Нежни екстази

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

През следващите три дни Шали работеше и учеше ентусиазирано и съсредоточено. След като съпругът й говореше толкова добре английски, тя трябваше да научи добре Оглала. Уроците й минаваха леко и приятно. Между работата и задълженията си Блестящата светлина и Жената костенурка научиха Шали на много неща. Дори Сияйната стрела беше зает с усилени занимания. Новите приятелства разцъфтяваха и се задълбочаваха, както любовта й към Сивия орел и сина й.

Въпреки че беше сериозно заета, а сезонът — активен, обучението й приличаше на чудесно приключение и удоволствие за всички, които участваха в него. Речникът и уменията на Шали се увеличаваха с всеки изминал ден. Настроението й беше приповдигнато от научаването на толкова неща и скоро изглеждаше, че принцеса Шали напълно се е възстановила, макар и да не беше точно така.

Постепенно наредиха и опаковаха багажа, увиваха го в големи бизонски кожи и го завързваха с кожени ремъци. На третия ден след блаженото сдобряване със съпруга й дойде ред на неизбежното — трябваше да разглобят шатрата и да я пренесат върху скеле, което сръчните ръце на любимия й бяха свързали с лико. Сивия орел не възрази на твърдото решение на Шали да свърши всичката работа без помощта на Лия Уинстън. Явно Шали не обичаше бялата пленница, но причините оставаха заключени в щастливото й сърце.

Младата жена прекара много часове да наблюдава как другите жени се справят с работата — Блестящата светлина, Жената костенурка и другите. Може би Жената костенурка най-много й помагаше да се научи, тъй като работеше бавно и точно. Шали се усмихна при мисълта колко сполучливо беше наречена тази жена. Но за мудността на Жената костенурка съществуваше причина едната й ръка беше изкривена от рождение. Ала тя умело и весело вършеше всичко, което се изискваше от нея, че и повече дори. Беше мила и забележителна жена, действаше ободряващо на Шали. Дори и да изпитваше някои затруднения, приятелката й добре ги прикриваше с веселия си нрав.

Следобед, когато останалите бяха уморени и спряха да починат, Шали смело и уверено започна да разглобява шатрата. Отпусна възела под кожената им къща. Охлаби двете страни дотам, докъдето можеше да стигне. После вдигна двувърхия кол и си послужи с него, за да довърши работата на самия връх на конусовидното жилище. Най-трудната част от работата при освобождаването на платнището, тя свърши по-бързо, тъй като синът й държеше двете страни при основата на шатрата.

Шали дърпаше и се бореше почти двайсет минути, докато краищата излязат от двете последни дупки и когато най-после победоносно паднаха на земята, кожата се плъзна по рейките и се стовари на земята. Нададе възторжен вик, прегърна сина си и го залюля, смеейки се весело. Сияйната стрела се кискаше, а тя галеше ръцете му и го хвалеше за проявената сила, благодарейки му за помощта.

Този следобед душата на малкото момче преливаше от гордост. През смях то й обясни, че е воин, но щял да й помогне, след като тя си нямала дъщеря. Знаейки, че й казва нещо весело, тя се засмя и го целуна по бузата, все едно че е разбрала всяка негова дума. Така че двамата бяха радостни и работеха упорито, за да сгънат и стегнат големия вързоп, в който се бе превърнала къщата им. Щом свършиха тази задача, започнаха внимателно да блъскат рейките една към друга към центъра на онова, което едно време беше техен дом. След като провери дали няма никой наблизо, тя остави сина си да й подаде всички рейки, които бяха здраво вързани близо до върха, но при последното бутане те паднаха и се изпочупиха на земята.

Блестящата светлина й беше казала, че преди да построят отново шатрата, трябва да се направят нови колчета, а старите можеха да бъдат изгорени при готвенето по време на предстоящото пътуване, тъй като според индианците нищо не трябва да се хаби в Природата. Пъргавата жена им обясни също как се боядисват нови бизонски кожи, с които заменят износилите се от времето и от дъждовете. Докато Шали се взираше в колчетата и рейките, тя изпита почуда и самоувереност, установявайки, че самата тя е построила по-рано този странен дом. Щом тогава е притежавала такова умение, значи можеше да го направи пак!

Работиха дълги часове, но най-после всичко беше свършено. Докато Сияйната стрела отместваше камъните, които се бяха разместили при изпълнение на задачата им, тя се сети, че трябва да приготви нещо за вечеря. Сякаш прочитайки мислите й, Сивия орел се появи с голямо парче месо от прясно убит елен, който десетима ловци си бяха поделили.

Виждайки го какво носи, тя се усмихна с облекчение. Той спря и огледа какво са свършили. Погледите им се срещнаха. Засмя се и я погали по бузата. Тя погали лицето си в отворената му длан и се усмихна. Той игриво пощипна ухото й. Шали прошепна:

— Аз го направих, Уандми Хота. Само Сияйната стрела ми помогна — гордо му съобщи тя, а учудването му беше тъй голямо, както и нейното.

Любяща гордост и радост изпълниха черните му очи. Тя весело му разказа събитията от деня. Сивия орел се засмя, слушайки за изпълненото с трепет събаряне на шатрата и за крайния им успех.

— Сега само ми остава да сготвя нещо за из път и да си помисля как да натоварим всичко върху тази смешна каруца — възкликна тя не особено уверено.

— Готвенето е работа на жената, но аз ще помогна да подредим багажа на „каруцата“ — весело я закачи той, предизвиквайки щастлив кикот от нейна страна.

За миг тя се изкуши да му разкаже за особеното усещане, че тази работа й е позната, но бързо промени решението си, за да не породи у него лъжливи надежди, че паметта й се възвръща. Каза си, че е така, защото много пъти е гледала как се прави това преди да започне. Сега седна на земята и започна да подрежда дървата за огън, благодарна, че беше научила тази работа много отдавна, още при своите хора.

Избърса неочакваната сълза, която се появи при тази мисъл. Чичо Тед беше умрял преди много години. Сега животът и щастието й бяха тук. Но все пак тъгата от загубата оставаше.

Наряза месото на кубчета и ги набоде на шишове, които закачи на поставки от двете страни на разгорелия се огън. Скоро месото започна да ухае приятно. Докато печеше питки агуяпи върху нагорещените камъни, тя отвреме-навреме въртеше шишовете. Изведнъж откри, че тя и Сияйната стрела са изпили водата от меха, докато са работили заедно върху шатрата.

