Куртоазни новели-ле

Щом ще разказваш случки разни,

знай, че читателят се дразни,

когато тяхното начало

е сходно. Тука бих желала

да изясня за всички хора [5]

кой е Милон, какво е сторил,

как е живял на този свят,

защо и в песни е възпят99.

Милон бил във Уелс роден

и щом бил вече посветен [10]

във рицарство, при всеки бой

излизал победител той.

Горд, благороден и учтив,

безстрашен, силен и красив,

Милон известен бил в Ирландия, [15]

в Норвегия и във Шотландия,

В Готланд100 и Логър101 имал стари

добри и предани другари,

един ли граф, маркиз и крал

почитал го и го ценял; [20]

но и завистници мнозина

бил си спечелил без причина.

В туй време в същия район

живеел някакъв барон

със щерка си: със красота [25]

невиждана блестяла тя.

Понеже всеки срещнат хвалел

Милон, в гръдта й се запалил

любовен плам102… Тя му признала,

чрез пратеник, че би желала [30]

тоз плам да бъде споделен.

А рицарят, ощастливен,

на пратеника отзивчив

отвърнал, че дорде е жив

ще я обича; толкоз бил [35]

блажен, че щедро го дарил,

и рекъл му: — И аз желая

за имам, друже, срещи с тая

девойка! Този златен пръстен

ще й го сложите на пръста: [40]

кажете, че е дар от мен103.

Ако поиска някой ден

да ида там, не се бавете

и бързо ме предупредете.

И пратеникът, с новината, [45]

отишъл право при момата,

подробно всичко й предал

и от Милон й пръстен дал

в знак, че споделя любовта й.

Зарадвала се много тя и [50]

вестителя възнаградила.

Милон и неговата мила

си утолявали страстта

в кът таен. Не след дълго тя

се стреснала, като разбрала, [55]

уви, че е забременяла.

Девойката се притеснила

и с милия си споделила

разкъсващата я тревога.

Такъв грях се наказвал строго: [60]

могли с меч да я посекат

или пък да я продадат

като робиня в край далечен;

над цял Уелс тежал извечен,

суров, неумолим закон. [65]

Дордето чудел се Милон…

как да предотврати бедата,

тя рекла: — Мили мой, когато

един ден се роди детето,

ще трябва да го занесете [70]

на моята сестра, която

блести със хубост всепризната,

и с безподобна доброта

(в Нортумберленд104 живее тя).

Аз и писмо ще й изпратя, [75]

да знае как стоят нещата,

ще я помоля да отгледа

в дома си милото ми чедо.

Ще му привържа на вратлето

туй златно пръстенче, което [80]

ми подарихте, мили мой.

В писмото ще посоча кой

му е баща и как живях

под тежестта на моя грях.

Когато порасте детето, [85]

тя пръстена и писъмцето

да му даде и нека то

да си ги пази, докато

баща си срещне някой ден105.

И ето, че дошъл момент [90]

тя да роди. Край нея бдяла

една матрона побеляла:

родилката се доверила

на дамата и тя прикрила

от всички вкъщи този случай [95]

и никой нищо не научил.

Родило се момче. Жената

в торбичка, цялата в позлата,

писмото скътала прилежно,

а после на вратлето нежно [100]

тя пръстенчето закачила.

Със ленен плат го оповила,

положила го в люлка бяла,

загърнала го с покривало,

обшито в края с кожа ценна, [105]

и на матроната почтена

детенцето-сукалче дала,

а тя веднага призовала

Милон. Притулен в таен кът,

той чакал да му го дадат, [110]

за да го занесе на хора,

които нужното да сторят.

Те с него тръгнали на път и

запирали по седем пъти

на ден по домове, в които [115]

накърмено и преповито

било детето… В своя замък,

зарадвана, добрата дама

приела крехкото създание

и с много грижи и внимание [120]

да го отгледа се заела106.

А орисията отвела

Милон в чужд край да се прослави,

но в отчаяние оставил

в дома й своята изгора. [125]

А нейният баща, наскоро

след случката, й известил,

че вече твърдо е решил

да я омъжи… Непозната

тъга обзела й душата, [130]

все по Милон скърбяла тя

и тръпнела при мисълта,

че бъдещият й съпруг,

ще разбере, че с някой друг

е спала… „Ако се омъжа, [135]

не е възможно да излъжа

съпруга си. А туй ще значи

аз подир него да се влача

като слугиня чак до края.

