Нежни екстази

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Спорът в платката на Бягащия вълк беше напрегнат и изтощителен. Всичко се свеждаше до въпроса кое е по-важно — гордостта на Бягащия вълк или животът на нероденото му дете — а то съществуваше само в поквареното съзнание на Лия Уинстън. Тримата воини се караха, разсъждаваха и излагаха своите доводи. Кое беше най-доброто решение за всички засегнати, като се изключи бялата робиня, виновницата за трудното положение?

Бялата стрела и Сивия орел се сблъскаха с факта, че Бягащия вълк, горд, че е създал дете на своята възраст, недооценява неприятностите, свързани със скандалното раждане, които щяха да се струпат върху него и народа му. Той даваше за пример Шали, която беше призната дъщеря на вожда на Черната стъпка и неговата бяла пленница Джени, което не й попречи да бъде почитана и обичана принцеса, жена на сина на бъдещия вожд на Оглала. Нима случаят с неговото бъдещо дете не беше същият? Коя кръв е по-силна — на Оглала или на уазичу? Можеше ли той да осъди собственото си дете на тежък живот, на омраза и опасно робство? Мъжката му гордост и родителският инстинкт правеха доводите му силно пристрастни. Още повече, че вече веднъж бе извършил същата трагична грешка…

Двама млади воини разбираха колко му е трудно и отдаваха дължимото на ума и куража му. Те се опитваха да изяснят на вожда опасните сблъсъци, които положението би предизвикало. Раждането на детето му особено от тази жена ще предизвика разногласия и негодувание сред воините и другите членове на племето. Как щяха да се чувстват неговите последователи, след като вождът им вземе жена с враждебна кръв и особено след като собственият му син се бе оженил за полубяла? Законът повеляваше мъжете да се женят за девойки от собствената им кръв. Освен това Лия вече беше и опетнена. Докоснаха един чувствителен нерв, когато напомниха на Бягащия вълк за позора, който би се лепнал върху честта му и то не само в техния лагер, а и сред всички сиукси. Разтревожен и възбуден, Бягащия вълк изрева:

— Защо Великият дух позволи това зло да се стовари върху моя вигвам? Как да убия жената, която носи моето семе? Мога ли да я отпратя и никога да не видя детето си? А ако това момиче беше Шали, докато още се казваше Алиша? Защо тогава не застанахте на пътя ми? — нещастно се оправдаваше той.

— Виждам и разбирам срама и тъгата ти, татко. Но Шали е дъщеря на Черния облак. Лия е бяла робиня, коварна и зла в сърцето и кръвта си. Искаш ли да предадеш на семето си това зло? Даже когато Шали беше Алиша, тя не приличаше на Лия. Тя е родена добра, с индианско сърце. Кръвта на Черния облак е по-силна от тази на майка й уазичу. Това не се отнася до Лия. Моят живот и твоят не са едно и също — отвърна му той търпеливо и с обич.

Бялата стрела беше изтъкнал нещо много важно, на което не обърнаха внимание.

— А ако бялата жена лъже? Ти си спал с нея само няколко пъти, Бягащ мъж. Ако тя използва този факт, за да ни върти на пръста си? А ако не е бременна? — предпазливо каза той, без да намеква за евентуалната неспособност на стария човек да създаде дете в своята напреднала възраст.

Двамата мъже — баща и син, отправиха погледи към своя приятел. Бялата стрела продължи:

— Трябва внимателно да я наблюдаваме. Ако скоро й проличи, ще знаем, че говори истината. Ако не стане така, значи лъже. Новата луна ще изясни този въпрос. Трябва да бъдем търпеливи. На никого не бива да казваме за подозренията си. Ако Лия не носи твое дете, ще я накажем и ще я продадем. Смятам, че лъже. Тя е лоша.

Предложенията и заключенията на Бялата стрела ги изпълниха с вълнение и облекчение, особено Сивия орел. По-рано Лия го беше лъгала много пъти — тя направи всичко възможно да развали отношенията му с Шали, опита се да го примами. Първо твърдеше, че нероденото дете е негово. Имаше нещо у нея, което я караше да върши само злини. Възможно беше това да е още една нагла лъжа! Дори и да е бременна, може би не Бягащия мъж е бащата!