Вдигна съда и извика сина си.

— Мни, Уиякпа Уанхинпе?

Той се усмихна и пое меха, тръгвайки към реката така, сякаш тя му беше дала да изпълни някаква много важна задача. Погледна мъжа си и, притискайки ръка към устата си, спря смеха, който щеше да избухне. Усмивката й изчезна, когато една мисъл й хрумна. Бързо запита:

— Има ли нещо лошо в това да пратя сина ни за вода, Сив орел? Бях заета и не съм забелязала, че се е свършила. Другите ще му се смеят ли, че ми помага?

Той е малък, Шали. Сега всички имат работа. Много деца вършат това-онова, за да помогнат на родителите си. Виж колко е горд и щастлив, че ти е от полза.

— Ша, Уандми Хота. Знаеш ли аз колко съм щастлива? — запита го тя.

— Ша, Шали. С очите си виждам и чувам как щастието звънти върху устните ти.

Размениха си погледи, пълни с желание, но огънят изпука и тя отдели очи от неговите.

— О — разтревожено извика тя. — По-добре да гледам вечерята, иначе ще ядем изгоряло месо — пошегува се тя.

Той се засмя.

— Ако нещо трябва да изгори, жено, по-добре да е месото.

— Ти си невъзможен! — игриво го закачи тя и се засмя.

— След като ти си в живота ми, всичко е възможно — отбеляза той и така привлече отново мекия й поглед към черните си очи.

— Вярно е, храбри ми съпруже — веднага се съгласи тя.

— Трябва да говоря с Бягащия вълк. Ще се върна скоро — обеща той и се запъти да поздрави вожда, седнал недалеч.

— Виждам, че добре се справяш без моя помощ — чу Шали един груб глас и една ръка й подаде меха с водата.

Шали вдигна поглед, любопитна да разбере враждебността на Лия при новите обстоятелства. Но, естествено, на Лия не й беше известно, че тя е разбрала истината за нея! Наглата вещица сигурно знаеше за интимните отношения между нея и съпруга й, нищо чудно, че съмнения и чувство за поражение я измъчваха! Тя ококори очи, виждайки, че Лия държи ръката на сина й, а той се смее.

Лия най-безочливо я упрекна.

— Не е задължение на мъжа да върши женската работа, Шали. След като сама не се сещаш за това, аз ти го напомням. За да не му се смеят другите момчета, аз донесох водата заради него. За всички ще бъде по-добре, ако не отказваш помощта ми. Би могла да потиснеш злобата и ревността си, докато се преместим.

— Как смееш да ми държиш такъв груб и невъздържан тон, Лия! — я сряза раздразнена Шали. — Ти се самозабравяш! — предупреди я и поклати глава, докато думите на Лия кънтяха в съзнанието й. Пребледня.

Реакцията й не убягна от окото на Лия.

— Още ли те боли главата? — веднага я запита, страданието на Шали й доставяше садистично удоволствие.

— Не се безпокой за моите проблеми. Мисля, че си имаш достатъчно работа, за да те натоварвам със своята — сряза я Шали.

— О, имам предостатъчно сили — нагло й отвърна Лия. — Мога да измисля и по-добри начини да използвам времето и енергията си — добави тя, а похотливият й поглед се насочи към мъжествената осанка на Сивия орел.

Ярост разтърси тялото на Шали.

— Махни развратните си очи и от моя съпруг — студено й заяви тя.

— Мой, мой — присмя се раздразнително Лия. — Днес не сме ли много докачливи? Щом си толкова уверена че е твой, защо се разтревожи тъй? Той е много красив и силен мъж Нищо няма да му стане от един поглед, нали? — подметна й тя. — Още ли се сърдиш за отношенията ни по време на изчезването ти?

— Ако един поглед е в състояние да задоволи курвенската ти душа и тяло, ще го разреша — каза Шали възмутена. — Той е мой, Лия, мой…

— За колко време, Шали? Не мога да разбера самоувереността ти — присмя се Лия смело. — Един мъж може да потърпи, когато го отхвърлят. Но скоро ще се умори от безплодните си усилия. Освен това той знае какво мога да му предложа, естествено, от опит.

Шали й се изсмя.

— Бих била глупачка да отхвърля такъв мъжествен и красив съпруг, Лия, а аз не съм загубена — тихичко измърмори тя.

Лия ококори очи и издаде слисването и злобата си.

— Искаш да кажеш, че спиш с него ли? — грубо изрече тя, сякаш имаше някакво право да знае за интимните им отношения!

— Моят живот не влиза в работата на една бяла робиня, Лия. Но подобна наивност е смешна за жена като теб — отвърна й тя.

— Какво искаш да кажеш? — запита стреснато Лия, подозирайки, че жената с невинните очи е открила хитростите й.

Шали се разсмя подигравателно.

— Макар и да не си гримирала лицето си и дрехата ти да не е яркочервена, Лия, една уличница се познава по много неща. — Пребледня още повече, но искаше да накаже това зло момиче заради безсрамните й опити да примами нейния любим.

— Как смееш да ме наричаш така — възкликна Лия, като внимаваше да не повиши глас. Искаше й се да удари красивата жена пред себе си.

— Определението курва ти подхожда както собствената ти кожа — спокойно й каза Шали и съсредоточи вниманието си към вечерята, която готвеше.

— Ти спиш с един дивак, а мен ме наричаш курва, така ли? — избухна Лия.

— Аз спя с моя съпруг, Лия. Той не е дивак. Бих казала, че той ще сметне тази обида за заслужаваща наказание — с копринен тон й каза Шали.

— Кажи му тогава, ако смееш. Като се има предвид какво се случи между мен и твоя съпруг, той ще си помисли, че си полудяла от удара в главата — кисело й отвърна Лия.

— Пълната липса на чувство за чест у теб не ти дава право да го очерняш, Лия. Той никога не е спал с теб, това и двете го знаем.

— Няма нужда една жена да спи с мъж, за да му достави удоволствие, глупавото ми момиче — подхвърли Лия.

Разбирайки, че е най-добре да запази за себе си онова, което знаеше за неприличното държане на Лия, Шали продължи по друг начин:

— Иясни, Уиткоуин! Ако още веднъж си отвориш устата, безсрамнице, ще разкрия налудничавите ти твърдения на Уанмди Хота, пък тогава да видим какво ще каже той.

В разгорещения момент нито една от двете не обърна внимание, че Шали изрече думи на Оглала, които не би могла да знае след раняването си.

