Куртоазни новели-ле

Тук следва разказ интересен

за рицар, с подвизи известен,

роден в Бретан и там живял,

познат под името Ланвал.

По Петдесетница повел [5]

Артур70 войска към Кардуел,

защото готвел се за бой

със пикти и с шотландци. Той

премислял как да ги накаже,

понеже и децата даже [10]

от набезите им пищели,

а в Логър — в кралството му — цели

села били опустошени.

На всички свои приближени

от свойта славна Кръгла маса, [15]

които рицарският цвят са,

най-щедро кралят предоставил

жени, земи, ала забравил

Ланвал71. От цялата му свита

нито един не се опитал [20]

Ланвал да подкрепи: от завист,

че имал той безброй прояви

на смелост и на доброта

и бил с неземна красота.

Съвсем бездушно отношение, [25]

и упреци и омерзение

очаквали го, ако зло

се случи. С кралско потекло

и с благородство той се славел,

но бил далече изоставил [30]

земите си. На този крал

Ланвал изцяло се отдал,

блестял той в неговата свита,

а не помислял да го пита

за някакво възнаграждение. [35]

Но от това пренебрежение

обиден бил и оскърбен.

Тъй би се чувствал един ден

всеки от вас, добри сеньори,

ако, без ничия опора, [40]

случайно озове се в чужда

земя, без близки, в крайна нужда.

Ланвал така потиснат бил

веднъж, че той на кон решил

да се разсее из полето, [45]

пояздил и се спрял където

протичала една река.

Протегнал рицарят ръка,

понечил да свали юздата

и забелязал, че краката [50]

на коня силно се тресат72.

Ланвал прегънал един път

палтото си и след това

на него прислонил глава

и се отпуснал да полегне, [55]

ала не можел да избегне

обзелото го отчаяние.

Но на известно разстояние

видял по тучната морава,

че две девойки се задават — [60]

с лица неземни, пременени

с одежди пурпурно червени.

Наглед по-старата от двете

вървяла със леген в ръцете

(от чисто злато бил направен [65]

и по изящност нямал равен).

А другата с пешкир в ръка

до нея крачела… Така

до рицаря те приближили.

Пред тези две девойки мили [70]

направил той поклон учтиво,

отвърнали те приветливо

и рекли на Ланвал веднага:

— От господарката ни драга

сме пратени, сеньор, при вас. [75]

Тя ви очаква в този час

ей там, в чудесния заслон.

Без да погледне своя кон,

който в ливадата пасял,

тозчас с тях тръгнал и Ланвал. [80]

В неземно хубав замък той

проникнал. Аз не зная кой

би купил с нужните пари

едната му стена… Дори

и Август, властелинът в Рим, [85]

по мощ и слава несравним,

и знатната Семирамида

едва ли биха те могли да

се мерят с тоз невероятен

дом, чийто връх с орел от злато [90]

тъй ослепително блестял73.

Днес на земята никой крал,

бил той от всички най-заможен,

прекрасния орел не може

купи, каквото и да стори, [95]

нито чудесните подпори,

нито въжетата двуредни.

Там таз девойка ненагледна

живеела. По красота

дори най-свежите цветя [100]

бледнеели, сравнени с нея.

Ланвал заварил тази фея

отпусната върху легло

тъй хубаво, че би могло

по стойността си да възлиза [105]

колкото цял дворец. По риза

била, но пурпурно манто

покривало гърба й… То

чак от Александрия явно

донесено било отдавна. [110]

Единствено били открити

лицето й, вратът, гърдите;

а те — дори от сняг по-бели.

Един в друг двамата се взрели

и тя му рекла: — Драги, аз [115]

пристигнах тук заради вас.

Ако сте с мен добър, учтив,

ще ви направя по-щастлив

от всеки граф, барон и крал.

Обичам ви до смърт, Ланвал74. [120]

Любовен пламък в миг обгърнал

сърцето му и той отвърнал:

— Девойко, ако любовта ви

способна е да ми достави

такава радост, нищо мен [125]

не ще ме отдели и ден

от вас: на всичко съм готов

заради нашата любов.