Как можех отнапред да зная, [140]

че ме очаква унижение?

Щях за Милон да се оженя,

та този срам да се потули,

а не да слушам злобни хули…

Защо ли да живея още, [145]

щом и слугите денем, нощем

одумват ме и ме следят?“

Но ето, че дошъл денят

на сватбата — женихът взел

девойката и я отвел107. [150]

Милон се върнал един ден

във своя край, но все тъй в плен

на смазващата го тъга.

Утеха му било сега

това, че в същата страна [155]

е и любимата жена.

И скоро той измислил как

да й даде потайно знак,

че в своя дом се е прибрал.

Той имал лебед снежнобял, [160]

на шията му прикрепил

писмо до нея, поверил

вестителя на свой приятел,

когото искал да изпрати

до близкия сеньорски замък [165]

при своята любима дама.

— Щом, драги мой, се добереш

до замъка, ще предадеш

чрез портиера тази птица

на мойта мила хубавица. [170]

Приятелят, без да се бави,

взел лебеда и се отправил

към замъка. Щом приближил

до портата, той поздравил

стоящия на пост вратар: [175]

— Аз, друже мили, съм птичар.

Със примка, на една поляна

край Карлеон, успях да хвана

ей този лебед белокрил

и с радост бих го подарил [180]

на дамата от този замък,

защото бих желал да нямам

проблеми, докато се скитам

из вашата страна честита.

Вратарят, който се оказал [185]

любезен, най-учтиво казал:

— За жалост, тук не позволяват

на външни хора да остават

при нея, ала аз все пак

ще видя дали има как [190]

самият ти да разговаряш

със госпожата.

И вратарят

отправил се натам и влязъл

в обширен хол: там забелязал,

че двама рицари напети [195]

с игра на шах били заети.

Друг никой нямало. Тогаз

при мнимия птичар завчас

отново той се озовал

и знак с ръката си му дал [200]

да го последва. Пред вратата

на стаята на госпожата

съгледали девойка мила,

която им се поклонила,

усмихнала им се любезно [205]

и ги поканила да влезнат.

„Птичарят“ лебеда предал

на дамата, а тя васал

извикала и рекла строго:

— Ще трябва да се грижиш много [210]

за този лебед: всеки ден

да бъде хранен и поен!

Но притесненият „птичар“

я спрял: — Това е кралски дар;

на никой друг, освен на вас, [215]

не давам тази птица аз.

Погалила му тя главата

и шията, а под перата

напипала със пръст писмото

и в миг изтръпнала, защото [220]

разбрала тутакси кой може

така находчиво да сложи

писмо във птича перушина.

Щом пратеникът си заминал,

тя счупила с ръка печата [225]

и със вълнение в душата

прочела името „Милон“.

В гръдта й се надигнал стон,

от радост тя се просълзила,

с целувки трепетни покрила [230]

писмото, след това се взряла

във редовете и разбрала,

че от копнеж неутолим

линее нейният любим

и че животът и смъртта му [235]

зависели от нея само:

щом тя реши, че някой път

ще могат да си уредят

отдавна чаканата среща,

могла би много просто нещо [240]

да стори — да му прати вест

по лебеда… Тя още днес

храна ще почне да му дава,

та все по-пъргав той да става.

Накрая трябва за три дена [245]

да бъде птицата лишена

от всякаква храна: тогава

тя ще се устреми направо

към родната си стряха мила,

където се била родила. [250]

Когато дамата прочела

писмото, мигом се заела

със лебеда: той месец цял

във стаята й престоял,

там тя го хранила, поила… [255]

В туй време вече се сдобила

с мастило и със пергамент,

избрала подходящ момент,

писмо набързо съчинила,

със пръстена си го скрепила [260]

и във перата му го свряла,

след като лебеда държала

три дни, без нищо да е ял.

Дотолкова той изгладнял,

че щом го пуснала, стремглаво [265]

политнал и се спуснал право

на рицаря Милон в краката.

