Митично подвеждане

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА:

Когато се чу свирката, онзи с топката се намираше някъде под Глийп. Това нямаше да е много зле, ако не беше фактът, че Дружан вече го бе хвърлил на земята и бе скочил отгоре му, преди моят любимец да се присъедини към мелето. Както казах по-рано, Глийп наистина се беше вживял в духа на играта.

— Слушай — долетя агонизиращ зов откъм трола, — ще имаш ли нещо против?

— Съжалявам! — извиних се и дръпнах назад дракона на по-солидна почва.

— Кажи ми, Скийв — промърмори Гюс, като се хлъзна до мен, — колко време ще ни трябва още, за да се подготвим за голямото изпълнение?

— Всеки момент ще започнем — уверих го. — Защо питаш?

— Опасява се от допълнителните контузии, които двамата с твоя звяр ще нанесете на отбора, докато се бавим — обади се язвително Злабрадва.

— Можеш спокойно да престанеш да се правиш на мастит юнак, Хю — забеляза гаргойлът. — Драконът ще те вземе за хапльо.

— Нима? — заспори Злабрадва, леко запъхтян, защото бе вдъхнал малко от па̀рите на Глийп. — Добре, позволи ми да изтъкна, че в момента, когато ще задействаме основния план, топката не е у нас!

— Щом ни потрябва, Скийв ще я достави — възрази Тананда, като се втурна да ме защити. — Когато имаме нужда от него, той винаги успява. Просто никога по-рано не си го следвал в боя.

— Смятам, мога да засвидетелствам — изръмжа Дружан, куцукайки към нас, — че е по-безопасно да го следваш, отколкото да си пред него.

— Съжалявам за случая, Дружане — трепнах. — Разбираш ли, Глийп…

— Знам, знам — вдигна десница тролът. — „Поуплашил се е от огъня“… не се ли сещаш, че аз пръв ти дадох такова извинение? Той комай чудесно се е възстановил.

— Не ми се ще да ви прекъсвам — прекъсна ни Гюс, — но туй не е ли нашият сигнал?

Проследих погледа му към страничната линия. Там Грифин лудешки размахваше горните си крайници. Щом видя, че е привлякъл вниманието ми, той кръстоса пръстите на двете си ръце, а сетне и самите си ръце над главата. Това беше сигналът.

— Чудесно — оповестих. — Времето за забавления изтече. Съобщенията са получени. Всички ли помнят какво следва да направят?

Отборът кимна като един и по лицата им се разляха нетърпеливи усмивки. Не ми стана ясно на кое толкова се радваха. Ако дадена част от тоя план не сработеше, някои от нас скоро щяха да бъдат покойници.

— Танда и Дружан са в една и съща група. Злабрадва, ти ще бъдеш с Гюс. Той е билетът ти за връщане — повторих ненужно.

— Знаем какво да правим — потвърди генералът.

— Тогава хайде да го свършим! — извиках и насочих Глийп към мястото му.

Този път, щом топката влезе в игра, ние не се юрнахме към оня, който я държеше. Вместо това целият ни отбор се върна назад и се скупчи пред своята врата.

Противниците ни се поколебаха и се спогледаха. Бяхме опустошили над три четвърти от резервите им, за да ги научим да зачитат демонската мощ, и сега този урок даваше плодове. Комай никой не искаше той да понесе черната топка към нашите редици. Не бяха наясно какво сме замислили, но нищо от замисленото не им харесваше.

Най-накрая един тахойски играч, у когото бе топката, се обърна и я подаде на своя ездач, очевидно решил, че бръмбарът има най-големи шансове да си пробие път до целта. Точно туй и чаках.

Като се пресегнах с ума си, накарах тежката топка да долети, ала не до мен, а до Хю. С плавно, почти неуловимо движение брадвата излезе от пояса на генерала и удари летящия предмет. Никога дотогава не бях виждал как Хю борави с инструмента си и ще призная, че бях впечатлен. Оръжието и спортът се сблъскаха и оръжието победи. Топката падна върху земята, разрязана на две в същия миг, когато брадвата се върна на обичайното си място, затъкната в пояса на генерала.

Тълпата скочи на крака, крещейки неразбрано. Това може и да не им се понрави, но следващият ни ход ги разстрои истински.

