Лъвското сърце

Глава 8

Лъвското сърце застигна Ванора в двора. Хвана я за лакътя, за да й попречи да избяга, и я поведе към залата. Настани я на почетната маса и се отдели, за да поговори насаме със сър Джайлс. Изчака Джайлс да тръгне, а след това се върна при Ванора. Беше очевидно, че всички знаят за прибързания им брак от снощи, защото сър Брандън стана, вдигна чашата си и поздрави двойката.

— Поздравления за женитбата ви — измуча той.

— И нека бракът ви да бъде плодовит — извика друг рицар.

Един по един рицарите на Лъвското сърце станаха, вдигнаха чаши и пиха за здравето и благополучието на двойката.

— Благодаря ви — каза Лъвското сърце. — Ние с моята невеста бихме искали довечера да се присъедините към нас, за да отпразнуваме сватбата ни.

— Нямам настроение за празнуване — изсъска Ванора. — Този брак е фарс и ти го знаеш много добре.

Топлината напусна погледа му.

— Това е законен брак, подписан, подпечатан и консумиран. Беше сключен в миг на лудост, но сега трябва да живеем с последиците. Няма да си длъжна да ме търпиш прекалено дълго, защото Едуард скоро ще има нужда от мене някъде другаде.

Ванора отчупи коричка хляб и я пъхна в устата си. Задъвка внимателно, преглътна и запита:

— Сигурен ли си, че никога няма да се върнеш в Крагдън, щом Едуард заповяда да отидеш другаде? Обещаваш ли?

— Доколкото ми е по силите да обещая подобно нещо. Аз съм васал на Едуард. Отивам, където той пожелае, за толкова време, колкото той сметне за необходимо.

— Стига да ме оставиш на спокойствие, не ме интересува къде ще отидеш.

— Така ли? — каза Лъвското сърце с дяволит блясък в очите. — Снощи ме харесваше достатъчно много.

— Не можеш ли да забравиш какво се случи снощи? — замоли се Ванора. — Смущаващо е да ми напомняш за разпуснатото ми поведение.

— Да забравя ли? Никога. Надявам да имам тази разпусната жена в леглото си и тази нощ. В момента пренасят нещата ти в дневната.

Лъжицата на Ванора изпадна от пръстите й.

— Нямаш право.

— Отец Кадък ми даде това право, когато ни ожени. Ти ми принадлежиш, Ванора, телом и духом. Никога не се съмнявай в това — изрече той хладно.

После отмести поглед, като че ли вече дистанцирайки се от нея.

— Ще видим — отвърна Ванора, спотайвайки една усмивка.

Макар че мнението на Лъвското сърце за ролята на жената в брака не се отличаваше съществено от това на другите мъже, подобни на него, на Ванора това не й харесваше. Дафид беше изразил същите чувства и тя беше развалила годежа им точно заради това. Беше се надявала да запази собствената си идентичност след брака и може би дори да съхрани известна независимост, но мъже като Лъвското сърце и Дафид очакваха безусловно подчинение от страна на съпругата.

— Усмихваш се. Да не би да съм казал нещо, което да те е разсмяло? — запита Лъвското сърце, като я изгледа през присвитите си очи.

Погледът на Ванора отказа да срещне неговия. Мислите й решително не биха го разсмели.

— Не. Просто мислех колко спокоен беше животът ми, преди да дойдеш в Крагдън.

Лъвското сърце се вгледа в лицето й с твърдо и неумолимо изражение.

— Моят също. Мислех, че може да си спомняш насладата, която ти дадох снощи. Ти ми се наслаждаваше толкова, колкото и аз на тебе.

Ванора отказа да отговори. Неочакваното удоволствие от съвкуплението им беше нещо, което тя предпочиташе да запази за себе си. Кратката болка не беше нищо в сравнение с блаженството, което я беше последвало. Тя не беше и подозирала, че тялото й е способно да достигне такива висини на интензивно удоволствие. Докосването на Лъвското сърце, целувките му я бяха подлудили от желание. Как може една жена да ненавижда мъжа, който е отнел девствеността й с неочакваната нежност на загрижен любовник?