Той го помилвал по крилата,

писмото тутакси открил,

на иконома си вменил [270]

за него грижи да полага,

в писмото вгледал се веднага,

прочел, че тя го поздравява

сърдечно и го уверява,

че с него, докато е жива, [275]

ще бъде истински щастлива

и че от него вест ще чака.

Така изнизвала се всяка

година: лебедът-вестител

нататък и насам прелитал [280]

и цели двадесет лета

тешил той техните сърца.

Оставяли го без храна,

преди към другата страна

крила за полет да разпери: [285]

там той храна щял да намери.

Дори и във затвор да бяха,

и там за срещите си щяха

те да открият сгоден кът108.

През този период синът, [290]

за който грижела се вкъщи

сестрата като майка съща,

порасъл и настъпил ден

и той да бъде посветен

във рицарство. Тогаз сестрата [295]

и писъмцето, и халката

му дала, после му разкрила

коя жена го е родила

и колко снажен и красив,

достоен, горд и отзивчив [300]

е татко му Милон. Когато

младежът, с трепет във душата,

изслушал разказа подробен

за този рицар безподобен,

той рекъл си, че щом е син [305]

на смел и славен исполин,

какво остава му да прави

освен със чест да се прослави

със смелост и с човещина

далеч от своята страна. [310]

И в този ден младежът вече

решил се за последна вечер

във замъка да пренощува.

На сутринта той се сбогувал

със леля си: тя с наставления [315]

родителски и с насърчения

проводила го до портала,

достатъчно пари му дала

и той заминал към морето,

към Саутхамптън, откъдето [320]

през Барфльор към Бретан поел.

И там той многократно взел

в турнири рицарски участие

и все печелел първо място.

Към всички благосклонен бил [325]

и туй, което придобил,

когато влизал във двубой

с богатите, най-щедро той

раздавал го на бедни хора.

и гледал добрини да стори. [330]

Отвъд морето той бил считан

за най-безстрашен, най-възпитан,

бил отстъпчив, любезен, честен

и станал с подвизи известен

из целия уелски свят. [335]

Говорели, че рицар млад

и смел морето прекосил

и в край далечен проявил

достойнства с нищо несравними.

Наместо с неговото име, [340]

го Несравнимия109 зовели

и непрестанно се дивели

на всяка негова изява.

Милон чул как го възхваляват

и как твърдят, че по турнири, [345]

по сборове и панаири

не можел друг да го надвие

и чест и слава да добие.

Той незабавно взел решение

да тръгне бързо с намерение [350]

до родния си град да стигне

и своя остър меч да вдигне,

за да се мери във двубой

със рицаря: от коня той

с един замах да го събори, [355]

за срам и присмех да го стори.

А след двубоя ще поскита

известно време, за да пита

за своя син — дано узнае

как чувства се, в коя страна е. [360]

В писмо до своята любима

Милон я известил, че има

подобни планове, и тя

го подкрепила с мисълта,

че хем сина им ще открие, [365]

хем за честта си ще се бие,

показвайки и дух, и сила.

Нима тя би го отклонила

от туй похвално намерение!

Снабден с богато снаряжение, [370]

от свойта мила насърчен,

Милон отишъл един ден

в Нормандия, а пък оттам

поел към близкия Бретан,

сдружил се с рицари най-лични [375]

и взел участие в различни

турнирни схватки и игри,

раздавал дарове, пари,

почитан бил и величан.

Като при свои във Бретан [380]

той цяла зима преживял,

а щом Великден се задал,

турнирите се подновили,

в Мон Сен Мишел се появили

голям брой рицари фламандски, [385]

бретански, френски и нормандски,

и тук-там някой англичанин.

Сред тези рицари избрани

със слава и Милон блестял.

Той пръв отишъл и държал [390]

да мери сили на дуел

със онзи рицар горд и смел,

за който чул безброй похвали.

Когато всички се събрали,

турнирът се завихрил: кой [395]

участвал пряко във двубой,

кой пък се включвал във игрите:

един излизал победител,

друг се признавал победен.