— Върви си, Лия.

Лия зяпна индианската принцеса, завъртя се и си тръгна. Шали шумно въздъхна, освобождавайки се от напрежението си. Когато Сивия орел се върна при нея, той я запита за сцената, на която отдалеч бе станал свидетел.

— Лия ме упрекна, че съм оставила сина ни да върши женска работа. Аз й напомних, че съм индианка, а тя е бяла. Както винаги беше прав, Уанмди Хота, не е възможно да си кода с бяла робиня. Ако аз се държа като бяла, тя губи уважение и страх от мен.

— Обиди ли те? — запита той.

— Не се тревожи, мой прекрасни съпруже, Лия повече няма да ме безпокои — заяви тя напълно уверено.

— Ще я накажа — разсърди се той. Но Лия едва ли би посмяла да разкрие на жена му как го съблазняваше! Ако го е направила, какво ли си е помислила и изпитала Шали? Обзе го паника, тъй като доверието помежду им беше все още младо и крехко. Не беше време да се поемат такива опасни за щастието и гордостта му рискове, затова той дълбоко се възмути.

— Не, Уанмди Хота — меко му възрази тя. — Едно наказание би привлякло вниманието към неприятностите ни с Лия. Ако отвръщаме на злото и слабостта със зло, това само би хвърлило сянка върху нас. Остави ме аз да се справя с нея, когато му дойде времето и както сметна за добре. Моля те — настоя мило тя.

Той я погледна замислен. Умните думи му напомниха за предишната Шали. Това усещане го стопли и успокои.

— Както кажеш, жено. Но аз няма да позволя тя да те срами и да те обижда.

Тя се усмихна.

— Лия не застрашава щастието ни, сигурна съм. Ку-уа, уа унийн тинкте — покани ги тя да опитат вкусната вечеря.

Двамата със Сияйната стрела седнаха в очакване да им сервират.

— Ти учиш много бързо, Шали. Сърцето ми се изпълва с любов и гордост.

Много по-късно те лежаха един до друг върху бизонската кожа под луната и примигващите звезди. Шали въздъхна доволна и се сгуши в ръцете му. Той прошепна в ухото й:

— Лежи спокойно, жено, или иначе ще забравя, че шатрата вече не ни скрива.

Тя се засмя и измърмори:

— Де да беше така.

Той я притисна и целуна по челото.

— Истимна, Шали, тази луна много те умори.

— Не чак толкова… само ако шатрата беше разпъната — предизвикателно му отвърна тя.

Сетивата му пламнаха от поканата в гласа й.

— Бихме могли да се разходим из гората през новото слънце — предложи той.

Тя го прегърна силно.

— Май че трябва — съгласи се тя, идеята й хареса и тя ясно си представи предишния ден в гората. После вдигна глава, за да нагледа малкото момченце, което спеше дълбоко до Сивия орел.

— Колко много прилича на теб! Не мога да повярвам, че сме създали такова съвършено дете.

Той се усмихна.

— Щом като лисицата и видрата играят в ума му, не си мисли, че е толкова съвършен — намекна той палаво.

— Няма значение какво прави, все пак е съвършен, също като баща си.

— Аз не съм идеален, Шали — предпазливо я поправи той.

Тя го целуна и каза:

— Съвършен си.

— Очите ти са замъглени от любов, Тревисти очи. Само Уакантанка е съвършен.

— Тогава ще се моля очите и умът ми винаги да са така заслепени. Обичам те — нежно му прошепна, получавайки незабавна реакция на думите си.

— Дали ушите му ще чуят онова, което желае сърцето ми? — запита той.

— Обичам те — повтори му тя.

Ръцете му обхванаха лицето й и той я целуна.

— Ваете чедаке, Пи-Зи Иста — шепнеше между целувките. Скоро той прекъсна това мъчение.

— Утре — обеща той.

— Утре, любов моя. — Прие тя с готовност обещанието.

Докато Шали си вършеше работата, Сияйната стрела играеше с още няколко палави момчета. Тя ги гледа известно време, доволна от него. Стресна се за миг, после се облегна на своя силен съпруг, когато той се приближи изотзад и си открадна целувка по врата й.

— Скоро всички ще отидат да си легнат — закачливо й напомни той.

Тя се обърна към него, обви ръце около тънкия му кръст. Усмихна се и отвърна на неизречения въпрос.

— Не съм забравила.

Изразът й не показваше никаква тревога.

По-късно Сивия орел хвана Шали за ръка и чувствено я запита:

— Ще се поразходим ли, мъничка моя?

Тя потрепери от очакване. Сивия орел махна на Блестящата светлина, за да й съобщи, че напускат лагера за известно време.

Блестящата светлина се развълнува приятно, тя се бе съгласила да гледа сина им, докато разстоянието между двамата й приятели непрекъснато се скъсяваше.

Известно време се разхождаха ръка за ръка в спокойната тишина. Тъй като не искаше да бързат в този прекрасен момент, той спря и седна на една скала. Преди да я вземе на скута си, тя се отпусна на тревата между разтворените му крака. Облегна ръце върху мускулестото му бедро и опря брадичка върху него. Чувстваше се толкова естествено с него! Той я погали по косата, забелязвайки, че тя нито се колебае, нито проявява каквато и да е стеснителност. Той започна да разплита плитките й, тя вдигна поглед и запита:

— Какво правиш?

Той се засмя и отбеляза небрежно:

— Косата ти блести като Уи и е нежна като новородено еленче. Ръцете ми искат да си поиграят с нея. — Той разстла светлите й къдрици върху раменете, възхищавайки се на копринената им мекота. Наведе се и я целуна. Ръцете й обвиха шията му и го задържаха за още една целувка. Щом устните му се отделиха от нейните, той легна на тревата до нея и я загледа. Шали веднага се обърна по гръб, а помежду им останаха само няколко сантиметра. Той сгъна лакът и сложи длан върху главата й. Но тя се облегна направо на силното му рамо, за да скъси разстоянието още повече.

Той се засмя. Ръката му разроши косата й, наведе глава и я целуна. Бавно спусна пръсти по овала на лицето й. Когато се отдръпна назад, за да се порадва на гледката пред себе си, Шали прокара пръст по устните му. После продължи по брадичката, надолу по врата и спря на гърдите му. Тя разсеяно се зачуди откъде знае за двата белега, които бяха от Танца на Слънцето. Гордост и уважение се промъкнаха в погледа й при това доказателство за куража и смелостта му. А Сивия орел си мислеше, че тя просто се радва на силното му и красиво тяло.

