Лъвското сърце

Глава 12

Ванора започна да се бори с думите на Лъвското сърце, мъчейки се да извлече смисъл от тях. Не можеше да си представи той да остане в Крагдън при каквито и да било обстоятелства. Защо Едуард искаше той да остане тук? Единственото, което тя разбираше сега, беше причината принцът да доведе Алтея в Уелс. Тя беше тук заради удоволствието на Лъвското сърце. Очевидно, това беше начин Едуард да го възмезди, задето го оставя тук, в Крагдън.

— Защо Едуард те оставя тук? — запита Ванора с треперещ глас, пълен с необясними емоции.

— Иска да съм тук, за да пазя собствеността му — отвърна Лъвското сърце. — Не само Крагдън, а всичките му владения в Уелс. Мислиш ли, че ми харесва? Предпочитам да воювам редом с него.

— Да воюваш ли? Англия във война ли е?

— Гражданска война. Крал Хенри воюва с бароните си. Симон дьо Монфор ги води.

Ванора възприе новината, после запита:

— Едуард донесе ли новини за Луелин?

— Да. Той е в Англия. Оказва се, че нашите страни сега са в мир. Той и Хенри са подписали договор. Носят се слухове, че Луелин ще се ожени за дъщерята на Симон дьо Монфор.

— Ако има мир между нашите страни, защо трябва да оставаш в Крагдън?

— Понеже Едуард го поиска от мене и защото съм уелски земевладелец поради брака си с тебе.

Това не бяха думите, които Ванора би искала да чуе. Но, от друга страна, тя сериозно се съмняваше, че думите, за които копнееше, се намират в речника на Лъвското сърце.

— Ами Алтея? Само кажи една дума и ще освободя мястото си в леглото си за нея.

— Божичко, да не мислиш, че я искам? Не беше моя идеята тя да идва тук, в Крагдън. Едуард е действал на своя глава, защото е помислил, че това ще ми достави удоволствие. Знаел е, че трябва да ме утеши с нещо, след като ми заповяда да остана в Крагдън.

— Той ще я отведе ли обратно в Англия, когато си тръгне?

— Каза, че не може. Възнамерявам да я пратя обратно в селото й веднага щом бъда в състояние.

— Ще се преместя в друга стая, докато любовницата ти си тръгне — каза Ванора. — Може би ще промениш намерението си да и ще спиш с нея, щом като тя толкова го иска.

Тя сграбчи домашната си роба от пейката и тръгна към вратата. Лъвското сърце я хвана за ръка и я придърпа към себе си.

— Изрекохме обети. Не можеш да си тръгнеш от леглото ми, освен ако аз не го одобря, а аз не одобрявам.

— Покорна съм на бога и на никого другиго — възрази Ванора.

— Да повикаме ли отец Кадък да разреши спора? Знаеш какво ще каже той. Жената трябва да се държи за съпруга си и да му се покорява за всичко. Дори да бях взел Алтея за любовница, нямаше да имаш думата по въпроса.

— Опитай и ще видиш — предизвика го Ванора.

Лъвското сърце се засмя.

— Ако не знаех как стоят нещата, щях да помисля, че ревнуваш.

Ванора изсумтя.

— Не се заблуждавай, милорд. Нямаше ли да протестираш, ако аз си бях взела любовник?

Очите му потъмняха в буреносно сиво.

— Ти си моя, Ванора. Аз не деля това, което е мое. Дори не си го и помисляй.

— Ако не знаех как стоят нещата, щях да помисля, че ти ревнуваш — подметна тя.

— Възможно е — предположи той. Ръцете му се стегнаха около нея. — Целуни ме, съпруго моя.

— Сигурен ли си, че искаш да целуваш мене, а не Алтея?

— Напълно съм сигурен.

Той обхвана брадичката й в шепа и я вдигна, изчаквайки тя да се подчини.