— Тези думи са разумни и мъдри. Трябва да запазим това дълбоко в сърцата си. Новата луна ще разкрие истината. Ако Лия лъже, още същия ден ще я продадем. Не, татко — в един миг Сивия орел промени решението си, очите му се изпълниха с гняв. — Не продавай Лия. Тя е лоша и магията й замъглява погледа ти. Намери някои воин, чиято сила и хитрост са по-големи от нейните, такъв, който мрази белите и няма да се изкуши да стане плячка на тъмното й зло. Дай му я като подарък. Човек не се колебае да накаже подаръка си, тъй като не е давал пари за него. Ако е свободна, цената й в очите му ще е по-малка.

— Няма ли да се чудят защо се отказвам от здрава пленница? Дали няма да сметнат, че съм твърде слаб, за да упражнявам контрол над нея? — запита вождът притеснено.

Сивия орел се изсмя цинично.

— Много пъти нашите врагове команчите и апахите са намеквали да постигнем примирие. Ако им предложим мир с хубави подаръци, те няма да си задават много въпроси. Ще им изпратим добри коне, кожи, а бялата жена ще дарим на Нощния ездач или на Гръмотевичния вятър. Те живеят чак където Уи завършва деня. Лия повече няма да ни безпокои — завърши той.

— Не можем да вярваме на враговете си, че ще спазват примирието — забеляза уместно Бягащия вълк.

— Няма значение. Ние сме по-силни от команчите и апахите. Нима твоята чест не заслужава да опитаме? — лукаво предложи Сивия орел, усмихвайки се дяволито.

— Само като начин да се освободим от бялата жена ли? — запита Бялата стрела.

— Да — отвърна равнодушно Сивия орел. — Предложението за примирие ще скрие причината от другите.

— Добре — съгласи се бързо Бягащия вълк, очите му блеснаха и тон изправи рамене. — Ще почакаме луната да разкрие истината, а после ще я пратим на… Гръмотевичния вятър — реши той, знаейки че няма начин Лия да хване в клопката си този могъщ воин, за когото говореха, че убива белите само защото са го погледнали по-дълго или настойчиво.

— Така да бъде. На никого не бива да казваме.

— Вие спасихте честта ми и ми доказахте любовта и верността си — каза вождът на двамата мъже. — Сърцето ми няма да забрави това добро.

Лия взе последния мех с вода и тръгна обратно към лагера. Сега всичките й планове се провалиха. Колко още можеше да крие истината? Няма да мине много време и те ще разберат, че ги е излъгала. Тогава какво ще й сторят? Обзе я ужас. За този номер сигурно ще има отплата, ужасни изтезания, които дори не можеше да си представи. Каква глупачка се показа! Шали беше виновна за всичко. Ако не се бе върнала от небитието, нещата щяха да се развият другояче. Сега вече беше невъзможно да я отстрани, тъй като тя щеше да бъде нащрек. Оставаше й да опита само едно — да съблазни отново Бягащия мъж и наистина да забременее от него!

Ако повярва, че тя носи детето му, няма повече да я държи далеч от себе си. Надменен дивак! Беше толкова горд с мъжествеността си! Тъкмо гордостта му трябва да стане оръжието, с което да го унищожи! По друг начин ще я гледа, когато зачене от старото му семе. Ако не я обикне, то поне ще я търпи. Трябва внимателно да обмисли този план. Ако можеше пак да го привлече и да ляга с него всяка вечер, сигурно ще успее да забременее! Времето бе малко, месечното й неразположение наближаваше и тогава острият му поглед щеше да открие истината. Защо времето винаги беше против нея? Ако отчаяният й план пропадне, ще трябва да избяга още същия ден — денят на цикъла й. Тогава тя ще убие Шали! Онази, която разруши всичките й мечти, ще си плати за това…

