Лъвското сърце

Глава 13

Същата вечер пристигна съобщение за Едуард. Изтощен от няколкодневната бърза езда, пратеникът подаде на принца навития пергамент с кралския печат и веднага отиде да потърси храна и легло. Едуард разви пергамента, прегледа съдържанието му и изруга под нос.

— Лоши новини ли? — запита Лъвското сърце.

— Да. Кралят има нужда от мене. Гражданската война започна. Симон дьо Монфор е обявил намерението си да тръгне срещу Уестминстър, ако татко не подпише Оксфордските споразумения. Трябва веднага да се върна в Англия. — Той стана. — Извини ме, трябва да осведомя войската си за промяната в плановете. Надявах се да поостана в Крагдън някой и друг ден, но вече не е възможно.

Лъвското сърце се загледа замислено в бирата си, след като Едуард се оттегли. Идеята принцът да тръгне на бой без него не му харесваше. Още по-смущаващо беше натрапчивото подозрение, че в действителност не му се искаше да остави Ванора въпреки желанието си да последва Едуард. Погледна към нея и се запита за какво ли мисли тя.

Като че ли четейки неговите мисли, Ванора каза:

— Не съм недоволна, че Едуард си отива. Ще бъде добре да се освободя от английските воини, които лагеруват във външния двор на замъка. Колко жалко, че не можеш да тръгнеш с него.

— И да те оставя на Дафид? — възрази Лъвското сърце. — Ако ще има дете, искам да бъда сигурен, че ще бъде мое.

Ако погледите можеха да убиват, той щеше да бъде мъртъв. Тя стана изведнъж.

— Извини ме, трябва да предупредя готвачката, че гостите ни скоро ще си заминат. Сигурна съм, че отпътуването им ще й се понрави, защото те доста опустошиха запасите ни.

Пръстите на Лъвското сърце се свиха около китката й.

— Да не се опитваш да избегнеш по-нататъшния разговор с мене?

Тя му се усмихна подигравателно.

— Колко си схватлив. Тъй като виждам колко много ти харесва компанията на Алтея, позволявам ти да я забавляваш тази вечер.

— Играеш си с търпението ми, Ванора. Трябва да поговоря с Едуард и ще се занимая с тебе по-късно. Имаме да довършваме една работа.

Тя замря.

— Да довършваме една работа ли?

— Да. За Белия рицар. Ако не ми кажеш какво знаеш за него, ще предложа възнаграждение за информацията, която търся. Ще разпитам всеки мъж, жена и дете, докато не намеря някой, който е склонен да приеме парите ми в замяна на рицаря.

— Успех, милорд.

Изтръгвайки ръката си, тя побърза да се отдалечи.

— Съпругата ти е остроезична свадливка — изсумтя Алтея, придвижвайки се по-близо до Лъвското сърце. — Какво намираш у нея? Тя не е толкова красива, колкото мене, не е и толкова добродушна. Обзалагам се, че е и студена в леглото.

Лъвското сърце се ухили.

— Грешиш, Алтея. Как можеш да не смяташ Ванора за красива?

— Не съм влюбена в нея, за разлика от тебе — забеляза Алтея.

Той не можа да каже нищо. Влюбен ли? Беше ли влюбен във Ванора? Това не беше приемливо. Имаше много неща у нея, на които се възхищаваше: красотата й, духът й и силата й. Дори се наслаждаваше на словесните им престрелки, но не му харесваше да го мамят. Отказът на Ванора да разгласява информация за Белия рицар го ядосваше.

— Имам работа с Едуард, Алтея. Ще пратя Джайлс да те забавлява.

Джайлс се съгласи с удоволствие. След като поговори с Лъвското сърце, той побърза към Алтея и я заведе в една усамотена ниша, където можеха да разговарят необезпокоявани. Сподавяйки една усмивка, Лъвското сърце пожела на приятеля си да има късмета да намери пътя към леглото на Алтея, макар че се съмняваше, че красивият рицар ще има нужда от късмет. Алтея само това чакаше.

Отстранявайки мисълта за нея от ума си, Лъвското сърце тръгна да търси Едуард. Намери принца да говори с оръженосеца си на двора.

— Тъкмо обсъждахме подготовката за заминаването — каза Едуард, когато Лъвското сърце се присъедини към него. — Тръгваме призори.