Изкушението я връхлетя. Не й трябваше да се протяга много, за да достигне устните му. Отмятайки глава, тя ги докосна със своите. Само от това насърчение се нуждаеше Лъвското сърце. Устата му се отвори върху нейната, езиците им се преплетоха, дъхът им стана едно. Той я зацелува безкрайно, докато сърцето й не започна да бумти и коленете й не започнаха да се огъват.

Подлагайки ръце под седалището й, той я повдигна и я занесе на леглото. После свали ризата й, смъкна туниката и панталона си и се присъедини към нея.

— Почакай — изрече тя, докато той се навеждаше, за да поеме една щръкнала гърда в устата си. — Не ми каза какво е казал Едуард за брака ни.

Той вдигна глава.

— По-късно — измърмори, връщайки се към пищното си пиршество.

— Сега.

Той въздъхна.

— Много добре. Едуард е доволен.

— Очевидно недостатъчно, за да вземе Алтея със себе си, когато си тръгне.

— Стига! Аз ще се занимая с Алтея, както си знам.

— Промених решението си относно необходимостта да остана омъжена за тебе — заяви Ванора. — Не се предполагаше бракът ни да бъде за постоянно. Ти беше принуден да се ожениш за мене.

Раздразнено изръмжаване излетя от гърлото на Лъвското сърце.

— Повечето бракове са уредени. Така стават тези неща.

Ванора си пое дълбоко дъх и запита:

— Наистина ли искаш да останеш женен за мене?

Лъвското сърце вдигна рамене.

— Щом трябва да остана в Крагдън, това е доста удобно за мене. Не съм искал съпруга и семейство, но сега, когато имам собствени земи, идеята за деца ми харесва.

— Искаш деца от мене?

— Освен ако не си безплодна, много вероятно е това да се случи, независимо дали го искаме или не.

Гняв се разля из тялото на Ванора. Събирайки цялата си сила, тя го блъсна и стана от леглото.

— Не е достатъчно, лорд Лъвско сърце! Искам съпругът ми страстно да желае брак и деца.

Блясък освети очите на Лъвското сърце.

— Искаш страст ли, милейди? Тогава ще ти дам страст.

Тя се обърна, за да избяга, но си спомни, че е гола, и спря пред вратата. Лъвското сърце я хвана и я отнесе обратно в леглото.

— Да, страстта ми е в изобилие.

Устните му безпогрешно намериха нейните. Тя искаше да се бори, да докаже, че не се поддава на целувките му, но тъкмо тя се надигна, за да поиска целувка, и пръстите й се забиха в раменете му. Събирайки всичките си сили, тя се вкопчи здраво в него, готова да го отблъсне, когато пръстите му се спуснаха надолу по корема й, за да се заровят във влажния й център, и тя го притисна още по-здраво към себе си.

Той очерта с език лек кръг около едното щръкнало зърно. Розовото връхче скочи в устата му. Тя сподави един стон и остави пръстите си да бродят където поискат, изследвайки го с допира си и с очите си.

Той вдигна глава и я погледна. Тих смях обозначи победата му.

— Достатъчно страстен ли съм за тебе, скъпа? Това искаш, нали?

— Искам… искам…

— Знам какво искаш и ще го имаш… когато бъда готов.

Ванора затвори плътно очи, внезапно изплашена от начина, по който се чувстваше. Вече нямаше контрол над себе си; принадлежеше на Лъвското сърце, за да прави с нея каквото си поиска.

— Спри! Не искам това — извика тя.

Дори да я беше чул, той не го показа с нищо. Устата му плени нейната още веднъж, докато той разтваряше краката й и я галеше, а опияняващите му целувки я превръщаха в желе в ръцете му. Целувките му бяха невероятно чувствени, дръзки, езикът му беше пронизващ меч, който пробуждаше сетивата й. Когато устата му се отдели от нейната и обгърна едното зърно, тя се изви срещу него и се отдаде на страстта му… и на своята.

