Нежни екстази

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Унесен във водовъртежа на противоречивите си чувства, Сивия орел се насочи към мястото, където обикновено се къпеше. Съблече дрехите си и ядно ги хвърли настрани. Изправи се на брега, гол и възбуден, и се загледа мрачно във водата. Чифт очи влюбено и похотливо му се любуваха от прикритието на дърветата.

Лия се огледа, за да се увери, че никой няма да я види и чуе. Лагерът бе потънал в сън. Моментът беше избран идеално. Но дали Сивия орел бе вече достатъчно измъчен от желание и обида, за да е готов за нея? Седмици наред страстта му оставаше неутолена. Шали се държеше като студена непозната. Гордостта му бе наранена, а тялото му копнееше за утеха. Да, мястото и атмосферата бяха чудесни. Сега Лия трябва бързо да го приласкае, преди той да овладее обърканите си чувства или пък да си спомни, че я презира! Сигурно гордостта и мъжествеността му изгаряха от пожар, който помрачаваше съзнанието му!

Лия беше права в едно: изострените му сетива бяха замъглени от яростната битка, измъчваща ума му и силния копнеж, който смазваше възбуденото му тяло. Очевидно Шали нито го искаше, нито пък имаше нужда от него. Даже не я беше грижа дали той ще вземе друга жена! Обзе го необичайна злоба, искаше му се да я нарани така, както тя правеше с него. Дали да не покаже нарочно интерес към друга жена, за да събуди ревността й? Как би могъл да стигне до нея? Как да разруши стената, която тя бе издигнала помежду им?

Лия безшумно прекоси разстоянието. Втренчена в прекрасния гол мъж до водата, тя не забеляза Шали, която се приближи между дърветата и спря на няколко крачки зад съпруга си. Принцесата сама не разбра как се отпусна на колене, за да скрие присъствието си зад храстите. Сега щеше да узнае веднъж завинаги какви чувства изпитваха един към друг дръзката бяла жена и съпругът й.

Тя затаи дъх, когато Лия тихо излезе напред. Вървеше към Сивия орел, гола и безсрамна! Той сигурно ще побеснее и ще я накаже. Но нещата се развиха другояче.

Вдигнал лице към небето, Сивия орел забеляза с крайчеца на очите си появата на Лия. Целият настръхна и рязко пое въздух, а главата му се отпусна надолу, за да посрещне онзи, който така грубо бе нахлул в интимната му самота и божа. Топлата, приканваща ръка на Лия обгърна измъченото му мъжество. Започна да го гали сладко и утешително. Изненадан в момент на слабост и вътрешна борба, Сивия орел не се отдръпна, а тялото му жадно отвърна на ласката. Шали ли му я бе изпратила? Тя ли искаше да изправи това момиче между тях? Дали да не даде на жена си болезнен урок? Колко му се искаше тя да беше с него!

— Да не си полудяла! — дрезгаво каза той, а тялото му отказваше да се отдръпне от галещите ръце. Беше толкова объркан, че без да иска се обърна към Лия на английски!

Момичето се направи, че не е забелязало. Зашепна морно:

— Умирам за теб, Сив орел. Ти също изгаряш, позволи ми да утоля страстта ти. Шали не я е грижа за теб. Тя иска аз да заема мястото й. Каза ми да успокоя горещата ти кръв вместо нея.

— Не! Какво би казал някой, ако види тази срамна сцена! — отблъсна я той. — Веднъж ти сложи алчните си ръце върху мен и ме изкуши да извърша нещо лошо от слабост. Желая само Шали. Махай се от очите ми, бяла курво — изръмжа той.

Лия обаче бе решена да успее.

— Шали облекчава ли болките ти? Не! Ти преливаш от сокове. Ще ти доставя наслада, каквато не познаваш от нея. Тя те отхвърля, а аз умирам за тебе. Желая те, чуваш ли! Дори и ти да не ме харесваш, виж как тялото ти ме иска. Шали те примамва, а после жестоко те отхвърля. Тя предпочита аз да стана твоя робиня и да задоволявам страстта ти. Тя не може да понася да я докосваш, толкова е студена. Прегърни ме, Сив орел! — Лия похотливо погали твърдите му бедра, после силния му гръб и бронзовите гърди.