Тя хвърли потаен поглед към съпруга си и усети, че не разпознава безкомпромисния воин, седнал до нея; къде беше изкусителният любовник, който я беше съблазнил в брачната им нощ? Не намираше и следа от чар или топлота в далечното, разсеяно държание на Лъвското сърце. Кой мъж да очаква довечера, когато останат насаме в стаята си? Щеше ли да стане отново онзи нежен любовник? Или щеше да си остане мрачният мъж, седнал до нея с намръщено лице?

Почти предпочиташе мрачния, безкомпромисен воин, защото нежният любовник я объркваше. Въпреки че по-меката страна на Лъвското сърце би могла с лекота да обсеби чувствата й, Ванора предпочита твърдия боец, защото той беше мъж, когото би могла да ненавижда.

— Възнамерявам да отида днес до селото — каза Лъвското сърце, прекъсвайки мислите й. — Тъй като моите хора не намериха никаква следа от Луелин, реших да разпитам васалите ти. Мислиш ли, че ще ми кажат нещо, което да си струва?

Вниманието на Ванора се изостри.

— Поданиците ми са прости хора, Лъвско сърце. Вярвам, че няма да ги накажеш, ако не знаят нищо за Луелин.

Той я изгледа снизходително.

— Не съм чудовище, Ванора. Не ми е в характера да наранявам невинни хора.

Устата на Ванора се изпъна в права линия, но тя не каза нищо, докато той излизаше. Имаше да свърши много неща днес, преди той да се върне, а размяната на остроти само щеше да забави тръгването му.

Тя излезе от залата и побърза към тъмницата веднага щом Лъвското сърце замина. Искаше лично да каже на Дафид, че се е омъжила за Лъвското сърце. Повтаряше в ума си аргумента, с който да убеди стража да я пусне вътре. Но за нейна изненада нямаше никакъв страж, който да я спре. Вземайки факела от халката на стената, тя полека слезе по стълбите към подземните етажи на замъка.

Помещението за стражите беше празно, както и килиите. Дафид го нямаше. Ванора се върна в залата и повика Брандън.

— Какво мога да направя за вас, лейди Ванора?

— Затворникът. Какво е станало с Дафид Девърел?

— Лъвското сърце нареди да бъде закаран в кулата — осведоми я Брандън.

Ванора беше зашеметена. Изобщо не беше очаквала Лъвското сърце да удържи на думата си.

— Бих искала да го видя.

— Не е позволено да приема никакви посетители, милейди. Но бъдете уверена, че се чувства доста добре в новото си жилище.

— Просто исках да го осведомя за моя брак. Той беше мой годеник. Дължа му любезността лично да му съобщя тази новина.

— Ако това е някаква утеха, вярвам, че затворникът вече е бил осведомен за вашия брак.

— Кога беше преместен Дафид?

— Точно тази сутрин. Сър Джайлс се погрижи за това.

— Благодаря, сър Брандън.

Тъй като Ванора вече нямаше интерес към Дафид, а само грижата да предотврати смъртта му, тя не направи повече усилия да го посети. Очевидно го държаха затворен, докато Едуард реши съдбата му.

Напрегнатите дни, които последваха, подложиха на крайно изпитание нервите на Ванора. Нямаше нищо, което да може да направи, за да избегне любенето с Лъвското сърце, дори да беше искала. За свое смущение тя не беше сигурна дали иска да го избегне. Всяка нощ нежният любовник се завръщаше, когато легнеше в леглото до нея. През деня тя се опитваше да измисли начини да избягва любенето с него, но когато нощта дойдеше, той преодоляваше възраженията й с изкусителните си целувки и горещи ласки.