Тя изведнъж опря ръце в гърдите му и го бутна. Изумен, той се дръпна. Тя се обърна, заставайки на колене, и го бутна на кожите. Когато клекна над него, той премига, като че ли изведнъж осъзнавайки намерението й.

Отвори уста, за да протестира, но думите заседнаха във внезапно пресъхналата му уста. Тя притвори клепачи. Наведе се към него. Копринената ласка на косата й, докосваща бедрата му, породи огнена буря в него, равносилна на изтезание. Разсеян, той задържа дъх, докато главата й се свеждаше към него.

Усети допира на горещия й дъх, като клеймо по най-чувствителната част от тялото си. Тогава устните й започнаха да докосват, да целуват, да галят; разтвориха се и го поеха в горещата пещера на устата й. Всеки мускул в тялото му се стегна. Той си пое дъх едва-едва, борейки се да отрече чувствата, които го обземаха. Ванора беше единствената жена, която беше пробила стените, пазещи сърцето му.

— Господи, жено, убиваш ме!

Тя му се усмихна.

— Добре.

Той се помъчи да призове поне частица от самообладанието си, но задачата беше сериозна, защото топлата уста на Ванора го обгръщаше и езикът й прогонваше разума от него. Беше толкова близо до крайната точка, когато сви мускули, вдигна я и я отмести от себе си. Тя веднага обви дългите си крака около ханша му и се настани върху него.

Той почти експлодира, когато тя плени пулсиращата глава на секса му във влажната плът между бедрата си, оставяйки го на входа, отчаян и пулсиращ от болка. После го пое в ръката си и го въведе в себе си, обгръщайки плътната му твърдост. Свеждайки глава, тя покри устните му със своите, започна да ги милва и дразни, а свистящата й страст го подлудяваше.

Ръцете му я стиснаха като стоманено менгеме. Дланите му намериха сметановите заоблености на седалището й, повдигайки я към него, за да посрещне дълбоките му тласъци. Телата им се сляха. С трепетен стон той отприщи страстта, набрала се в него.

Мощността, силата, доминирането на мъжествената му личност надделяха. Ванора го усети в опнатите сухожилия, които я държаха. Стискайки здраво члена му, тя го задържа до себе си, наслаждавайки се на надигащата се страст, която заедно бяха отприщили.

— Обичай ме, Лъвско сърце — прошепна тя срещу устните му. — Моля те, обичай ме.

— Да — отговори той.

Ванора веднага усети, че не е разбрал какво го моли. Той мислеше във физически термини, не емоционални. Докато тя знаеше без никакво съмнение, че го обича, той нямаше дори най-малката представа какво означава да обичаш със сърцето, също както с тялото.

Зъбите му изскърцаха, тялото му се изопна като тетива на лък и той навлезе в нея, оставяйки инстинкта да го води. Сдържаше се само със силата на волята си, наблюдавайки как лицето й блясва от страст, а после се отпуска, когато усети горещата й ножница да омеква, за да приеме семето му. Тръпки го връхлетяха; затваряйки очи, той се отдаде на така интензивно удоволствие, че сякаш душата му напускаше тялото.

Цяла вечност по-късно той се дръпна от нея. Лягайки по гръб, метнал едната си ръка над очите, се помъчи да схване какво се беше случило току-що и начина, по който се чувстваше.

Никога не беше познал любовта. След като майка му ги беше напуснала, баща му му беше обръщал по-малко внимание, отколкото на коня си. Лъвското сърце никога не беше позволил на която и да било жена да се приближи до него толкова, че да открие нараненото му сърце. Сърцето, което майка му беше унищожила.

— За какво мислиш? — запита Ванора.

Той я изгледа. Тя лежеше настрана, взряна в него. Той вдигна рамене, не искайки да споделя интимните си мисли, особено сега, когато мислеше за нея.

— Трябва да поспим. Едуард става рано и мислех да го водя на лов утре сутрин.