Сивия орел се опита да се овладее. Затвори очи и преглътна, после каза:

— Не, Лия, това е лошо и не бива да става. Аз искам само Шали. Семето ми принадлежи на нейното тяло, а не на теб, една бяла робиня, която ме е издебнала, когато съм слаб телом и духом. Върви си! — Ала плътта му инстинктивно откликна на дивото и прекрасно усещане от допира й, което съпругата му отказваше.

— Не мога, Сив орел. Тя не желае твоето семе, а аз го искам! Не измъчвам мъжеството ти. Мога да предизвикам наслада и облекчение у теб. Можеш ли да отречеш, че ти е хубаво? Можеш ли честно да ми кажеш да спра? Тогава кой ще облекчава нуждите ти? Шали? Тя те мрази, никога няма да ти позволи да влезеш в бялото й тяло! А с мен можеш да правиш всичко, каквото пожелаеш. Трябва да те имам, дори и да е само веднъж! Моля те, люби ме. Ако трябва да ме накажеш за това, направи го след това, но нека първо да ти доставя удоволствие. — Тя се наведе напред, за да целуне бронзовите му гърди.

— Ти си лоша, Лия. Шали е моя жена. Тя отново ще се научи да ме обича и да ми вярва Върви си, преди да съм те наказал — предупреди я той.

Докато говореше, Лия продължаваше да омайва сетивата му.

— Не ме е грижа дали ще ме накажеш. Но първо сложи край на тая мъка, която ме разяжда всеки ден. На теб никой не може да ти устои, Уанмди Хота. Няма друг мъж като теб. Бих дала всичко, за да легна с теб. На никого няма да кажа за нас. Докато чакаш Шали да те обикне, ти имаш нужда от жена, за да задоволява огнените ти страсти. Защо да страдаш толкова жестоко? Защо съпругата ти отхвърля и теб, и прекрасния ти жребец? Тя е глупава и егоистка, Уанмди Хота. Ще те любя тъй, както тя никога не е правила — обеща Лия.

Сивия орел я бутна назад.

— Не, Лия!

— Да, Уанмди Хота — съблазнително прошепна тя, улови члена му и започна да движи ръката си тъй, все едно го любеше. — Ако искаш, мисли си, че съм Шали. Представяй си, че аз съм твоята Шали и че това е тялото й, което те желае, когато влизаш в мен. Тя каза, че мога да те имам.

Сивия орел се взря в нея, а после сведе очи към чувствената гледка на мъжеството си, което тя галеше. Дали да не й позволи да уталожи болките му? Дали ще е в състояние да си представи, че тя е Шали? Защо при цялото му презрение към Лия му беше тъй хубаво? Защо предателското му мъжество умоляваше да получи успокоение дори с една долна робиня? А може би Шали му я е пратила? Толкова ли беше слаб, та да не може да се справи с тялото си?

Той я удари и се изплю.

— Дебнеш ме както хитрата лисица зайчето. Безсрамно ми предлагаш нещо, за което знаеш, че тялото ми ще одобри. Да, Лия, мъжеството ми се радва на подобно диво удоволствие. Но аз няма да ти позволя да вземеш онова, което принадлежи само на Шали. Обичам я и желая да се любя само с нея. Върви си! — твърдо й заповяда той.

Най-накрая Лия разбра, че той говори сериозно!

— Ти отказваш насладата, която така щедро ти предлагам? А ако Шали никога не ти разреши да я докоснеш? Тя каза, че е съгласна ние да се любим!

— Аз отново ще спечеля любовта и желанието й. Тя е ранена и се страхува. Скоро вече няма да се чувства така. Беше ядосана, но никога не е предлагала да я замениш.

