Куртоазни новели-ле

Написах вече много песни

и чувствам, че ще ми е лесно

да продължа, за да предам

във стихове каквото знам

за рицаря прочут Йонек, [5]

за татко му Мулдумарек,

а също за оназ страна,

в която своята жена

той срещнал, за дома, където

било отгледано момчето. [10]

В Британия владетел стар

живял и, като господар

могъщ, налагал си властта

над град Карвент86 и областта —

там, где тече река Дюела. [15]

Издигнал яка цитадела,

богатства насъбрал безброй

и тъй като възстар бил той,

си казал, че е крайно време

съпруга млада да си вземе, [20]

защото много искал тя

да може да роди деца,

които хем да продължат

рода му, хем да наследят

богатствата, които имал. [25]

Девойка с хубост несравнима

старикът взел си за съпруга,

от род най-достолепен… Друга

такваз не можете откри

в Линкълн, в Ирландия дори. [30]

Разяждан от любов ревнива

към своята жена красива,

той я държал все под надзор

(като във истински затвор)

в голяма стая, гдето само [35]

била допускана сестра му —

вдовица, вече побеляла,

която зорко я следяла87.

А там, доколкото аз зная,

и други дами в друга стая [40]

живеели, но никой път

те не могли да посетят

затворницата клета… Тя

пет-шест години в крепостта

останала като престъпник [45]

и никой близък там не стъпил.

Но и отрок не се родил.

Така ревнив съпругът бил,

че никой (ни камериер,

нито слуга, ни портиер) [50]

не влизал в стаята, в която

била затворена жената.

А тя, все тъй печална, бледна

лелеела една последна

надежда — чакала смъртта. [55]

Но ето, че през пролетта,

щом първите лъчи изгрели

и птичките в леса запели,

мъжът за лов се пригласил

и на сестра си наредил, [60]

щом той излезе през вратата,

да я затвори. И сестрата

тъй сторила. А после взела

псалтир и в него се зачела,

без за жена му да се сети. [65]

Когато почнало да свети

по-силно слънце на небето,

с горчиви сълзи на лицето

жена му, виждайки, че няма

друг никой в стаята голяма, [70]

горчиво почнала да стене:

— Ах, Господи, защо на мене

ти отреди съдба такава!

Какво ли друго ми остава

освен от този мрачен кът [75]

умряла да ме изнесат?

Защо ли луда ревност кара

съпруга ми от изневяра

да се бои? Как да отида

на църква, близки как да видя? [80]

Бих гледала с добро око

на вас, съпруже мой, ако

със нещо ме поразвлечете.

Родителите ми, проклети

дано да са, да идат в ада, [85]

защото още много млада

ме дадоха на този стар

ревнив и властен господар,

с пробудени младежки сили.

Защо не са го потопили [90]

на ада в огнената лава

в деня, когато бил кръщаван!

Аз чувала съм разни хора

от тази област да говорят,

че на онез, които страдат, [95]

понякога пък им се пада

и чудеса да изживеят,

и радости да ги съгреят.

Например рицари достойни

намират си красиви, стройни [100]

жени от висше потекло.

Нещастни дами би могло

в мъже прекрасни да се влюбят

и без честта си да загубят,

да си живеят с тях щастливи. [105]

Всесилни Боже милостиви,

стори така, че и за мен

да стане чудо някой ден!

Щом промълвила си молбата,

огромна птица чудновата [110]

се през прозорчето провряла

и мигом в стаята влетяла:

сокол грамаден мигновено

пред нея кацнал. Изумена,

тя вгледала се в тази птица, [115]

която в млад и снажен рицар

превърнала се… А жената

с воал закрила си главата

от ужас и от удивление.

Младежът, за успокоение, [120]

я поздравил с дълбок поклон

и казал със прочувствен тон:

— Госпожо, нищо страшно няма.

Соколът е една голяма

и горда твар. Не се чудете, [125]

а любовта ми приемете.

Обичам ви от дълго време.

Откакто тази страст обзе ме,

едничко нещо исках аз —

да знаете, че само вас [130]

обичал съм и ще обичам,

на вас душата си обричам.

Любима, вече ви го казах…

Уви, не можех да изляза

от моя край, преди да бях [135]

дочул аз призива ви плах.

Достигна той до мен и ето:

на вас отдавам си сърцето.

