Куртоазни новели-ле

Щом се заех да пиша песни

за върколаци най-известни,

аз мисля, че ще е добре

да възкреся и Бисклавре63

(с туй име го в Бретан познават, [5]

а „единак“ го назовават

в Нормандия). За върколаци,

които бродят в гъсталаци,

отдавна вече се говори64.

Те много често и на хора [10]

налитат и кръвта им пият.

Аз ще се въздържа от тия

подробности, за да предам

на вас това, което знам

за Бисклавре. [15]

В Бретан живеел

мъж знатен, който се гордеел

и с храброст, и със доброта

и с несравнима красота;

той бил от всички уважаван

и по достойнство оценяван. [20]

Жена красива и почтена

си имал: в обич споделена

и в сговор дните им течели.

Но всяка седмица по цели

три дена нейде той блуждаел [25]

и никой в къщата не знаел

какво със този рицар става.

Туй почнало да притеснява

съпругата му и веднъж,

когато милият й мъж [30]

се върнал, тя му рекла: — Скъпи,

страхувам се да не постъпя

така, че да се разяриш,

но искам, ако разрешиш,

един въпрос да ти задам. [35]

— Кажи ми, скъпа. Ако знам,

ще ти отвърна откровено.

Съпругата му облекчено

подела: — Често от дома

излизаш ти и мен сама [40]

оставяш тук да се терзая

от страх, че наближава краят

на нашата любов щастлива.

Душата ми от скръб се свива

и от убийствено съмнение, [45]

че имаш някакво влечение

към друга. Ясно ми кажи,

недей ме повече с лъжи

залъгва ти, съпруже мой.

— Ах, мила — заговорил той — [50]

най-чинно моля те, за Бога,

да разбереш, че аз не мога

да ти се доверя, защото

ме чака неизбежно злото,

а твоята любов към мен [55]

ще секне още този ден65.

Макар че чувство неприятно

обхванало я, многократно

го питала и го ласкала,

умилквала се и успяла [60]

да го изнуди тя все пак.

— Аз, мила, ставам върколак.

Из гъстите гори скитосвам,

преследвам жертви и плячкосвам

и тъй набавям си храната. [65]

Заинтригувана, жената

се осмелила да попита

дали той гол в гората скита.

— Да, скъпа, — рекъл й мъжът.

— А дрехите ти где стоят? [70]

— Не ще ти го издам, защото,

ако ми вземат облеклото,

ще бъде тайната разбрана

и върколак ще си остана

завинаги. Но щом ми върнат [75]

одеждите, ще се превърна

отново във човек нормален.

— Съпруже, — рекла тя с глас жален, —

та аз на този свят, ей Богу,

теб тача и ценя най-много. [80]

Не знам какви съображения

у теб събуждат опасения

сега да ми се довериш.

Не бой се, няма да сгрешиш!

С упорство стигнала тя чак [85]

дотам, че той не виждал как

от отговора да избегне.

Загрижен да не я засегне,

той тайната си й признал:

— В гората, зад един превал [90]

стърчи параклис много стар,

а до самия му дувар

под туфа кичеста, голяма

лежи огромен вдлъбнат камък:

там слагам дрехите, дордето [95]

обхождам хълмове, дерета…

Щом чула дамата туй нещо,

едно предчувствие зловещо

обзело я, тя пребледняла

от страх и вече не можала [100]

спокойствието си да върне,

а камо ли да го прегърне

и с него да заспи в кревата.

Раздялата — туй за жената

било едничкото спасение. [105]

Във близост с тяхното имение

живеел рицар. Страст голяма

изпитвал той към тази дама:

опитвал с армагани разни

да я спечели… Но напразно! [110]

Ала сега жената млада

решила да се изповяда

пред него: — Радвайте се, скъпи!

За нас щастлив момент настъпи…

Ще ви призная, че и аз [115]

ви любя и от този час

ще бъда ваша занапред.

След туй те дали си обет

да се обичат до смъртта.

Разказала му поел е тя [120]

как ставал върколак мъжът й,

как той отивал много пъти

да скита из гората дива

и как одеждите си скривал

под туфата отвъд превала. [125]

А най-накрая настояла

той дрехите му да намери.

Така на теглила безмерни

е бил обречен Бисклавре.

Съседи търсили навред, [130]

ала от него ни следа.

Помислили си, че беда

ще го е сполетяла, щом

не се завръща в своя дом.

От туй зарадвали се само [135]

съседът-рицар и жена му.

Веднъж, след около година,

на лов бил кралят и преминал

оттам, където денем-нощем

се скитал Бисклавре все още. [140]

Не щеш ли, кучета, викачи

подгонили го, той обаче

да се спаси от тях успял.

Но в миг видял, че броди крал

и се нататък устремил, [145]

за стремето се уловил,

покорно поклонил се ниско

във знак, че милост той му иска.

Веднага кралят го разбрал и

извикал своите васали: [150]

„Какво чудовище страхотно!

Я вижте как това животно

за милост лази ми в нозете.