— Какво ще стори тя, ако усети, че сме любовници? — намекна тя.

— Ние не сме любовници! И никога няма да бъдем! Никога не съм търсил близостта ти! Никога не съм те поглеждал с желание! Ти въобще не си й съперница! Няма такава жена! Върни се в лагера и никога не ме приближавай!

— Колко си горд и упорит, Уанмди Хота! Аз пък съм търпелива. Ще дойде ден, когато тялото ти ще те принуди да приемеш предложението ми! Колко дълго още ще страда той така? — предизвика го тя и докосна отново члена му, който незабавно реагира.

Лия се разсмя безсрамно.

— Виждаш ли, Уанмди Хота. Ти може да не ме искаш, но той копнее за мен.

— Спри, Лия, или още сега ще те набия — заповяда й той.

Но тя упорито го галеше и хитро го предизвикваше.

— Наистина ли искаш да спра? Той светкавично я блъсна назад.

— Васичу витковин! Хия!

Наричайки я бяла курва, той грабна дрехите си и ги навлече. Хвърли поглед към нея и се присмя:

— Никога няма да заемеш мястото й! Няма да ме изкушиш да й изменя!

— А ако тя научи за връзката ни?

— Само да й кажеш една лъжа, ще те убия — изръмжа той.

— Лъжа ли? А по-рано, докато я нямаше?

— Обуздай езика си, преди да съм го откъснал! — Той се обърна и се отдалечи.

Когато той изчезна, Лия седна и се загледа право напред.

— Ще си платиш за това, дивак такъв! Само въпрос на време е докато дойдеш и ме помолиш да задоволя нуждите ти. Ще напълня ушите на Шали с толкова много лъжи, че тя никога няма да ти даде да я докоснеш! Все още те държа в ръцете си! — Слаб смях излезе от устните на Лия. — Шали е една глупачка. Наистина смята, че сме били приятелки. Чудя се как ли ще се чувстваш, безценна ми принцесо, ако знаеше истината за мен и за това мъжко животно. За съжаление не можеш да си спомниш последния ни спор. Нито за миг не ми е хрумвало да оставя на мира Сивия орел, както ти ми заповяда. Ще го съблазня, а после ще стана негова съпруга! За съжаление онези войници не те убиха, за да се махнеш от пътя ми. Но все едно, рано или късно аз ще заема мястото ти. Умея да чакам, а ти ще ми подариш победата със студенината, с която го отхвърляш. Колко дълго си мислиш, че един мъж може да потиска желанията си, особено когато аз съм пред очите му?

Засмяна и без ни най-малко да се чувства победена, Лия си затананика, на път за лагера. Шали беше смутена. Какво да прави? Не можеше да търси помощ от самия Сив орел. Лия нямаше да се откаже лесно от целта си. Трябваше сама да престане да го тласка така лекомислено в ръцете на тази амбициозна мръсница!

Внезапно един друг факт изплува пред очите й: Лия сигурно често ги подслушваше! И правеше всичко, за да издигне стена между тях. Каква глупачка е била! Постепенно отчуждаваше от себе си мъжа, когото обичаше и желаеше, с което го подаряваше на онази хищница! Собствените й нервност и студенина бяха пречка той да я разбере и го изпълваха с тревожни мисли и несигурност! Шали разбираше, че сама поднасяше бронзовото си съкровище върху сребърен поднос на Лия! Позволи на страховете си от неизвестността да я съсипят. Все пак не е девственица, тя е негова съпруга!

Когато Шали се върна в лагера унила и потисната, тя срещна Блестящата светлина. Насили се да й се усмихне с треперещите си устни Прозорливата индианка усети колко е разстроена принцесата. Разбира се, такава трагедия плаши и обърква Представи си как би се чувствала тя при подобни обстоятелства. Усмихна се и запита:

— Юзаза?

Шали погледна нещата, които държеше, и кимна утвърдително. Вероятно една хладна освежителна баня беше тъкмо онова, от което се нуждаеше.