— В Уестминстър ли отиваш? — запита Лъвското сърце.

— Не. Ще се присъединя към останалите си бойци близо до Люис, за да чакаме следващия ход на Дьо Монфор.

— Ще внимаваш, нали?

Едуард го тупна по гърба.

— Да. Добре съм се учил от тебе, приятелю. Да се връщаме ли в кулата да пием за Англия?

Чашите се заредиха една след друга и когато Лъвското сърце тръгна към дневната, беше доста пиян. Възползвайки се от смътната светлина на единствената свещ, той влезе, залитайки, в дневната.

Затвори тихо вратата зад себе си и се примъкна към леглото. Ванора се беше свила, легнала настрана, и очевидно спеше дълбоко, когато той свали дрехите си и се плъзна в леглото до нея. Тя не даде никакъв признак да е усетила присъствието му и той се примъкна още по-близо до нея, привличайки я плътно към себе си.

Втвърди се незабавно и притисна слабините си към сметановите кълба на седалището й. Тя се раздвижи, но не се събуди. Ръцете му се плъзнаха по гърдите й, обхванаха ги и започнаха да си играят със зърната. Когато ръката му се плъзна по корема й, за да изследва влажните гънки на нейния секс, Ванора се събуди с трепване.

— Какво правиш?

— Галя съпругата си.

— Не се интересувам, Лъвско сърце.

Той пъхна един пръст в нея и се засмя, когато усети как мускулите й се стягат и влага облива ръката му.

— Сигурна ли си?

Изскърцвайки ядосано със зъби, тя прокле реакцията на тялото си. Желаеше го и двамата го знаеха. Но тя не можеше да си позволи да го обича. Всички нейни хора знаеха, че тя е Белият рицар. Макар да не мислеше, че може да я предадат, не можеше да бъде сигурна. Ако Лъвското сърце предложеше пари срещу информация, изкушението би могло да бъде твърде голямо, за да му устоят.

Най-лошото беше, че не можеше да бъде сигурна каква ще е реакцията на Лъвското сърце, когато научи истината за нея. Щеше ли да иска смъртта й? Или беше се привързал достатъчно силно към нея, за да я остави жива?

Той я обърна по гръб и се надвеси над нея.

— Целуни ме, Ванора.

Завалените му думи я накараха да осъзнае нещо с поразителна яснота.

— Ти си пиян!

— Не чак толкова, че да не мога да любя съпругата си.

Стоманените ръце, които я държаха, твърдото тяло над нея — всичко това беше настоятелно. Тя знаеше, че съвкуплението им ще бъде огнено. Грапавото нетърпение в гласа му, напрежението на мускулите му породиха възбуда, която я разтърси цялата.

Тогава той започна да й доказва, че е способен да прави любов при всякакви условия. Не искаше, а вземаше. Започна да я целува и да я гали, докато тя не се превърна в маса от изострени усещания; не остави никоя част от тялото й недокосната. Когато накрая влезе в нея, тя едва не припадна от екстаз. Коя смъртна жена би могла да се противопостави на такъв мъжествен мъж като Лъвското сърце, пиян или не?

Той се движеше в нея, навлизайки и отдръпвайки се, тласъците му ставаха все по-безумни, докато наближаваше кулминацията си. Тя издаде тих стон дълбоко в гърлото си и той реагира мигновено и интензивно, изгубен във всеобхватното желание, което подклаждаше у нея. Тя го чу да изкрещява името й. Започна да се стяга все повече и повече, докато най-накрая не усети, че всеки момент може да експлодира от напрежението. Застанала на ръба на бездиханна вечност, тя се разпадна на хиляда мънички парчета, сривайки се в дълбините на раздиращото усещане.

Притиснала се до него, хлипайки, го задържа, докато собственият му разтърсващ оргазъм не изля семето му в нея. Той изстена и положи чело на бузата й, дишайки едва-едва. После вдигна глава и си вгледа объркано в нея.

— Как стана това? Кога се случи това?

— Как е станало кое?

Очите му веднага се забулиха.

— Не ми обръщай внимание. Много съм пиян, за да мисля ясно.

Отдръпна се от нея, но ръката му остана на ханша й, сякаш не искаше да я пусне.

— Спи. Ще говорим утре за тайните, които криеш.

Сърцето й едва не спря да бие.

— Тайни ли? Нямам тайни.