И лудост бих могъл да сторя…

Като го чула как говори, [130]

сърцето й се разтуптяло

и своята любов изцяло

на рицаря дарила тя.

Била безмерна радостта,

с която тя го озарила. [135]

Освен това му подарила

в обилие сребро и злато,

за да ги харчи докогато

е жив и здрав на този свят.

Ланвал почувствал се богат, [140]

усетил радост да прелива

в душата му. Но разсъдлива

била девойката: — Бъдете

дискретен, мили! Запазете

във пълна тайна любовта ни75, [145]

за да избегнем нежелани

последици. Ако се случи

за нея някой да научи,

аз ще изчезна надалече

и няма да съм нивга вече [150]

в обятията ви, мой скъпи.

Ланвал заклел се да постъпи

така, че да избегнат злото

и се отпуснал на леглото

при нея. Там и през нощта [155]

щял да остане той, но тя

му рекла: — Много съм щастлива

с вас, мили мой, ала не бива

тук да нощувате. Станете,

че вече мръква. И помнете, [160]

че щом решите някой ден

пак да се срещнете със мен

на място тайно, безопасно,

аз ще съм винаги съгласна

на порива ви да отвърна [165]

и влюбено да ви прегърна.

Но нека друг не научава

туй, дето помежду ни става.

Ланвал, щастлив, че тя се врича

от все сърце да го обича, [170]

целунал я, а после станал,

да се облича се захванал

и тъкмо в тоз миг двете мили

девойки пак се появили

с такива хубави одежди, [175]

че щом ги сложил, той изглеждал

по-прелестен от всеки мъж.

Девойките още веднъж

се върнали, но този път

с вода и кърпа, та мъжът [180]

преди храна да си измие

ръцете и да ги изтрие.

Вечерята била изкусно

приготвена. Къде по-вкусна!

Но най-доволен бил Ланвал, [185]

че можел, докато ядял,

любимата си да целува

и в унес да й се любува.

Но след вечерята, уви,

налагало се да върви [190]

накъм Артуровия стан.

Довели коня, оседлан,

и след като си сбогом взел,

Ланвал обратно път поел,

но се извръщал многократно [195]

назад: съвсем невероятно

било това му приключение.

Обзет от смут и от съмнение,

Ланвал се в Кардуел прибрал

и още тази вечер дал [200]

пир, неизказано богат,

за всички хора в тоя град.

Не знаел никой как така

се случва, че Ланвал с ръка

широка щедро средства давал [205]

на всеки, който се явявал:

Ланвал нещастници дарувал,

Ланвал пленени откупувал,

Ланвал помагал на жонгльори,

на бедни рицари от двора, [210]

Ланвал на свои и на чужди

раздавал, ако имат нужда,

пари, и злато и сребро.

Със радост вършел той добро,

но най-доволен бил, че има [215]

възможност своята любима

и през деня, и през нощта

да среща и че вечно тя

се отзовавала, когато

му закопнявала душата. [220]

Един ден, същата година,

(Свети Йоан76 бил тъкмо минал)

събрали се тридесетина

придворни сред една градина,

в съседство с кулата, в която [225]

била кралицата. В палата

сред другите били Говен

и братовчедът му Ивен77.

И в даден миг Говен, когото

почитали навред, защото [230]

той смел и благороден бил,

на рицарите заявил:

— Сеньори, некоректни бяхме

и много лошо се държахме

с добрия, с щедрия Ланвал, [235]

син на могъщ, почитан крал.

Той трябва да е тук, при нас!

И няколко от тях тогаз

открили го, с молби успели

да го склонят и го завели [240]

при другите — да се развлича

на воля, както той обича.

Облегната на парапета,

кралицата била обзета

от смут, щом в групата се взряла [245]

и рицаря Ланвал познала.

Придворните си дами тя

повикала и слязла с тях,

за да потърсят развлечение

сред рицарското обкръжение. [250]

Щом рицарите ги видели,

със радост дамите приели

и им протегнали ръце

с усмивка ведра на лице.

Единствено Ланвал стоял [255]

встрани от тях, погълнат цял

от мисълта пак да отиде

с любимата си да се види,

да я целуне и прегърне.

Той не желаел да обърне [260]

внимание на тържествата —

не радвали му те душата.