— Ша. Пидамайе — благодари тя на приятелката си Бързо отиде до шатрата си да вземе необходимите дрехи, както и одеяло, с което да се загърне. Върна се при Блестящата светлина и двете тръгнаха към реката.

Докато вървяха бавно, Блестящата светлина посочваше предмети и казваше имената им на Шали, която, окуражена от помощта и, лесно ги запомняше. Някои думи предизвикваха смях и у двете. Когато спряха, Шали се огледа и реши, че мястото е достатъчно закътано, за да се изкъпят.

Плискаха се с юда и се радваха на хладната и ласка По-късно Блестящата светлина неохотно й показа, че е време да се връщат в лагера и първа излезе от водата. Чевръстата жена за минута се облече. Седна, за да завърже мокасините си и търпеливо зачака Шали.

Недоумяваше какво ли измъчва приятелката й и я кара да се чувства тъй нещастна и напрегната.

Един звучен глас прозвуча между дърветата:

— Много си се отдалечила от лагера, Блестяща светлина. Тя вдигна поглед и отвърна:

— Да, Уанмди Хота. Жена ти е срамежлива и търсеше по-закътано място да се изкъпем.

Сивия орел се огледа наоколо. Мястото беше подходящо избрано, тъй като гъсти храсти и високи дървета пазеха тази част на реката от любопитни погледи. Тясна пътечка оставяше достатъчно място да се влезе в дълбоките бистри води. Той се усмихна:

— Да, Шали е свенлива като сърна Ако ти бързаш да се върнеш в лагера, аз ще я изчакам — вежливо предложи той, знаейки, че става късно и Блестящата светлина имаше задължения вкъщи. Освен това той искаше да се извини на Шали за грубото си поведение през нощта.

Блестящата светлина, която имаше романтична душа, предположи, че той иска да останат насаме по други причини. Усмихна се и мило каза:

— Нещата скоро ще се оправят, Уандми Хота. Тя се опитва да се пребори с ужасната травма Вече много прилича на нашата предишна Шали. Днес упражнявахме много думи и очите й се смееха. Но още е тъжна и изпълнена със съмнения. Сигурно е много страшно нищо да не си спомняш, да се окажеш сред непознати, да научиш, че имаш дете и съпруг. Нищо чудно, че е объркана, аз на нейно място щях да плача от страх от сутрин до вечер.

— Ти щеше ли да се страхуваш от мъжа, който твърди, че е твой съпруг, а ти не си го спомняш? — внезапно я запита той.

— Да — отвърна тя. — Щяха да са необходими много луни, за да му повярвам. Но с Шали не е така. Когато изрича името ти, очите й блестят, а лицето й пламва. Тя те наблюдава, когато ти не я виждаш. Върху лицето й са изписани такава нежност и копнеж. Новата Шали също обича сина на нашия вожд. Но тя е объркана и се страхува.

— Смяташ ли, че ме обича? — запита той удивен.

Тя го изгледа с явна изненада.

— Значи тя крие тези чувства от теб, както и от себе си? Аз съм жена, виждам и знам какво се крие зад този поглед. Но ти си силен мъж, сред нейните хора си известен като враг. Съвсем естествено е да върви бавно и предпазливо към човека, когото не познава. Ти нямаш търпение да я притежаваш отново, това нетърпение я плаши и тя не го разбира. Съзнанието й се е върнало към времето преди да познава любовта и допира на мъжа, твоето докосване. Не е лесно да се отдадеш на мъж за пръв път. Но любовта и желанието бушуват в нея и тя скоро ще отстъпи.

— Ти имаш добро сърце, Блестяща светлина. Шали е благословена, че я разбираш и си й приятелка. Ти ми помогна да разбера много неща. Страхувах се, че тя няма да ме обикне отново — призна й той унило.

— Не се плаши от такива неща, Уанмди Хота. Даже сега сърцето й ти принадлежи. За жената сексът е като разходка в тъмна пещера, за мъжа не е така. Показвай й, че си търпелив и я обичаш — посъветва го тя.