Никакъв отговор. Когато Ванора вдигна глава, за да го погледне, лицето му беше успокоено, той спеше дълбоко.

Едуард потегли на следващата сутрин след литургия. Ванора, Лъвското сърце и Алтея излязоха да се сбогуват с него.

— Ела да ме изпратиш, Лъвско сърце — подкани го Едуард. — Можем да разискваме бойната стратегия, докато яздим. — Обърна се към Ванора. — Не се тревожете, милейди, съпругът ви ще се върне при вас още преди денят да е свършил.

Лъвското сърце остави сър Джайлс да го замества и прие поканата на Едуард да се присъедини към него. Облекчението на Ванора да види армията на принца да се отдалечава беше огромно, независимо от факта, че двадесет англичани оставаха все пак в Крагдън. Тя би могла да се справи с двадесет мъже, но цяла армия беше нещо застрашително. Добре би било домът й да се върне към нормалния си живот, доколкото нормално можеше да бъде това, че имаше англичанин за съпруг.

— На лорд Лъвско сърце не му харесва да го оставят тук — каза Алтея. — Боецът обича да воюва.

— Той може да е разочарован, но няма да се възпротиви на волята на Едуард.

— Само с двадесет души на свое разположение ще му бъде трудно да ме върне в Англия. След време може да реши, че леглото ми е по-привлекателно от твоето.

Ванора помисли същото, но отказа да изрази мнението си. Очите й се присвиха, когато започна да обмисля последиците от присъствието на Алтея в Крагдън. Ако тя останеше, може би щеше да отвлече мислите на Лъвското сърце от Белия рицар. Ванора сериозно смяташе да излезе от Крагдън през тайния изход и да открие сър Рен. Искаше да го помоли да говори със селяните да пазят тайната й, ако Лъвското сърце започне да ги разпитва. Тъй като Англия и Уелс бяха в мир, сър Рен беше свободен да ходи където си иска, без да се крие. Щеше ли Лъвското сърце да позволи нейните рицари да се върнат в Крагдън, запита се тя.

Тази мисъл я ободри. Добре би било да има наоколо си хора, на които вярва. Да, реши тя, щеше да подхване тази тема, след като Лъвското сърце се върне. Но най-напред трябваше да разбере дали сър Рен ще пожелае да се върне.

Ванора беше така погълната от собствените си мисли, че не видя как сър Джайлс дръпва Алтея настрана за разговор насаме. Възползвайки се от отсъствието им, Ванора побърза да се оттегли. Но вместо да се върне в кулата, тя отиде право в параклиса. Намери свещеника да се върти насам-натам из сакристията.

— Отче, може ли да поговорим?

— Разбира се, дете. С какво мога да ти помогна?

— Лъвското сърце възнамерява да разпитва селяните за Белия рицар и ще предложи възнаграждение за всяка информация.

Отец Кадък пребледня и се прекръсти.

— Това може да стане истинска катастрофа. Макар да има крехък мир между Англия и Уелс, няма никакъв мир между Лъвското сърце и рицаря, на когото се е заклел да отмъсти. Страхувам се за тебе, дете. Някой алчен селянин, склонен да сподели някакви сведения срещу пари, може да те провали. Човек не се заяжда безнаказано с мъж като Лъвското сърце.

— И на мене ми стана ясно. Мисля да намеря сър Рен и да го помоля да говори със селяните в моя защита. Конят ми стои още зад ковачницата. Ами ако Лъвското сърце разпознае Барон? Ще се посъветвам със сър Рен къде да скрия коня.

— Не можеш да излезеш сама — предупреди я отец Кадък. — Много е опасно.

— Трябва.

— Не, неприемливо е. Опасността става все по-голяма всеки път, когато се облечеш като рицар. Ти си жена, Ванора, не си за броня и битки.

— Мога да се бия толкова добре, колкото и всеки мъж — каза Ванора. — Не съм ли го доказала?

— Можеш да надвиеш повечето мъже, но не и Лъвското сърце. Няма мъж или жена, който да е по-умел или по-смъртоносен от него. Той ще те посече без никаква милост.

— Въпреки това ще отида. Вярвам, че Лъвското сърце започва да се интересува от мене, и не мога да рискувам той да научи истината.

— Обичаш ли го, дете?