Тя положи ръка на гърдите му. Той трепна и изруга тихо. Неутолимата потребност отново да се люби с нея го заля като приливна вълна. Какво не беше наред с него? Беше напълно задоволен, но пак я желаеше. Щеше ли някога да се умори от нея? Сериозно се съмняваше. Поглеждайки я, виждайки загадъчното й изражение, Лъвското сърце почувства как нещо в гърдите му трепва. Чувствата и емоциите, които бушуваха в него, бяха объркващи. Разтърсваха го и го оставяха с чувството, че е уязвим. Чувството не беше от най-успокояващите.

— Заспивай — изръмжа той, и веднага съжали, че й е заговорил така сурово. Внезапното й хлъцване му показа, че я е наранил. Тя заслужаваше по-добро отношение от негова страна.

— Заспивай — повтори той с по-нежен глас.

Лъвското сърце го нямаше, когато Ванора се събуди на следващата сутрин. След като стана, тя се изми, облече се и побърза към параклиса точно когато камбаните звъняха за първа утринна. Коленичейки тихо в една ниша, тя сведе глава и започна да се моли, когато отец Кадък подхвана литургията. Параклисът не беше особено посетен тази сутрин и Ванора предположи, че всички са отишли на лов с Лъвското сърце и Едуард.

Макар че литургията беше свършила и отец Кадък беше излязъл от олтара, Ванора остана на колене и продължи да се моли. Беше грубо прекъсната, когато някой зад нея я повика по име. Тя веднага позна гласа и се обърнаха, за да се озове пред Дафид Девърел.

— Дафид! Ти си свободен.

— Да. Съпругът ти — каза той, сякаш изплюваше думата като ругатня — ме освободи от кулата. Каза, че Уелс и Англия са в мир и че Луелин трябва да се ожени за дъщерята на Симон дьо Монфор. Не вярвам много на този мир, който Луелин е изтръгнал, но той послужи за освобождаването ми.

— Мислиш ли, че Луелин ще наруши мира?

— Войната е неизбежна. Когато Едуард стане крал, няма да бъде доволен, докато Уелс и Шотландия не минат под негово управление. Има амбиции, които не отговарят на годините му.

— Какво ще правиш сега?

— Ще се върна в Драймиър, предполагам. Исках да те видя, преди да тръгна. Ела с мене, Ванора. Бракът ти с Лъвското сърце не е истински. Ти беше сгодена за мене.

— Развалих годежа, ако си спомняш. Не си мъжът, за когото те мислех. Не ми хареса това, което искаше от мене. Нито пък ми харесва да бъда третирана като играчка.

Той стисна здраво китката й.

— Сега си играчка на англичанина. Как можеш да понасяш този срам?

Ванора си припомни възхитителното удоволствие, което Лъвското сърце й беше дал снощи, и не съжали нито за минута, че беше отхвърлила Дафид. Не се и срамуваше. Не беше искала да се омъжва за Лъвското сърце, но сърцето й сега го разпознаваше като единствения мъж за нея.

— Пусни ме — изсъска тя.

— Не, ти си моя. Крагдън е мой. Мислиш ли, че ми харесва да живея в Драймиър? Той е нищо в сравнение с Крагдън. Баща ти ми обеща земите ти и ръката ти. Когато Лъвското сърце си замине, ще си върна това, което е мое по право.

Той хвана и другата й китка и я притегли към себе си, твърдите му гърди се опряха в нейните. После устата му се залепи върху нейната, твърда, безмилостна, предизвикваща. Ванора овладя прилива на жлъчка, която се надигна в гърлото й, и освободи устата си.

— Аз съм омъжена. Нямаш право да ме целуваш.

— Какво, според тебе, ще направи Лъвското сърце, когато разбере идентичността на Белия рицар, когото така иска да открие? — подразни я той.

— Няма да посмееш!

— Така ли?

— Я виж ти, кой е това? — изрече един женски глас зад тях. — Съпругът ти знае ли какво става зад гърба му?

Дръпвайки се от Дафид, Ванора изгледа свирепо Алтея.