Всичко щеше да е различно, ако Сивия орел не беше успял да дойде на себе си през онази първа нощ и беше паднал в мрежите й. Тогава той нямаше да е сигурен, че детето не е негово! Отмъстителни пламъчета заблещукаха в смарагдовите й очи, когато в ума й се зароди друг нагъл план: а ако Сивия орел не може да си спомни какво се случи между тях през онази нощ, преди разсъдъкът му да се проясни? Тогава той беше силно упоен от нещо. Може би ще успее да го убеди да го убеди, че са се любили преди той да се съвземе? Ако не може да възстанови ясно спомените си… Лия предвкуси мъката на Шали, щом разбере за измяната. Дори и да загуби приличния си живот тук, щеше да си отмъсти на всички, особено на Шали и на Сивия орел. Няма да е трудно да посее съмнението в сърцето на прекрасния самец, само ще му разкрие интимното им преживяване! Бягащия вълк и Бялата стрела ще бъдат съкрушени от поведението на своя герой, да не говорим за Шали! Защо да не направи един последен опит да постигне дръзкия си екстаз? Защо не…

Беше много късно, когато Сивия орел се върна в шатрата си. Шали седеше край огъня и го подклаждаше, за да държи яденето топло. Сияйната стрела отдавна се беше нахранил и дълбоко спеше. Мрачно настроение тегнеше във въздуха. Когато воинът се приближи и седна до жена си, тя не го погледна. Безмълвно му подаде храната.

Сърцето му се сви от нейното отдръпване. Той хапна едва-едва, без да разбира какво яде, нямаше никакъв апетит. За тях този ден трябваше да е щастлив, но Лия го провали.

Трапезата беше прибрана и Сивия орел наблюдаваше Шали с очакване, чудейки се как да наруши това потискащо мълчание.

— Шали — започна той нерешително.

Тя се изправи, в сърцето й бушуваше хаос от чувства.

— Имам нужда от чист въздух. Ще се върна скоро — едва промълви тя. Остави го седнал вътре, чудещ се дали да я пусне сама, или да се втурне след нея.

Тя прекоси бавно лагера, хората се приготвяха за нощта. Щом излезе от него, насочи се към скалите, които се извисяваха като черни стражи на фона на тъмносиньото небе. Лунни лъчи танцуваха сред дивите цветя, из шубраците и поклащащата се трева. Лек ветрец развяваше кестенявата й коса и кичури от нея се залепваха за лицето й. Тя несъзнателно ги отмяташе, продължавайки пътя си напред под закрилата на тъмнината.

Нощни бухали започнаха любовни игри. Щурци пригласяха на птичата песен. Тъжният рев на койот се понесе от дола, той също търсеше своята женска. Колко мирно и спокойно беше тук! Даже и тъмната нощ не можеше да скрие дивата красота на девствената природа.

Докато погледът й се рееше над пространството в далечината и към онова, което я приканваше да върви напред, тя забеляза изумена явната разлика между двата пейзажа, толкова близо един до друг. Колкото повече вървеше, толкова земята ставаше все по-песъчлива. Растителността се разреди и съвсем изчезна в силен контраст с онова, което оставаше зад гърба й. Колко странно, че тъй ненадейно земята искаше да остане гола и пуста. Също като разликата между живота и смъртта, но все пак тази област съвсем не беше мъртва. Населяваха я други същества и растения. Шали спря, за да могат на очите й да се разходят надлъж и нашир. Тук беше диво и опасно, но изключително красиво.

По някакъв тайнствен начин двата пейзажа символизираха удивителния контраст между Сивия орел и нея — непобедимият воин и нежното английско момиче. Също като зелената гора Шали непрекъснато се променяше и помъдряваше. Беше весела и буйна, но в определени граници, както реката тече между своите брегове. Имаше твърде малко изисквания, ала даваше много от себе си. Можеше да бъде свободна и ведра като дивите цветя или силна и горда като високите дървета. Можеше да бъде спокойна като огледалната повърхност на малките вирчета или палава като животните, които идваха да пият вода.

Замисли се за Сивия орел. Той беше взискателен и често невъздържан. Характерът му беше тайнствен и непостоянен, настроенията му рязко се променяха, както студените нощи сменят горещите дни. Понякога настръхваше като кактус, а можеше да бъде опасен като отровните змии и скорпионите, които живееха тук. Гордият воин и заплашителната пустиня излъчваха нещо злокобно. Тялото му беше твърдо и здраво като онези скали, а сърцето му понякога също тъй каменно. Подобно на застиналата сива пустош пред нея той искаше нещата да останат завинаги непроменени. Но в живота не става така. Както тази гола земя беше враждебна за чужди хора, така Сивия орел се разправяше жестоко с всеки, който се осмеляваше да пристъпи в неговото царство и да се опита да го промени. Защо той се бореше срещу малкото красиви неща, които му се предлагаха даром, тъй както пустинята не допускаше крехката прелест на цветята, освен тази на упоритите, усукани кактуси?