Нямаше помощ за нея. Тя беше станала робиня на неговата страст и се дразнеше, че той така лесно я беше превърнал в нещо, в което се беше заклела никога да не се превърне. Всеки ден се молеше да дойде пратеник на Едуард със заповед Лъвското сърце да бъде преместен другаде, но чакаше напразно, защото вест така и не идваше.

Един следобеден Ванора отиде до селото с Меър, за да посети една жена, която всеки момент щеше да роди. Раждането беше трудно и Ванора реши да остане при жената, докато съпругът й се върне от полето. С напредването на деня тя изпрати Меър да се върне в кулата, за да донесе пелени за детето, и седна до спящата жена да чака завръщането на камериерката си. Тъкмо беше започнала да задрямва, когато хладен повей откъм отворената врата я облъхна и я събуди.

— Меър, ти ли си? — извика тихичко тя откъм мъничката спалня.

— Не, Ванора, аз съм.

Тя извърна рязко глава, щом чу гласа на Лъвското сърце.

— Какво правиш тук?

Жената в леглото се размърда, Ванора постави пръст на устните си и накара Лъвското сърце да излезе от стаята, затваряйки тихо вратата след себе си.

— Меър ми каза къде да те намеря. Донесох пелени за бебето. Как е майката?

— Мисля, че ще се оправи, а детето е здраво. Не трябваше да се безпокоиш. Меър можеше да донесе необходимите неща.

— Смрачава се. Не трябва да излизаш навън сама. — Очите му потъмняха неодобрително. — Освен това, не съм ти дал позволение да напускаш кулата.

— Защо да имам нужда от позволение? Никога не ми е било необходимо досега. Това е моята земя. Никой няма да се осмели да ми навреди.

— Ти си моя съпруга. Ако има опасност за мене, значи има и за тебе. Мъж като Луелин не би се поколебал да те използва, за да ме принуди да направя каквото поиска. Знаеш ли какво ще стане в такъв случай?

— Да — отвърна Ванора. — Знам точно какво ще стане. Ти няма да обърнеш внимание на исканията му, защото не те е грижа за мене.

Ниско ръмжене се откъсна от гърдите на Лъвското сърце.

— Изкушаваш търпението ми, момиче. — Пристъпи към нея с очи, внезапно пламнали от желание. — Точно когато ми се противопоставяш, най-силно те желая. Когато големите ти виолетови очи ми се присмиват, искам да вдигна полите ти и да се заровя в тебе.

Признанието му я зашемети. Предизвикателството й би трябвало да го разгневи, не да го възбужда. Той стоеше толкова близо, че тя почти усещаше горещи вълни да се излъчват от тялото му. Почти вкусваше възбудата му. Какъв мъж беше той? Наистина ли никога не се уморяваше от съвкуплението?

Той я дръпна към себе си и устата му плени нейната така властно, че отговори на въпроса й по-силно от всякакви думи. Зацелува я така, че главата и започна да се замайва, и накара устните й да се разтворят, за да пъхне езика си между тях. Ванора подозираше, че би могъл да я вземе тук, на пода от утъпкана пръст, ако съпругът на Брета не се беше върнал.

Смутен, бедният човечец спря на прага и лицето му стана яркочервено. Заеквайки смаяно, той изрече:

— Простете, господарю, господарке, но ми казаха, че Брета е родила. Добре ли са съпругата ми и детето ми?

— Много добре са, Горди — каза Ванора, почти толкова засрамена, колкото и селянинът. — Имаш здраво момченце. Сър Лъвско сърце донесе пелени от замъка.

— Да, сега ще си тръгваме и ще те оставим да се запознаеш със сина си. Ела, Ванора.

— Съобщи на Меър, ако Брета има нужда от грижи — каза Ванора през рамо, докато Лъвското сърце я извеждаше от стаята.

— Благодаря милейди — извика Горди след нея.

— Колко често го правиш? — запита Лъвското сърце, докато я настаняваше на седлото.

— Кое?

— Да посещаваш селяните без охрана?

— Меър беше с мене.