— Опитвах се да не се влюбвам в него, отче, но не можах. И двамата знаем защо Лъвското сърце се ожени за мене, не защото беше привързан към мене. Мислех, че щом напусне Крагдън, никога повече няма да го видя. Можех да приема това, дори го очаквах, защото тогава чувствата ми към него нямаше да излязат от контрол и щях да го забравя. Но неговото оставане променя всичко. Копнея той да отвърне на любовта ми.

— Това, което искаш, не е невъзможно, Ванора. Вярвам, че Лъвското сърце изпитва повече чувства към тебе, отколкото е склонен да си признае.

— Бях започнала да се надявам, че е така, но всичко ще пропадне, ако някой от селяните на Крагдън му каже истината за мене.

— Аз ще говоря с тях.

— Простете, отче, но сър Рен ще свърши по-добра работа. Вие сте добра душа и нямате сърце да говорите твърдо. А сър Рен може.

— Има ли нещо, което да мога да кажа, за да те разубедя от глупавата ти авантюра?

— Не, отче, решила съм го.

— Виждам, че си твърдо решена, затова ще се моля за твоята безопасност. Има ли още нещо, което да мога да направя за тебе?

— Да. Дръжте под око Алтея. Ще помоля Меър да направи същото. Не знам кога Лъвското сърце ще я върне в Англия и не й вярвам. Тя ще направи всичко, само и само да го вкара в леглото си.

— Така е. Но между Меър и мене Алтея трудно ще съблазни съпруга ти.

— Благодаря, отче. Искам шанс да накарам Лъвското сърце да ме обикне без намесата на Алтея.

Ванора остави параклиса в замислено настроение. Беше признала пред отец Кадък, че обича съпруга си, но това не беше лесно. Любовта, останала без отговор, болеше.

Залата беше необикновено тиха, когато Ванора мина през празното пространство на път към килера. Животът в Крагдън беше трескав вече от много време насам и тя вкусваше тишината. Когато видя Алтея да влиза в залата и да тръгва към нея, спокойното й настроение изчезна.

— С какво се развличате тук? — запита Алтея. — Умирам от скука.

— Можеш да кърпиш чаршафи, ако искаш да правиш нещо. Винаги имам нужда от още един чифт ръце. Меър ще бъде щастлива да ти осигури игла и конец.

— Това е под моето достойнство — изрече Алтея, отмятайки глава. — Кога ще се върне Лъвското сърце?

— Не каза и те съветвам да престанеш да хвърляш мрежите си върху него. Той каза повече от веднъж, че не те иска.

— Това предупреждение ли е?

— Приеми го както искаш.

— Лъвското сърце не те обича. Той не знае смисъла на тази дума. Повярвай ми, защото го познавам много по-добре от тебе.

— Губиш ми времето, Алтея — отвърна Ванора. — Ако не искаш да помагаш, намери си сама развлечение.

— Може би ще намеря сър Джайлс. Той може да не е толкова зает, за да ме забавлява.

Ванора беше повече от щастлива да се освободи от Алтея и се запита още колко време ще трябва да търпи тази заядливка. В живота на Лъвското сърце имаше място само за една жена и това определено не беше Алтея.

Лъвското сърце и малката му свита придружиха Едуард до източната граница на земите на Крагдън. Преди да се разделят, Лъвското сърце го накара да обещае, че ще прати за него, ако срещне някакви трудности. Но Едуард беше непреклонен, че Лъвското сърце трябва да остане в Крагдън.

— Английското присъствие в голяма близост до границите може да предотврати нападенията над пограничните области. Земевладелците там се оплакват, но Хенри е прекалено зает със собствените си нужди и изсипва пари в безплодни войни, затова не чува виковете им за помощ. Това ще се промени, когато стана крал.

Лъвското сърце знаеше, че искреният млад мъж ще управлява справедливо, и се молеше Едуард да успее да осъществи мисията си. Той много се тревожеше за изхода от битката със силите на Симон дьо Монфор и си пожела да беше убедил Едуард да го освободи от задълженията му в Крагдън.

— Позволи ми да продължа към Англия с тебе — каза Лъвското сърце с надежда. — Мога да съобщя в Крагдън, че няма да се връщам. Сър Джайлс ще бъде чудесен управител на Крагдън в мое отсъствие.

— Не, Лъвско сърце. Искам именно тебе в Крагдън. Сър Джайлс няма твоите способности. Не ти ли обещах, че ще пратя за тебе, ако имам нужда?

