Митично подвеждане

ГЛАВА ПЪРВА:

— Това място смърди! — изръмжа моят люспест ментор, докато се вглеждаше от прозореца в дъжда.

— Да, Аахз — кимнах кротко.

— Туй пък какво значи? — изстреля той, обръщайки пъстрите си златисти демонски очи към мен.

— Значи — преглътнах аз, — че съм съгласен с теб. Кралство Посилтум и по-специално дворецът смърдят до небесата — и в преносен, и в буквален смисъл.

— О, каква неблагодарност! — призова Аахз към тавана. — Загубих магическите си способности заради един глупав шегаджия и вместо да се съсредоточа да си ги върна, аз си намирам някакъв чирак будала, чиито стремежи не надминават идеята да стане крадец, обучавам го, инструктирам го и му уреждам работа, за която получава повече пари, отколкото може да изхарчи за два живота, и к’во става накрая? Той се оплаква! Вероятно си мислиш, че сам щеше да се справиш по-добре?

Дойде ми наум, че неговите напътствия също така доведоха дотам да ме обесят, вмъкнаха ме в коварен дуел с един майстор магьосник и съвсем наскоро ме поставиха в незавидното положение да се опитвам да спра най-голямата армия на света посредством шепа изпаднали демони. Освен това ми хрумна, че сега не е най-подходящият момент да изтъквам тези дребни, опъващи нервите инциденти.

— Съжалявам, сър — заугодничих. — Посилтум е наистина твърде приятно място, за което си струва да работиш.

— Но то смърди! — заяви той и пак се обърна към прозореца.

Сподавих дълбока въздишка. Ориста на магьосника не е щастлива. Това го откраднах от една песничка, която Аахз току си подпява… най-вече фалшиво. Все по-силно осъзнавам колко верен е този глуповат стих. Като дворцов маг на своя крал напоследък аз претърпях много повече, отколкото изобщо съм се надявал.

Всъщност владетелят на Посилтум не е моят крал. Аз съм неговият кралски магьосник — или както и да го погледнеш, в най-добрия случай наемник.

Аахз от Перв също не е моят демон. Аз съм неговият чирак, който отчаяно се опитва да научи достатъчно умения, за да оправдае гореспоменатата нафукана титла.

Виж, Глийп обаче определено е мой дракон. Само попитайте ментора ми. Или — още по-хубаво — когото и да било от двора на Посилтум. Всеки път, щом моят любимец обърне всичко с главата наопаки с игривото си палуване, укоряват мен и Джей Ар Гримбъл, кралският канцлер, приспада от собствената ми заплата щетите. Естествено това разстройва Аахз. Освен че се грижи за моята магьосническа кариера, люспестият наглежда и общите ни финанси. Е, тук се изразих малко слабо. Той безсрамно смуче кралството като пиявица с всяко монетно възнаграждение, което успее да изтръгне за нас (а туй хич не е лесно!), и следи за нашите разходи. Стане ли обаче въпрос за харчене на придобитото ни с мъка богатство, Аахз по-скоро би се разделил с чирака си. Както сами се досещате, на тая тема доста спорим.

Ала Глийп ме разбира, което е сред причините да го държа при мен. За дракон бебе с речник от една дума той е твърде интелигентен и схватлив. Аз отделям голяма част от времето си да му обяснявам моите неприятности и Глийп винаги ме слуша внимателно, без да ме прекъсва, да влиза в спор или да ми крещи колко съм глупав. Това го прави по-добър компаньон от Аахз.

Можеш много да проумееш за нечий стил на живот, ако единственият, от когото получава симпатия, е дракон.

За лош късмет точно този ден бях лишен от компанията на моя любимец. Валеше дъжд, а когато в Посилтум вали, не се шегува. Глийп е прекалено едър, за да живее при нас, пък и пороят бе направил двора непроходим, тъй че аз не можех да стигна до конюшнята, където драконът беше устроен. Нещо повече: не исках да рискувам да бродя из залите на замъка, понеже се боях да не налетя на краля. Случеше ли се така, той несъмнено би ме попитал кога смятам да взема мерки за това отвратително време. Контролът на времето не спадаше към тогавашните ми умения и Аахз строго ме бе предупредил на всяка цена да избягвам темата. Ето защо днес бях заседнал в апартамента си, изчаквайки стихията да спре. Само по себе си това не би било толкова кофти, ако не беше фактът, че делях същия апартамент с первекта Аахз. Дъждът го правеше заядлив, или може би следва да кажа — по-заядлив от обичайното. Предпочитам да ме заключат в малка клетка с някоя ядосана паякомечка, отколкото да бъда на четири очи с тоя господин, когато той е в лошо настроение.