Кралицата не се стърпяла

и при Ланвал се озовала,

защото имала желание [265]

най-съкровеното признание

да му направи и му рекла:

— Като че вечност е изтекла,

Ланвал, от оня ден, когато

по вас ми закопня душата. [270]

Обичам ви, ценя ви много…

Бъдете сигурен, ей Богу,

че зарад любовта към вас

пожертвала бих всичко аз.

— Кралице — рекъл той — не бива [275]

да се оплитаме в такива

интимни връзки, че за мен

дългът към краля е свещен.

Не ще му изменя.

А тя,

под напора на яростта, [280]

отвърнала му гневно: — Зная,

че за любовната омая

душата ви, Ланвал, е чужда,

че от жени тя няма нужда,

защото искате със млади [285]

мъже да търсите наслади…

Аз чудя се как в своя двор

Артур търпи такъв позор.

Ланвал, с горчилка на сърцето,

й казал нещо, за което [290]

отпосле много съжалявал.

— Кралице, нямам и представа

за споменаваните връзки.

Макар че с тези думи дръзки

на яростта ви се обричам, [295]

ще ви призная, че обичам

и съм обичан от жена

прекрасна: в цялата страна

по красота тя надминава

онез, които аз познавам. [300]

И нейната слугиня даже,

сравнена с вас, ще се окаже

по-стройна, по-добра, по-мила…

Кралицата се разгневила,

обидена и унизена, [305]

като от болест поразена,

в покоите си се прибрала,

във своето легло се свряла

и се заклела да не става,

да не излиза дотогава, [310]

дордето от самия крал

безсрамният и груб Ланвал

не си получи наказание

за непристойното държание.

И тъй като денят превалял, [315]

от лов завърнал се и кралят

и улова богат показал.

Щом той в покоите си влязъл,

миг след това се появила

кралицата и заявила, [320]

разстроена и просълзена,

че от Ланвал опозорена

била тоз ден: понеже тя

отхвърлила му любовта78,

той я обидил, унизил, [325]

като признал, че влюбен бил

в девойка с хубост на богиня,

а тя пък имала слугиня

със грациозност всепризната

и че засенчвала самата [330]

кралица… Крал Артур веднага

заклел се, че тоз рицар нагъл

ще бъде на въже качен

или на клада изгорен

за таз обида непростима, [335]

а после наредил на трима

барони да го доведат.

Как скръбен бил Ланвал на път

за своя дом: той бил загубил

девойката, която любел, [340]

защото клетвата погазил

и любовта си не запазил

във тайна, както обещал.

В плен на неистова печал,

напразно той я призовавал, [345]

за думите си съжалявал,

проклинал се и се упреквал,

но неговият глас отеквал

като в пустиня, без ответ,

и той се чувствал толкоз клет, [350]

че на живота си без малко

щял край да сложи. Колко жалко,

че той в това си положение

не виждал път за избавление!

Щом пратениците на краля [355]

пристигнали и му предали

какво Артур е наредил,

Ланвал по-скоро склонен бил

на място да го умъртвят,

а не да го срази гневът [360]

на краля. Тъжен и унил,

пред крал Артур се той явил.

— Васале79, — рекъл кралят строго, —

обидили сте твърде много

кралицата, а с този жест [365]

засягате и мойта чест.

Изглежда, че сте полудял,

щом безогледно сте твърдял,

че имате жена любима,

по хубост с друга несравнима, [370]

и че слугиня има тя,

която с ум и красота

съпругата ми надминава…

Ланвал отвърнал му тогава,

че е за него немислимо [375]

интимност и любов да има

с кралицата, и съжалил,

че пред жена му е разкрил

каква девойка е залюбил

и че нелепо е загубил, [380]

чрез недискретност непростима,

навеки своята любима.

Вбесил се от това признание

Артур и свикал заседание

на хората си да решат [385]

какъв урок да му дадат,

а не впоследствие да бъде

упрекван той, че е отсъдил

неправилно80. Те се явили

и след обсъждане решили [390]

присъдата да се отсрочи,

но и гарант да се посочи,

защото можело веднага

Ланвал далече да избяга,

а трябвало да се яви [395]

на съд: съдът да обяви,

при друг, по-разширен състав,

дали е крив или е прав.