Целуна я лекичко по очите и по носа. Тя се разсмя от гъделичкането. Докато ръката й се движеше по мускулестото му тяло, тя отново се увери, че той е не само красив, но и необикновено силен. Кожата му беше хладна. Изпепеляващият му поглед се впи в нея.

— Ти си най-красивият мъж — промърмори тя.

Той се засмя.

— Думата красив не се ли отнася за жени? — присмя й се той дяволито.

Стана й весело.

— Употребява се за всичко, което е неповторимо. Ти си като произведение на изкуството, любов моя.

Пред следващите няколко минути тя весело се опитваше да поясни думите си и значението им. Той обобщи заключението си така:

— Значи ти се струвам привлекателен и вълнуващ?

— Да, да, да — пламенно му отвърна тя, целувайки го след всяка дума.

— Доволна ли си от мен? — запита той без нужда, само за закачка.

— Разбира се, любов моя. Повече отколкото съм си мечтала дори — добави тя.

Без да я попита, той я вдигна да седне и развърза роклята й, а после я изхлузи през главата й. Погледът му се премести на гърдите й, после тя отново легна, вдигна ръце нагоре, за да не му пречи нищо, докато я гледа. Усмихна му се предизвикателно, давайки му възможност да се полюбува на тялото й. Беше само по панталон.

Той се върна в предишното положение, изгарящият му поглед бавно се разходи по чувствената й фигура от кестенявата коса до голите крака. Очите му като че ли я галеха, всяко място, където се спираха се затопляше и изтръпваше.

— Това също ли ти харесва? — намекна той, леко захапвайки долната й устна.

Тя се засмя.

— Това също ли ти харесва? — повтори въпроса си той, влажният му език опитваше топлината на гърдите й.

Този път тя изстена тихо и промърмори отпуснато:

— Ша…

След малко той пак попита:

— Това също ли ти харесва? — Беше свалил панталона й и изследваше венериния й хълм.

Коремните й мускули се напрегнаха, после се отпуснаха. Огнени стрели заизскачаха от очите й.

— Ша — съгласи се тя, дишането й стана бързо и учестено.

— А това? — по-нататък проверяваше той, галейки я с изключително умение.

Докато устните му пиеха сладостния нектар на гърдите й, а ръцете му изкусно изследваха най-чувствителните й места, главата й се мяташе и тя стенеше от удоволствие. Тялото й се напрегна в очакване, пулсът й запрепуска, тя безмълвно се молеше всичко това да продължи по-дълго. Омаяна, тя му позволи да добие пълна власт над тялото й.

Нещо твърдо и горещо докосна кожата й. Тя се пресегна, а той изстена над гърдите й. Тя изкусно обгърна жаркия ствол, усещайки силата и гладката му кожа. Силно се изкуши най-дръзко да вкуси от сладостта му, както Лия бе направила. Скоро щеше да събере кураж и да задоволи и това безсрамно желание. Засега търпеливо и жадно се предаде на възбуждащите му действия.

Той се придвижи между разтворените и очакващи го бедра и леко плъзна мъжеството си в готовото й тяло. Спря за миг, овладявайки подтика да я яхне диво. Постепенно постигна ритъм, който я караше да се извива под него. Тръпки обхванаха тялото й, когато напрежението и насладата нараснаха.

Тежестта от тялото му изведнъж се премести, когато той коленичи между краката й. Шали леко се повдигна, привлечена от гледката как мощният му ствол намира тялото й и потъва в него много пъти един след друг. Погледът й потърси неговия. Почувства още по-силна възбуда, не можеше да отлепи поглед от това чувствено видение. Не само тялото й изгаряше от наслада, цялата сякаш беше потънала в някакво хипнотично състояние. Гледката беше красива и вълнуваща. Като омагьосана гледаше как мокрото му мъжество изчезваше, после се появяваше отново, движенията се повтаряха и изпълваха с трепет сърцето и тялото й.

Напрежението ставаше нетърпимо, блаженото мъчение трябваше да свърши. Той бързо легна върху нея и бесните му тласъци я докараха до лудост. Потъваше в женствеността й, устата му се движеше от едната й гърда към другата. Тя извика от удоволствие, топла влага погали пулсиращото му мъжество, което му подсказа, че въздържането му повече не бе необходимо. След като задоволи нея, той се отправи към собствения си връх.

Тялото му се разтърси от спазми, докато освобождаваше страстта си в нея, а флуидите му се свързваха с нейните. Продължи движенията, докато изпусне и последната капка. Устните му напуснаха омекналите й гърди, за да целунат нейните с любов и нежност. Щом вдигна глава, тя избърса потта от горната устна и от челото •му. Усмихна се и му каза:

— Ти си великолепен, любов моя.

Той се усмихна и я посъветва:

— Поеми колкото можеш слънце, Тревисти очи, тъй като по време на пътуването няма да можем да се любим. Щом слезем в равнината, там няма къде да се скрием, за да повторим това.

Изуменият й поглед го трогна, както и думите й:

— Как ще изтърпя толкова дни без теб? Може би трябваше да из чакам първо да изградим новия лагер и тогава дръзко да те примамя.

— Нямаше ли да ти липсва това? — закачи я той.

Един виновен поглед го потвърди, както и отговорът й:

— Ти спомена, че пътуването ще трае осем до десет дни? — запита тя.

— Ша. Но когато Уи заспива, ти ще си толкова уморена, че веднага ще заспиваш.

— Ти ще лежиш до мен, а аз няма да мога да те докосна, така ли? — игриво каза тя, после се разсмя на престорено обидения му израз.

— Тогава ще спя с останалите воини, за да избегнем това болезнено изкушение — на шега предложи той.

— О, не, недей. Ако не друго, поне ще мога да се радвам на близостта ти.

Думите й бяха прекъснати от сърдечния му смях.

— Не се смей отсега, благородни ми воине, и ти ще страдаш заедно с мен — игриво му напомни тя.

При тези думи той изстена драматично.

— Съвсем сигурно ще умра от глад.

— И то до мен — дръзко добави тя, галейки бузата му.

— Може би ако се нахраня преди да тръгнем…

— Храната спасява ли те за повече от няколко часа?

— Страхувам се, че не — промърмори той, въздишайки тежко.

— Страхът не се отразява добре на война — повтори тя фраза, която често изричаше едно време.

