Митично подвеждане

ГЛАВА ВТОРА:

— Танда! — възкликнах, като се съвзех от потреса достатъчно, за да обвия ръце около талията й за една яка прегръдка.

— В плът! — намигна ми тя и здравата се притисна към мен.

Температурата ми се покачи с няколко градуса, а може би се повиши температурата на стаята. Явно Тананда оказваше такъв ефект върху моя милост — и върху стаите. Съставена от пищни криви, с грива от светлозелена коса, подчертаваща нейния приятен мургав тен и овала на лицето, тя бе в състояние да спре двайсетина кавгаджии само с усмивка и дълбока въздишка.

— Виж какво, той не е единственият в апартамента — сухо отбеляза Аахз.

— Здрасти бе, Аахз! — извика моята възхитителна компаньонка, скочи от скута ми и се хвърли в обятията на первекта.

Големината на Танандината обич може да бъде надмината само от нейната готовност да я споделя. Аз обаче тайничко вярвах, че девойката ме харесва повече от Аахз. Вярата ми бе подложена на изпитание, тъй като техните приветствия продължаваха и продължаваха.

— Ъ-ъ-ъ… какво те доведе насам? — прекъснах ги най-накрая.

С последното си заработих свиреп поглед от ментора, но на Танда и окото й не мигна.

— Ами — усмихна се тя, а върху бузите й се образуваха трапчинки — бих могла да ви кажа, че просто бях наблизо и ми хрумна да намина, ала това няма да е точно. Истината е, че имам нужда от дребна услуга.

— Думай каква — заявихме едновременно с Аахз.

Спътникът ми е скръндза, аз пък съм шубе, но когато става въпрос за Тананда, човек по-добре да не се хваща на бас за тези наши черти. В миналото тя ни беше помогнала да излезем от едно-две трудни положения, така че и двамата смятахме, че й дължим нещичко. Фактът, че ни бе съдействала да се наврем в не по-малко на брой още по-трудни ситуации от ония, от които ни помогна да се измъкнем, изобщо не ни хрумваше. Освен това беше ужасно приятно зеленокосата да се върти край теб.

— А, нищо особено — въздъхна тя. — Трябва мъничко да напазарувам и се надявах, че ще използвам някой от вас двамката да ми кавалерства, като носи покупките.

— За днес ли говориш? — начумери се Аахз.

— Всъщност за следващите два-три дни — уведоми го Тананда. — Ще отнеме навярно към седмица.

— Не мога — въздъхна моят наставник. — Утре би трябвало да служа като рефер на срещата между Големия Юлий и генерал Злабрадва. Някаква възможност да го отложиш до идната седмица?

— М-м-м… Аахз, не си мислех за теб — рече Танда, оглеждайки съсредоточено тавана. — Бях се сетила за Скийв. Заедно с него ще успея да се справя.

— За мен? — примигнах.

Первектът се намръщи отново.

— Изключено — заяви той. — Момчето не може да си играе на прислужник заради тебе. Това е под неговото достойнство.

— Не, не е! — изкрещях. — Имам предвид, че след като няма да бъде под твоето достойнство, как би могло да бъде под моето?

— Не аз съм дворцовият магьосник на Посилтум — изтъкна демонът.

— Тогава ще се маскирам! — контрирах. — Превъплъщението е сред най-добрите ми магии. Ти самият го казваш.

— Мисля, че твоят люспест зелен ментор мъ-ъ-ъничко ревнува — забеляза Тананда, като ми намигна крадешком.

— Да ревнувам? — избухна Аахз. — Аз? Да ревнувам от един малък… — той млъкна и загледа ту девойката, ту мен, понеже се усети, че е налапал въдицата. — Ох, предполагам, че ще стане — изръмжа най-подир. — Давай, вземи го — макар да не мога да си представя какво очакваш да намериш в това задръстено измерение, дето да си струва да го купиш.

— О, Аахз! — разсмя се Танда. — Ти си голям чешит. Да пазарувам на Буна? От време на време може да съм леко фър-фър, обаче не съм откачена.

— Искаш да кажеш, че ще ходим в други измерения? — запитах с жар аз.