Артур приел със одобрение

направеното предложение, [400]

ала Ланвал не знаел кой

би се явил гарант: та той

си нямал никой близък в двора.

Говен и неговите хора

все пак се врекли, че му стават [405]

гаранти. Крал Артур тогава

им казал: — Нека е така!

Но на земите ви ръка

ще сложа в случай на провал!

Потиснат върнал се Ланвал, [410]

от група рицари следен…

Впоследствие те всеки ден

заварвали го като плаче,

упреквали го, затова че

заради някаква страст луда [415]

той е изпаднал във заблуда,

без да пропускат да подканят

Ланвал редовно да се храни,

че инак би се разболял.

В уречения ден Ланвал [420]

бил от гаранта си Говен

доведен, доста натъжен,

пред дворцовия съд. Мнозина

от рицарите(над стотина)

били на мнение без съд [425]

тозчас да го освободят

от отговорност: според тях

Ланвал изобщо нямал грях.

Артур държал пред съдиите

позициите на страните [430]

да се припомнят, пък тогава

бароните му да решават.

Едни, със цел да се харесат

на краля, искали процесът

да бъде максимално строг. [435]

Но Корнуелският херцог

взел думата: — За нас дългът,

сеньори, и честта стоят

над всичко. Личното ни мнение

не бива да е от значение. [440]

Разбрах, че кралят е подал

оплакване срещу Ланвал

за вероломство най-ехидно

и за държание обидно

спрямо кралицата: той дръзко [445]

се перчел със любовна връзка…

Ала как може един крал

да се оплаква от васал!

Васалът има задължение

да се отнася с уважение [450]

към краля: клетвата му става

залог и щом я нарушава,

ще се заемем с него ние.

Ако Ланвал пред нас разкрие

коя е негова любима [455]

и ако видим, че е имал

във случая безспорно право

да бъде с нея горд, тогава

съдът ни ще го оправдае,

понеже той не е желаел [460]

кралицата да унижи.

Но ако той не издържи

проверката, ще ни принуди

от кралството да го прокудим,

защото краля злепоставя. [465]

И те решили да заставят

Ланвал да доведе в палата

приятелката си, която

да бъде в негова защита.

Но той не можел да разчита [470]

на нея и им отговорил,

че няма как това да стори.

Щом пратениците предали

на съдиите, че Ланвал е

във затруднение голямо [475]

и никаква надежда няма

сега да бъде оправдан,

тогава крал Артур, припрян,

поискал още на часа

присъда да произнесат. [480]

Тогава тъкмо се явили

на кон две грациозни, мили

девойки с туники тафтени.

От хубостта им впечатлени,

съдиите, щом ги видели, [485]

очите си от тях не снели.

Говен при рицаря унил

отишъл и му съобщил,

че две девойки са дошли,

но на въпроса му дали [490]

от тях едната не е тая,

която го така омая,

Ланвал отвърнал, че не знае

за никоя от тях коя е.

Девойките се приближили [495]

до краля и го поздравили:

— Дано Всевишният творец

закриля кралския дворец

и вас, кралю! Благоволете

на хората си да речете [500]

за гости да стъкмят палата

и да постелят по леглата

коприни лъскави и свила,

че господарката ни мила

би искала да ви гостува [505]

и да остане да нощува.

Щом кралят разпоредби дал,

пред съдиите настоял

присъдата да обявят.

— Кралю, — му рекли те, — съдът [510]

прекъсна свойто заседание,

защото трябваше внимание

на дамите да се обърне,

но незабавно ще се върнем

към делото. [515]

Ала тогава

съгледали, че приближават

две други млади хубавици

върху испански магарици.

И в двора не един васал

въобразил си, че Ланвал [520]

ще бъде тутакси спасен.

Добросърдечният Говен

към рицаря се пак завтекъл

и най-приятелски му рекъл:

— Сеньор Ланвал, не се косете! [525]

Я вижте там онези двете

чаровни хубавици знатни!