Той я погледна особено, после отхвърли искрицата надежда, която тези думи пробудиха. Беше обикновена шега, нищо повече, реши той.

В унеса си тя не забеляза реакцията му от думите си, които чудновато прозвучаха в съзнанието й няколко пъти…

Романтичната обстановка, а и предстоящата физическа раздяла ги възбуждаха и те пак се любиха. Този път съюзът беше бавен и спокоен. Тъй като имаха още много работа, а и ставаше късно, не им остана много време да вкусят от сладостта на следобеда след буйната си радост.

— Трябва да вървим, Тревисти очи — обади се той с неохота.

— Знам, Уанмди Хота — съгласи се тя.

Отидоха на реката и се изкъпаха, преди да се върнат в лагера. Другите вече се раздвижваха, заемайки се с последни приготовления преди да тръгването. Когато каруцата беше натоварена, като най-необходимите неща бяха оставени за накрая, Блестящата светлина дойде и ги покани на вкусна супа. Шали и Сивия орел й благодариха, после довършиха работата си и отидоха на гости, където прекараха приятна вечер.

Шали наблюдаваше как двамата воини разговарят, докато децата играеха край тях. Помогна на Блестящата светлина да разчисти. После двете отидоха да седнат при мъжете си край малкия огън. Сивия орел я погледна топло, а след това се обърна и продължи разговора си с Наблюдателя на луната.

Тази приятелска вечер беше толкова приятна! Шали се усмихна при спомена колко различно й се струваше всичко през първите дни, след като дойде в съзнание. Тук животът беше хубав. Чувстваше се щастлива, толкова, колкото можеше да бъде при липсващите й пет години. Омекналият й поглед се задържа върху съпруга й, чийто силует край огъня се открояваше сред скалите. Чудновати образи започнаха да се промъкват в съзнанието й.

За миг си представи, че той върши нещо с ръцете си. Връзваше тънка лентичка лико около здраво острие. Прикрепяше остър бял камък към края му, а другия му край украсяваше с ярко жълто перо. Тя поклати глава и необикновеното видение изчезна от главата й.

Какво й ставаше? Защо тези тайнствени мисли, образи, представи се явяваха пред очите й понякога докато спеше, друг път, когато бе съвсем будна? Вероятно бяха отблясъци от реални сцени и звуци, които по-късно се превръщаха във фантазии. Сигурно в главата й нещо не беше наред, и оттам идваха тези необичайни видения. Дали умът й не е повреден? Да не би да полудява? Тя запази обезпокояващите и странни случки за себе си.

Много рано на следния ден багажът на всички беше стегнат, колоните бяха оформени, воините изпратиха пратеници да огледат пътя напред и преместването започна. В началото Шали настояваше да върви заедно с Блестящата светлина и децата им край конете, които теглеха каручките. Към средата на сутринта тя се почувства безкрайно уморена и роклята й беше мокра от пот. Не знаеше, че е възможно да чувстваш болки навсякъде по тялото си. Дробовете й бяха раздразнени от напрежението и тя с усилие поемаше въздух. Лицето й се зачерви и лъсна от пот. Вървеше упорито, но пътят й изглеждаше безкраен. Чудеше се още колко ще издържи, но си налагаше да прави крачка след крачка.

Хрумна й, че й се иска пролетният въздух да беше хладен като есенния. Засмя се, знаейки, че не може да си спомни как изглежда есента по тези места. Струваше й се, че да пътуваш в покрит фургон е направо мечта в сравнение с това мъчително пътешествие. Силен бодеж от дясната страна я накара да спре за малко.

Блестящата светлина погледна през рамо и я запита дали не е болна. Често й задаваха този въпрос откакто се върна, тя се усмихна и поклати глава. Посочи отстрани и изви ръце, искайки да каже, че има мускулен спазъм. Даде им знак да продължат и че тя скоро щеше да ги настигне. Блестящата светлина й се усмихна, кимна разбиращо…

Шали се наведе напред, за да облекчи напрежението в кръста си. Вдъхна дълбоко и издиша няколко пъти. Всяко местенце на слабото й тяло я болеше. Дори петите й се бунтуваха. След като събра цялата си сила и упоритост, тя вдигна поглед и забеляза мъжа си. Вперила очи в него, застана неподвижно.

Не можеше нито да мръдне, нито да отмести поглед от изумителна та гледка. Реалност ли беше или въображение? Слънцето се вдигаше високо в небесата, розовината от изгрева отстъпваше пред яркожълти лъчи, които очертаваха фигурата на непобедимия воин на фона на лазурното небе. Защо групата и тревата не се бяха запалили от слънцето? Момиче, държиш се глупаво. Откъде идват ветровете? Въздухът трябваше да е неподвижен, но защо, тя не знаеше. Сивия орел беше застанал пред групата, както би трябвало да бъде. Странно, че лицето му не беше нашарено, а Чула не беше украсен. Вярно, че седеше горд и изправен върху петнистия кон, но нещо беше различно, не както трябва. Той не приличаше на езическия Бог на войната!

Сивия орел й направи знак да отиде при него, предполагайки, че е изтощена и се чувства слаба. Тя остана безмълвно на мястото си. Защо се колебаеше? Защо й се струваше, че чака някой да я отведе при него? Кой липсваше от едната й страна? Потрепери от страх и несигурност, но не разбра защо. Поклати глава, за да разсее призрачната и странна представа. Отпусна се на колене върху земята. Няма да отиде там! Ако иска тя да се приближи, той трябва да отиде при нея! В мига, в който й минаха тези неприятни мисли, тя ги отхвърли. Защо трябва да задържа вниманието си върху такива абсурдни неща? Защо внезапно й стана студено, след като денят беше горещ и задушен?

Сивия орел смушка коня, след като видя странното й поведение. Скочи от гърба на Чула и се втурна към нея. Обзе го паника. Киоуа и Уаубай бяха вече при нея, за да й помогнат в мига, в който тя се строполи върху сухата земя. Сетивата й се бяха изострили, тя се опитваше да им каже, че е добре. Киоуа й предложи вода, която тя прие, за да намокри пресъхналите си устни и гърло. Уаубай извади парче кожа от пояса си и й го подаде, да освежи пребледнялото си лице.

— Пидамайе, пидамайе — повтаряше благодарността си тя при всеки жест на доброта и помощ.

— Шали, болна ли си? — запита загрижено Сивия орел и се отпусна на колене до нея.

Разтревожена от странните си мисли и чувства, изтощена от преживяното напрежение и физическото натоварване, тя избухна в сълзи и се хвърли в прегръдките му, където намери закрила.