— Не знаеш какво говориш. Нищо не става зад гърба на Лъвското сърце. Дафид просто се сбогуваше с мене.

— Дафид — повтори Алтея. — Името е уелско, нали? Запознайте ни, лейди Ванора.

Въздъхвайки примирено, Ванора представи Алтея на Дафид.

— Какво те води в Крагдън, Алтея? — запита той.

— Дойдох с принц Едуард. Аз съм любовницата на Лъвското сърце.

Веждите на Дафид се стрелнаха нагоре, но преди да успее да коментира тази стряскаща новина, Ванора каза:

— Ако не искаш да се върнеш в кулата, най-добре е да тръгваш, Дафид.

Той я изгледа свирепо.

— Ще си тръгна, но не забравяй какво ти казах. Крагдън е мой.

Извърна се и се отдалечи.

Алтея изгледа Ванора с подозрение.

— Какво искаше да каже? Защо мисли, че Крагдън му принадлежи?

Ванора не виждаше как да си помогне. Ако не кажеше на Алтея, някой друг щеше да й го каже.

— Дафид беше мой годеник. Реших, че не си подхождаме, и развалих годежа, преди да се омъжа за Лъвското сърце.

— Изглеждахте ми много приятелски настроени един към друг, както ви видях — изсумтя Алтея. — Колко време вече се правиш на курва зад гърба на Лъвското сърце?

— Няма нужда да ти отговарям — озъби се Ванора. — Тук има само една курва и това не съм аз. Извини ме, но имам много работа и размяната на остроти с тебе е само губене на време.

Като изрече това, тя вдигна брадичка и мина покрай Алтея.

Лъвското сърце се върна в кулата късно вечерта в бодро настроение. Времето беше хладно, точно като за лов, и бяха хванали много дребни животни. Едуард се наслаждаваше на лова точно толкова, колкото и Лъвското сърце, и двамата планираха цяла седмица да ходят на лов, преди Едуард да се върне в Англия.

Чаши топло вино сгряваха ловците, докато Лъвското сърце седеше на един стол пред огнището. Едуард стоеше наблизо, взирайки се замислено в пламъците.

— Това кратко посещение беше точно онова, от което имах нужда, Лъвско сърце — изрече принцът. — Скоро ще вляза в битка, за да защитя рожденото си право. Ако татко беше по-силен и не обичаше толкова много да приема чужденци в двора си, гражданската война нямаше да бъде необходима.

— Ти няма да отстъпиш, Едуард, знам, че е така. Аз съм тук, ако имаш нужда от мене. Само прати да ме повикат и веднага ще дойда при тебе.

— Никога не съм се съмнявал в лоялността ти, Лъвско сърце. Съжалявам, че трябва да те оставя тук, но е необходимо. Ако дойде куриер с моите цветове, ще знаеш, че съм в беда. Моля се да не се стига дотам. Извини ме, искам да се преоблека преди вечерята.

Лъвското сърце загледа как Едуард се отдалечава с гордо вдигната златокоса глава. Въпреки младостта си той беше великолепен воин и щеше да стане мъдър крал. Лъвското сърце се гордееше с младия мъж, с когото се беше сприятелил.

С ъгълчето на окото си той забеляза Алтея да се приближава и изпусна тежка въздишка. Изражението на лицето й не предвещаваше нищо добро за него. Сега пък какво, запита се той.

— Лъвско сърце, може ли да поговорим?

— За какво, Алтея?

— Не тук. Насаме.

— Нямам време за това.

— Моля те, Лъвско сърце, важно е. Обещавам, че няма да съжаляваш.

— Ако това е някаква хитрост, Алтея…

— Не, никаква хитрост. Ела в стаята ми. За съпругата ти е.

Думата „съпруга“ го сепна. Какво знаеше Алтея за Ванора?

— Много добре, но не ми прилагай съблазните си. Не съм искал да идваш тук и съжалявам, че Едуард те е довел. Когато си тръгнеш, ще бъдеш щедро възнаградена за неудобството. Смятай го за зестра.