Една от тях е вероятно

любимата ви. — Не, до днес,

сеньор, не съм аз имал чест [530]

да ги познавам. Ни една

не е прекрасната жена,

която ми плени душата.

Събралите се във палата

все още гледали с възхита [535]

лицето, тялото, очите

на двете прелестни девици.

По хубост тяхната кралица

отстъпвала им очевидно,

макар че туй било обидно [540]

за нейния върховен сан.

По-възрастната с глас припрян

на краля рекла: — Сир, след час

и господарката ни с вас

ще иска да говори. Тя [545]

желала би и през нощта

тук да остане.

Кралят пак

дал заповед къде и как

да бъде дамата приета

и щом били и тези двете [550]

девойки в двора настанени,

пред свойте преки подчинени

той настоял да подновят

процеса и да огласят

най-справедливото решение, [555]

защото губела търпение

кралицата, че цял ден тя

дори и залък хляб в уста

не турила. И този път,

когато готвел се съдът [560]

да заседава, се задала

девойка с кожа снежнобяла

(най-хубавата в този свят)

на бял великолепен ат

със сбруя приказна — такава, [565]

че кой каквото ще да дава,

не би събрал пари за нея.

Девойката, същинска фея,

била със туника, която

пристягала така снагата, [570]

че да събужда възхищение

чудесното телосложение:

със шия и от сняг по-бяла,

с коса възруса (тя блестяла

дори от златото по-ярко), [575]

с очи, в които огън жарко

припламвал, със красиви устни,

с кафяви вежди, с грим, изкусно

и с мяра сложен по лицето,

и с наметало, под което [580]

се очертавали краката.

Държала тя сокол в ръката,

ситняла хрътка подир нея,

оръженосец във ливрея

великолепен рог държал [585]

и редом с дамата вървял.

Нито Дидона, ни Венера

не могат с нея да се мерят

по привлекателност и чар.

И всеки в двора, млад и стар [590]

не спирал да се възхищава,

като я гледал да минава

с походка достолепно бавна.

Дори и съдиите явно

били дотолкоз възхитени, [595]

че се почувствали съгрени

от радост, още непозната.

Най-старият барон в страната

приел би, ако туй е нужно,

на нея до живот служи. [600]

Приятели за сетен път

пристигнали да известят

Ланвал, че влиза във палата

една красавица, която,

ако е рекъл Бог, ще може [605]

на него помощ да предложи.

— Не е тя нито кестенява,

ни рижа, ала притежава

чаровна хубост, тъй голяма,

че на земята равна няма. [610]

Щом чул тез хубави слова,

той вдигнал насърчен глава,

като въздъхнал облекчено,

и по лицето зачервено

пребягнала усмивка лека: [615]

— Това е мойта мила… Нека

да ме убият този ден,

щом тя не се смили над мен.

Макар и в сетния си час,

щастлив бях да я видя аз. [620]

А тя, щом от жребеца слязла,

в тържествената зала влязла,

Артур със куртоазен жест

на дамата оказал чест,

а цялото му обкръжение [625]

посрещнало я с уважение,

с каквото някой друг едва ли

е бил приеман в тези зали.

Пред краля дамата, подир

ред почести, изрекла: — Сир, [630]

на всички в двора и на вас

ще кажа нещо важно аз:

обикнах един ваш васал,

известен с името Ланвал.

Макар че няма основание, [635]

съдът се готви наказание

да му наложи за словата,

които казал… Но вината

е на кралицата предимно.

Към отношение интимно [640]

не я е предизвиквал той.

Сега съм между вас… И кой

ще каже, че Ланвал едва ли

е имал право да се хвали.

Понеже чули и видели [645]

красавицата, всички счели,

че всъщност тя е оправдание

за споменатото държание.

Спасителката му тогава

решила да си заминава… [650]

Ала във близост с тази зала,

на сиво мраморно стъпало

(удобно място, откъдето

се мятали върху конете

придворните) стоял Ланвал. [655]

И щом тя на жребеца бял

край него минала, той скочил

отзад и с нея се насочил

към Авалон…81 Не малко хора

в Бретан и досега говорят, [660]

че скоро след това далече

бил рицарят Ланвал отвлечен

и краят му не е известен.

Така завършва мойта песен.