— Все би трябвало да има нещо за вършене — изръмжа Аахз и започна да се разхожда из стаята. — Не ме е гонила такава скука чак от Двестагодишната обсада.

— Би могъл да ме понаучиш да пътувам сред измеренията — предложих с надежда.

Това беше една област от магията, в която той упорито отказваше да ме просвещава. Както споменах по-рано, Аахз е демон, което е съкратеното обозначение за „дименционен пътешественик“. Напоследък болшинството от близките ми приятели бяха демони и аз горях от желание да прибавя пътешествието из измеренията към своя скромен списък от умения.

— Момче, не ме карай да се смея — изсмя се грубо моят наставник. — Със скоростта, с която усвояваш, ще ми трябват повече от двеста години да те науча.

— Ох — въздъхнах аз обезсърчен. — Е, добре, не би ли могъл да ми разкажеш за тази Двестагодишна обсада?

— Двестагодишната обсада… — промърмори замечтано Аахз и леко се усмихна на себе си. Известни са случаи, когато големи групи въоръжени мъже са пребледнявали и видимо са се разтрепервали пред усмивката на ментора ми. — Няма какво толкова да ти разправям — захвана той, като се подпря на масата и надигна солидна глинена кана с вино. — Беше между мен и един друг магьосник, Диз-Не. Сополив мъничък новак… ти малко ми приличаш на него.

— А какво стана? — подтикнах го аз, за да отклоня колкото е възможно по-бързо разговора от моя милост.

— Ами щом разбра, че не може да ме бие, премина в отбрана — припомни си Аахз. — Като маг не беше нищо особено, но знаеше защитните заклинания. Цели два века успя да се уварди от мен, макар че междувременно изчерпахме повечето от вълшебните енергии на това измерение.

— И кой спечели? — притиснах го нетърпеливо.

Люспестият повдигна вежда над ръба на каната с вино.

— Аз ти разказвам историята, момче — натърти. — Сам си дай сметка.

Дадох си сметка и преглътнах с мъка.

— Уби ли го?

— Нищо толкова приятно — усмихна се Аахз. — Онова, дето направих, щом пробих през защитата му, ще продължи доста повече от двеста години — но ти гарантирам, че няма да му е досадно.

— Защо се бихте? — попитах с отчаяно усилие да задържа образите, които умът ми раждаше един през друг.

— Той отмъкна парите от важен залог — сви рамене моят ментор и пак гаврътна от аленото питие.

— И туй ли беше всичко?

— Това е достатъчно — мрачно настоя събеседникът ми. — Залагането е сериозна работа в каквито и да било измерения.

— Ммм… Аахз? — намръщих се. — Когато се срещнахме с Големия Юлий и войниците му, те не бягаха ли от комарджийски дългове?

Ставаше дума за армията, за която споменах по-рано. Понастоящем Големия Юлий и неговите хора се бяха маскирали като щастливи граждани на Посилтум.

— Точно така, момче — кимна Аахз.

— Значи ти затова ми каза, че лихварите акули вероятно ще дойдат да ги търсят — произнесох триумфиращо аз.

— Грешиш — скръцна със зъби демонът.

— Греша ли? — примигнах.

— Не съм казвал, че те навярно ще дойдат да ги търсят. Заявих, че ще дойдат да ги търсят. Можеш да се хванеш на бас. Тук има само два въпроса: кога ще се появят и как ще реагираш ти?

— За „кога“ нищо не знам — отбелязах аз, след като внимателно обмислих първото, а над второто поразсъждавах малко по-длъжко.

— И реши… — подкани ме Аахз.

— Да си вземем парите и да избягаме. Ето защо искам да се науча на дименционни пътешествия. Смятам, че в това измерение няма къде да се скрием, което ще рече да напуснем Буна и да се отправим към по-зелени и безопасни пасбища.

Моят наставник не се трогна.

— Ако ножът опре до кокала — прозина се той, — можем да използваме И-скачача. Докато имаме механични средства да пътуваме до други светове, не е нужно да учиш как да го вършиш по магически начин.

— Хайде стига бе, Аахз! — избухнах. — Защо не искаш да ме просветиш? Какво прави дименционното пътешествие толкова трудно за усвояване?

Первектът ме гледа дълго време, сетне тежко въздъхна.

— Добре, Скийв. Ако желаеш да ме изслушаш, ще се опитам да ти го нахвърлям накратко.

Заслушах се. Заслушах се с всяка пора на кожата си. Аахз не ме нарича често по име, а щом наруши своя обичай, то не е, за да се пошегува.