Милон от всички бил дарен [400]

с овации, защото бил

съперниците си сразил,

а онзи млад герой безспорен,

за който вече ви говорих,

с такава сръчност се сражавал, [405]

че всички други побеждавал.

Милон го гледал със възхита

как удря с меча, как налита,

един миг завидял му даже

и пожелал да му покаже [410]

пред всички своето умение.

И се започнало сражение:

Милон ударил го тъй здраво,

че копието му направил

на две парчета и от коня [415]

едва не смъкнал го. Но оня

съвзел се и му тъй отвърнал,

че на земята го обърнал.

Но щом под шлема забелязал,

че кичур бял се е показал, [420]

щом сивата брада видял,

той в миг обхванат бил от жал,

поел на коня му юздата

и дружелюбно във ръката

му я подал: — Сеньор, простете! [425]

На коня си се пак качете…

Прекланям се пред възрастта ви,

разкайвам се, че ви направих

за срам.

Когато пак Милон

възсядал своя хубав кон, [430]

видял, че неговият пръстен

блести на момъка на пръста,

и го попитал: — Момко мил,

от кой баща си наследил

такъв кураж, такава сила? [435]

Коя жена те е родила

и как на име си наречен?

В несметен брой турнири вече

участвах, много преживях

и по земи различни бях, [440]

без да съм бил, до тоя ден,

аз на земята повален

от друг… Ти, драги, победи ме,

успехът ти неоспорим е

и с туй заслужи почитта ми. [445]

А той отвърнал му: — Баща ми,

Милон, доколкото аз знам,

е от Уелс. Обикнал там

на благородник дъщерята

и тъй се случили нещата, [450]

че на света съм се родил.

Аз още мъничък съм бил,

когато хора ме завели

в Нортумберленд при мойта леля,

и тя за мене непрестанно [455]

се грижеше. Щом рицар станах,

снабди ме с кон и със доспехи

и тук изпрати ме успехи

да жъна в рицарски сражения.

Сега аз имам намерение [460]

в страната си да ида пак,

да разбера баща ми как

понастоящем преживява,

дали при мама се вестява,

дали тя още му е близка. [465]

Ей този златен пръстен искам

да види той, туй само стига

да ме познае…

Скочил мигом

Милон, за щита му се хванал

и рекъл: — Боже, чудо стана! [470]

Та аз бях тръгнал да издиря

сина си, а го тук намирам110!

При тези му слова, младежът

от коня хвърлил се и нежно

прегърнал своя мил баща. [475]

Такива трогващи неща

си казали баща и син,

че сбралите се до един

разплакали се от вълнение.

Милон изчакал с нетърпение [480]

да спрат игрите, та спокойно,

съвсем открито и обстойно

историята си да може

пред чедото си да изложи.

И те прекарали нощта, [485]

споделяйки си радостта,

в един хан, обиколени

от рицарите просълзени.

Милон с младежа споделил

как се със майка му сближил, [490]

как нейният баща я дал

на някакъв богат васал,

как връзката си продължили,

как тайната си поверили

на лебеда, как чрез писмата [495]

той често радвал им сърцата.

Щом чул това, синът му кратко

и ясно казал: — Чуй, татко,

аз се заклевам да убия

мъжа й и тогава вие [500]

ще се ожените със мама111.

Друг изход според мене няма.

И тъй, бащата и синът

към своя край поели път,

помогнало им и морето [505]

с попътни ветрове… Но ето,

че до целта когато щели

да стигнат, те по път видели

мъж, който за Бретан пътувал

и щял наскоро да отплува. [510]

Налагало се да отиде

с Милон веднага да се види

и от любимата му вест

да предаде: той още днес

да се приготви да замине, [515]

че бил съпругът й починал.

Милон не скрил си радостта,

предал на своя син вестта

и тръгнали към онзи замък,

където влюбената дама [520]

от щастие се разридала,

когато своя син видяла

порасъл, възмъжал, напет…

И без от никого съвет

да искат, двамата решили [525]

да се оженят и склонили

на сватбата им да кумува

синът им: с него да празнуват.

От този ден те заживели

щастливи, докато умрели. [530]

На любовта им съкровена

е тази песен посветена.

На книга я записах аз

и я предназначих за вас.