— Всички, яхни! — ревнах.

При тоя условен знак Тананда рипна връз гърба на Дружан, а Злабрадва стори същото с Гюс. Аз излевитирах по половин топка на всяка двойка и сетне направих бързо магия за преобразяване.

Сега нашите противници виждаха три мои образа, възседнали три образа на Глийп. Всеки мой образ гордо държеше в ръка половинка от черната топка. По-математически ориентираните от вас могат да се досетят, че това прави общо три половинки. Твърде добре. За наш късмет тупаните не ги бива много в смятането. Остава обаче въпросът: „Откъде се появи тази трета половина?“

Нали не си мислите, че по време на всичко туй съм стоял с празни ръце? Докато съотборниците ми се яхваха взаимно, аз се възползвах от бъркотията, за да свърша още една левитачно-маскировъчна работа. В резултат върху гърба на Глийп пред мен сега стоеше Трофеят, маскиран като половин топка. Номерът беше същият, както оня, който извъртях във Вегас, само дето този път бях увил Трофея в ризата си.

— Дружане! — викнах. — Започни заклинанието!

— Готово! — махна ми той в отговор.

— Ще се срещнем на Буна! — изкрещях.

— Давай сега!

Моите съекипници се втурнаха покрай противоположните странични линии, отправяйки се едновременно към вратите и на двата ни съперника. Изчаках няколко сърцетупа, та да привлекат към себе си желаещите да им отнемат топката, и се устремих към своята цел. По-точно казано, Глийп и аз се насочихме към Аахз.

С всичката подобаваща скромност моят план сработи блестящо. Появата на деволи сред тълпата вкара тупаните в паническо състояние. Арбалетчиците бяха прекалено заети да се опитват да застрелят тези нашественици, за да ми обръщат внимание, а и се целеха лошо. По някаква причина съществата, които ме вземаха за мишена, изглеждаха малко развълнувани.

В същия миг мярнах Куигли. Бившият ловец бе стъпил на седалката си и размахваше ръце. Впечатляващи фрази като „Погинете, зли духове!“ и „Теб побеждавам аз!“ излитаха от устните му, докато той правеше шаблонните движения.

Това не ме изненада. Не че смятам, че в кризисни положения Куигли се отличава с особено бърза мисъл. Трябва да е заради съобщенията, дето бях разпратил на него и на Маша, преди да започне туй разиграване.

Съобщенията бяха простички:

Улових погледа му и му смигнах. В ответ един от неговите „прогонващи“ махове се получи с лека чупка в китката, а Куигли почти неуловимо ми кимна за сбогом. Кой би могъл да го обвини, че когато е спасявал своите работодатели от демонско нашествие, са изчезнали и неколцина, които е трябвало да останат на място?

В отговор на мисловния ми призив тялото на изпадналия в несвяст Аахз се понесе към нас. Глийп протегна дългата си шия и хвана с уста туниката на ментора, щом той долетя наблизо.

Не бях го планирал точно по този начин, но и не бях в състояние да бъда придирчив. Стиснах крака около Глийп, допрях бутона на И-скачача и…

В сравнение с враждебния стадион стените на моята стая бяха добре дошла промяна.

— Успяхме! — възкликнах аз и се стреснах от силата на гласа си. След врявата на игрището стаята ми изглеждаше невероятно тиха.

— Момче — раздаде се един познат глас, — би ли казал на тоя глупав дракон да ме пусне, преди да съм умрял от дъха му?

— Глийп? — запита моят любимец, като стовари ментора ми в твърде недостолепна купчина.

— Аахз? — примигнах. — Смятах, че си…

— В безсъзнание. Не съвсем. Ти можеш ли да измислиш по-свестен начин да измъкнеш Танда на игрището? Някое време се боях, че няма да се досетиш и ще потърсиш резерва.

— Искаш да кажеш, че през цялото време си се преструвал? — укорих го аз. — Изплаших се до смърт! Виж какво, би могъл да ме предупредиш.

— Както ти ме предупреди за твоя номер с изчезването? — върна ми го той. — И к’во стана с моите заповеди да се прибереш у дома веднага, щом Танда се освободи?