— Разбира се — кимна тя. — Чака ни един доста обширен маршрут. Първо ще отскочим до…

— Какво е маршрут? — полюбопитствах.

— Стоп! — викна Аахз, вдигайки десница за мълчание.

— Но аз просто…

— Стоп, думам ви!

— Ние…

— Стоп!

Нашият разговор действително спря и двамата с Тананда насочихме вниманието си към господина. Мелодраматично бавно той скръсти ръце на гърди.

— Не — отсече.

— Не? — изпищях. — Ама, Аахз…

— Няма „Ама, Аахз“ — ревна ми той. — Казах „не“ и имах точно това предвид.

— Чакайте малко — намеси се момичето, като застана между нас. — Какъв е проблемът, первекте?

— Ако си въобразяваш, че ще оставя своя чирак да се шляе из измеренията сам и беззащитен…

— Аз ще бъда с компания — запротестирах. — Тананда ще е с мен.

— … готова мишена за всеки идиот, който иска да утрепе демон — продължи Аахз, без да обръща внимание на моето избухване. — Само за да разполагаш с товарно животно за твоята пазарна екскурзия… е, по-добре ще е да премислиш още веднъж.

— Свърши ли? — сприхаво попита Танда.

— Засега — кимна менторът, изглеждайки я не по-малко кръвнишки.

— Първо — започна тя, — както изтъкна Скийв, ако си си дал труда да слушаш, той няма да е сам. Това означава, че, второ, няма да бъде беззащитен. Може и да не съм си платила членския внос в Гилдията на убийците, но то не гарантира, че съм забравила всичко.

— Да, Аахз — вметнах.

— Трай, хлапе — отряза ме той.

— Трето — продължи Тананда, — трябва да престанеш да мислиш за Скийв като за хлапе. Той спря армията на Големия Юлий, нали така? И освен това е твой чирак. Предполагам, че през последните две години все нещичко си го понаучил, или греша?

Туй порази Аахз във втората му поред най-чувствителна точка. Неговата гордост. Най-чувствителната му точка е кесията му за пари.

— Ами-и… — рече колебливо.

— Стига бе, Аахз — примолих се. — Какво може да тръгне чак толкова на зле?

— Умът ми не го побира — сопна ми се мрачно моят учител.

— Не преувеличавай — сгълча го Танда.

— Да преувеличавам! — отново избухна менторът. — Първия път, когато взех нашия господин Чудесний в друго измерение, той си купи дракон, дето нито ни трябваше, нито сме го искали, и насмалко не го убиха в някакъв скандал с банда главорези.

— Беше сбиване, което, доколкото си спомням, Скийв спечели — отбеляза зеленокосата.

— Втория път, когато излязохме — продължи Аахз невъзмутимо, — го оставих в едно заведение за бързо хранене, където той на бърза ръка нае за войска половината хаймани на Пазара.

— Те пък спечелиха войната! — възразих аз.

— Не е там работата — изръмжа наставникът. — Работата е там, че винаги, щом нашичкият попадне в друго измерение, се забърква в някоя каша. Той ги привлича като магнит.

— Сега аз ще съм наблизо, така че ще го държа под око — зауспокоява го Тананда с меден глас.

— Ти беше наблизо и първите два пъти — изтъкна навъсен Аахз.

— Ти също! — парира тя.

— Вярно е! — кимна демонът. — Дори ние двамата заедно не можем да го увардим от бели. Вече ясно ли ти е защо искам да го задържам тук, на Буна?

— Хм — умисли се девойката. — Разбирам какво имаш предвид, Аахз.

Гемиите ми потънаха.

— Но просто не съм съгласна с него — довърши тя.

— Да му се не види, Тананда… — започна первектът, ала от другата страна му махнаха да млъкне.

— Чакай да ти разкажа една история — усмихна се красавицата. — Живеело, знаеш, някакво семейство, чието момче било за тях целият свят. Те наистина мислели толкова много за синчето си, че щом се родило, го настанили в специална стая. За да бъдат уверени, че нищо няма да му се случи, преглеждали всичко, което влизало при него: мебели, книги, храна, играчки — всичко. Дори филтрирали въздуха, та да са сигурни, че няма да се разболее.