Игнорирайки думите му, тя го хвана за ръката и го дръпна към витата стълба, която водеше към стаята й. Само един човек забеляза това. Неодобрителният поглед на Джайлс ги последва, докато не се скриха.

— Държиш се странно, Алтея. Да не ти е зле? — запита Лъвското сърце, когато стигнаха най-горната площадка.

— Добре съм си.

Тя отвори вратата и влезе, очаквайки той да я последва. Когато и той влезе, тя затвори вратата.

— Добре, тук съм. Защо е тази потайност?

— Не исках други да чуят нещо, което може да те изложи. Наистина не си ми безразличен, Лъвско сърце.

Той изпусна още една въздишка.

— Знам и съжалявам за начина, по който се развиха нещата. И ти не си ми безразлична. Сега ми кажи какво трябва да узная.

— Днес се запознах с Дафид Девърел. Какво прави бившият годеник на Ванора в Крагдън?

— Това ли било? Дафид беше затворен в кулата. Когато Едуард пристигна, ме посъветва да го освободя. Направих го тази сутрин. — Той набръчка чело. — Къде си го видяла? Предположих, че е напуснал Крагдън.

— Сбъркал си — изрече Алтея със самодоволна усмивка. — Видях го да целува съпругата ти в параклиса.

Лъвското сърце си пое остро дъх. Ванора отричаше да има чувства към Дафид и той й вярваше. Беше ли го излъгала? Да не би да беше кроила тайни планове, докато се бяха любили снощи?

— Има и още нещо — добави Алтея.

Устните на Лъвското сърце се изпънаха в права линия.

— Казвай.

— Говореха за Белия рицар. Знаеш ли кой е той?

Вниманието на Лъвското сърце се изостри.

— Сигурна ли си?

— Да.

— Какво казаха?

— Дафид заплаши да разгласи идентичността на Белия рицар и Ванора се ядоса.

— Какво друго?

— Това е всичко, което чух. Но целувката им говореше по-силно от думите. Беше страстна целувка, Лъвско сърце. Очевидно са били любовници и нямаха търпение да възобновят връзката си.

Лъвското сърце знаеше с положителност, че Дафид и Ванора никога не са били любовници, защото той беше взел девствеността й в сватбената им нощ. Очите му се присвиха. Може би Ванора е искала да станат любовници.

Той не беше престанала да подозира, че Ванора знае идентичността на Белия рицар. Дафид ли беше? Не, не му се струваше да е така. Рицарят нямаше нито набитата фигура на Дафид, нито беше на неговите години. Кой беше той? Лъвското сърце беше сигурен, че не е виждал рицаря в Крагдън. Щеше да го разпознае веднага, ако се покажеше. Не лицето му, а стойката и обноските. Колкото и странно да изглеждаше, този рицар му се струваше познат колкото собственото му тяло.

— Ще накажеш ли Ванора, Лъвско сърце? — запита Алтея. — Трябва да я набиеш, задето те предава. Аз никога не бих те предала.

— Стой настрана, Алтея. Аз ще се погрижа за съпругата си. Ако кажеш нещо за това, ще те изгоня от Крагдън.

Алтея се хвърли в ръцете му.

— Нищо няма да кажа. Не искам да се разделям с тебе, Лъвско сърце. Никога.

Хващайки го неподготвен, тя го бутна назад. Не беше очаквал да е толкова силна. Падна на леглото и тя се стовари отгоре му, вплитайки ръце и крака в неговите.

— Какво правиш, жено?

— Отпусни се, Лъвско сърце. Искам да се насладим на това, което някога имахме.

Ванора влезе в залата, търсейки с поглед Лъвското сърце. Знаеше, че Едуард се е върнал, и се питаше къде е изчезнал съпругът й. Не беше в дневната, очевидно не беше и в залата. Тя забеляза сър Джайлс и го повика с поглед.