Лъвското сърце предположи, че това трябва да го удовлетвори, макар че не му харесваше.

— Съжалявам за Алтея — извини се Едуард. — Предвиждам трудности, но не се съмнявам в способността ти да се справиш с нея. Харесвам Ванора. Умът й е остър и е много проницателна; ще те държи на нокти. Не е така добродушна или послушна като моята Елинър, но такава жена няма да ти подхожда.

Лъвското сърце се сбогува с Едуард и се насочи към Крагдън, обмисляйки проблемите си. Преди всичко трябваше да върне Алтея в Англия колкото може по-скоро, дори ако се наложи лично да я съпроводи дотам.

Второ, трябваше да извлече смисъла от връзката си с Ванора. Никога не беше подозирал, че сърцето му ще се окаже обвързано.

Последно по ред, но не и по значение, имаше недовършена работа с Белия рицар. Сега, след като Едуард беше заминал, той можеше да се съсредоточи върху задачата да намери досадния негодник.

Помисли да спре в селото да разпита селяните, но реши да не го прави. Вече беше прекарал доста време извън кулата и можеше да си представи фойерверките между Ванора и Алтея. Усмихна се накриво. Алтея нямаше шанс. Неговата Ванора беше силна и интелигентна, способна да се справи с машинациите на Алтея.

Всичко беше тихо, когато Лъвското сърце влезе през подвижната решетка. Изглеждаше странно да намери външния двор без палатките и мъжете, а във вътрешния — само шепа бойци. Залата беше необикновено тиха, с изключение на прислужниците, които слагаха масите за вечеря. Стомахът му изкъркори при мисълта за храна. Не беше хапнал почти нищо през целия ден.

Оглеждайки се из залата, видя една жена, застанала в сенките край огнището. Беше с гръб към него и като че ли се взираше в танцуващите пламъци. Предполагайки, че е Ванора, той тихо се промъкна зад нея и я обгърна, заравяйки лице във врата й. Веднага разбра, че нещо не е наред, когато жената в прегръдките му се изкикоти. Ванора не се кикотеше. Нито пък тялото й беше толкова пълно и пищно.

Ръцете му паднаха веднага и той побърза да се отдръпне. Алтея се извърна с лице към него.

— Лъвско сърце! — извика тя в радостна изненада. — Знаех си, че ще се освестиш. Искаше ме, но не искаше да си го признаеш. Не се страхувай, прощавам ти.

— Помислих те за Ванора — отвърна той. — Къде е съпругата ми?

Алтея направи мрачна физиономия.

— Взел си за съпруга истинска робиня. Работеше заедно с прислужниците почти през целия ден. Ако бях съпруга на граф, щяха непрекъснато да ми прислужват.

— Може би е добре, че не си графска съпруга.

Той се обърна и се отдалечи.

Да, помисли Лъвското сърце, трябваше да направи нещо по въпроса с Алтея, и то скоро, много скоро.

Намери Ванора в дневната да кърпи една от туниките му. Тя му хвърли кратък поглед, когато го видя да влиза в стаята.

— Дойдох си — каза Лъвското сърце.

Думите му го накараха да се замисли. Кога беше започнал да мисли за Крагдън като за свой дом?

— Виждам. Добре ли мина всичко?

— Едуард скоро ще се срещне с Дьо Монфор.

— Ще се отегчаваш в Крагдън, като нямаш армия да командваш.

— Може би. За първи път, откакто се помня, имам къде да се установя. С изключение на времето, когато ме отглеждаха чужди хора, прекарвах живота си в следване на Едуард. Кратките ми пребивавания в Дънсфорд бяха само почивки между две битки, там лекувах раните си.

Ванора ахна.

— Колко пъти са те ранявали?

Веждите му се вдигнаха.

— Прекалено много, за да ги пресмятам. Воините получават рани в битката, това е неизбежно. Белезите вече са избледнели.

Той свали наметалото и туниката си, изля вода в легена и започна да се мие. Ванора го изгледа за един дълъг момент, после изрече:

— Виждам белег на лявата ти ръка.

— От удар с меч. Оставих щита си да падне ниско.

Тя се приближи към него и проследи раната с върха на пръста си. Лъвското сърце замря и след миг изстена:

— Дръж се прилично, съпруго, да не се намериш по гръб.