— Ще направя както казваш — щастливо се зарече той, думите й развълнуваха сърцето му.

Жената го остави да изчака Шали сам. Той се готвеше да седне, когато Шали се появи от храсталаците, загърната само с одеяло. Мокри къдрици бяха полепнали за челото й по гърба и раменете й. Погледна го, а после потърси приятелката си. Беше смаяна да го види пред себе си, както бе гола.

— Аз… дрехите ми… са тук. Къде е Блестящата светлина? — попита смутено.

— Идва време Уи да заспи. Казах на Блестящата светлина, че ще те изчакам и ще те закрилям. Роклята ти. — Наведе се, вдигна я и й я подаде. — Ако искаш, ще си отида.

Черните му очи се спуснаха към полузакритите й гърди, преди да срещне погледа й. Започна да диша по-бързо и тялото му изтръпна от усилие да контролира вълнението, което го обхвана. Отново му хрумна онова, което каза на Лия, че пожелава Шали щом само я погледне. Обичаше я и я искаше. Разсеяно вдиша една мокра къдрица и я постави на бялото й рамо, топлите му пръсти се плъзнаха по хладната й плът.

Потрепери и дълбоко пое дъх. Наведе се напред и я целуна лекичко, но даже допирът на устните му я възпламени.

— Ще чакам… тук — обади се дрезгаво и посочи едно голямо дърво недалеч.

— Не ме оставяй — настоя Шали, която сега знаеше, че й е верен и е време да победи собствения си страх.

— Ще бъда наблизо, Шали. Няма да ти се случи нищо лошо. Не мога да остана до теб, без да те докосвам — каза той нерешително.

— Тогава поне ме целуни — помоли тя, задъхана като него.

— Не е безопасно да те целуна. Ще си тръгна, преди да съм се забравил и отново да те изплаша. Страстта не винаги може да се контролира.

— Но аз не се страхувам от теб — призна му тя.

— Боиш се от онова, което събуждам у теб.

— Така е, но ти можеш да ми помогнеш. Научи ме да разбирам тези чувства, да не се страхувам и да не ги отхвърлям — неочаквано го призова тя.

— Съзнаваш ли какво ми казваш, Шали? — запита той, като вълните на страстта се надигнаха у него.

— Ша, Уанмди Хота — спокойно му отвърна тя, странно облекчена, че е дошъл моментът да разрешат този мъчителен въпрос.

— Има само един начин да разбирам думите ти — настоя той.

— Знам — съгласи се тя. — Обичаш ли ме, желаеш ли ме?

— Повече от собствения си живот, повече от дъха на Уакантанка, който изпълва тялото ми, повече от храната, която ми дава живот — закле се той.

— Тогава ми покажи как да споделя любовта ти — смело го помоли Шали.

— Истината ли казваш? — попита той, надявайки се, че не го примамва от невинност или от жестокост.

— Искаш ли ме отново за своя жена?

— Да, Шали — отвърна той, а погледът му търсеше потвърждение в очите й.

— Тогава ме направи своя жена не само на думи…

— А ако се изплашиш и се отдръпнеш, когато страстта ми се разгори?

Очите й погалиха изразителното му лице. Отпусна се и го целуна.

— Много е късно да чуем повика на страха.

Той се усмихна, вдигна тялото й и се насочи към прикритието на дърветата. Положи я върху тревата и я загледа с копнеж.

— Не е ли по-добре да се върнем в шатрата? — запита тя свенливо.

— Твърде късно е да слушаме повика на свенливостта — закачливо й отвърна Сивия орел.

Духът му се извиси, когато тя се усмихна и се отпусна. Той легна и покри устните й със своите. След няколко дълги целувки той се отдръпна назад и попита отново:

— Да се осмеля ли да те направя своя съпруга?

Ръцете й обгърнаха врата му и притеглиха лицето му към своето. Предизвикателно го попита:

— Не смееш ли да вземеш онова, което е твое?