— Не е достатъчно. Забранявам да излизаш от кулата, без някой от войниците ми да те придружава.

— Не можеш да ме тормозиш — възрази тя. — Правех каквото ми харесваше, преди да дойдеш, и ще продължа да го правя много след като си заминеш.

— Ще ме послушаш за това, Ванора. Щом замина, можеш да правиш каквото ти харесва.

— Отиваш твърде далече — каза тя, забивайки пети в хълбоците на коня си.

Конят препусна, оставяйки Лъвското сърце далече зад нея. Ругаейки, Лъвското сърце я застигна и хвана юздите й.

— Какво се опитваш да направиш, да се убиеш ли?

— Аз съм добра ездачка — възрази Ванора. — Просто искам да се върна в кулата.

Лош блясък се прокрадна в очите на Лъвското сърце.

— Радвам се, но се съмнявам, че го искаш толкова, колкото и аз.

Кипейки вътрешно, Ванора нямаше друг избор, освен да се върне с него в Крагдън. Той сигурно не възнамеряваше да се люби с нея посред бял ден, нали?

Но точно това беше намерението му.

Без да обръща внимание на протестите й, той я съпроводи през залата и нагоре чак до дневната.

— Свали си дрехите.

— Посред бял ден е — изфуча тя.

— Да не мислиш, че ме интересува? Искам те, момиче. Сутрин, нощ, няма значение. Копнея за твоя огън, за духа ти; искам страстта ти. Не искам да губя нито миг от времето, което ми остава в Крагдън.

Борейки се с желанието, което той пораждаше у нея, Ванора поклати глава в енергично отрицание.

— Объркваш чувствата ми и смущаващ тялото ми — извика тя. — Вземай каквото искаш и ми остави поне достойнството.

— Ще взема това, което искам, но не и без да изтръгна реакция от тебе. Ти си страстна жена, малка вещице. Защо не го признаеш и не се отдадеш на грижите ми?

— Грижите ти ли? Изобщо не те е грижа за мене. Временно обезумяване ни събра в брак. Подчинявам се, защото нямам избор и защото знам, че няма да бъдеш тук завинаги.

— Няма ли поне малко да ти липсвам? Не съм ли добър любовник?

— Повече се надявах на съпруг. Исках да стана истинска партньорка на мъжа, за когото се омъжа, да бъда уважавана и обичана заради самата мене, не заради светските блага, които внасям в брака.

— Съмнявам се, че Дафид Девърел щеше да бъде съпругът, какъвто си искала.

— Поне веднъж сме на едно мнение — призна тя.

Лъвското сърце свали жакета си и смъкна панталоните.

— Нека да сключим примирие по време на интимните ни моменти — каза той. Хващайки ръката й, я привлече към слабините си. — Вземи ме в ръка, Ванора. Виждаш ли какво правиш с мене? Мога да се сетя за по-добри неща, отколкото да си разменяме оскърбления. Когато сме в леглото, сме любовници, не врагове.

Ванора обви пръсти около ерекцията му и ахна, когато го почувства как се втвърдява и набъбва. Погледът й се вдигна нагоре, за да срещне неговия. Изражението му беше сурово и чувствено, очите му разширени и потъмнели от възбуда. Дъхът й спря; беше зашеметена от инстинктивната реакция на тялото си на неговата съблазън. Стана й толкова горещо, че поиска да смъкне дрехите си и да оголи тялото си за него. Само гордостта я възпря да не го стори.

— Ще свалим ли тези дрехи от тебе? — прошепна той, сякаш тя беше изказала на глас мислите си.

Ръцете му бяха бързи и сигурни, когато започна да я съблича. Тогава погледът му я обгърна, оставяйки гореща следа, а когато той вдигна ръка към нея, дъхът на Ванора спря и плътта й изтръпна в предчувствие.