— Съжалявам, че ви създавам такива трудности, Уанмди Хота — вайкаше се тя объркана. — Не исках да постъпвам като дете или глупава слаба жена.

— Не се вълнувай, Шали. Все още си немощна свърши много работа, вървя дълго. Ела ще те кача на коня при мен — придума я той.

— Другите жени и деца вървят. Какво ще си помислят, ако твоята жена язди? Само ме остави да си почина малко и ще се оправя. Нещо ме пробожда отстрани, а сега и главата ме заболя. Сигурно е от слънцето и горещината — извини се тя.

— Дали ранената ти глава не се обажда? — запита той разтревожен, страхувайки се от нова загуба на паметта.

— Не мисля. От известно време съм малко замаяна, но ще ми мине. Толкова зле ли съм понасяла и друг път пътуването? — пошегува се тя, стараейки се да разведри настроението.

— Хия. Ти пътуваше много леко, дори и когато беше бременна със сина ни. Но травмата още не ти е минала. Ела, ще яздиш с мен.

Забеляза умолителния му поглед и се усмихна.

— Само за малко — най-накрая склони тя.

Сивия орел се засмя.

— Ти си горда и упорита жена, Шали.

— А ти си горд и упорит мъж — отвърна му тя нежно.

Вождът бързо обясни слабостта й с нападението. Наобиколилите ги хора се засмяха и закимаха в съгласие, че трябва да язди при мъжа си. Той се качи на коня и я вдигна при себе си. Готвеше се да я запита защо гледа тъй странно, но се възпря.

Шали облегна глава на гърдите му, ръцете му обгърнаха тънкия й кръст. Тя се замисли над чувството, че това се е случвало и друг път. Плъзна ръце към гърба му. Защо за миг си беше представила, че са свързани?

Яздиха така в продължение на два часа. Шали задрямва на няколко пъти, борейки се с неясното усещане, което измъчваше съзнание то й. По-късно спряха да ядат и да починат. След минути тя вече спеше в ръцете му. Той се разтревожи от бледността на лицето й и розовите петна по бузите й. Пипна челото й за треска, но нямаше. Вероятно напоследък се е преуморила, помисли си той.

Ала следващия ден от пътуването беше съвсем различен. Шали му се усмихваше всеки път, когато идваше да провери как е. Този път тя вървя безпроблемно, докато спряха да почиват. Щом седнаха върху бизонската кожа, тя щастливо отбеляза:

— Виждаш ли, днес добре се справям.

— Ша. Направо чудесно. — Спаха два часа, преди да тръгнат отново на поход.

Дните и нощите се сливаха в един сякаш безкраен низ от вървене, ядене, вървене, почивка, вървене, спане, а тя продължаваше да върви и на сън. Племето беше пръснато на голямо разстояние. Имаше малко възможности за общуване. По време на почивките повече то семейства се събираха. Дните бяха дълги и хората бяха подложени на изпитание, нощите бяха кратки и желани.

Тя желаеше и се нуждаеше от Сивия орел, но не можеше да му даде повече от целувка или леко докосване. Повечето нощи синът им спеше между тях. Денем той изразходваше много енергия, тичаше тук и там, бърбореше, докато вървяха. На Шали й се струваше, че това пътуване никога няма да свърши.

На петия ден от пътешествието им те направиха лагер за цял ден, тъй като бяха стигнали средата на пътя. Избраха едно място, където имаше дървета и високи хълмове. Спряха край широка река, за да на пълнят меховете си с вода, да се изкъпят в чистата вода и да се порадват на краткия отдих. Завързаха конете с дълги въжета край брега на реката, където можеха да пият вода и да пасат свежа трева. Всички бяха обхванати от приповдигнато настроение.

Ядоха от бързо намаляващите запаси от уазна и агуяпи. Скоро щеше да се наложи мъжете да отидат на лов за дивеч, а жените — за диви зеленчуци и боровинки. Приятели и роднини се навестяваха, разказваха си спомени за минали приключения и разсъждаваха за живота през лятото в Равнината. Много от тях се къпеха и играеха и хладната река. Други се разхождаха за отпускане на напрегнатите си мускули.

Шали забеляза, че Лия се е упътила към реката, за да напълни меховете с вода за Бягащия вълк. Изведнъж осъзна колко хубави бяха тези последни дни, когато избягваше Лия и почти беше забравила за съществуването й!

Сивия орел се върна от съвет заедно с няколко воини, избрани да охраняват лагера през нощта. Както обикновено, седна на земята с кръстосани крака. Скоро щеше да стане време да извикат Сияйната стрела от игрите с другите деца. След като й казаха, че ще спят на това място, Шали разстла кожите за спане, както правеше всяка вечер от началото на похода. Хвърли поглед към мъжа си. Хубавото му лице беше намръщено. Тя проследи погледа му, който следваше Лия. Робинята отиваше към Бягащия вълк, който говореше с други мъже.

Очите й въпросително се прехвърлиха от Сивия орел към подканващата усмивка на Лия. Тази жена никога ли няма да научи урока си! Как се осмелява открито да флиртува с бъдещия вожд на това силно племе, нейния съпруг! Дали беше заслепена, или просто нахална? Тя не си ли мислеше, че и други биха могли да забележат и да се учудят от безсрамието и дързостта й? А той? Защо позволяваше такова непростимо поведение? Онзи ден Лия практически се опитваше да го плени, а може би е правела същото и друг път? Защо беше тъй търпелив и снизходителен с нея? Тя беше точно като Чела! Отмъстителна и подмолна! И двете се възмущаваха от присъствието й в живота на Сивия орел и искаха да заемат мястото й.

Чела, прекрасният жребец — отмъстителен и коварен? Той я мрази и иска да заеме мястото й. Защо направи такова сравнение? Сви рамене озадачена. Сигурно е поради нещата, които Сивия орел й е разказвал за Чела и за отношенията им от едно време, помисли си тя нехайно и отхвърли прозрението си. Възможно е въображението да й прави номера, но как да забрави намеците на Лия и подозренията си по отношение на нея.