— И? — попита подозрително Аахз.

— И… на осемнайсетия му рожден ден отворили стаята и го пуснали да излезе — обясни Танда. — Момчето направило две крачки, а после умряло от вълнение.

— Действително ли? — трепнах ужасен аз.

— Леко е преувеличено — призна тя, — но смятам, че Аахз схвана идеята.

— Не съм го държал запечатан — измърмори моят ментор. — Сама знаеш, че имаше няколко много рисковани момента. В някои от тях и ти беше там.

— Ама ти наистина си бил малко свръхпротективен, нали, Аахз? — меко го притисна Тананда.

Той мълча известно време, като избягваше погледите ни.

— Добре — въздъхна най-сетне. — Върви, момче. Само не идвай да ми плачеш, ако те убият.

— Е, как бих могъл да го направя? — намръщих се.

Танда ме сръга в ребрата и аз долових намека.

— Преди да заминеш, има няколко неща, които искам да уредим — заяви грубо Аахз, понеже нормалното му настроение донейде се възвърна.

После започна да шари напред-назад из стаята, подбирайки разни вещи от нашето имущество.

— Първо — оповести той, — ето малко от твоите собствени пари за пътуването. Най-вероятно няма да ти трябват, но когато човек има монети в кесията, винаги върви по-изпъчен.

И с тези думи отброи двайсет жълтици в моите ръце. Като се вземе предвид, че за пет златни търкалца бях наел един отбор демони, които спечелиха цяла война, люспестият ми даваше истинско съкровище!

— Леле, Аахз… — подхванах, обаче той бързо продължи нататък.

— Второ, ето ти И-скачача — и затъкна дребния метален цилиндър в пояса ми. — Нагласих го да те докара обратно тук. Ако попаднеш в беда, ако само си помислиш, че попадаш в беда, натисни бутона и моментално се върни у дома. Никаква героика, никакви нафукани речи. Разбра ли ме?

— Да, сър — обещах покорно.

— И последно — подчерта той, като се изправи в цял ръст, — драконът ще стои тука. Няма да мъкнеш със себе си твоя глупав любимец и това е окончателно. Зная, че ще ти е приятно да бъде с теб, но Глийп може да ти създаде само проблеми.

— Добре, Аахз — свих рамене.

Всъщност аз си бях правил сметка да оставя дракона, ала ми се стори, че не е много тактично да го изтъквам.

— Така — въздъхна моят ментор и ни метна един суров поглед. — Струва ми се, че това е всичко. Съжалявам, че не мога да се помотая още, за да видя как ще заминете, но имам да върша по-неотложни дела.

С тези думи се извърна и излезе, затваряйки вратата зад гърба си малко по-силно, отколкото беше нужно.

— Чудна работа — казах аз, загледан след него. — Не мисля, че имаше да върши нещо важно. Фактически точно преди да се появиш, се оплакваше, че му е скучно.

— Знаеш ли, Скийв — отрони меко Тананда и ме фиксира странно, — Аахз наистина е доста привързан към теб.

— Така ли? — навъсих се. — Откъде накъде ти дойде наум?

— Отникъде — усмихна се тя. — Просто ми хрумна. Е, готов ли си да вървим?

— По-готов няма да бъда — заявих уверено. — Коя е първата ни спирка? Пазарът на Дева?

— Божичко, не! — зеленокосата смръщи нос. — Ще търсим нещо действително уникално, а не образци от ония простотии, дето бъкат на Пазара. Смятам, че ще трябва да се прицелим в някои затънтени измерения, и то колкото по-затънтени, толкова по-добре.

Въпреки цялата ми самоувереност при това изявление нейде отзад в моя ум иззвънтя алармен гонг.

— Между другото какво дирим? — запитах нехайно.

Тананда бързо погледна към вратата, а после се наклони, за да прошепне в ухото ми.

— Преди малко не можех да ти кажа — промълви затворнически тя, — но търсим подарък за рожден ден. Подарък за рождения ден на Аахз!