— Шали — обади се тихо Сивия орел зад нея и я стресна. — Защо искаш да си сама на този голям ден?

— Имах нужда да размисля. Дори след всичкото време, което прекарахме заедно, някои неща никога няма да се променят, Сив орел, също като тази пустиня — тъжно отвърна тя, посочвайки пейзажа пред себе си.

— Думите ти ме смущават.

— Нашият живот прилича на тази пустиня. Ти ми разреши да пристъпя в дивото ти царство, но никога не забравяш, че съм пришелка. Понасяш присъствието ми дотогава, докато не заплашвам обичайния ти живот. Но щом ветровете на злото задухат над земите ти, ти ме наказваш заради опустошенията, които причиняват. Аз съм чуждият, който винаги е виновен. Докато се съобразявам с нуждите ти, ти ме понасяш. Но ако изляза една крачка настрани от сянката на заплашителното ти крило, ти виждаш в мое лице предател, бяла жена. В момента, в който ме хванеш, острите ти нокти се впиват болезнено. Много пъти си разкъсвал сърцето ми с тях, но аз смятах, че тези опасни дни са зад гърба ни — мрачно изрече тя.

Въздъхна дълбоко, а след това продължи:

— Но щом се стигне до избор да приемеш срама на баща си върху лицето си или се вслушаш в острите думи на бялата си жена, ти веднага ме обявяваш за долна лъжкиня и ме нападаш яростно, вместо да повярваш, че той може да пожелае бяла жена. Едно е сигурно — ти никога не си забравил, нито пък си ми простил, че съм бяла. Забелязах го в очите ти, тонът ти ми го показа. На сърцето ми е тежко, защото се страхувам, че никога няма да ги надмогнеш. Независимо колко дълго живеем заедно, все идва нещо, което да ти припомни за различията помежду ни. Бялата бариера винаги ще съществува и ще ни измъчва, тъй като даже страхотната сила на Сивия орел не може да я разруши. Но ти си задължен да опиташ заради мен.

— Думите ти ме безпокоят, Тревисти очи. Не исках да те засегна.

Сълзи се появиха в зелените й очи. Тя преглътна буцата в гърлото си. Няколко пъти пое дълбоко дъх, за да обуздае борбата в себе си.

— Но ти ме обиди, съпруже — тихо каза тя на напрегнатия воин.

— Тези последни луни бяха трудни за нас. Само поради любовта и милостта на Великия дух бях пощадена и отново се върнах в живота ти. Много зими живях в твоята шатра и те обичах, родих нашия син. Станах индианка във всяко отношение, освен по цвят на кожата. Промених се и се пригодих към теб и твоя народ, към начина ви на живот. Исках много малко от теб — само да ме приемеш и да ме обичаш. Но една част от теб все още е далеч от мен. Когато се появи някаква неприятност, за мен ти ставаш чужд човек, виждаш ме и се отнасяш към мен различно. Прибираш крилата си и ми отказваш закрилата им. Страх и тъга обхващат сърцето ми, когато ставаш повече индианец, отколкото мой съпруг. Бягащия вълк по-важен ли е за теб от собствената ти жена? — с болка се обърна тя към него. — Неговата чест по-голяма ли е от моята, думите му по-лесно ли можеш да приемеш? Когато твърдим различни неща, трябва ли да гледаш на мен като на лъжкиня, а той несъмнено да е онзи, който казва истината? Значи аз съм способна на подобно коварство, а той не е, така ли? Колко изпитания и колко зими ще са необходими, за да ми повярваш и да ме обичай тъй, както аз те обичам?