Шали впи напрегнатия си поглед в профила на мъжа си, раздразнението й ставаше все по-голямо, докато той продължаваше да гледа бялата вещица. Дали тя го очароваше? Щом между тях няма нищо, защо тогава се държат тъй странно? Сякаш усещайки силата на напрегнатия й поглед върху себе си, Сивия орел бавно извърна глава. Шали го гледаше! Очите й проследиха отдалечаващия се гръб и поклащащи се бедра на Лия и после се върнаха обратно към неподвижното му лице. Студена вълна го обля, виждайки гнева и обвинението, които се съдържаха в тези зелени ледени езера. Той направи въпросителна физиономия. Тя замръзна от изненада, дето той се прави, че не разбира откъде идва раздразнението й.

— Искаш ли да се разходим? — запита Сивият орел, овладявайки напрежението в тона си.

— Не, не желая, Сив орел. Може би ще си намериш друг да ти прави компания. Вероятно съвсем си престанал да обръщаш внимание на някой стар приятел след неочакваното ми завръщане — саркастично рече тя с поглед, вперен в гърба на Лия. После тя седна върху кожата и решително му обърна гръб.

Безразсъдни и погрешни подозрения изпълниха отново сърцето и разсъдъка й. А ако Сивия орел е знаел за присъствието й на реката в онзи злокобен ден? Ако действията и думите му бяха лъжлива маневра, за да я убеди във верността и любовта си? А ако е имало нещо между него и Лия, докато са я смятали за мъртва, а и преди това? Дали гневът и горчилката, която Лия изливаше, бяха на отхвърлена жена? Не беше ли тя влюбена в Сивия орел? Не се ли опитваше отчаяно да вземе всички мерки, за да си го възвърне отново? Съдържаше ли се някаква истина в предишните й твърдения? Дали съпругът й е дал поводи на Лия да го желае и тъй нагло да го преследва? Защо той приемаше толкова спокойно постъпките й? Сигурно е била сляпа глупачка, за да му се довери толкова бързо и романтично!

Сивия орел се замисли над внезапната промяна в настроението и държането й. Защо тя се взираше в него и Лия тъй особено? Защо изведнъж се настрои против Лия? Защо му се разсърди тъкмо сега? Както мълнията внезапно поразява дървото, така той осъзна истината. Да, преди малко гледаше Лия, тя му се усмихваше безсрамно, а той не бе сторил нищо, за да прекъсне това безочливо държане. През цялото време Шали ги бе наблюдавала. Какво ли си мислеше и чувстваше жена му? Изразът на очите й не говореше само за ревност или раздразнение. В студенината им се четеше тежък упрек и гняв! Защо?

— Шали? — обърна се меко към нея. Тя застина и нито се обърна, нито му отговори. Обзе го страх, който разтърси тялото му. Нещо ставаше в прекрасната й глава, нещо, което го безпокоеше.

— Хайде да се разходим, Шали — каза той по-твърдо, думите му прозвучаха по-скоро като заповед, отколкото като нежна покана.

— Не те държа като пленник, Сив орел. Ако желаеш да се видиш с приятели, можеш да го направиш. Искам да остана тук… сама.

Защо тя наблягаше на някои думи?

— Не си ли добре? Искаш ли да си легнеш вече? — загрижено попита той.

— Не е необходимо да се измъчваш заради здравето или безопасността ми. Добре съм. Искам да си помисля известно време — добави тя с особен тон.

— Да си мислиш за какво?

— За теб, за мен и за всичко, което ми разказа за нас. По-рано просто приемах думите ти за истина. Вероятно съм прибързала — отвърна тя дръзко.

— Какво искаш да кажеш? — запита стреснатият воин.

— Много добре знаеш — саркастично отвърна тя. Изведнъж се изправи и тръгна към реката. Седна на брега и потопи уморените си боси крака в хладната вода. Колко бързо появяващи се и изчезващи образи се промъкваха в съзнанието й, а после я преследваха и я объркваха. Какво й ставаше? Защо в тези особени моменти толкова я болеше главата? Защо беше толкова рязка и докачлива?

Той се приближи и седна до нея, наблюдавайки я внимателно.

— Ти какво, да не мислиш, че съм те излъгал? — храбро започна той.

— А ти излъга ли ме? — отвърна му тя също тъй смело.

— Не, Шали, не съм — отговори честно мъжът й.

— Искаш да кажеш, че никога не си ме лъгал, така ли? — разгорещено го запита тя.

— Винаги съм ти казвал истината — настоя той, засегнат и обиден. Даже и когато в продължение на месеци ме караше да мисля, че не говориш английски? — възрази бушуващият й разсъдък. Още първия ден той говореше езика й, продължаваше да се обажда логиката. Защо й се струваше, че са минали месеци, преди той да й каже истината? Помъчи си да си спомни точните му думи при първата им среща и през следващите седмици.

— Исках да кажа дни, — възбудено се поправи. Минаха дни, докато той най-после дойде в лагера на Смелата мечка, за да я намери. Дали е бил толкова зает с Лия, та не бе забелязал, че нея я няма? Не, той й обясни, че пратениците били убити. Защо това бяло момиче й изглеждаше толкова подозрително и съмнително? Сивия орел не бе й дал никакви основания да не му вярва.

Той я наблюдава известно време. Дали искаше да му каже, че се съмнява в него? Не беше в стила на Шали да му задава такива въпроси и да проявява недоверие в него. Но тази жена не беше Шали, поне не вътрешно, и този факт го измъчваше.

Шали седеше някак особено, мълчалива и замислена. Не й се случваше за първи път да се тормози от необичайни забележки и от лошо настроение. Дали е възможно да си припомня епизоди от миналото? И въобще да не го осъзнава? През първият ден от пътуването, когато й прилоша, защо се взираше в Сивия орел толкова странно? Защо често я измъчваха предчувствия за действията му? Ако наистина е загубила паметта си, защо събитията й се струваха тъй реални?

Той я гледаше, изумен от промяната в настроението й.

— Какво общо има Лия с нашия живот? — запита тя сериозно. — Какво толкова силно ви привлича двамата? Защо й позволяваш открито да флиртува с теб?

— Съмняваш ли се в мен? Отговори ми и ще ти обясня — започна той тайнствено. — Ако смяташ, че те лъжа, няма защо да разговаряме.

— Защо? — изрече тя, чувствайки се неудобно и леко застрашена.

— Кажи! — упорито настоя той, тонът му я принуждаваше да отговори без да мисли. — Смяташ ли, че те лъжа?

Ще прозвучи глупаво, помисли си тя. За миг й хрумна, че същото се беше случвало и преди, в други случаи. Как да му обясни логично странните си усещания и заплашителни представи за облеклото му или за различното му държание?

Шали се изчерви виновно, но по причина, която той не би могъл да предположи.

