Лъвското сърце

Глава 11

Сигурен, че нищо, което Едуард е планирал за него, не може да го изненада, Лъвското сърце се извърна на седлото. Усмивката му увехна, когато последният човек на света, когото би очаквал да види, излезе от редовете на бойците и рицарите. Той зяпна и се обърна, за да изгледа Едуард.

— Боже господи! Какво си направил?

— Надявах се, че ще бъдеш доволен — каза Едуард, очевидно озадачен от липсата на ентусиазъм у Лъвското сърце. — Дънсфорд беше само на няколко часа встрани от пътя ни, така че не беше особено затруднение да доведа любовницата ти.

Лъвското сърце се вгледа в закръглената руса красавица, която се приближаваше към него с игрива усмивка, залепнала на рубинените й устни. Алтея! Беше я оставил в Дънсфорд преди няколко месеца. Защо Едуард я беше довел? Макар да беше млад, принцът си имаше причини за всичко, което правеше. Нямаше време да го разпитва, защото Алтея вече спря коня си до неговия.

— Лъвско сърце! — възкликна тя. — Толкова самотна бях в Дънсфорд без тебе. Не бях на себе си от щастие, когато принц Едуард дойде да ме вземе.

— Добре дошла в Уелс, Алтея — отвърна Лъвското сърце, опитвайки се да не показва раздразнението си.

Точно каквото му трябваше любовница и съпруга под един покрив.

— Страхувах се, че ще ти бъде самотно без женска утеха — започна Едуард, — и поисках да ти доставя удоволствие.

— Какви други изненади си довел? — запита Лъвското сърце с тон, натежал от раздразнение.

Едуард го изгледа остро.

— Имам и други новини, но ще почакат. Искам да стигна в Крагдън тази вечер.

— Тогава трябва да яздим бързо — каза Лъвското сърце, пришпорвайки коня си.

Поведе конниците, яздейки бързо, за да прочисти главата си. Как Ванора щеше да реагира на Алтея, запита се той. Като я познаваше, не би се изненадал, ако малката вещица извикаше Алтея на дуел. Тази картина го накара да се усмихне. Мека като възглавница и женствена до безкрайност, Алтея сигурно би припаднала, ако Ванора я предизвикаше. Алтея беше създадена, за да дава удоволствие на мъжете, и той беше прекарал много възхитителни часове между бедрата й. От друга страна, гъвкавото, стройно тяло на Ванора толкова му харесваше, че не можеше да си спомни на какво толкова се беше възхищавал у Алтея.

Защо Едуард я беше довел в Уелс, ако не възнамеряваше да остане, запита се Лъвското сърце. При изгледите за гражданска война Едуард вероятно щеше да отведе армията си в Англия и ако го направеше, Лъвското сърце щеше да тръгне с него. Щеше ли?

Дружината на Едуард спря за кратко по обяд, за да хапне от припасите си, но Лъвското сърце не намери никаква възможност да каже на принца за Ванора. Едуард беше пълен с планове за неизбежната война между Дьо Монфор и баща му и искаше мнението на Лъвското сърце. Алтея се навърташе наблизо, явно нямайки търпение да говори насаме с него, но Лъвското сърце ловко я отбягваше.

Щом продължиха пътя си, нямаше време за говорене. След няколко дни на седлото Едуард искаше да стигне по-скоро в Крагдън. Черковните камбани звъняха за вечерня, когато конниците влязоха под подвижната решетка. Бойците, разположили се във външния двор, приветстваха принца излиятелно. Едуард отвърна топло на поздравите им и разпусна хората си, за да си намерят места сред другарите си; след това Едуард, Лъвското сърце и Алтея продължиха към кулата.

Масите вече бяха сложени за вечеря, когато Лъвското сърце влезе в залата. Нетърпеливият му поглед намери Ванора, застанала до огнището, да разговаря с отец Кадък.

— Кулата ми харесва — каза Едуард, когато оценяващият му поглед се плъзна из голямата, добре поддържана зала.

Лъвското сърце разбра точно кога погледът на принца намери Ванора.