Ръката на Ванора застина на място. Кожата му беше гореща. Тя искаше да погали обраслата с косъмчета повърхност, да почувства мускулите му да се стягат и да играят под нейния допир, да намери белезите му и да положи устни върху тях.

Искаше той да се люби с нея. Лъвското сърце покри ръката й със своята.

— Макар да съм прегладнял, ще бъда щастлив да те задоволя, защото и аз искам да се любим.

Изчервявайки се, тя се дръпна от него.

— Не, нахрани се; другото може да почака.

Лъвското сърце влезе в хола и седна до Ванора. Алън веднага наля бира в чашата му. Усещайки погледа на Лъвското сърце върху себе си, Ванора погледна към него, изчервявайки се, когато видя как очите му потъмняват от желание и че жаждата му за нея още бушува. Погледите им се срещнаха и останаха вплетени, поканата в очите му беше крещящо чувствена. Сърцето й се разтуптя, горещина плъпна във вените й. Никога не беше се чувствала така поглъщана от нечий поглед. Тогава Алтея влезе в залата и се настани до Лъвското сърце, прогонвайки напрежението между тях.

Храната беше донесена и разпределена на масата. Ванора се правеше, че яде от подноса, който споделяха с Лъвското сърце, но присъствието на Алтея убиваше апетита й. Да споделя храна и покрив с любовницата на съпруга си беше недопустимо. Тя беше съпруга на Лъвското сърце и не би трябвало да се състезава за неговото внимание.

— Кога ще пратиш Алтея в Англия? — избъбри тя. — Не й е мястото тук.

Алтея чу и изфуча сърдито.

— Не е твоя работа да решаваш, Ванора. Лорд Лъвско сърце ще реши, а той, както изглежда, не бърза да се раздели с мене.

— Най добре за всички е да си тръгнеш колкото може по-скоро — каза Лъвското сърце. — Ще се върнеш в селото си с добра зестра, за да имаш голям избор от съпрузи.

— Ще имам ли граф? — запита Алтея предизвикателно.

— Ти си знаеш. Сигурен съм, че ще избираш благоразумно, но не очаквай да получиш титла.

— Сър Джайлс ще се ожени за мене — каза тя, изпращайки триумфална усмивка към Ванора. — Той е влюбен в мене.

— Съжалявам го — измърмори Ванора под нос.

— Не мога да кажа на сър Джайлс за коя да се жени — отвърна Лъвското сърце.

— Ако се омъжа за сър Джайлс, мога да остана в Крагдън — предположи Алтея.

— Защо ще искаш да оставаш? Нали каза, че в Крагдън ти е скучно.

— Може би ще бъда щастлива с Джайлс.

— Няма да го допусна — каза Ванора.

— Ще поговоря с Джайлс — намеси се Лъвското сърце. — Не мога да му кажа „не“, ако иска да се ожени за Алтея.

Ванора го изгледа унищожително.

— Не мога да повярвам, че мислиш да оставиш Алтея в Крагдън. И двамата знаем какво е намислила. Защо да я натрапваш на горкия сър Джайлс? — Очите й се присвиха. — Освен ако, разбира се, не възнамеряваш да я пазиш за себе си, уж омъжена за твоя приятел.

Лъвското сърце въздъхна.

— Вадиш си прибързани заключения, жено. Не знам дали Джайлс ще иска да се жени за Алтея. Ще говоря с него веднага щом се върне от обиколката с патрула.

Ванора кипеше в безсилен гняв. Маневрите на Алтея щяха да бъдат само в нейна собствена полза. Ставайки рязко, тя се извини и излезе от залата. Алтея я последва скоро след това.

Лъвското сърце остана на мястото си, очаквайки Джайлс. Когато рицарят се появи, той му махна. Джайлс седна до него и си сипа храна.

Лъвското сърце отпиваше от бирата си, докато Джайлс се хранеше. Като че ли осъзнавайки замисленото настроение на приятеля си, рицарят остави ножа, с който режеше храната, и запита:

— За какво мислиш, Лъвско сърце? Мога винаги да кажа кога нещо те тревожи.

— Наистина си мисля за нещо, Джайлс, и то те засяга.

Джайлс отпи голяма глътка бира и остави чашата на масата.

— Цял съм слух.

— Алтея мисли, че си влюбен в нея.

Джайлс се засмя.