— Ти моя ли си, Тревисти очи?

— Скоро ще бъда, ако престанеш с тези въпроси и не започнеш да ме любиш — отвърна тя със смях, целувайки го звучно.

Нов живот и надежда изгряха пред очите му. Устните му нежно изучаваха нейните. Той целуваше очите носа й, брадичката, устата Тя се засмя, погъделичкана от топлия му дъх в ухото си, когато той захапваше месестата му част. Пръстите му се плъзнаха от ключица та надолу по гърдите и за миг се спряха в нерешителност върху одеялото. Изгладнелите му устни я целуваха отново, докато той отхвърли последната бариера между тях.

Устните му се плъзнаха по шията й и спряха на гърдите. Тя пое въздух, когато усети езика му около зърната си. Тялото й се напрегна и се изпълни с чудни усещания. Устните му отново се впиха в нейни те дълбоко и изгарящо, а ръката му се спускаше по-надолу и по-на долу, галейки копринената кожа. Ласките му събудиха в нея живот и силен копнеж. Не му беше лесно да се контролира, но той беше решен да я възбуди до степен на безумно блаженство, преди да влезе в нея. Първото сливане трябваше да бъде изключително.

Шали стенеше призивно, тялото й изгаряше за неговото, главата й се мяташе насам-натам, докато той умело изследваше всяко местенце по кожата й. Най-накрая я възкачи и насочи силния си жребец към влажната пещера, която вече не се бранеше от любовното му нахлуване. Нежно я потърси, жадувайки дързък и блажен екстаз. Жребецът му се надигна и връхлетя с тържествуващо изцвилване.

С мощни тласъци той опозна отново женствеността й, окуражавайки я да го следва в удоволствието. Накрая превзе територията си — едновремешно владение на Сивия орел, която сега бързо се поддаваше на властта му. Жребецът му се стремеше все напред и с неохота се оттегляше, за да се впусне в нова успешна атака. В момента, и който страстите им се разгоряха до степен, когато не бе възможно никакво отстъпление или компромис, той се впусна в галоп, за да превземе любимата си. Върхът на възторга вече се виждаше на хоризонта. Самоуверен и смел, той се втурна щастливо напред. Позабави устрема си, за да й позволи да стигне първа до общата им цел.

Приглушен вик на победа излезе от гърлото на Шали, докато тя изкачваше този блажен връх, преди да се спусне надолу към мирната долина, която я зовеше. Гърчещото й се тяло му послужи като сигнал да увеличи скоростта. Той се усмихна, устните му се сляха с нейните и продължиха заедно. Тялото му потрепери триумфално, а после се отпусна в спокойната долина, за да отпочине заедно с нея в блажена забрава.

Тя не познаваше, не можеше да си спомни такива възбуждащи и опияняващи усещания. Как е възможно подобни чувства да бъдат тъй болезнено сладки? Лъчезарна от любов и спокойствие, тя вдигна поглед към него и се усмихна.

— Сега вече съм твоя жена, твоя истинска съпруга.

— Разбираш ли защо исках толкова да се слеем? — запита той нежно, отвръщайки на ведрата й усмивка.

— Да, любов моя. Ако знаех, че ще бъде така, щях сама да ти се предложа още първата вечер — призна му тя, този път без да се изчерви.

— Така е било винаги между нас, Шали. Осъзнаваш ли колко е трудно да помниш тези чувства и да си принуден да ги възпираш?

— Да. Трябва да ти е било трудно. Съжалявам, че те нараних толкова дълбоко. Повече никога няма да те отблъсквам — обеща тя. — Ти си мой.

— Ша, мъничката ми, ти си моя — съгласи се той щастливо. Гризна устните й, запалвайки нов пламък у нея.

Тя се засмя.

— Държах те гладен толкова време, сега имаш нужда от още храна.