Жената се успокоила,

главата бавно си открила [140]

и му отвърнала, че тя

не ще страни от любовта,

че щом на Бог се уповават,

не ще я нищо спре тогава.

Тъй снажен и красив бил той, [145]

че тя такъв в живота свой

все още не била видяла

и занапред едва ли щяла

да види… — Аз, госпожо, зная

дълга си… Никак не желая [150]

мен някои да ме винят,

че аз не съм, във своя път,

зачитал нашия Създател,

върховния доброжелател,

избавил ни от ред беди [155]

и от неволи заради

адамовото прегрешение.

Бог е живот и просветление

за грешните… Тъй е било

и иначе не би могло. [160]

Щом се съмнявате, тогаз

нека свещеник тук при вас

да дойде да ви причести,

(уж Бог греха ви да прости).

Ще се превърна аз в туй време [165]

в самата вас и ще приема

причастието примирено,

както от Бог е отредено88.

Допаднала й таз идея

и го допуснала при нея [170]

да легне, ала ни с милувка,

нито с прегръдка, ни с целувка

той не посмял да привлече

любимата. Но ето, че

там влязла старата от сън [175]

да я събуди, че навън

отдавна слънцето блестяло.

Без да помръдне свойто тяло,

тя вид страдалчески си дала

и пред сестрата настояла [180]

да доведат тозчас у тях

свещеник, че било я страх

да не умре непричестена.

— Госпожо, брат ми този ден е

на лов — отвърнала сестрата. — [185]

Почакайте. Ключ за вратата

освен аз, никой друг тук няма.

Ала подучената дама

престорила се, че припада

за най-голяма изненада [190]

на старата. Веднага тя

още от входната врата

свещеник викнала. Той мигом

със просфората си пристигнал:

тъй рицарят се причестил [195]

и от потира вино пил.

След туй свещеникът излязъл

от стаята тъй, както влязъл.

Последвала го и сестрата…

Възлюбените във кревата [200]

останали и се отдали

на своята любов. Едва ли

друг някой тъй щастлив е бил.

Накрая, щом той промълвил,

че трябва да си заминава, [205]

тя почнала да настоява

да идва колкото се може

по-често. — Бих могъл, госпожо,

щом призовете ме, завчас

да дойда да се видя с вас. [210]

Но трябва много да се пазим

и то най-вече от онази

старица, тя ще ни следи

и брат си ще предупреди.

А щом ни тайната узнаят, [215]

уви, фатален ще е краят.

Заминал рицарят, а тя

си легнала и сутринта

се чувствала напълно здрава

и вече взела да отдава [220]

на външния си вид внимание.

Обзело я едно желание:

по цял ден да стои сама,

а щом мъжът й от дома

навън излезе, да приеме [225]

младежа, без да губи време,

та радост с него да дели.

Ех, дано Бог благоволи

и в бъдеще да продължава

все тъй тя да се наслаждава [230]

на тези срещи въжделени!

От тях напълно променена

била… Съпругът й обаче

бил изненадан от това, че

пред огледалото я сварвал [235]

лицето да си издокарва,

и със сестра си споделил,

като дори се усъмнил

в предаността й. Но сестра му

го уверила, че тя само [240]

при нея влиза, че мъж друг

изобщо не е стъпвал тук.

Но пък била със впечатление,

че в някакво усамотение

съпругата му предпочита [245]

сега да й минават дните.

— Аз — рекъл той — ти имам вяра,

но нещо вътрешно ме кара

да проверим. Щом сутринта

изляза, входната врата [250]

добре след мене затвори,

а след това се престори,

че и на теб ти се налага,

да тръгваш, но се скрий веднага,

тъй че да разбереш тогаз [255]

какво я радва в този час.

След тази подла уговорка

те се разделят. Колко горка

е участта на тез, които

попадат в клопката на злите [260]

и отмъстителните хора!

Два дена след това сеньорът

съпругата си известил,

че кралят го извикал бил

и че след малко заминава. [265]

А старата сестра тогава

зад някакъв декор се скрила

и много зорко проследила

какво извършвала жена му.

А тя, в леглото, това само [270]

очаквала: лек вик надала,

любимия си призовала,

и той, преди да мине час,

пристигнал. С тих и нежен глас

те свойте чувства споделили [275]

и най-подир се разделили.