— Не бих могъл да взема обратно тежките си думи, но те моля за проумееш причините — нежно я придумваше той, като я обърна към себе си, за да го погледне в лицето. — Обичам те, Шали, повече от своя живот и от живота на баща ми. Щом чух тези предателски думи, аз не нападнах теб, а думите ти. Те разкъсаха сърцето ми, а умът ми не искаше да ги приеме. Той е мой баща! — подчерта той с болка. — Как можех да си помисля нещо толкова лошо за него, дори когато истината идва от моята любима? Дори сега, когато Бягащия вълк ги потвърди, сърцето ми се бунтува. Как да постъпя? Да го накарам ли да убие неродения ми брат или да го продам в робство? Не мога да не мисля и за конфликтите, които ще настъпят в племето ни. Винаги са ме учили да мисля на първо място за закона и за моя народ, а после за себе си. Борих се срещу белите ни врагове и ги мразех. После ти дойде в живота ми и аз вече не съм същия. Престъпих закона, за да бъде с теб. Само Бялата стрела знае, че си бяла. Запазих тайната ти даже от ушите на баща си. С какво право го обвинявам за слабостта му? Вярвам, че Великия дух закриля любовта ми към теб, тъй като разрешава да останеш с мен, Шали. Но Лия не е като теб. Не сбърках като те взех, но Бягащия вълк не бива да взема Лия. Духовете ме предупреждават да се боря срещу нея, но имам ли това право, след като самият аз престъпих закона?

— Разбирам колко дълбоко те засягат тези неща, Сив орел. Лия е различна от нас. Само Бягащия мъж трябва да реши какво да стори, не ти или аз, или пък народът. Не Лия е важна, детето е важно. То ще бъде твой брат, едно невинно дете, бих ли могла да запазя тази тайна за себе си? Не искам между нас да се изправят подобни неща. Ти трябва да се помириш с негодуванието си срещу бялата ми кръв. Твоите хора вярват, че съм полуиндианка, защо трябва да продължаваш да се чувстваш виновен, че не съм? Великият дух позволи тази лъжа и я пази добре. Отхвърли вината си и възмущението си, преди те да са разрушили любовта ни — го придумваше тя със замъглен и умоляващ поглед.

— Ти говориш мъдро, малка моя. За любовта няма срам. Каквото и да се случи, аз никога няма да се откажа от теб. Ще моля Уакантанка да ми даде сила и мъдрост повече да не те наскърбявам. Върни блясъка на щастието в очите си, а аз ще се опитам те да останат вечно там — дрезгаво обеща той.

Тя му се усмихна.

— Вярвам ти, любов моя, ти се бореше с думите ми, а не с мен. Просто бях твърде засегната и смаяна, за да го разбера по-рано. А сега какво ще стане? — въздъхна тя с боязън и го прегърна силно.

Силните му ръце обгърнаха тънкото й тяло и го притиснаха здраво.

— Уакантанка трябва да разреши гази загадка вместо нас. Бялата стрела смята, че Лия лъже, той казва, че идващата луна ще разкрие замислите й — отвърна той с нова надежда.

Тя се облегна назад и го погледна.

— Какво искаш да кажеш? — настоя с очакване в гласа и облекчение в морскозелените си очи.

— Вероятно Лия не е привлякла баща ми в леглото, за да може да твърди, че детето е от техния съюз. Когато дойде времето, истината ще блесне ярко като Уи. Налага се да чакаме и да наблюдаваме.

— Искаш да кажеш, че може да не е бременна? — изуми се тя.

— Бялата стрела твърди, че е хитра и изплашена. Смята, че лъже.

Шали се замисли над това. А ако Лия лъжеше? Ако е тъй, всичките им проблеми ще бъдат решени. Но защо ще рискува, след като лесно може да бъде опровергана? Ако сега не е бременна, няма начин тя да…

— Предупреди баща си да се пази от коварството й! — бързо го по съветва тя.

Той я погледна въпросително, а тя веднага се поясни:

— Щом е отчаяна, може да се опита да го съблазни отново да спи с нея. Ако той мисли, че тя вече е бременна, какво ще попречи отново да спят заедно? Гордостта на един възрастен човек от мъжката му сила е голяма, а Лия е привлекателна — предположи многозначително тя.

Гримаса разкриви красивото лице на Сивия орел.

— Отново говориш умно. Той е много горд, а злата й магия може да направи тъй, че лъжата да стане истина. Трябва да говоря с него. Дори и да носи негов син, след раждането му ще бъде отпратена. Ние ще му помогнем да отгледа детето, моя брат.

Шали се засмя и се пошегува, за да разведри атмосферата.

— А ако ти се роди сестра? Големите вождове също имат дъщери.

Той се усмихна и я погали по бузата.

— Момиче ще е по-добре от момче — веднага отвърна той.