— Никога няма да ми е достатъчно. — Устните му опитаха сладостта на нейните. Ръцете му се разходиха по новозавоюваната територия. Плъзна мъжеството си в нея, като се движеше бавно и целеустремено. Страстта му се засилваше с всеки удар, тя го притискаше здраво към себе си. Наблюдаваше как езикът му кръжи около щръкналото й зърно и гледката я възбуди. Пламналите му черни очи потъваха в нейните зелени езера. Ръцете й галеха гърба му и се наслаждаваха на танцуващите мускули под гладката кожа. Плътта му беше твърда и свежа. Тя го захапа леко по рамото. Той се засмя. Устата му намери нейната, докато тласъците ставаха все по-бързи, за да усилят удоволствието. Внезапно спиралата на екстаза лумна пред очите им, призовавайки ги да изследват височината й.

Те започнаха да се изкачват нагоре, отначало по-бавно, след това трескаво, тъй като жаждата им крещеше да бъде утолена. Разтопената лава в тях се взриви, изригвайки поток, в който се сляха, за да се спуснат заедно към блаженото. Сивия орел се отпусна по гръб, а главата на Шали почиваше на лявото му рамо. Силните му ръце с любов я обгърнаха. Въздъхна доволен. Тя беше негова…

Очите му се впериха във вечерното небе, където плуваха пухкави облаци. Листата на дърветата се раздвижиха и зашумяха. Щурци и дървесни жаби започнаха концерта си. Нощните птици подеха приспивните си песни. Въздухът беше приятно хладен. Отвсякъде лъхаше спокойствие. Какво повече може да желае един мъж? Беше едно цяло с Великия дух, с Природата и със своята жена.

Надигна се и я погледна. Нежна усмивка се появи на чувствени те му устни. Тя спеше в ръцете му, както трябваше да бъде. Най-накрая усети и сподели любовта му. Беше постигнала мир с него и със себе си. Дори и никога да не си спомни миналото, новата им любов щеше да е силна и страстна като предишната. Вълна от нежност го обзе. В бъдеще щеше да я защитава от всичко. Беше негова…

Когато тъмнината се спусна, Шали се раздвижи и се сгуши в топлината, която той излъчваше. Протегна се и се прозя. Погледите им се срещна ха. Усмихна се при спомена за прекрасните мигове, очите й излъчваха мека светлина.

— Щастлива ли си, жено?

— Колкото и ти, любов моя — прошепна тя.

— Нощният въздух ще те простуди. Хайде да се върнем в нашата шатра.

Тя се усмихна с неохота, устните и очите й се усмихнаха призивно.

— Ша, любов моя, да си вървим вкъщи. Магията в гласа и очите й го изпълниха с щастие.

— Вкъщи… — с копнеж повтори той. — Най-после си у дома си.

Облякоха се бързо. Той взе ръката й в своята и я поведе по тревистия бряг към лагера. Колко е странен животът: изгуби я и я намери на едно и също място…

Когато вдигна поглед към него, той се усмихна.

— Много пъти мислите ни са едни и същи — намекна той, като погали бузата й.

Тя се засмя и прошепна:

— Надявам се, Уанмди Хота, много се надявам.

Той се засмя неудържимо, черните му очи хвърляха искри. Тъй като не искаше да разваля настроението си, пропъди мислите си за Лия. Беше бесен на себе си, че докато спореше с нея, й даде възможност да узнае ревниво пазената му тайна. Тъй като нямаше начин да си спомни какво точно е казал, той реши, че е направил лекомислена грешка. Какво ли би могла да направи Лия? Нищо, тъй като е само пленница! Все пак тя не биваше да знае, че той говори английски. Но откритието й не застрашаваше живота му! Никога нямаше да й разреши да разкрие тайната му на нищо неподозиращите бели. Освен това тя сигурно ще го чуе да разговаря с жена си, ако вече не го е направила! Ядосан, той с презрение отхвърли случилото се и Лия от съзнанието си. Беше твърде щастлив от завръщането на своята любов, за да позволи грижи те да го разсейват.