— Божичко коя е тази красавица? — изсъска Едуард под нос. — Не съм мислил, че уелсците са способни да създадат такава жена. Ах ти, хитро куче. Сега разбирам защо изненадата ми не ти хареса. Ако нямах сладката Елинър, която ме чака, бих се изкушил да я опитам лично.

— Отпратете тази уелска — намеси се Алтея. — Лъвското сърце вече няма нужда от нея.

Лъвското сърце я изгледа снизходително.

— Не е толкова лесно, Алтея. Виждаш ли, ние с Ванора…

— Аз ще й го кажа — отвърна Алтея. — Принц Едуард ме доведе тук за тебе и няма да допусна друга жена да отвлича вниманието ти.

— Ще се справим с това по-късно — каза Едуард. — Прегладнял съм.

Лъвското сърце го покани на почетната маса. С ъгълчето на окото си видя как Ванора бърза да се присъедини към тях. Сподави един стон и се приготви за реакцията на Ванора към Едуард.

— Какво става? — запита Едуард, когато Ванора се изправи пред него.

— Кога мога да очаквам вие и армията ви да напуснете Крагдън, милорд? — запита сладко Ванора.

— Ванора — предупреди я Лъвското сърце. — Не сега.

— Защо не сега? Искам домът и земите ми да ми се върнат.

— Домът ти? Земите ти? — изрече Едуард. — Коя си ти?

— Аз съм Ванора Крагдън. Крагдън ми принадлежи.

— Бях останал с впечатление, че Крагдън принадлежи на мене — отвърна Едуард. — Твоите рицари не бяха ли разбити от Лъвското сърце? Замъкът не е ли окупиран от англичани?

— Но вие ще си заминете и ще вземете английските си бойци със себе си, нали?

— Да, посещението ми няма да бъде дълго, но Лъвското сърце…

— Изгонете я от кулата, лорд Едуард — намеси се Алтея. — Тази уелска кучка не заслужава никаква милост.

Погледът на Ванора намери Алтея.

— Коя е тя? И жени ли набирате за армията си?

Едуард се засмя.

— Много забавно. Ванора има остър език и също такъв дух. Мисля, че Лъвското сърце не се е отегчавал в мое отсъствие. Доведох любовницата му, защото мислех, че ще има нужда от развлечение, но сега виждам, че съм се лъгал.

— Любовницата му? — ахна Ванора.

— Да. Направих специално усилие, за да доведа Алтея в Крагдън.

Ванора изгледа презрително Алтея, а после насочи погледа си към Лъвското сърце, вдигнала една от елегантните си вежди.

— Не му ли каза?

— Какво да ми е казал? — запита Едуард.

Лъвското сърце сви рамене.

— Нямаше време.

Едуард вдигна ръка.

— Спрете. Ще ми кажеш по-късно. Искам да вечерям, преди да чуя нещо, което може да ми хареса, а може и да не ми хареса. Седнете до мене, лейди Ванора, и ми доставете удоволствие, като ми разкажете за лудориите на Лъвското сърце, докато се храня. Лъвско сърце, забавлявай се с любовницата си, докато разговарям с Ванора; страхувам се, че компанията ти много е липсвала на Алтея.

С извънредно смутено изражение Лъвското сърце хвърли към Ванора предупредителен поглед, преди да заеме мястото си до Алтея.

— Надявах се на по-добро посрещане от това — изхленчи тя. Докосна бедрото му под масата и му се усмихна. — Не се ли радваш да ме видиш, Лъвско сърце? Липсваше ми ужасно много.

Той някак си се съмняваше. Алтея не беше жена, на която да се харесват дълги периоди на въздържание. Със сигурност беше отворила краката си пред някой друг по-малко от седмица, след като се беше разделила с него.

— Присъствието ти усложнява нещата — каза Лъвското сърце. — Не мога да разбера защо Едуард те е довел, щом скоро ще тръгваме оттук.

Сините очи на Алтея се разшириха в неверие.

— Не ти ли е казал?

— Какво да ми каже?

— Може би иска да ти го каже лично. Прости ми, че говоря с недомлъвки.

Лъвското сърце нямаше търпение вечерята да свърши, за да научи плановете на Едуард за него. Въпреки крехката си възраст принцът беше мъж, който не вземаше решенията си леко или без основателна причина.