— С какво мога да ви помогна, лейди Ванора?

— Виждали ли сте Лъвското сърце? Казаха ми, че се е върнал от лова.

Пристъпвайки от крак на крак, Джайлс отбягваше да погледне Ванора в очите.

— Не мога да кажа, милейди.

— Какво не можете да кажете? Лъвското сърце върна ли се или не?

— Върна се.

— Нещо не е наред ли, сър Джайлс? Има ли някаква причина да не искате да ми кажете къде е Лъвското сърце?

— Аз… аз…

Погледът му избягваше нейния.

Ванора почувства как започва да я боли глава. Поради някаква причина Джайлс не искаше да разкрие местонахождението на Лъвското сърце. Но това не и харесваше.

— Говорете, сър Джайлс. Кажете ми какво не искате да узная. Нещо случило ли се е със съпруга ми?

— Той е добре, милейди.

— Тогава ми кажете къде мога да го намеря.

— П-при Едуард — излъга Джайлс.

Като че ли за да опровергае думите му, Едуард влезе в залата.

— Виждали ли сте Лъвското сърце?

Джайлс и Ванора поклатиха отрицателно глава.

— Кажете му, че може да ме намери при воините ми, ако ме търси — каза Едуард и излезе.

— Къде е той? — изсъска Ванора. — Не ме лъжете, сър Джайлс.

Джайлс преглътна мъчително.

— Последно го видях да придружава Алтея към стаята й. Сигурен съм, че намеренията му са били почтени — бързо добави той.

— Имало ли е някога почтени мъжки намерения? — отвърна Ванора, бързайки към стаята на Алтея.

Ако Лъвското сърце спеше с любовницата си, тя имаше намерение да го накара ужасно много да съжалява.

Тя спря на най-горната площадка и долепи ухо до вратата. Дебелият дъб не й позволяваше да чуе какво става вътре. Стори й се, че дочува скърцането на въжетата на леглото, но не можеше да бъде сигурна. Поемайки си дъх, за да се успокои, тя вдигна резето и отвори вратата.

Погледът й беше привлечен към леглото, където един мъж и една жена се забавляваха с очевидно удоволствие. Тя се опита да задуши вика на обида, който се надигна в гърлото й, но не успя. Как можа да го направи? Само извратен или безчувствен мъж би могъл да се люби със съпругата си и после да търси любовницата си на следващия ден. Очевидно, Лъвското сърце беше и едното, и другото.

Викът на Ванора проехтя силно в тишината на стаята. Лъвското сърце успя да се освободи от прилепчивите ръце и крака на Алтея тъкмо навреме, за да види как Ванора бяга от отворената врата. Опита се да я последва, но Алтея се вкопчи във врата му и отказа да го пусне.

— Остави я, Лъвско сърце — замоли се тя. — Всички знаят, че си се оженил за нея заради земите й и защото свещеникът й те е накарал. Ако си можел да спиш с нея, без да се жениш, щеше да го направиш. Сега Крагдън е твой; вече няма нужда да се правиш, че си доволен от брака си.

— Грешиш, Алтея — изсъска Лъвското сърце, откъсвайки ръцете й от врата си, за да я отхвърли настрана. — Можех да я взема, без да се женя за нея, ако бях поискал да я насиля. Или можех да си намеря друга, която да удовлетвори страстта ми, но исках само Ванора. Исках я, Алтея. Много е просто — изрече той в прилив на прозрение.

— Да не би да казваш, че я обичаш? — ахна Алтея. — Не и ти, Лъвско сърце. Ти вземаш, но не обичаш. Беше готов да оставиш Ванора и да последваш Едуард, преди той да ти заповяда да останеш тук.

— Да — призна той. — Но това не означава, че нямаше да се върна по някое време.

Тази истина го сепна. Наистина щеше да се върне, защото между него и Ванора имаше връзка, която не се покоряваше на разстоянието и времето. Тръгна към вратата.