— Защо ми задаваш такъв въпрос? Да не смяташ, че съм луда? Това би ти осигурило добър повод да ме замениш с Лия.

— Не, Шали, ти не си луда. Вероятно те измъчват съмнения за мен и за твоето минало — предположи той със сериозно и тъжно изражение.

Много й се искаше да го запита за виденията си, дали те не почиват на факти, но не смееше, поне засега. Обърна се и го изгледа с широко отворени и питащи очи.

— Защо?

— Ти живееш с мен от много луни. Сините куртки нападнаха лагера ни и те удариха много лошо. Смятаха, че си бяла робиня и че не заслужаваш да живееш. Когато дойде на себе си, разбра че твоите хора са ти врагове, а аз съм твой съпруг. Това, което каза, ме засегна. Ти ме сравняваш с белия човек и начина, по който постъпва той. Аз съм воин, Оглала. Смяташ, че като съм те помислил за мъртва, съм взел друга жена. Не съм, обичам теб.

— Но… — запъна се тя нерешително.

Може би миналото бавно се връщаше при нея? Когато си помисли за други случки, тя се усмихна и се помоли да е вярно. Все пак това бяха само няколко събития за цял петгодишен период.

— Лия дълбоко те тревожи, но скоро няма да е така. Щом летният лагер е готов, Бягащия вълк ще я продаде. Ще напусне лагера ни завинаги. Между нас няма нищо, заклевам ти се.

— Тя те иска, Сив орел — сърдито отвърна тя.

— Да желаеш и да притежаваш са две различни неща, Шали. Искам и имам нужда само от теб. Когато спомените ти се върнат, ще знаеш истината.

— Защо не мога сега да си припомня всичко? — задъхано попита тя в раздразнението си.

— Вероятно това е някакъв урок или изпитание.

— За мен или за теб? — сериозно попита тя.

— Може би за двамата — искрено й отвърна той.

— Заклеваш ли се, че не обичаш и не желаеш Лия? — настоя тя.

— Ша. Само теб, Тревисти очи.

Как можеше да отрича любовта и светлината в настоятелния му поглед? Защо струпваше несигурността и колебанията си върху него? Не беше честно.

— Сигурно съм разстроена и глупава, но ти вярвам. Разсърдих се и ме заболя, когато забелязах, че я гледаш. Но не си сторил нищо. Защо?

— Ти ми каза да не обръщам внимание на ушите и на очите на другите, нали? — припомни й той.

— Ще бъде трудно за теб и за нея, след като си разменяте такива странни погледи! Ще се радвам, когато си тръгне, тя не ми харесва и й нямам доверие.

— Твоето отношение винаги е било такова — каза той. — Не си разбрала израза ми. През последните луни Лия се отнася много приятелски с нашия син. Показва лицето си смело като Уи. Не разбирам лекомисления кураж, който проявява. Не се ли страхува за безопасността и положението си при нас? Особена е.

Изненадана от разсъжденията му, тя го погледна.

— Но Лия твърди, че сме били приятелки, че сме работили заедно. Казва, че съм я защитавала. Каза… — Шали ококори очи, тъй като й просветна. — Лъгала ме е. Искала е само да ни причини неприятности и да те очерни. Възползва се от загубата на паметта ми. Изигра ми номер! Уличница такава!

— Лия ти е рекла, че сте били приятелки ли? — повтори той невярващо.

— Да. Тъй като съм бяла съм се сприятелила с нея и съм й помагала.

— Какви други лъжи ти е казала? — подозрително попита той.

Шали се изчерви.

— Вече няма значение. Знам, че ме е лъгала.

— Страхувайки се, че няма да успее да я убеди в невинността си за оная нощ, ако Лия е посмяла да й разкаже, той не я попита повече.

— Никога не сте били кодас, Шали. Много пъти си твърдяла, че не й вярваш. Казваше, че се отнася с уважение и е твърде послушна за робиня, тоест наш враг.

— Тя нито се отнася с уважение, нито е послушна, просто е коварна и се преструва! Нарече те дивак. Каза, че искала да заеме моето място — заяви му направо, без много да мисли.

Той отхвърли глава назад и се изсмя.

— За Лия аз съм дивак, малката ми. Но тя никога не би могла да те замени, както и коя и да е друга жена — увери я той.

— Ако забравиш каква съм била, би ли ме обикнал отново?

— Да, както те обичам сега.

Тя наведе глава от срам.

— Съжалявам, Уанмди Хота. Държах се ужасно. Няма да го правя вече, обещавам.

— Ако чужди очи не ни гледаха, щях да те накарам да докажеш съжалението и любовта си — подкачи я той, доволен, че за момента проблемът им беше решен.

Тя се усмихна палаво.

— Когато се върнем у дома, ще го направя.

— Няма да ти позволя да забравиш това обещание. Придърпа я към себе си и сложи ръка на раменете й. Тя облегна глава на него. Седяха дълго така, наблюдаваха пълната луна и се радваха на близостта си. Шали вътрешно се зарече, че никога няма да разреши на Лия да се изпречи между тях, особено докато все още се търсеха един друг. Той също си даде обещание — Лия да си тръгне колкото е възможно по-скоро. По някаква причина тя много бе разгневила баща му и сега вече реши да се отърват от нея. Скоро отново щеше да се радва на спокоен живот…

Походът им започна от място, което един ден щеше да бъде наречено Рапид сити, преминаха през обширна територия, която щеше да носи името Бедландс — равна прерия с тучни пасища, минаха край високи и живописни скали, през безводни пустинни местности, край реката Бед при сливането й с могъщата Мисури, близо до място, което тогава и сега се казва Пиер. Оттам се насочиха на юг към своя лагер. Всички земи, през които минаха, образуват огромната територия на Дакота.

Воините често изоставяха групата — отиваха да поговорят с други племена, минаващи наблизо — Сисетон, тръгнали на север, шейените — на североизток, Бруле — спокойно движещи се на югозапад, Янктон — бавно крачещи на югоизток. Всяко племе признаваше селището на своите съюзници. От приказките на Сивия орел Шали разбра, че има много племена, които живеят недалеч — Крау, Санте и Уинебаго. С облекчение научи, че много племена, които по-рано враждуваха, бяха сключили примирие, за да се обърнат към общия си враг — белия човек. За известно време войната между съседните племена бе спряна, индианското примирие цареше в обширната територия на Дакота — най-голямата част от която се падаше на земите на Орела.