Ванора не можа да не хареса младия принц. Дългокракия, както го наричаха с любов, изглеждаше напълно като бъдещ крал: златен човек със златно бъдеще. Но изглеждаше и като човек, който знае какво иска и не се страхува да посегне към него. Тя се страхуваше, че Уелс е обречен, ако Едуард реши да присъедини родината й към Англия.

— Вие ли сте наследницата на лорд Рис? — запита Едуард, дъвчейки замислено парче сочно печено телешко със сметанов сос.

— Да, нямам братя. — Брадичката й се вирна. — Крагдън е мой.

Едуард реши да не отговаря, връщайки вниманието си към подноса с храна. Ванора започна да рови в своята, отклонявайки поглед към Лъвското сърце и любовницата му. Алтея бе красива — не можеше да обвинява Лъвското сърце за увлечението му по нея, — но защо Едуард я е довел тук? Сигурно не смята да остави тази жена в Крагдън, нали? Присъствието й тук нямаше смисъл.

Пряма, както винаги, Ванора преглътна трудно и запита:

— Защо сте довели любовницата на Лъвското сърце в Крагдън? Мислех, че смятате да го вземете заедно с воините му и да се върнете в Англия.

Едуард я изгледа оценяващо.

— Привързахте ли се към Лъвското сърце?

Ванора се изчерви и отвърна поглед.

— Просто съм любопитна.

— Той сигурно също е любопитен, обзалагам се. — И стана. — Ще се оттеглим ли в моята стая, Лъвско сърце? Трябва да говорим за много неща.

— Северната кула е приготвена за вас — каза Ванора. — Ще ви заведа.

— Не, останете да забавлявате Алтея — нареди Едуард. — Лъвското сърце ще ме заведе.

Ванора погледна Алтея и гневът й се надигна, когато видя как жената се взира с обожание в Лъвското сърце. Извърна се и щеше да излезе от залата, но Алтея я спря.

— Уморена съм, господарке. Покажете ми стаята на Лъвското сърце, за да се приготвя за него. Бяхме разделени много месеци.

— Ще те отведа в една стая, но това няма да бъде стаята на Лъвското сърце — предупреди я Ванора.

Алтея й метна отровен поглед.

— Как смееш! Изминала съм дълъг път, за да бъда с Лъвското сърце, и няма да допусна да ми пречи една жена, която се е правила на курва за него.

— И по какъв начин това те прави по-добра от мене? — нападна я Ванора.

Отчаяно искаше да разкрие пред Алтея, че е съпруга на Лъвското сърце, но реши да изчака, докато Едуард бъде осведомен.

— Имаш остър език за жена в твоето положение — каза Алтея. — Какво точно е положението ти?

— На жена, чийто дом вече не е неин и скоро ще й бъде отнет.

Алтея се усмихна самодоволно.

— Знам защо Едуард ме доведе тук, а ти не знаеш.

— Не ме интересува. Сега ме извини, прислужничката ще ти покаже стаята ти. Приятна почивка, Алтея — подвикна тя през рамо, докато се отдалечаваше.

— Много ми харесва в Крагдън — каза Едуард, изтягайки се на една скамейка пред огнището с чаша бира в ръка.

Лъвското сърце стоеше преди него, разкрачен, скръстил ръце на гърдите си.

— Не искаш ли да ми кажеш защо доведе Алтея в Крагдън? Присъствието й тук не ми е приятно.

Едуард въздъхна.

— Това няма да ти хареса, Лъвско сърце, но аз имам планове за Крагдън, в които фигурираш ти.

Страх прониза Лъвското сърце.

— Какви?

— Първо, нека да те осведомя за смъртта на баща ти. Като негов единствен наследник ти наследяваш титлата му.

— На какво ми дава право тази титла? — намръщи се Лъвското сърце. — Двамата с него сме се отчуждили много отдавна. Той продаде земите си и всичко ценно, което имаше, и стана един от придворните на Хенри, зависим от кралската щедрост. Смъртта му не ме засяга по никакъв начин.

— Може би би трябвало. Очевидно майка ти е научила за смъртта му и се е върнала в Англия. Тя живее в Лондон.