Изгаряща горещина плъпна между краката й, зърната й се втвърдиха, превръщайки се в корави връхчета. Изгубена в огъня на очите му, тя започна да трепери, когато ръцете му се спуснаха по тялото й, по бедрата и между тях, и пръстите му докоснаха пъпката на секса й. Тя потръпна, прекланяйки се пред неизбежното, докато се разтапяше срещу него.

Когато устата му плени нейната, страстта помежду им пламна на мига. Вихрушката на сблъсъка между волите им само добави още горещина към онази, която вече беше избухнала между двамата.

Лъвското сърце я вдигна на ръце и я отнесе в леглото им. Всяка изостанала искрица гняв се беше превърнала в изгаряща треска. Той вече не искаше да спори с Ванора. Когато му бяха казали, че тя е излязла от кулата без охрана, темпераментът му беше избухнал. Тя нарочно беше игнорирала опасността, която съществуваше извън защитните стени на кулата. Но сега всичко, което искаше, беше да я люби.

Отхвърляйки всички остатъци от гняв, той я повдигна и я накара да го възседне. Ванора ахна, когато той полека навлезе в нея, но тялото й го прие без съпротива, обгръщайки го в гореща копринена ножница.

Тогава изведнъж започнаха да се целуват, с жадни и настървени устни, цялото напрежение от изминалите седмици изригна в пламъци на животинска страст. Движението на хълбоците й пресрещаше неговото, той навлизаше още по-дълбоко, а ръцете му се плъзнаха нагоре по гърба й, за да се вплетат в косата й. Мускусният й аромат подклаждаше страстта му и той започна да я целува още по-свирепо, разпалвайки пламъка, който пращеше помежду им.

Тържествуващ, Лъвското сърце осъзнаваше, че страстта й към него не е престорена; чувстваше го в целувките й, в начина, по който тя се вкопчваше в него, в пресипналите й стонове на наслада. Той беше чист огън, а тя огнивото, което го възпламеняваше. Тя подклаждаше суровата сила на страстта му, движейки се заедно с него в яростен ритъм. Първичното им съвкупление накара Лъвското сърце да осъзнае, че Ванора се е сдържала предишните пъти, когато се бяха любили, че страстта й не е била изцяло разпалена. Сега, като знаеше на какво е способна тя, нямаше да й позволи да сдържа нищо от себе си в бъдеще.

Жадната й реакция сломи сдържаността на Лъвското сърце и унищожи всяка следа от самоконтрол. Той навлезе рязко и я разтърси с дързък тласък. Прекъсвайки целувката, тя отметна глава и нададе дрезгав вик. Той загледа лицето й, докато тя се разпадаше, после я последва в разтърсваща кулминация. Задържа я плътно до себе си, докато дъхът му се успокои и мисълта му полека започна да се връща.

— Пак го направи — каза Ванора и го изгледа свирепо.

Ъгълчетата на устата му се извиха.

— Какво съм направил?

— Докосваше ме и ме целуваше, и ме накара да те искам. — Тя се смъкна от него и придърпа завивката над гърдите си. — Нямам воля, когато си наблизо. Каква магия използваш, за да изтръгнеш толкова греховна реакция от мене?

Лъвското сърце се подсмихна.

— Целувките ми не са ли магия?

— Ти, сър рицарю, имаш преувеличена представа за себе си. Когато напуснеш Крагдън, ще забравя, че изобщо си съществувал.

— Може би ще се връщам от време на време, за да ти напомням. Съпругата не би трябвало да забравя своя господар и стопанин.

Лъвското сърце знаеше, че я дразни нарочно, но гневът й по някакъв начин изостряше сетивата му и ги вкарваше във фокус. Тя раздвижваше емоциите му и го караше да се усеща жив. Войната също правеше това с него, но вълнуващото емоционално въздействие, което Ванора имаше върху него, беше много по-различно от това, което чувстваше в разгара на битката.

— Господ е моят господар и стопанин — отвърна тя.

