Куртоазни новели-ле

Навремето в Бретан живели

барони доблестни и смели,

прочути с качества безспорни.

Щом чуели да се говори

за авантюри героични, [5]

записвали ги в поетични

песни за любов голяма,

защото вярвали, че няма

те да потънат във забрава.

Представям ви една такава [10]

новела — тя е посветена

на рицаря, на суверена,

на доблестния Екитан,

с когото се прославил Нант.

В насладите на любовта [15]

увличал се… Но мъдростта

изисква всичко да е с мяра49

за да не си човек докара

съществувание злочесто…

И най-умерените често [20]

ума си губят в любовта,

защото е всевластна тя.

Крал Екитан най предпочитал

в горите волно да се скита

и по лова бил тъй увлечен, [25]

че можела да му попречи

войната само… Този крал

си назначил за сенешал

един безстрашен, предан рицар.

За ненагледна хубавица [30]

се бил оженил сенешалът,

но красотата й, за жалост,

беди големи причинила.

Природата не се скъпила

и я дарила с чудно тяло, [35]

с лице прекрасно, засияло

от двете й очи пламтящи,

с изящен нос, с коси блестящи,

с тен розов и с уста красива;

била възпитана, учтива — [40]

накратко казано, такава

в страната никой не познавал.

За нея кралят чул безчет

похвални думи… Най-напред

по свой човек я поздравявал, [45]

след туй я щедро надарявал

и силно той я възжелал,

а още не я бил видял50.

Веднъж на лов, за развлечение,

отишъл в близкото имение [50]

на сенешала. Вечерта

се спуснала над областта,

където прелестната дама

живеела в разкошен замък.

Там кралят спрял да пренощува, [55]

защото искал да гостува

на дамата — бил с намерение

със нея своето тежнение

да сподели. Радушно тя

приела го, но през нощта [60]

Амур опънал тетивата

и в същия момент стрелата

в сърцето тежко го ранила.

Ни ум, ни хитрост нямат сила,

щом от любов си обладан. [65]

Замислен, мрачен, Екитан

не спал, досущ като обречен:

— Съдбата ли ме тук довлече —

се питал той, обзет от страх. —

Щом като дамата видях, [70]

в сърцето остра болка сетих

и отмаляха ми нозете.

Какво да сторя аз не знам.

Зле би било да се отдам

на любовта и то не с друга, [75]

а със законната съпруга

на моя верен сенешал.

Той трудно би го преживял,

ако случайно разбере.

Но пък нима ще е добре [80]

все тъй да страдам, да линея

от страст и от любов по нея?

А тя, тъй хубава и млада,

да се лиши ли от наслада,

каквато само любовта [85]

дарява? Тази красота

кому ли нужна е, когато

остане без любов душата?

Какво, че нейният съпруг

ще разбере, че ходи с друг? [90]

Защо това да не съм аз?

Кой дал му е над нея власт51?

Въздишал тежко Екитан

от черни мисли обладан:

— Защо ли ме обзе тревога? [95]

Та аз фактически не мога

да знам дали тя в тоз момент

е склонна да поддържа с мен

любовни връзки… Всъщност лесно

ще стане и това известно. [100]

Ако склони да сподели

тя моята любов, нали

излишно е да се тревожа…

Ах, колко много време, Боже,

до съмване… Дълбока нощ е, [105]

а аз не съм заспал все още.

Но ето, че нощта преваля…

Без даже да е мигнал, кралят

на сутринта отива пак

на лов из близкия шубрак, [110]

но връща се почти веднага,

уж че е болен, и си ляга

пак в отредената му стая.

А сенешалът как да знае,

че от съпругата му само [115]

е произлязла болестта му?

Крал Екитан я призовава

при себе си и й признава,

че го измъчва силна страст:

— От вас зависи дали аз, [120]

госпожо, още ще живея…

А тя отвръща му: — Не смея

да кажа нищо засега,

защото вие, сир, така,

за пръв път с мене се държите. [125]

Вие сте крал, принадлежите

към род със слава стародавна

и аз по ранг не съм ви равна52.

Не ще се сещате за мен,

щом бъде удовлетворен [130]

стремежът ви. А щом сте крал

и моят мъж е ваш васал,

аз ще се чувствам все подвластна

и все зависима, безгласна.

Един мъж беден, щом е мил, [135]

би ме с любов ощастливил;

но няма как да съм щастлива

с крал, който хитро се прикрива.

Безспир ще ме гнети страхът,

че щом над мен стои мъжът, [140]

ще си живее с мисълта,

че има власт над любовта,

че лесно и на мен ще може

той волята си да наложи.

Щом между влюбените няма [145]

равнопоставеност, измама

ги неизбежно застрашава.

Той почнал да я увещава:

— Госпожо, милост проявете

и с мен жестока не бъдете! [150]

Това са страхове напразни.

Мъжете, щом са куртоазни,

не биха се така държали.

Аз знам, че има феодали,

които сред разкош живеят, [155]

и все се хвалят, че владеят

жени с по-нисък ранг от тях,

че могат да им вдъхват страх.