— Твоите заповеди ли? — затрудних се. — Ами…

Чу се меко БАМФ и Гюс и Злабрадва се озоваха в стаята. Гюс бе гушнал генерала като бебе в ръцете си, но и двамата изглеждаха в добро разположение на духа.

— Великолепно! — ликуваше Хю, па изведнъж прегърна гаргойла през врата. — Ако някога ти потрябва резерва…

— Ако някога ти потрябва партньор — поправи го Гюс и на свой ред го прегърна. — Ние с теб бихме могли…

БАМФ!

Дружан и Тананда се появиха, проснати на леглото. И двете й ноздри кървяха, обаче тя примираше от смях. Тролът не можеше да си поеме дъх и бършеше весели сълзи от големите си луноподобни очи.

— Ще ви кажа — изпъшка той, — че това си беше малко късче забавление. Не сме правили такъв блок от двама на един от последното събиране на семейството, когато леля Ахлеле изработи Смукан и…

— Какво стана? — ревнах с все сила.

— Спечелихме! — тържествуваше Гюс. — Един и половина на един и половина на един! Така и няма да разберат откъде им е дошло.

— Тоя мач си е направо за някой сборник с рекорди — съгласи се Танда, бършейки нос.

— Сборник с рекорди? — възмути се Гюс. — Този мач и сам може да запълни цяла книга.

— Аахз, стара кратуно — обади се Дружан, — имаш ли някакво вино?

— Аз знам къде е — махна с ръка Злабрадва и тръгна към каците, които бяхме скрили под тезгяха.

— Чакай! — извика Аахз. — Стой, спри, престани и ПРЕКЪСВАНЕ!!

— Мисля, че иска да привлече вниманието ни — обясни Тананда на групата.

— Ако всички сте приключили напълно — продължи моят ментор, като й хвърли смразяващ поглед, — аз имам един въпрос.

— За какво става дума? — запита зеленокосата с момичешкия си гласец.

— Престани да кървиш на леглото — начумери се Аахз. — Не показва добра класа. Искам да знам дали някой от вас, суперзвездите, се сети да вземе Трофея? Виждате ли, това беше целта на всичкото туй фиаско.

Отборът направи величествен жест към мен. Засмях се и свалих маскировката от статуята.

— Тен-ден! — изчуруликах аз. — Честит рожден ден, Аахз.

— Честит рожден ден!! — повториха останалите.

Люспестият погледна как са се ухилили, сетне към Трофея, сетне отново лицата им.

— Добре де — въздъхна. — Отворете виното.

Одобрителният рев, посрещнал речта му, съперничеше на всичко, раздало се от трибуните този следобед, и отборът се спусна към каците с вино като гъмжило от гладни цвъртящи мишки.

— Е, Аахз — усмихнах се пак, после излевитирах Трофея на земята и се плъзнах долу под гърба на Глийп. — Мисля, че тук историята приключва.

Тъкмо тръгнах към каците, и една тежка длан се стовари върху рамото ми.

— Има още няколко недовършени неща — разтегна думите си менторът от Перв.

— Например? — запитах уплашено.

— Например поканата ти към Маша да отскочи на гости.

— Покана? — повторих аз с немощен гласец.

— Злабрадва ми разказа за случая — направи гримаса Аахз. — Освен това не сме решили онзи дребен въпрос, заради който трябва да отида за малко до Дева.

— До Дева ли? — учудих се. — За какво? Искам да кажа, чудесно, обаче…

— Смятам да си прибера нашите печалби — осведоми ме моят наставник. — Докато бях там, намерих време да внеса няколко скромни залога за мача. Нали знаеш, печалбите не идват току-така.

— Кога ще тръгнем? — кимнах нетърпеливо.

— Не ние — отсече Аахз. — Този път отивам сам. Има нещо у теб и Пазара, което просто не дава добра комбинация.

— Но, Аахз…

— И последно — продължи той, като се ухили широко, — от това приключение остана още една недовършена работа, която ще ти заеме времето. Работа, с която само ти би могъл да се справиш.

— Наистина ли? — реагирах гордо. — Каква?

— Ами — рече менторът на път към виното — можеш да започнеш да обмисляш как да извадим този глупав дракон от нашата стая. Прекалено голям е, за да мине през вратата или прозореца.

— Глийп? — каза моят любимец и ме близна по лицето.