— Къде отиваш?

— Да намеря съпругата си.

— Дафид и съпругата ти се целуваха. Какво ще направиш? Ами Белият рицар?

Лъвското сърце не отговори, но умът му не престана да се занимава с това, докато излизаше бързешком от стаята. Алтея беше видяла Дафид и Ванора да се целуват и той искаше да узнае подробностите, преди да реши какво ще предприеме. Това беше неприемливо поведение и той нямаше да го допусне. Колкото до Белия рицар, щеше да накара Ванора да разкрие идентичността му и щеше да му изтръгне червата.

Лъвското сърце нахлу в дневната. Ванора не беше там. Той тръгна по коридора, отваряйки вратите, докато не я откри. Тя постилаше нови чаршафи на леглото в една празна стая.

Той спря на вратата.

— Какво правиш?

Сърдитият й поглед му каза, че това не е негова работа.

— Ванора…

— О, много добре. Отказвам да спя в едно легло с тебе. Ще се преместя от дневната, за да освободя стаята за любовницата ти.

— Това, което видя, не беше това, което си мислиш, че е.

— Очите ми не ме лъжат, милорд.

— Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.

— Беше интимен с Алтея, нали?

— Не, не съм бил. — Очите му се присвиха. — Била си забелязана да се целуваш с Дафид параклиса.

— Виждам, че Алтея не си е губила времето и ти е казала веднага. Какво друго ти каза?

— Ще говорим за това по-късно. Защо си целувала Дафид? Съжаляваш ли, че си развалила годежа си с него?

— Алтея не ти ли каза, че не бях доброволна участничка в целувката? Дафид ме намери в параклиса, за да се сбогува. Целувката беше неочаквана и нежелана.

— Така ли? Много добре, знам, че привидното може да е измамно, дори ако ти не лъжеш. Да продължим ли по друга тема? Алтея ви е чула да обсъждате Белия рицар. Каза, че си говорила така, като че ли знаеш кой е. Кой е той, Ванора?

Тя пребледня.

— Не знам. Остави го, Лъвско сърце. Нашите две страни са в мир и вече няма причина да го търсиш.

— Как да забравя някого, който ме направи на глупак? Не, ще го търся, докато не го намеря. Аз съм ти съпруг; дължиш ми лоялност. Дай ми името на този негодник и ще ти простя, че си целувала Дафид.

— Ще ми простиш? Как смееш! Дафид ме целуна насила, но ти доброволно отиде в леглото на Алтея. Би трябвало да искаш аз да ти простя.

— Не съм направил нищо, заради което да искам прошка, докато ти, от друга страна, имаш много тайни. — Той я изгледа остро. — Ще спиш в леглото ми, докато не реша друго, ясно ли е?

— Нямам ли думата по въпроса? — изсъска тя в отговор.

— Абсолютно никак. Виж какво ще ти кажа. Приемам, че Дафид те е целунал насила, но няма да търпя потайността ти по отношение на Белия рицар. Когато го намеря, аз ще го намеря, той няма да се спаси от гнева ми.

Той се обърна рязко и излетя от стаята.

Ванора се разкъсваше. Дали не си беше извадила прибързани заключения за връзката на Лъвското сърце с Алтея? Не, очите й не я бяха излъгали и Джайлс беше казал, че Лъвското сърце е тръгнал доброволно с Алтея. Дали тази жена не беше направила така, че да изглежда, че двамата с Лъвското сърце пак са станали любовници?

Тази мисъл породи друга, още по-объркваща. Какво щеше да прави тя с Белия рицар? Разобличаването му заплашваше спокойствието на ума й, както и връзката й с Лъвското сърце. Колкото повече време останеше той в Крагдън, толкова по-голяма ставаше опасността. Бъдещето й се очертаваше като извънредно несигурно. Ако Лъвското сърце откриеше, че тя е един и същи човек с рицаря, на когото се беше заклел да отмъсти, животът й беше изложен на върховна опасност.