— Да, до известна степен е така. Искам да спя с нея. Имаш ли някакви възражения?

— Не, ни най-малко, но тя има предвид нещо по-трайно.

Джайлс се задави със сиренето, което дъвчеше.

— Брак ли? Познаваш ме добре, приятелю. Родителите ми ще се отрекат от мене, ако се оженя за жена като Алтея. Освен това — добави той плахо, — сгоден съм. Щях да ти искам позволение да се върна у дома, за да мога да се оженя и да спя с невестата си. Сега е на седемнадесет години, готова е да стане съпруга. Алтея е просто развлечение. Смятам да доведа Диърдри в Крагдън, след като се оженим.

— Бях забравил, че си сгоден. Щом се ожениш, съпругата ти е добре дошла в Крагдън — каза Лъвското сърце — и съм сигурен, че Ванора ще се съгласи. Колкото до Алтея, предлагам да внимаваш с нея. Тя си проси предложение за брак. Склонен съм да вярвам, че ще направи каквото и да било, за да остане в Крагдън.

— Прати я в Англия колкото може по-скоро — посъветва го Джайлс.

— Смятах да го направя, но исках да се убедя, че не храниш топли чувства към нея. Чувствам се до известна степен виновен заради небрежното си отношение към нея. Иска ми се Едуард да не я беше довеждал в Крагдън.

— Той не е имал представа, че си женен. — Джайлс направи пауза, усмивка се появи на устните му. — Подозирам, че Ванора няма търпение да се отърве от Алтея.

— Нямаш представа — отговори Лъвското сърце, вдигайки очи нагоре, и стана. — Ще намеря съпругата си, за да й кажа добрата новина.

Лъвското сърце се качи по стълбата към дневната, представяйки си облекчението на Ванора, когато научи, че Джайлс няма намерение да се жени за Алтея. Усмихвайки се, той отвори вратата и се сниши точно навреме, за да избегне каната, която полетя към него. Нямаше такъв късмет със следващия хвърлен предмет, който го улучи. Пред очите му избухнаха звезди, когато един кожен ботуш ожули главата му отстрани.

— Божичко, какво правиш! — изрева той.

Снишавайки се, за да избегне втория ботуш, Лъвското сърце посегна към Ванора точно когато тя размаха срещу него меча му, който дотогава беше висял на стената. Изтръгна го от ръката й и го метна настрана.

— Мечът е опасно оръжие — изръмжа той. — Ще се нараниш.

— Другиго искам да нараня — изръмжа в отговор Ванора.

Устните му се изпънаха в права линия.

— Въпреки това, никога повече не вдигай меч срещу мене. Не искаш ли да ми кажеш за какво е всичкото това?

— С удоволствие! Отказвам да държа любовницата ти в дома си. Ако сър Джайлс я иска, трябва да напусне Крагдън и да вземе Алтея със себе си. Не мога да повярвам, че ще я омъжиш за сър Джайлс и ще й позволиш да остане под моя покрив.

— Трябва ли да вдигаш меч срещу мене, за да ме накараш да те изслушам? Това не е оръжие за жени.

Ванора никога не му беше изглеждала по-привлекателна. Гневът й отиваше. Пламъци изригваха от виолетовите й очи, цялото й тяло като че ли грееше отвътре. С косите, разпилени по раменете в диво безредие, тя беше невероятно, чувствено възбуждаща. Слабините му се втвърдиха и той усети див импулс да я грабне на ръце и да се люби с нея, докато и двамата не паднат от изтощение.

На Ванора й се щеше да му се изсмее в лицето. Не за първи път вдигаше меч срещу него и се замоли това да си остане нейна тайна.

— Ако се укротиш за момент и ме оставиш да ти обясня, сигурен съм, че ще бъдеш доволна от това, което имам да ти кажа.

— За Алтея ли се отнася?

— Да. Ревнуваш ли, скъпа?

— Ами ако ревнувам?

— Няма за какво.

Тя не му вярваше.

— Кажи ми за Алтея и ще реша сама.

— Много добре. Джайлс не я иска. Вече е сгоден. Възнамерявам да върна Алтея в Англия веднага щом успея да уредя заминаването й.

Ванора се взря в лицето му, търсейки истината, осъзна, че той говори сериозно, и се хвърли в прегръдките му. Смеейки се, Лъвското сърце я грабна и я отнесе към леглото.