От кучетата го пазете:

държа да бъде пощадено; [155]

то явно с ум е надарено…66

Аз мисля, че е най-добре

ловът ни на часа да спре

и всички да се върнем в двора.“

И кралят с неговите хора [160]

си тръгнали, а редом с тях

и Бисклавре, обзет от страх,

че може да се злепостави

и кралят да го изостави.

Но кралят тъй бил впечатлен [165]

от станалото този ден,

че го в двореца настанил

и на слугите наредил

безупречно да се държат

към него и да му дадат [170]

да се нахрани до насита.

И дворцовата вярна свита

обслужвала го със старание

и със заслужено внимание,

защото бил добър, учтив, [175]

благовъзпитан, доверчив,

любезен… Всяка нощ той спял

в съседство със самия крал,

пътувал с него неразделно

и го обичал безпределно. [180]

И всички кралски приближени

били от него удивени67.

Но чуйте, впрочем, как приключва

историята. Тъй се случва,

че рицарят, който отнел [185]

на Бисклавре жената, взел

участие във празненство

сред най-отбрано общество.

Понеже дадено било

от краля лично, не могло [190]

да мине то без Бисклавре,

нито пък той да не съзре

съперника си. Върколакът

не се стърпял и миг да чака,

сега не можел да прощава, [195]

изгарял да си отмъщава

и нокти в гушата му впил.

Навярно би го удушил,

ако в тоз миг добрият крал:

с тоягата не го възпрял. [200]

Но Бисклавре, за изненада

на всички, взел да го напада

отново, като звяр налитал,

да го ухапе се опитал.

А никой преди този ден [205]

не бил го виждал разгневен

и тъкмо затова мнозина

помислили, че без причина

едва ли рицаря той с пръст

би пипнал. Явно гони мъст [210]

заради някаква злина:

не е тоз рицар без вина.

След туй напуснали палата

участниците в празненствата,

нападнатият рицар също [215]

побързал да се върне вкъщи,

ала оставил впечатление

за много тежко провинение.

Добрият крал след кратко време

решил пак лов да предприеме, [220]

като и Бисклавре той взел

във свитата си, и поел

накъм леса, където бил

наскоро чудото открил.

Когато вече падал мракът, [225]

ловците, кралят, върколакът

се спрели в този хубав кът

да си починат, да преспят.

Ала на Бисклавре жената,

след като чула новината, [230]

че там е разположен станът

на краля, хубава премяна

надянала, разкошен дар

тя взела от един златар,

защото искала да иде [235]

със краля лично да се види.

Когато Бисклавре съзрял

жена си, просто побеснял,

замахнал като за откос

и тя останала без нос68. [240]

Присъстващите мигом щели

да го разкъсат, но видели,

че рицар стар им прави знак:

— Сеньори, знаете все пак,

че туй животно досега [245]

се е държало все така

спокойно, кротко и смирено.

Ако то днес е озлобено

срещу дошлата дама тук

и срещу нейния съпруг, [250]

изглежда, че е в тях вината.

Та тази дама е жената

на оня рицар храбър, честен

и с подвизи безброй известен,

комуто случи се беда [255]

и се изгуби без следа.

Кралю, на разпит подложете

жената, за да разберете

дали самата тя не знае

вината в случая чия е. [260]

Съветът много мъдър бил

и кралят се съобразил

със него: той в затвора пратил

съпруга, а пък от жената,

налагайки й ред страдания, [265]

изтръгнал нужните признания.

Разказала тя как веднъж

изтръгнала от своя мъж

голямата му тайна: как

в леса той ставал върколак, [270]

как тя и рицарят следили

мъжа, как дрехите му скрили,

как вече той не се вестил.

Това животно явно бил

самият Бисклавре… Тогаз [275]

отсякъл кралят с рязък глас:

— Госпожо, щом е тъй, идете

и дрехите му донесете!

На Бисклавре ги кралят върнал,

обаче той не им обърнал [280]

изобщо никакво внимание.

— Кралю, в това си състояние

той никога не би го сторил —

отново мъдро заговорил

познатият ни рицар стар. — [285]

Та той дори за най-скъп дар

не би склонил, от срам пред вас,

в човек да се превърне… Аз

предлагам да го отведете

в двореца. Там го оставете [290]

да видим дали той след време

човешки образ ще приеме.

До своите покои сам

го кралят придружил и там

оставил го да си почине. [295]

И без да чака час да мине,

барони двама кралят викнал

със тях при Бисклавре проникнал

и сварил рицаря заспал

в леглото му; добрият крал [300]

събудил го и го прегърнал.

А не след дълго му възвърнал

имението и дори

предложил да му подари

добавъчно земи и злато. [305]

Що се отнася до жената,

прокудил я в далечен кът.

Със нея тръгнал и мъжът,

със който се била сближила

и зарад който изменила [310]

без свян на Бисклавре. Аз знам,

че дълго те живели там

с децата си, но дъщерите

без нос се раждали, горките.

Разказаното тук от мен [315]

е факт безспорен, несъмнен.

Той възкресен е най-добре

в новелата за Бисклавре69.