Ако жената е родена

чувствителна и е почтена, [160]

защо да не откликне тя

на порива, на любовта

на някой благородник честен

или на някой принц известен.

Ако мъжът е лицемерен, [165]

непостоянен и неверен,

в капан той пада на свой ред

(такива примери — безчет).

Та как могъл би той с лъжи

любимата да задържи. [170]

Затуй не гледайте на мен

като на властен суверен,

а като на васал, готов

заради своята любов

да бъде предан ваш слуга. [175]

Кълна ви се, че отсега

ще съм покорен ваш молител,

а вие — моят повелител53.

Ако към мен сте безучастна,

би значело, че сте съгласна [180]

да страдам от любов по вас

и да умра от мъка аз.

Така настойчив кралят бил,

че най-накрая я склонил.

А щом душите си разкрили, [185]

те пръстени си разменили,

а после се заклели тайно

да се обичат всеотдайно.

Ала които се обичат,

на смърт нерядко се обричат. [190]

Занизали се ден след ден.

Щом уговорели момент

за среща, кралят съобщавал,

че сам в покоите оставал

уж да си пуска кръв54, и бил [195]

на свойте хора забранил

да влизат там. А щом нощта

настъпвала, при него тя

отивала на скришна среща.

Съпругът й не се досещал [200]

за нищо — та той бил зает

в двореца да поддържа ред.

Крал Екитан бил тъй увлечен

по своята любов, че вече

категорично забранявал [205]

за брак да му се споменава.

Съпругата на сенешала

отнякъде била разбрала,

със притеснение в душата,

че често някои подмятат [210]

на краля, че е крайно време

принцеса за жена да вземе.

Веднъж, на срещата поредна,

явила се тя тъжна, бледна

(а не тъй, както в дните прежни) [215]

и вместо със целувки нежни

любимия да приласкае,

тя взела горко да ридае.

— Защо са тез сълзи, любима? —

попитал той. — Какво ви има? [220]

— Сир, нашата любов за мен

превръща се от ден на ден

в болезнена, опасна язва.

Страхът ми, както се оказва,

сега напълно оправдан е. [225]

Кой знае с мен какво ще стане?

Ще търся май в смъртта спасение…

— Съвсем напразно опасение

ви е обзело: за съпруга

аз никога не бих взел друга. [230]

Ако съпругът ви умре,

тогаз не ще ме нищо спре

и ще ви взема за жена,

ще сте кралица в таз страна.

След като се успокоила, [235]

тя от сърце благодарила

на краля и му обещала,

че в този случай скоро щяла

внимателно да прецени

дали смъртта да причини [240]

на своя мъж и се заклела,

че в краен случай би приела

на риск да се изложи даже,

ако той помощ й окаже.

С готовност влюбеният крал [245]

на свойта мила обещал

каквото трябва да направи.

— Сир, — рекла дамата тогава —

на лов елате из гората,

която стига до палата [250]

на сенешала, там ще спите.

След като се разпоредите

кръв да ви пуснат, отдъхнете

два дни, след туй му предложете

и той да вземе баня с вас. [255]

Водата ще затопля аз,

във ваната му ще налея

врелец, та като влезе в нея

той да получи страшни рани,

така че жив да не остане. [260]

Когато, сир, се уверите,

че мъртъв е, ще разгласите

пред другите, че моят мъж

във ваната си изведнъж

умрял е — който иска сам [265]

да иде да го види там.

И кралят обещал веднага

да стори както тя предлага.

Три месеца едва изтекли,

откакто двамата се врекли [270]

да следват точно своя план.

На лов отишъл Екитан,

от сенешала бил приет,

след туй на двамата поред

кръв пуснали — целта била [275]

да имат читави тела.

Съпругата на сенешала

вода за къпане загряла,

донесла вана край леглото

на домакина, за когото [280]

от врящата вода наляла.

Но от един слуга разбрала,

че нейният съпруг в туй време,

с цел глътка въздух да поеме,

имението обикалял. [285]

Извикала тя мигом краля —

та как могли да издържат,

щом като там не бил мъжът,

да не изпитат пак наслада.

На някаква слугиня млада [290]

заръчали да бди, защото,

дордето те били в леглото,

съпругът ненадейно можел

да се завърне (не дай Боже!).

Уви, съпругът-сенешал [295]

пристигнал скоро и видял,

че са заключени вратите.

Взел той да чука упорито,

отворили му и щом влязъл,

в леглото си той забелязал, [300]

че кралят гол лежи с жена му.

Крал Екитан, съвсем засрамен,

веднага скочил във водата,

тя изгорила му снагата

и той от раните умрял. [305]

Каквото всъщност пожелал

на другия, това той сам

получил, ставайки за срам.

След туй мъжът жена си хванал

и в същата гореща вана [310]

я хвърлил — на свой ред и тя

там си намерила смъртта.

След всичко казано, аз тука

ще споделя една поука:

зло не мисли на друг, защото [315]

на тебе ще се случи злото55.

В новелата си лаконично

аз ви представих, как трагично

тез двама влюбени умрели…

Затуй за тях се песни пели. [320]