— Проблемът е там, че пътуването между световете — дори когато се използват пентаграми като маяци и входни врати — изисква да познаваш мястото, към което си се насочил… Трябва да го познаваш толкова подробно, колкото родното си измерение. В противен случай можеш да се упътиш към някой свят, за който и хабер си нямаш, и да попаднеш в него като в капан без изход.

Той спря, за да отпие пак от каната с еликсир.

— Слушай, засега освен Буна ти си посетил само още едно кътче — продължи демонът. — Това беше Дева, където видя преди всичко Пазара. Да, ти го опозна достатъчно и вече знаеш, че той постоянно се променя и преподрежда. Обаче не го познаваш до такава степен, че да се насочиш по няколкото неизменни опорни пунктове (които можеш да използваш) и да се върнеш обратно на него. На практика туй означава, че не си вникнал в никое друго измерение достатъчно добре, та да си сигурен за твоята дестинация2, ако се опиташ да скочиш с магия. Ето защо ти не би успял да пътуваш сред тези пространства, без да прибегнеш до И-скачача! Край на лекцията.

Примигах насреща му.

— Да не искаш да кажеш, че единствената причина да не мога да го направя по магически е, че не знам други светове?

— Това е главната причина — поправи ме Аахз.

— Тогава да вървим! — викнах аз и рипнах на крака. — Ще взема И-скачача и докато чакаме дъжда да спре, ще те помоля да ми покажеш едно-две нови измерения.

— Не бързай толкова! — секна устрема ми моят учител, като като вдигна ръка с възпиращ жест. — Седни.

— Какво не е наред? — опънах се.

— Абе, ти наистина ли мислиш, че тая възможност не ми е хрумнала? — в гласа му се прокрадна нотка на раздразнение.

Поразмислих и седнах отново.

— Защо смяташ, че идеята не е добра? — подхванах вече с по-хрисим тон.

— Има няколко неща, които си пропуснал в своя ентусиазъм — рече той сухо и монотонно. — Най-напред си спомни, че в друго измерение ти ще бъдеш демон. Ако се изключи Дева, която си изкарва парите с междудименционна търговия, повечето светове не посрещат демоните с цветя и червени килими. Факт е, че един такъв пришълец най-вероятно ще бъде атакуван, веднага щом бъде забелязан, от всеки, дето е наблизо, и с всичко, което му е подръка.

Тук Аахз се приведе към мен, за да подчертае думите си.

— Разбери, просто се опитвам да ти кажа, че пътуванията са опасни! После, ако тръгнем на турне и се наврем в шамарите, с какво разполагаме, за да се защитим? Аз съм изгубил своите магически способности, а твоите са все още толкова недоразвити, че на практика не съществуват. И кой ще се справя с аборигените?

— Всъщност колко е опасно? — попитах разколебан.

— Виж, момче, ще ти го обясня ей по този начин — изпухтя менторът. — Ти прахосваш сума време да мърмориш как непрекъснато излагам живота ти на риск с моето крещящо незачитане на заплахите. Така ли е?

— Точно така — закимах енергично аз.

— Ех, сега ти заявявам, че пътешествието, което предлагаш, е действително опасно. Това дава ли ти някаква идея пред к’во ще се изправиш?

Облегнах се назад в стола и разкърших рамене, стараейки се да изглеждам равнодушен.

— Какво ще кажеш да ми дадеш малко от туй вино? — произнесох с небрежен тон.

Както никога, Аахз не пренебрегна молбата ми. Подхвърли каната във въздуха, стана и отиде пак до прозореца. Като се пресегнах с ума си, нежно улових солидната кана и я докарах до протегнатата си ръка, без да пролея нито капка.

Вече ви казах, аз съм дворцовият магьосник на Посилтум. Не е да нямам способности.

— Не се омърлушвай, момче — обади се люспестият откъм прозореца. — Ако продължаваш да се упражняваш, някой ден ще можем да предприемем това турне под твоя защита. Но преди да стигнеш нужното равнище или докато не сме ти намерили магически телохранител, тая работа наистина ще трябва да изчака.

— Предполагам, че си прав, сър — съгласих се. — Просто понякога…

Чу се едно меко БАМФ!, тъй като етерът се разпра и в стаята се появи нов демон. Направо в стаята! В моя личен апартамент в кралския дворец на Посилтум! Преди да се окопитя от изненадата или Аахз да успее да помръдне, за да се намеси, демонът се шльопна в скута ми и лепна на устата ми голяма гореща целувка.

— Здрасти, хубавецо! — измърка. — Как вървят номерата?