро женени били те,

тъй че едната от жените,

преди да мине и година,

сдобила се със двама сина. [10]

Така щастлив бащата бил,

че със съседа си решил

чрез пратеник да сподели

това си щастие — нали

по-близък от съседа няма. [15]

А тях ги свързвало голямо

приятелство… Затуй бащата

държал едното от децата

да носи неговото име.

От тази чест неоценима [20]

съседът му бил трогнат много

и след като възславил Бога,

признателност му изразил

и хубав кон му подарил.

Ала на рицаря жената, [25]

между съседите позната

като клюкарка заядлива

и като много завистлива,

била във този миг до тях

и се провикнала през смях: [30]

— Да вярвам ли, всевишни Боже,

че този свестен рицар може

пред нас срама си да признава

и сам да се опозорява?

Родила две деца жена му… [35]

А като си помисля само,

че още в никоя страна

не се е случвало жена,

щом спи с един-единствен мъж,

след туй от него наведнъж [40]

със две деца да се сдобие56.

— Госпожо, престанете! Вие

обиждате несправедливо

една жена благочестива! —

със яд прекъснал я мъжът й. [45]

Но думите й много пъти

били повторени и вече

те се разчули надалече

и целият Бретан научил

за този уж небивал случай [50]

и възненавидял жената,

която пуснала мълвата

и майката оклеветила.

Но сплетницата си платила

на свой ред малко след това [55]

за непристойните слова.

Тъй зле почувствал се бащата,

когато с болка на душата

изслушал пратеника свой!

И тозчас към жена си той [60]

изпитал злоба и съмнение,

а след това със подозрение

следял й всичките деяния,

макар че нямал основания.

Едва изтекла една цяла [65]

година и забременяла

клеветницата завистлива

и се почувствала щастлива.

Ала когато се родили

две дъщерички крехки, мили, [70]

отчаяната, гузна майка

горчиво взела да се вайка:

„Какво да правя аз от днес?

Къде отиде мойта чест,

как ще живея, Боже, тук, [75]

ако и близки, и съпруг

изгубят вярата си в мене?

Жените бяха отвратени

и ме намразиха, когато

твърдях, че няма как жената [80]

близначета да си роди,

ако тя спала е преди

с един мъж само… А сега

и с мене случи се така,

че си родих две дъщери. [85]

Да, всеки сам се позори,

когато други злепоставя.

Как бих могла да се избавя

от туй петно неизличимо?

Един единствен изход има — [90]

ще умъртвя една от тях.

Пък нека Бог за този грях

ме съди, вместо други хора

да ме упрекват за позора“.

Ужасното си намерение [95]

с най-близкото си обкръжение

нещастницата споделила.

Но всички се възпротивили

веднага: току-тъй не бива

едно дете да се убива. [100]

Пред своята довереница,

красива, предана девица,

тя също своя план разкрила.

Девойката се натъжила,

щом забелязала сълзите [105]

на господарката в очите,

и взела да я утешава:

— Госпожо, нищо с плач не става.

Аз ви предлагам да дадете

на мен сега едно от двете: [110]

хем после грях не ще ви тегне,

хем и срамът ще се избегне.

А аз ще отнеса детето

на свято място, откъдето

все някой ще го прибере [115]

и ще го приюти добре

и докато голямо стане,

той ще се грижи непрестанно

за него, ще го възпитава

и всичко нужно ще му дава. [120]

Безкрайно радостна, жената

възнаграждение богато

предложила й от сърце.

А после взела на ръце

момичето и го обвила [125]

със превъзходен плат от свила

(мъжът й от Константинопол

донесъл бил й в дар два топа).

Съобразителната дама

завързала халка голяма, [130]

направена от чисто злато,

на бебенцето на ръката.

На нея хиацинт блестял

и ситен надпис се четял,

та ако някой прибере [135]

детенцето, да разбере,

че в знатен дом се е родило57.

Щом майката го нагласила,

девойката детето взела

и посред нощ на път поела [140]

през някакъв планински край.