Разпалените й думи накараха Лъвското сърце да си пожелае да остане тук завинаги и да я накара да се задави с тях. Всички знаеха къде е мястото на жените: в дома, да отглеждат деца и да управляват всекидневния живот в кулата. На мъжа се падаше да защитава семейството и земите си. Жените нямаха право да се месят в нещата извън дома.

Но Ванора беше различна. Тя искаше да бъде равностойна партньорка на съпруга си, но подобно нещо беше нечувано. Хрумна му, че когато си замине, тя ще взема всички решения, засягащи хората и земите й, освен ако Едуард не решеше да даде Крагдън на някого от верните си последователи. Тази мисъл породи друга… поразяваща. Бракът му с Ванора беше направил Крагдън негов. Може би щеше да се наложи да протестира, ако Едуард даде Крагдън на друг.

Мисълта да предяви претенции към Крагдън беше интригуваща, защото той никога досега не беше изпитвал нужда да има земи. Беше се заклел пред Едуард и нямаше желание да се установява някъде; освен това, този отдалечен край на Уелс не го привличаше. Но мисълта Ванора да бъде изгонена от дома си не му действаше успокоително. Очевидно, налагаше се да поговори с Едуард, когато пристигне, и да се застъпи за нейната кауза.

Макар да се беше оженил за нея в момент на лудост, Лъвското сърце се чувстваше отговорен за съпругата си. Бракът беше консумиран и не би могъл да бъде анулиран, ако, разбира се, Едуард не го обявеше за незаконен.

Подигравателните думи на Ванора увиснаха във въздуха между тях.

— Господ може да е господар и стопанин на всичко, но ти отговаряш пред мене — възрази Лъвското сърце.

— Искрено се надявам един ден жените да могат сами да си избират съпрузите и този брак ще бъде истинско партньорство. Може да не доживея този ден, но се заклевам, че той ще дойде.

Предвиждането на Ванора накара Лъвското сърце да се замисли. Той дори не можеше да си представи свят, в който женското мнение да има някакво значение.

— Жените нямат силата на мъжете — отвърна той.

— Мъжете нямат куража на жените — възрази Ванора. — Какво ще кажеш, ако ти кажа, че умея да въртя меч и да яздя също толкова добре, колкото и всеки от твоите рицари?

Той я изгледа сурово.

— Ще кажа, че лъжеш. Жените нямат нито силата да въртят меч, нито смелостта да си послужат с него.

Потайната й усмивка предизвика подозрения у Лъвското сърце. Какво знаеше тя, което не му беше известно? Отблъсквайки тревожните си мисли настрана, той стана и тръгна към умивалника.

— Време е да вечеряме. Стомахът ми е залепнал на гръбнака.

— Колко типично за мъжа да мисли за стомаха си, когато спорът не върви както му изнася — отбеляза Ванора.

Лъвското сърце замря на място.

— Спорим ли? Не знаех. Да кажа ли да донесат вода за баня?

— Да, благодаря.

След като Лъвското сърце се изми, облече и излезе от стаята, Ванора надяна домашната си дреха и зачака пристигането на водата и ваната. Меър дойде преди тях.

— Изглежда се радваш на вниманието на Лъвското сърце — каза тя. — Забрави ли, че Дафид още е затворник на съпруга ти?

— Нищо не съм забравила, Меър. Както ти казах и преди, развалих годежа, преди да бях принудена да се омъжа за Лъвското сърце. Мнението на Дафид за брака ме разочарова. Мислех го за по-добър, отколкото е. Възнамерявам да му помогна да избяга, ако е по силите ми да го направя, защото е уелсец.

— Ти си омъжена за Лъвското сърце вече от няколко седмици. Промени ли мнението си за него? Той е поносим съпруг за тебе. Не протестираш особено много против вниманието му.

Ванора се изчерви.