— Защо? — с любопитство запита тя.

— Синът на вожда наследява баща си, той стои над другите. Ако Великият дух ме извика да отида при него, вторият син на Бягащия вълк ще стане вожд. А с полуиндианец няма да е възможно. За момичето това не се отнася.

— Разбирам — прошепна тя и се направи на обидена. — Значи момичето не е тъй ценно както момчето? — подразни го тя. — Вярвам, че непобедимият Сив орел не се безпокои, че някакъв полуиндианец ще затъмни славата му?

Той се разсмя от сърце.

— Езикът ти е много смел, жено. Сивия орел не се страхува, че няма да се прегъне пред никой мъж, а само пред едно хитро бяло момиче. Но една сестра би предизвикала по-малко конфликти от брат. Даже син на вожд, роден от индианка от друго враждебно племе, трябва да се бори, за да спечели мястото си на вожд. В това отношение към полуиндианците се отнасят с истинска неприязън. Често се случва племената да се разцепват според това дали са за или против такъв вожд. Доколкото познавам Оглала, те никога няма да последват сина на Лия. Трябва да се молим за момиче — мрачно заяви той.

Шали неволно си спомни скаута полуиндианец, с когото едно време се сприятели, който я защитаваше, обичаше и трагично я предаде и знаеше, че думите му имат основание. Да живееш като омразен полуиндианец е по-лошо, отколкото да си бял роб. Колко силни и жестоки са предразсъдъците и прекомерната гордост. Ужасно е да си помисли човек, че тези хора не могат да имат добра съдба. Нямаше нужда да пита за полубялата кръв на техния син, тъй като всички смятаха Сияйната стрела за индианец, както и нея. Какъв късмет за двамата…

— Ти си прав, любими, полуиндианка е за предпочитане пред полуиндианец — наследник на вожд — проницателно отбеляза тя. — Благодарна съм, че Великият дух не наказа сина ни с подобно съществуване. Няма да сторя нищо, с което да припомня на твоя народ, че съм бяла.

— На нашия народ — меко я поправи той.

Тя се усмихна лъчезарно и кимна.

— Аз съм принцеса Шали — ни повече, ни по-малко — щастливо изрече тя.

— Ти си много повече, любов моя — отново я поправи той нежно. — Хайде да се връщаме в нашата шатра! — Страстта блестеше в хипнотизиращите му черни очи.

Тя се сгуши в ръцете му и положи буза върху гладките здрави гърди с меден цвят. Въздъхна доволна. Той повдигна брадичката й и предизвикателно разтвори устните й, принуждавайки ги да отвърнат пламенно на неговите. Ръцете му погалиха топлия й гъвкав гръб. Устата му се плъзна по врата й, а после обратно към пламенните й устни. Дишането й се учести също като неговото. Тялото й се озари със светлина, от която тя потрепера.

— О, колко те обичам, Сив орел — прошепна тя с глас, изпълнен с растящо желание. Когато той се взря в прозрачните й зелени езера, очите й му казаха повече от думите.

Възпламенен, той я вдигна на ръце и я понесе към дома им. Тя се смееше весело.

— Лагерът е далеч, достатъчно силен ли си да ме носиш дотам?

— Ти си само едно перце, а аз съм жилава стрела. Мога да те отнеса докъдето кажеш.

— Но страстта спира дъха ти, любими — изкусително му каза тя.

— Как иначе, когато ти си въздухът, който дишам? — хитро отвърна той, изпълнен с радост.

— Откраднах и зоркия ти поглед. Ами ако се спънеш в тъмнина та и се нараним?

— Ако стане тъй, ще се любим където паднем — промърмори той.

— Не вярвам това да се случи, защото кой има по-остри сетива от моя Уанмди Хота? С теб никой не може да се мери. Сърцето ми се изпълва е гордост и любов, като знам, че си само мой.

— Както и ти си само моя — заяви той с властен тон. — Как съм живял без теб?

— Щом телата ни се съединиха, сърцата и животът ни се свързаха завинаги. Няма сила, която може да ни раздели, тъй като няма сила, по-голяма от твоята.

— Забравяш Великия дух — припомни й той.

— В очите и сърцето Му ти намери благосклонност. Той ти даде единствената жена, която може да те обича и да те задоволява като никоя друга. Ти никога няма да бъдеш победен, защото Той дели силата си с теб.