Болка проблесна в очите на Лъвското сърце.

— Не ме интересува. Тя ме изостави преди много години. Има си свой живот, аз също. Какво общо има смъртта на баща ми с Крагдън?

Едуард въздъхна и прокара пръсти през русите си къдрици.

— Не е редно човек с твоя характер и ранг да не притежава земи. Така че аз ти дарявам Крагдън с всичките му имоти. Сега си лорд Лъвско сърце, граф Крагдън.

— Даваш ми титла и земи в Уелс? — запита невярващо Лъвското сърце.

— Да. Крагдън е скъпоценност, Лъвско сърце, и е много важен в плановете ми. Имението е в средата на кралството на Луелин. Имам нужда някой силен човек да пази уелските ми владения. Когато стана крал, възнамерявам да управлявам цяла Британия, а това включва Уелс и Шотландия. Когато дойде време, ще поведа война против тези страни и ще ги обградя с големи крепости, за да ги накарам да се предадат.

Лъвското сърце затърси значението зад подаръка на Едуард и внезапно разбра, че страховете му са се сбъднали.

— Боже господи! Искаш да остана в Уелс!

— Да. Имам нужда от тебе тук, Лъвско сърце, да бъдеш моите очи и уши.

— Имаш нужда от мене, за да водя армията ти — отвърна Лъвското сърце.

— Имам достатъчно мъже, но само един, на когото вярвам достатъчно, за да бъде страж на моята собственост. Когато подема кампанията си против Уелс, ти и Крагдън ще бъдете тук и ще ме подкрепяте.

— Не, отказвам!

— Не си ли мой васал, Лъвско сърце? Ти си ми наставник и приятел, откакто се помня.

— Да, следвал съм те, където и да ме поведеше. Заклел съм се да ти бъда верен, но не искай от мене да седя със скръстени ръце, когато тръгваш на война.

— Искам го, Лъвско сърце. Имам нужда от тебе в Крагдън. Лоялността ти няма да остане невъзнаградена. Когато стана крал, ще имаш най-голямото имение, което Англия може да ти предложи. Сега не ми е по силите да ти го дам, затова трябва да се задоволиш с Крагдън.

— И доведе Алтея, за да ме уговориш да направя това, което искаш.

— Тя е добавка, която ти давам, за да бъдеш доволен в Крагдън. Ако искаш съпруга, наемам се да ти намеря достойна за тебе жена. Алтея, разбира се, никога не би могла да бъде твоя съпруга. Заслужаваш млада наследничка, която не е познала мъжко докосване. Имаш думата ми.

Лъвското сърце осъзна, че нямаше да има по-добър момент да каже на Едуард за Ванора.

— Не само ти носиш изненади; имам да ти кажа нещо важно.

Едуард се усмихна.

— Знам. Взел си лейди Ванора за любовница. Интересно как ще се делиш между Алтея и Ванора. За съжаление, няма да мога да остана повече време, за да видя как ще се справиш с това трудно положение.

— Аз съм женен — изтърси Лъвското сърце.

Едуард изпусна чашата бира, която държеше, и изгледа Лъвското сърце така, като че ли му бяха поникнали рога.

— Ти си какво? Кога? Как? За коя? Божичко, не мога да повярвам! Ти, който избягваше брака като чума, изведнъж си се оженил. Каква е тази шега?

— Де да беше шега. — И Лъвското сърце се заразхожда напред-назад. — Ожених се за лейди Ванора преди няколко седмици.

— Господи, човече, защо?

Лъвското сърце вдигна рамене.

— От страст, лорд Едуард.

— Защо просто не спа с нея?

— Свещеникът й не позволи. Стоеше в стаята и отказа да мръдне, докато не се оженя за нея. Така я исках, че щях да се съглася на каквото и да било. Ти си млад, не знаеш какво е да искаш една жена така, както аз исках Ванора.

— И сега, след като вече си я имал, искаш ли да анулирам брака?

По едно време Лъвското сърце беше искал точно това, но сега не беше толкова сигурен. Беше смятал, че ще напусне Ванора и Крагдън, но като че ли Едуард имаше други идеи. Ако трябваше да бъде новият господар на Крагдън, нямаше да навреди да задържи Ванора като своя съпруга. Освен това, още не се беше уморил от нея и имаше много да спечели, а нищо нямаше да загуби, ако останеше женен за уелска.