— Има някои аспекти в този брак, които ми харесват — призна тя. — Никога не съм те лъгала, Меър, и не възнамерявам сега да започна. Бракът с Лъвското сърце не беше моя идея, както много добре знаеш, но аз изчаквам и извличам най-доброто, преди той да е заминал. Ще бъде истинска катастрофа, ако той научи, че аз съм рицарят, който предотврати залавянето на Луелин. Не се знае какво ще направи с мене.

— Моля се той никога да не научи — изрече разгорещено Меър. — Какво предполагаш, че се е случило с Луелин? Като че ли никой не знае къде се е скрил.

— Имаш ли някакво известие за някой от крагдънските рицари, Меър? Знаеш ли дали армията на Луелин е разпусната?

Гласът на Меър се сниши до шепот.

— Отец Кадък видял сър Рен вчера в селото. Сър Рен казал, че той и онези твои рицари, които не са постъпили на служба при друг господар, ще останат наблизо, ако имаш нужда от тях.

— Очаквам с нетърпение завръщането им, след като англичаните напуснат Крагдън.

— Мислиш ли, че Едуард ще ти върне Крагдън? Лъвското сърце сега е господар на кулата. Всичко, което някога си притежавала, сега принадлежи на него.

— Лъвското сърце не го е грижа за Крагдън. Той е васал на Едуард, заклел се е да следва своя принц.

— Ами ако има дете? — запита Меър. — Може вече да носиш в корема си бебето на англичанина.

Ръцете на Ванора се стрелнаха към корема й.

— Това няма да го интересува. Наследниците не означават нищо за него; така ми призна. Казва, че е верен само на своя принц и на страната си. Ако нося дете от него, то ще си остане само мое.

Очите на Меър се разшириха, но отговорът й беше предотвратен, когато пристигнаха ваната и горещата вода. След като прислужниците излязоха, тя помогна на господарката си да влезе във ваната и подреди дрехите й.

— Правиш грешка, ако мислиш, че Лъвското сърце ще се откаже от детето си, агънце — укори я старата бавачка, докато се навеждаше, за да изтрие гърба на господарката си.

— Това не е сигурно, Меър, защото не съм бременна. — Гласът й се сниши. — Знаеш ли някакъв начин да попречиш на семето на Лъвското сърце да пусне корен в мене?

Меър замря.

— Това ли е желанието ти?

Болка затъмни виолетовите очи на Ванора. Не! Тя искаше детето на Лъвското сърце. Това щеше да бъде нещо от него, което да обожава през оставащите самотни дни от живота си. Щом той заминеше, тя щеше да бъда съпруга без съпруг, изоставена от мъжа, който се беше оженил набързо за нея и я беше напуснал без капчица съжаление.

— Мога да ти приготвя отвара, но тя не действа винаги, а освен това може да увреди детето, ако заченеш, докато я пиеш — предупреди я Меър.

Ванора въздъхна.

— Не искам да нараня детето си, ако има такова. Не искам да родя дете, чийто баща би го изоставил, но трябва да се подчиня на божиите закони.

— Ти си умна и ще послушаш сърцето си, дете — каза Меър. — Бог няма да те изостави.

Лъвското сърце повика Алън и го помоли да види какво бави Ванора. Колко можеше да трае една баня? Вечерята вече беше започнала и Лъвското сърце се запита дали Ванора възнамерява да му се противи и да вечеря сама в дневната. Знаеше, че тя го ненавижда, защото беше изтръгнал от нея реакция, когато тя беше искала да се въздържи, но не харесваше капризните й настроения.

Ванора беше гореща и студена едновременно. Той не знаеше как работи умът й. Веждите му се снишиха, мислите му станаха мрачни. Може би беше по-добре да не знае. Започваше да се вманиачва по невестата си, нещо, което се беше заклел да не допуска да се случи.

Видя се да се пита какво би било да познае привързаността на Ванора вместо неприязънта й. Щеше ли да стане любеща съпруга? Или щеше да го изостави като майка му? Опитът го беше научил, че любовта не съществува, че е мит, измислица на разказвачи и поети. Но щом помислеше за Ванора, си задаваше въпроси. Беше просто страст, реши той. Доколкото си спомняше защо се беше оженил за нея, сърцето му беше извън опасност.