Вървейки, тя дочула лай

и ран петел пропял високо.

Тя предпочела в таз посока

да тръгне и навлязла в град, [145]

неописуемо богат.

Видяла манастир заможен,

в красиво кътче разположен:

навярно множество светини

там имало и монахини [150]

поддържали изящен ред.

Съгледала тя най-напред

камбанария извисена,

от едър камък построена,

стени и кули най-красиви, [155]

Прорязани от порти сиви.

Към входа спряла там, където

най-подобавало детето

да сложи, после най-смирено

застанала тя на колене [160]

и взела да се моли Богу:

— На тебе, Господи, най-много

разчитам. С твойта милост, Боже,

дано това момиче може

да оцелее! — След това [165]

за миг извърнала глава

встрани от входната врата

и недалеч видяла тя

огромен ясен столоват,

от който я полъхнал хлад. [170]

Девойката се приближила,

там бебенцето прислонила

и рекла: — Бог да ти помага

и да те пази! — И веднага

се върнала да предаде [175]

на господарката къде

момиченцето се намира.

Един пазач от манастира

излязъл рано сутринта,

отворил входната врата, [180]

църковните камбани бил

и свещи пред олтар двукрил

запалил. После се обърнал

към ясена, плата там зърнал

и рекъл си, че го е скрил [185]

крадец… Но щом се приближил,

плата разгърнал той с ръце,

а в него — детското телце.

За този дар той Бог възславил

и към дома си се отправил [190]

с детето. Имал си пазачът

голяма дъщеря, обаче

съпругът й се бил поминал

наскоро. В същата година

детенце си била родила [195]

и още рожбата си мила

тя кърмела. Щом вътре влязъл,

на щерка си пазачът казал:

— Едно момиче, моя дъще,

намерих и го нося вкъщи; [200]

под ясена бе прислонено.

Изглежда, че му е студено

и че е гладно. Я вземи

та го стопли и накърми.

И младата жена го взела [205]

да го накърми. После снела

парчето плат, вода загряла,

в корито малко я наляла

да го изкъпе… И халката

проблеснала му на ръката. [210]

Скъп плат и златен пръстен? Ето

безспорно нещо, от което

се виждало, че то било

от благородно потекло.

На следващия ден, щом здрачът [215]

разсеял се съвсем, пазачът

отишъл в църквата на меса,

след туй на старата абеса

разказал своята история.

Тя наредила му по-скоро [220]

да донесе детето. Щом

той се завърнал в своя дом,

от дъщеря си взел детето

и го занесъл там, където

абесата му наредила. [225]

Тя го видяла и решила

във манастира да остави

детето и да го представи

за своя племенница близка.

Освен туй казала, че иска [230]

във тайна всичко да държат,

и Ясена да нарекат

това момиченце, защото

под ясен столоват било то

от стария пазач открито. [235]

След шест години, през които

детето се разхубавило,

абесата се посветила

с безкрайни грижи и внимание

на неговото възпитание. [240]

Когато станала голяма,

градът бил убеден, че няма

девойка друга, по-красива,

по-умна и благочестива

в Бретан. Каквото и да стори, [245]

каквото и да изговори,

със цялото си поведение

събуждала тя удивление,

възхита и хвалби безчет.

И благородници отвред [250]

поемали на път да идат

във манастира да я видят.

Живеел в Дол58 един сеньор,

най-смелият във този двор,

известен с подвизи безброй. [255]

Горон (така се казвал той)

дочул, че в манастира има

девойка с хубост несравнима.

Веднъж, след рицарски турнир,

той влязъл в този манастир, [260]

обзет от силното желание

да срещне нежното създание.

От красотата й той бил

така омаян, че решил

да стори всичко, стига само [265]

тя да повярва в любовта му.

Ала какво да предприеме?

Ако поиска дълго време

да идва, с всяко посещение

ще предизвиква подозрение — [270]

абесата ще е против

Но рицарят бил досетлив:

решил от своите мери

на този храм да подари;

чрез жеста си той се надявал, [275]

че би могъл да пребивава

спокойно в манастира свят

като у свой добър познат.