— Смятам, че ще задържа Ванора, Едуард. Бракът е законен във всяко отношение. Тя имаше устно уговорен годеж, но го развали, преди да се оженим.

— Мисля, че си хлътнал по нея — каза ухилен Едуард. — Сега разбираш какво изпитвам към моята Елинър. Тя е всичко за мене, а аз съм най-щастливият мъж на света.

Лъвското сърце пристъпи от крак на крак. Не обичаше да говори открито за чувствата си. Едно беше да признае, че желае Ванора, но съвсем друго беше да си признава, че таи нежни чувства, когато не беше сигурен, че съществуват.

Години наред Лъвското сърце беше пазил сърцето си от емоционално обвързване. Много по-добре беше да остане дистанциран, отколкото да изживее участта на родителите си. Всичко, което знаеше за любовта, беше, че тя наранява.

— Не знаех, че си бил и поет, Едуард.

— Не знаеш всичко за мене.

— Познавам те още откакто беше на седем години и те бяха пратили при чичо ти да те възпитава.

— Да, да, предполагам, че ме познаваш по-добре от всеки друг. Точно както и аз те познавам. Очевидно Ванора не ти е безразлична. А бракът ви урежда много неща. Оженил си се за наследничката на Крагдън и си станал негов собственик и законен господар без моята намеса. Никой не може да оспори законното ти право над Крагдън. Доволен съм от този брак, лорд Лъвско сърце, много съм доволен.

— Достатъчно доволен ли си, за да ми позволиш да се върна в Англия с тебе?

— Не, съжалявам, Лъвско сърце, но имам нужда от тебе в Уелс. Възможно е Луелин да наруши мирния договор и да събере съотечествениците си. Това би могло да изложи Англия на опасност, защото нашата армия не може да се бие успешно на два фронта. Ако стане така, Дьо Монфор ще спечели и ще се провъзгласи за крал.

— Това не ми харесва, но като твой васал ще направя каквото искаш — съгласи се неохотно Лъвското сърце.

— Уморих се. Денят беше дълъг. Има ли още нещо, което трябва да знам?

— Има един уелски затворник в южната кула.

— Взел си пленници?

— Само един, Дафид Девърел. Беше пленен по време на последната битка със силите на Луелин. Оставих ти да решиш съдбата му.

— Пусни го — каза Едуард. — Няма причина да го задържаме сега.

Когато видя, че на Лъвското сърце това като че ли не му харесва, Едуард запита:

— Има ли нещо, което би трябвало да знам за Дафид?

— Той е бившият годеник на Ванора.

— Мислиш ли, че ще причинява неприятности?

— Възможно е.

— Най-добре е да избягваш неприятностите, докато действа мирният договор. Умиротвори уелсеца както можеш и го пусни.

— А Алтея? Ще я върнеш ли?

— А, Алтея. Ще трябва да остане, докато бъдеш в състояние да я върнеш при баща й, защото не мога да я взема със себе си.

Лъвското сърце изруга.

— Животът ми е достатъчно усложнен и без тя да ми се мотае в краката. Ще взема мерки колкото може по-бързо. Колко въоръжени мъже можеш да ми оставиш?

— Двадесет е всичко, което мога да отделя. Останалите ще се върнат в Англия с мене. Имам нужда от всеки свой боец, за да победя армията на Дьо Монфор.

— Не е достатъчно, ако трябва да пратя Алтея у дома й с охрана.

— Сигурен съм, че ще намериш начин — изрече Едуард, сподавяйки една прозявка.

Лъвското сърце взе прозявката му за знак, че го освобождава, и се оттегли; разочарованието му беше толкова силно, че едва се сдържаше. Имаше нужда да бъде с Едуард, когато принцът тръгнеше на бой. Как можеше той да го остави тук, в тази забравена от бога земя? Той беше рицар и воин, не иконом или пазач на имота на Едуард. Всеки би могъл да бъде иконом, но не всички имаха неговите воински умения.