Сърцето му внезапно подскочи, когато Ванора влезе в залата и се отправи към него. Облечена в царствена пурпурна туника, поръбена с кожи и препасана със златен колан, тя изглеждаше величествена като същинска кралица. Хрумна му, че никога не е виждал жена с такова властно присъствие. Тя знаеше точно какво иска от брака и не се страхуваше да предяви претенции за него. За съжаление, не беше във възможностите му да удовлетвори желанието й.

Той усети как се втвърдява и не се изненада, че пожела да се люби отново с нея.

Тази поразителна мисъл го накара да се замисли. Не беше добре да има нужда от някоя жена до такава степен, че тя да обсебва всяка негова мисъл. Може би трябваше да се отдели от нея за известно време. Да, реши той. Беше време да насочи отново усилията си към откриването на Луелин вместо към това, да спи със съпругата си.

— Заминавам утре — изрече той рязко. — Време е да разширя търсенето на Луелин.

— Колко време няма да те има?

— Не знам. Не причинявай на мъжете, които оставям тук, много затруднения в мое отсъствие. Не бива да излизаш от кулата без охрана и да ходиш по-далече от селото. Не позволявам ти и твоите съмишленици да посещавате Дафид. Не съм забравил какво се случи последния път, когато напуснах Крагдън. Затворниците имат начин да изчезват от кулата, когато не съм наблизо. Знам, че има таен изход, макар че още не съм го намерил. Нещата между нас ще станат по-лесни, ако ми кажеш къде е.

Брадичката на Ванора се вдигна предизвикателно.

— Няма таен изход.

Той я изгледа скептично.

— Ти го казваш. Бъди сигурна, че ще го намеря.

Ванора беше доволна, че Лъвското сърце заминава. Не знаеше още колко би могла да понесе неговото любене. Мъжът, който спеше с нея, който я познаваше отблизо, не беше мъжът, който сега седеше до нея, раздавайки заповеди и очаквайки да бъдат изпълнени без никакви въпроси. Този мъж беше истинският Лъвско сърце, напомни си тя. Всяко нежно чувство, което усещаше към Лъвското сърце любовника, биваше веднага унищожавано от арогантната му друга половина. Облекчението й беше искрено, защото въпреки всичките й усилия той вече не й беше безразличен.

— Бог да ти помага — изрече тя. — Ще се справя доста добре и без тебе.

Поради някаква причина думите й като че ли не се харесаха на Лъвското сърце. Той стана рязко и излезе от залата. Какво очакваше, запита се тя. Беше съжалил за брака им секунди след като се бяха оженили.

— Какво каза, че да ядосаш съпруга си? — запита отец Кадък, когато се присъедини към нея след няколко минути.

— Всичко, което казвам или правя, го ядосва, освен… — Думите й секнаха. — Защо, о, защо настояхте да се ожени за мене?

Отец Кадък се вгледа в лицето й, после кимна, като че ли удовлетворен от това, което беше видял.

— Дай му време, дете. Мъж като Лъвското сърце трябва да бъде отведен нежно към любовта.

Ванора ахна.

— Любов! Любовта е последното, което искам от Лъвското сърце. Той не знае какво означава тази дума.

— Лошо ли се държи с тебе? Бие ли те? Може би трябва да поговоря с него.

— Не, отче, той не ме наранява. — Раменете й се вцепениха. — Не бих го позволила. Но мислех за нещо — изрече тя полека. — Щом той замине, може би трябва да намеря сър Рен и да го предупредя да внимава, защото Лъвското сърце е тръгнал на лов.

— Твърде опасно е — предупреди я отец Кадък. — Ами ако се натъкнеш на Лъвското сърце?

— Няма. Ще се облека като рицар и имам меч, за да се защитя. Да, решила съм. Ще тръгна утре сутрин след литургията.