Макар че старата видяла,

че влиза мъж, тя не разбрала

как тъй се е сокол оказал

в момента, в който той излязъл89. [280]

Уплашила се тя и щом

се върнал брат й в своя дом,

съвсем подробно му предала

как случката се разиграла

пред нейните очи. Мъжът [285]

разпоредил да изковат

веднага шишове големи

със върхове добре калени,

дори по-остри от бръснач.

Донесъл ги един ковач [290]

и много здраво ги забил

в прозореца, където бил

младежът минал преди малко.

Ах, Боже мили, колко жалко,

че рицарят представа нямал [295]

за тази пъклена измама.

Нощта несетно превалила

и щом зората зазорила,

съпругът, който бил готов

уж рано да върви на лов, [300]

бил съпроводен от сестрата

до входа, после тя вратата

заключила и се прибрала.

А пък жена му си лежала

и чакала, нетърпелива, [305]

мига на срещата щастлива

със рицаря: даде ли знак,

любимият ще дойде пак.

И долетял той отдалече,

ала прозорецът бил вече [310]

цял в шишове… Един, за жалост,

забил се в неговото тяло

и от плътта му наранена

потекла струя кръв червена.

Разбрал той, че след тази рана, [315]

уви, жив няма да остане,

макар и трудно се привдигнал,

до своята любима стигнал

и се отпуснал на леглото.

Тя ужасила се, защото [320]

съгледала следи от кръв.

Младежът заговорил пръв:

— Ах, мила, любовта без време,

уви, живота ми ще вземе.

Предупредих ви предвидливо, [325]

че вашата непредпазливост

ще бъде пагубна за нас.

При тези думи тя в несвяст

изпаднала… Щом се свестила,

той се захванал свойта мила [330]

настойчиво да убеждава,

че вредно е да се отдава

на мъката, че носи тя

плода желан на любовта:

от него щяла син да има, [335]

красив син, с храброст несравнима.

— Кръстете туй дете Йонек.

Най-верният на вас човек

ще е синът ни един ден

и той ще отмъсти за мен. [340]

Обаче раната, уви,

обилно взела да кърви,

покрусен, рицарят излязъл,

и вик раздиращ сякаш срязал

гръдта на неговата мила. [345]

Да го последва тя решила

и от прозореца, висок

над двайсет стъпки, със отскок

накъм земята полетяла.

Като по чудо оцеляла90, [350]

все по следите от кръвта

до хълм висок отишла тя,

отвор окървавен видяла,

по прясната следа разбрала,

че точно там младежът мил [355]

наскоро явно се е скрил.

Без да се колебае, влязла

във дупката и щом излязла,

съгледала трева зелена91 —

и тя била окървавена. [360]

Макар че ужас я обхванал,

тя минала една поляна

и се оказала пред град

неописуемо богат,

със вход величествен отпред, [365]

със здрави крепости отвред,

а покривите и стените

като че от сребро били те.

Встрани се виждали блата,

с гори обраснали плата, [370]

край кулата течала бистра

река и много сгоден пристан

отварял се накъм морето.

Откъм страната на полето

тя влязла през врати чудесни [375]

в града и по следите пресни

от кръв тя стигнала до замък,

издигнат от най-хубав камък;

следи от кръв личали даже

тук-там из залата с паважа, [380]

но докато дотам вървяла,

ни мъж, нито жена видяла.

В широка стая, на креват

бил легнал рицар непознат,

тя по-нататък продължила [385]

и във съседната открила

друг рицар, също спящ. Накрая

видяла в следващата стая

на рицаря ранен леглото92.

От злато и сребро било то, [390]

а на чаршафите, с които

това легло било покрито,

не им се знаела цената.

На свещници от чисто злато

горели свещи: тях едва ли [395]

ги биха и за цял град дали.

Лежел там рицарят любим

и тя от смут неустоим

връз него паднала в несвяст.

До своите гърди тогаз [400]

притиснал той жената мила,

а щом като се тя свестила,

тревогата си превъзмогнал

и рекъл: — Моля ви, за Бога,

да си вървите. Този ден [405]

ще е последният за мен.

Във траур всички ще потънат

и ако ви до мене зърнат,

ще кажат, че заради вас

смъртта си съм намерил аз [410]

и може зло да ви направят,

пък аз не искам тъй да става.

— Ах, мили мой, — му рекла тя, —

аз предпочела бих смъртта,

а не да се завърна там, [415]

при своя мъж, защото знам,

че начаса би ме убил.