Сивия орел спря и я постави върху земята. Взе лицето й в ръцете си, целуна я нежно и дълго, преди да й рече:

— Да, Шали, ти се единствената жена, която докосва сърцето ми и има право над него.

Тя притисна жадно устните си към неговите, обхванала с ръце главата му, която излъчваше толкова сила и красота. След няколко огнени целувки, той грабна ръката й и я поведе към лагера.

— Ако не изгасим скоро този огън, тялото ми ще се превърне пепел — пошегува се той.

— Търпението и очакването ще увеличат желанието ти, любими!

— Какво търпение мога да имам, щом като ти си наблизо, а… не мога да те докосна?

— Да ти да ти дам от моето?

Той я погледна внимателно, а после се засмя.

— Не можеш, защото нямаш достатъчно и за себе си.

— За което ти си виновен — весело го обвини тя. — На твоите уроци им липсва едно — научи ме да паля огън, но мога да го изгася само по един начин.

— Дали да се надбягваме до шатрата и да проверим чий огън е по-голям?

— Това само ще докаже кой е по-силен и по-трениран, а това си ти. Ще забравим всички проблеми и ще мислим само за огъня си. — Без да иска тя му напомни за Лия и нейните кроежи.

Той внезапно спря и замръзна на място.

— Трябва да отида при баща си. Скоро ще се върна при теб, мъничка моя. Няма да съм спокоен, ако не го предупредя. Не се сърди — продума той усмихнат.

Ако не беше станала свидетелка как Сивия орел отхвърли Лия, би могла да се усъмни в него. Сигурно е прав. Вероятно Лия е твърде привлекателна за един възрастен мъж, дори той и да е горд индиански вожд. Освен това Сивия орел не е бил на себе си, когато Лия дръзко се е опитала да го съблазни. Шали се усмихна и кимна.

— Не се бави, любов моя — напомни му тя нежно, а после го целуна.

— Преди да се отпуснеш върху постелята, аз ще бъда до теб — обеща й той.

Шали се отдалечи, а той се насочи към шатрата на Бягащия мъж. Когато баща му извика да влезе, гласът му беше напрегнат. Сивия орел се наведе и направи няколко големи крачки. Погледът му обгърна гневния израз на баща му и виновното лице на Лия. Нямаше нужда да пита какво го е ядосало. Каза му тихо:

— Дойдох да те предупредя, че тя може да опита отново да приложи магията си върху теб, татко. Трябва да се пазиш от номерата й.

Бягащия мъж с присвити очи се взря в бялата жена, коленичила върху леглото си, с което напразно се опитваше да скрие унижението си. Сивия орел поклати глава недоумяващо. Той отиде към Лия със заплашителен вид, а думите му я удариха като гръм.

— Ако искаш да си жива и отново да видиш лицето на Уи, бяла курво, не подмамвай баща ми да поругава честта си. Ако лъжеш за детето, да знаеш, че ще умреш — предупреди я заплашително и безжалостно той. — Ти си позволи твърде много тук. Скоро ще си платиш за всички злини. И да си бременна, щом родиш, ще бъдеш отпратена. Ако не… — Той спря, но мисълта му беше ясна.

Ярост и горчивина разтърсиха тялото й. О, тя ще му даде да разбере!

— Бременна съм, но не от Бягащия мъж! — извика тя студено, прилагайки отмъстителния си план по-рано, отколкото очакваше. — Не посмях да кажа истината пред любимата ти жена, защото щеше да ме убиеш на място! Защо си тъй сляп и се правиш, че не разбираш? Забрави ли нощта, когато спах до теб, когато ти мислеше, че Шали е умряла? Не Бягащия вълк ме е взел пръв, ти го направи! Бягащия вълк е твърде стар, за да стане баща, детето, което нося е твое!

— Злото изглежда е изпило ума ти, Лия! Никога не съм бил с теб! — заяви той ядосан.