Сър Джайлс го чакаше в залата. Лъвското сърце го видя и се насочи към него.

— Хубава каша ти забърка Едуард — каза закачливо Джайлс, намеквайки за Алтея. — Любовницата ти ще тръгне ли с нас, когато заминем?

— Не — каза Лъвското сърце кисело.

— Затова ли си такъв намусен?

— Има нещо повече от това, Джайлс, много повече. Алтея е само едната лоша новина, която Едуард донесе.

— Още ли има?

— Да. Той ми нареди да остана в Крагдън и да пазя кулата от името на Англия. Направи ме граф Крагдън.

— Граф? Едуард те е направил граф?

— Така да се каже. Научих от него, че баща ми е умрял и че съм наследил титлата му. Тъй като тя не носи нищо със себе си, не се интересувам от нея, но Едуард ми дари Крагдън и сега, изглежда, съм човек със собственост и доходи.

— Поздравления, лорд Лъвско сърце.

— Това не ми харесва. Не е мое решението да остана в Крагдън, докато Едуард води армията си срещу Дьо Монфор. Той оставя само двадесет мъже, за да защитават замъка. — Лъвското сърце се вгледа в лицето на Джайлс. — Мога ли да разчитам на тебе, Джайлс? Имам нужда от тебе в Крагдън.

— И аз като тебе предпочитам добра битка пред седене със скръстени ръце. Но ако Едуард мисли, че е необходимо да задържи Крагдън, в такъв случай няма да те изоставя, милорд.

— Моля се сър Брандън да е съгласен с тебе, защото ще имам нужда и от него. Едуард ще избере кои воини да останат в Крагдън, но ще се чувствам по-добре, ако най-близките ми рицари останат на служба при мене.

— Мислиш ли, че Алтея ще причинява неприятности между тебе и Ванора? — запита Джайлс.

— Повече, отколкото можем да си представим — допусна Лъвското сърце. — Алтея не е лесна за успокояване. Щом научи, че ние с Ванора сме женени, ще причини всякакви пакости, докато не успея да я пратя обратно в Англия.

Очите на Джайлс блеснаха.

— Алтея е красива жена. Не бих имал нищо против да те отърва от нея.

— Давай, Джайлс. Ванора е повече, отколкото мога да понеса сега. Извини ме, най-добре е да намеря съпругата си сега и да й кажа, че трябва да остана в Крагдън.

— Късмет, лорд Лъвско сърце.

Усмивката на Джайлс говореше, че никак не му завижда за тази задача.

Джайлс излезе, за да отиде да си легне, но Лъвското сърце остана в залата, все още объркан. Как можа да му се случи това? От всички мъже, сред които Едуард можеше да избере новия господар на Крагдън, защо точно той?

— Може ли да поговоря с вас, Лъвско сърце?

Той се извърна и намери отец Кадък застанал пред него.

— Ще си го кажете, независимо дали искам или не — измърмори той.

— Не ми харесва това положение с любовницата ви — укори го свещеникът. — Мислите ли, че Ванора ще й позволи да остане в Крагдън, след като заминете?

— Нещата се промениха, отче — обясни Лъвското сърце. — Едуард ми дари Крагдън. Трябва да остана тук, защото съм новият господар на замъка.

— Вие станахте господар на Крагдън, когато се оженихте за Ванора — осведоми го отец Кадък. — Не знаехте ли това?

— Не бях мислил, защото не смятах да остана в Крагдън. Мястото ми е при Едуард, но той има други планове за мене.

— Ванора знае ли?

— Още не. Няма да бъде доволна.

— Може би ще се изненадате.

— Какво трябва да означава това?

Свещеникът го изгледа раздразнено.

— Не е моя работа да го казвам. Още не сте обяснили какво възнамерявате да правите с любовницата си. Сериозно се съмнявам, че Ванора ще ви позволи да спите с друга жена.

Лъвското сърце се намръщи.

— Не е нейна работа да разрешава или да забранява.

Той нямаше намерение да спи с Алтея, но никога не би признал такова нещо пред Ванора. Тази жена вече имаше прекалено много власт над сетивата му.

Свещеникът спотаи една усмивка.

— Имате още много да научавате за Ванора.