И тъй, направил той дарение,

уж че очаквал опрощение, [280]

а най-редовно посещавал

девойката и обещавал

какво ли не, целейки тя

да му приеме любовта

и да му вдъхне нова сила. [285]

— Предлагам ви, девойко мила, —

й промълвил той, щом се бил

във чувствата й убедил, —

да дойдете във моя дом.

Защото страх ме е, че щом [290]

научи леля ви за нас,

тя ще се възмути тозчас.

А да заченете от мене

дорде сте тук, туй несъмнено

би я ядосало ужасно. [295]

Надявам се, че сте съгласна

със мен… Елате в моя замък!

Кълна ви се, че нивга няма

с вас да се разделя, любима.

И тя любов неустоима [300]

изпитвала: без колебание,

а със готовност и с желание

приела тази му идея.

Какво по-хубаво за нея!

Когато с него път поела, [305]

плата и пръстена тя взела,

защото сметнала, че може,

ако случайно се наложи,

от полза да й бъдат те.

Още преди да порасте, [310]

един ден старата абеса

разправила й откъде са

дошли: донесъл й ги бил

пазачът, който я открил

под онзи ясен столоват, [315]

загъната в чудесен плат,

а на ръката със халка.

Горон обичал я така,

че със завидно уважение

и неговото обкръжение [320]

към нея също се държало,

което впрочем се дължало

на добротата й безкрайна.

Но щастието им нетрайно

било… Един ден възроптали [325]

най-преданите му васали

срещу това му увлечение.

Той трябвало, по тяхно мнение,

от Ясена, дорде е време,

да се откаже и да вземе [330]

жена от висше потекло.

Най-важно в случая било

законен син да му роди,

така че той да наследи

на своя мил баща земите59. [335]

Но ако все тъй упорит е

и с тях не се съобразява,

ще спрат да му се подчиняват.

От думите им притеснен,

Горон склонил след този ден [340]

на връзката си край да сложи,

но искал да му се предложи

жена, която му приляга.

— Сеньор, му рекли те веднага,

ще ви посочим случай сгоден. [345]

Наблизо рицар благороден

в имението си богато

живее с щерка си, която

най-подходяща би била

за вас, защото би дошла [350]

със зестра невъобразима.

Освен това тя носи име

Леска — леската лешник дава,

а ясенът ни разцъфтява,

ни плод ще върже… От родата [355]

за вас ще искаме ръката

на тази хубавица мила.

Наистина се съгласила

родата й, ала за жалост

едва по-късно се разбрало [360]

за Ясена и за Леска,

че са близначки60. Но така

се случило, че те дори

не знаели, че са сестри.

Когато Ясена узнала [365]

за близкия годеж, не дала

на мъката си изражение,

а с неприсъщо примирение

приела участта си тя.

От тази нейна доброта [370]

Горон и всички приближени

били дълбоко впечатлени.

За сватбеното тържество

били поканени над сто

другари негови добри — [375]

епископът на Дол дори.

Щом годеницата дошла

с родата, майката била

смутена много: тя разбрала,

че Ясена с Горон живяла, [380]

че я обичал отпреди

и туй могло да навреди

на брака, и на своя зет

решила да даде съвет

по-скоро тази хубавица [385]

той да сгоди за някой рицар.

Но вечерта, след тържествата,

все още Ясена в палата

била и без да си покаже

яда и болката, тя даже [390]

любезност рядка проявила

към младоженката. Тъй мила

била, че майката дори

започнала да се кори,

че заради Леска женихът [395]

бил изоставил тази тиха

девойка, пълна с доброта.

Когато паднала нощта,

и трябвало да се приготви

за младоженците леглото, [400]

с това се Ясена заела.

Мантото си тя бързо снела

и със пословично старание

веднага дала указание

на шамбелана и слугата [405]

да пригласят така кревата,

че на жениха да хареса.