Тогава той й подарил

вълшебен пръстен, който можел

и яд, и гняв да уталожи, [420]

той щял мъжа й да застави

за тази случка да забрави.

А после своя меч й дал:

на бъдещия син той щял

да служи, щом и той доспехи [425]

надене, та безброй успехи

в турнири рицарски да има.

След туй на своята любима

заръчал някой божи ден

ведно със своя син рожден [430]

и със мъжа си да отидат

във манастира, за да видят

къде почива му прахът,

с подробности да разберат

как той издъхнал е трагично, [435]

и там на своя син тя лично

да предаде тогава меча,

да му разкаже издалече

кой е баща му, как роден е…

Накрая дал й да надене [440]

по-подходящо облекло,

в което трудно би могло

да бъде пътьом разпозната,

и й напомнил шепнешката,

че време е да си отива. [445]

Без да оказва съпротива,

тя си заминала с надежда,

че с този пръстен, с таз одежда,

с тоз меч, каквото и да става,

тя всичко ще преодолява. [450]

Едва излязла тя извън

стените на града и звън

камбанен тъжно проехтял:

Това бил знак, че е умрял.

От болка помътнял умът й [455]

и тя припаднала три пъти.

Когато вече се съвзела,

по стръмен хълм тя път поела

и най-подир се озовала

пак в своя край и заживяла [460]

в семеен мир със своя мъж

и го не чула ни веднъж

за нещо да я обвинява

или да й се подиграва.

Когато се синът родил, [465]

заръката на своя мил

тя спазила и той бил кръстен

Йонек93. Макар че бил невръстен,

синът бил приказно красив,

а щом порасъл, по-учтив, [470]

по-щедър и по-смел мъж млад

във кралството не бил познат.

Дошъл очаквания ден,

когато той бил посветен

във рицарство… [475]

В град Карлеон

в чест на светеца Аарон94

провеждал се голям събор.

В зори известният сеньор

жена си и сина си взел

и към събора път поел, [480]

обаче знаел ли къде

съдбата ще го отведе.

Слугата, който той наел,

в чудесен замък ги завел,

там имало и манастир [485]

с благочестив и предан клир,

и след гощавката богата,

предложена им от абата,

те там прекарали нощта.

Събудили се сутринта, [490]

били на меса в храма божи,

след туй духовникът предложил

абатството да посетят,

във столовата да ядат

и в манастирските покои [495]

той ги въвел… Като към свои

най-близки хора се държал

абатът. Гостът не можал

да не изкаже почитание

към проявеното внимание. [500]

Те посетили този ден

един голям гроб, украсен

с бродерии невероятни,

с коприни, с орнаменти златни.

Около гроба те видели [505]

как двадесет свещи горели

на свещници от злато чисто.

Кадилници с фриз аметистов

разнасяли тамянен дим

в чест на покойника любим. [510]

Дошлите рекли да попитат

кого тъй местните почитат

и чули как те обясняват

през сълзи на кого отдават

това заслужено внимание. [515]

Той бил със рядко обаяние,

добър, смел, силен: в този свят

тъй личен мъж не бил познат.

Той в своята страна бил крал

и с подвизи безчет блестял95. [520]

Обаче бил в Карвент подмамен

от някаква красива дама,

неверни хора ги разкрили

и подло рицаря убили:

— Откакто тази драма стана, [525]

за съжаление остана

без свой крал нашата страна.

Но знаем, че от таз жена

син има той, син възмъжал

и него чакаме за крал. [530]

А майката, при тез слова,

тозчас обърнала глава

към свойта рожба: — Сине мил,

навярно Бог е отредил

така да стане… Тук в пръстта [535]

почива твоят скъп баща.

Умря той като мъченик,

погуби го ей тоз старик.

Преди да се родиш, той рече

ти, сине, да му носиш меча, [540]

за теб до днес го пазих аз.

Разказала тя с тръпнещ глас

пред насъбралите се хора

накратко своята история.

След туй в несвяст се олюляла [545]

и върху гроба му умряла.

Синът със меча на бащата

отсякъл със замах главата

на пастрока си — той убил

виновника и отмъстил [550]

за стореното зло. Когато

в града се чула новината,

със ритуал незабравим

в един гроб с нейния любим

била погребана жената [555]

(да й закриля Бог душата!).

А пък народът си избрал

Йонек за свой достоен крал.

На тези влюбени, във стих,

аз песента си посветих: [560]

да спомня как в любов живели

и как от любовта умрели.