Колко вярно, помисли Лъвското сърце.

— Не се тревожете за Алтея, отче. Възнамерявам да я върна в дома й в Англия.

Свещеникът кимна и му пожела лека нощ. Лъвското сърце погледна към дневната и решително се заизкачва по витата стълба. Вървеше по коридора, когато една фигура се отдели от сенките и застана на пътя му. Ръката му скочи към меча, но се отпусна, когато очите му разпознаха Алтея. Рязка въздишка се откъсна от устните му. Животът му ставаше все по-сложен с всяка изминала минута.

— Какво правиш тук, Алтея? Стаята не ти ли харесва?

— Тази кучка отказа да ме заведе в твоята стая. Прислужничката ми каза, че спиш в дневната, затова те чакам тук.

Тя дръпна наметалото си, разкривайки почти голото си тяло пред него. Тънката й риза не скриваше нищо. Кораловите зърна блестяха, а къдравият триъгълник между краката й искреше като ярко злато. За разлика от високата стройна фигура на Ванора и твърдите й гърди, краката на Алтея бяха твърде къси и тялото й беше прекалено меко и отпуснато.

— Жената, която нарече кучка, е моята съпруга, Алтея — каза Лъвското сърце.

Тя се дръпна, сякаш получила плесница.

— Оженил си се? Кога е станало това? Едуард одобрява ли?

— Не е негова работа да одобрява или да не одобрява. Стореното е сторено.

Тя се приближи към него и притисна меките си гърди към неговите. Мускусният аромат на възбудата й, съчетан с екзотичния парфюм, които се беше сложила, подразниха сетивата му. Той се опита да се изплъзне от съблазънта й, дръпна се, но тя се притисна към него като лозница, отърквайки мекото си хълмче в тялото му.

Той отстъпи. Тя пристъпи напред.

— Имам съпруга, Алтея, нямам нужда от любовница — изрече той.

Тя обхвана члена му и му се усмихна.

— Втвърдяваш се в ръката ми, Лъвско сърце.

Тя стисна и той изпъшка.

— Възползваш се нечестно от мене. — Плесна ръката й и я отдели от себе си. — Върви да си лягаш, Алтея. Нямам нужда от любовница нито сега, нито когато и да било.

— Ще те накарам да мислиш другояче — измърка тя, докато той минаваше покрай нея.

— Съмнявам се — отвърна той.

Поемайки си дълбоко дъх, отвори вратата и влезе в дневната. Погледът му намери Ванора и той едва не изгуби дар слово. Тя седеше на една скамейка, решейки дългата си коса, взряна разсеяно в пламъците. Ризата се беше спуснала по едното сметаново рамо, оголвайки твърда, закръглена гърда.

Тя се обърна към него със спокойно лице, но очите й бяха мрачни като бурно море.

— Свърши ли вече с любовницата си?

— Бях с Едуард.

Неверие затъмни виолетовите й очи.

— Ти го казваш.

Той прекоси стаята и се отпусна на скамейката до нея.

— Вярно е. Защо ми е любовница, щом имам тебе?

Ванора помириса въздуха, после скочи и се дръпна.

— Лъжец! Смърдиш на секс и на нея. — Погледна надолу и очите й се спряха на слабините му. — Тя не те ли задоволи?

Лъвското сърце изруга.

— Не е каквото си мислиш. Алтея ме спря в коридора и… и…

— …и те накара да се втвърдиш — довърши Ванора.

Лъвското сърце отново изруга.

— Не я искам, Ванора. Бях с Едуард известно време, после говорих с Джайлс и отец Кадък. Не искам да чувам нищо повече за това.

— За мене няма никакво значение с коя спиш, Лъвско сърце — каза Ванора. — Само гледай да вземеш любовницата си със себе си, когато тръгнеш.

— Ванора…

Тя го изгледа остро.

— Още колко трябва да те търпя? Утре ли тръгваш или вдругиден, или кога? Надявам се да е скоро.

— Колкото и да го искаш, скъпа, няма да стане. Ще остана в Крагдън за неопределено време. Едуард иска да стана господар на Крагдън, макар че никога не съм стремил към тази титла.

— Не, това не може да бъде истина! Как ще го понеса?