Но забелязала, че те са

застлали ложето им брачно

с покривка вехта и невзрачна. [410]

Тогава от сандък старинен

тя взела своя плат копринен

и с него ложето покрила.

По този начин уважила

стопанина на този дом. [415]

И как да не го стори, щом

дори епископът там бил

и лично ги благословил61.

Когато майката накрая

в така приготвената стая [420]

довела щерка си да ляга,

тя забелязала веднага

чудесния копринен плат.

Тъй хубав не й бил познат,

освен платчето, със което [425]

било загърнато телцето

на другата й дъщеричка:

нали бе искала едничко

дете в дома й да остане.

Повикала тя шамбелана, [430]

от изумление обзета,

и го попитала: — Кажете

отде е този плат чудесен?

— Госпожицата го донесе

тук в стаята, мадам, защото [435]

тя много искаше леглото

да бъде хубаво застлано;

допускам, че от много рано

госпожицата си го има.

Почуда невъобразима [440]

обзела майката тозчас

и към девойката тогаз

обърнала се: — Драга моя,

кажете от кого е тоя

копринен плат. Държа сега [445]

да зная точно откога

във този дом се той намира.

— Игуменката в манастира

е моя леля. Тя, когато

бях още малка, пръстен златен [450]

ми даде и тоз плат прекрасен,

във които аз под клонест ясен

съм изоставена била.

— А бих ли още днес могла

да видя златния ви пръстен? [455]

— 0, да. — И Ясена чевръсто

донесла го и й го дала.

Щом майката го разпознала,

тя никак не се усъмнила,

че таз девойка толкоз мила [460]

е дъщеря й62, и в несвяст

изпаднала. Ала след час,

когато вече се свестила,

тя пред съпруга си решила

простъпката си да признае [465]

и за греха да се покае.

Извикали го и щом влязъл

във стаята, той забелязал,

че със жена му нещо става.

И във краката му тогава [470]

тя хвърлила се извинение

за да му иска. В неведение,

естествено, мъжът й бил

и на жена си заявил:

— Аз всичко бих простил, Мадам, [475]

ала кажете ми да знам

какво ви толкова гнети!

Щом чула, че ще й прости,

тя рекла му: — Съпруже, ето

какво тежи ми на сърцето: [480]

преди години проявих

злонравие — наклеветих

съседката, като твърдях,

че тя с друг мъж е влязла в грях,

щом е близначета родила. [485]

Но ориста бе отредила

и аз близначки да сдобия!

Затуй реших да оповия

едната в онзи плат чудесен

(който от вас ми бе донесен), [490]

на мъничката й ръка

поставих златната халка,

която бе ми дар от вас,

и в манастир я дадох аз.

Сега халката и платът [495]

пред моите очи лежат.

А тази мила и почтена

госпожица, тя несъмнено

е щерка ни. Добрият рицар

е влюбен в тази хубавица, [500]

но тъй се стекоха нещата,

че той се жени за сестрата.

— Ах, мила, колко съм щастлив!

И Бог към нас е милостив,

та ни помогна да открием [505]

тук щерка си. Не бива ние

към нея втори грях да сторим!

И той отишъл да говори

с епископа и своя зет.

Епископът му дал съвет [510]

да обяви, че тържеството

се прекратявало, защото

се анулира този брак.

Но рицарят Горон все пак

щял брак сключи със сестрата. [515]

Така и станало. Бащата

на Ясена благословил

съпрузите и обявил,

че от наследството си може

той като зестра да предложи [520]

на тях едната половина.

И сватбеният пир преминал

в разкош небивал… В този век

и най-богатият човек

такъв не би си позволил. [525]

А най-щастлив от всички бил

Горон. И Ясена била

тъй радостна, че би могла

да й завиди дъщерята

на краля. И Леска, сестрата, [530]

омъжила се на свой ред

и имала голям късмет.

Щом се разчула новината

за тази случка из страната,

певците песен съчинили [535]

и Ясена обезсмъртили.