На Ерика
„Птиците търсеха семенца.
Ала внезапно ги връхлетя снегът.
Така става и с думите:
Грейне слънце за кратко, светне ангелският му ореол.
А после се изреждат само мъглите;
и само дърветата, щръкнали посред тях.
А пък ние самите — изтъкани от въздуха в ранната утрин.“
За приноса им към тази книга аз съм много благодарен на: Ерика де Васконселос, за прозренията й към книгата, на които аз не се оказах способен; на Дон Мелъди, Мериън Ботсфорд Фрейзър, Лий Робинсън и Джон Монтесанто, заради техните съвети и подкрепа; на Таня Чаршевски, Питър Бък и Рафти, за неговия специален принос; на Джанет Търнбъл Ървинг, Кал Морган и особено на Елън Селигман.