— Къде е честта ти, велики воине? Ще отречеш ли, че аз те любих онази нощ, след като се върна от Свещеното място? Умът ти толкова ли бе замъглен, че не можеш да си спомниш огненото ни сливане? Когато главата ти се проясни и ти ме отхвърли, ние вече се бяхме любили. Ти отказа да се любим втория път, но не и първия! Онази нощ ти направо ме подлуди. Откогато те опознах, нито съм желала, нито съм обичала друг мъж освен теб. Защо смяташ, че те преследвах толкова смело? Защото знаех какво е за жената да се люби с теб! Споменът за онази великолепна нощ измъчва съзнанието ми. Баща ти ме взе насила, не съм го съблазнявала. Той дойде на постелята ми, а не аз в неговата. Ако се съмняваш в думите ми, питай го! — предизвика го тя. — Исках само теб, не можех да те забравя, нито пък пламенната нощ, която прекарахме. Какво от това, че ме наричаше Шали? Какво от това, че душата ти се любеше с мъртвата ти жена? Тялото ти беше с мене. И синът, който нося, е твой, Сив орел, синът, който тя не може да ти даде — хитро и жестоко завърши Лия.

— Лъжеш, бяла курво! — извика той разгневен.

— Така ли? — запита. — Наистина ли си забравил, че ме взе или само твърдиш, че не помниш? Погледни ме в очите и се закълни, че не си ме любил онази нощ! Тогава ти доставих голямо удоволствие. Устата ми се забавляваше с мъжеството ти, докато те подлудих от желание. Ти пи от гърдите ми и раздразни женствеността ми, докато пламнах от желание да те имам. Главата ти беше замаяна и не ти позволяваше да ме яхнеш. Затова аз се възкачих върху тялото ти, а ти пръсна семето си в мен. Докато почивахме и аз те галех, за да събудя отново живот в слабините ти, главата ти се проясни и ти отказа да се съединим отново. Искаше Шали, но аз бях край теб. Ако тя не се бе върнала, все още щях да бъда край теб — самоуверено изрече Лия. — Друг път си ми отказвал, въпреки че ме желаеше. Толкова ли си горд, че да не можеш да признаеш истината? Наистина ли беше толкова замаян, че не си спомняш онази прекрасна нощ? Нищичко ли не помниш? — запита тя сериозно.

Мрачното му мълчание я накара да тържествува. Обърканият му израз, който издаваше нерешителност и ужас, доказваше, че е успяла. Преди да съумее ясно да си припомни онази нощ, тя се впусна към нова победа.

— Забрави ли как те галех? Как те успокоявах, докато ти тъжеше за нея? Как задоволих неотложните нужди на тялото ти? По-късно, когато умът ти се проясни, гордостта ти се възвърна и ти ме отхвърли. Но сърцето и тялото ми жадуваха за теб, за друга нощи в постелята ти. Обичам те, Сив орел, още от първия миг, щом те видях. Затова тъй безсрамно те преследвам и се мъча да те спечеля. Защо събуди у мен тези желания, а после ме отхвърли? Защо принуди баща си да признае твоя син? Ако Шали не се бе върнала, ти щеше да ме вземеш в шатрата и в леглото си. Ако не ми вярваш, питай баща си дали съм била девствена онази нощ, когато той най-грубо ме насили. Не казах на никого, защото те обичам и защото се страхувах от омразата и отмъщението ти. Можеш ли да отречеш собствения си син? Ще го отгледаш ли като свой брат? Баща ти не е достатъчно силен, за да защитава нашия син. Какво ще стане с него, щом Бягащия мъж умре? Ти си жизнен мъж, съвсем сигурно е, че една жена не ти е достатъчна. Мога да те обичам толкова, колкото Шали. Мога да ти давам синове и удоволствия, които тя не може. Опитай се да си припомниш онази нощ. Ще се убедиш, че аз ти дадох наслада, каквато тя никога не ти е доставяла.

— Никога не съм те взимал, Лия — неуверено възрази той. Разтрепераният му глас и изпълнения му със съмнения вид бяха мехлем за душата й.

— Само ти си докосвал сърцето ми, Сив орел, никога няма да забравя нито теб, нито онази нощ. Ако не те обичах толкова, щях да кажа на Шали за нас. Не съм й споменавала за онази нощ, нито пък за другите случаи, когато ти беше готов да ме вземеш. Вероятно в тъмнината ти забрави, че съм бяла, което не би могло да стане на дневна светлина. Може би си бил замаян и искрено си вярвал, че аз съм Шали. Няма значение, детето е твое, както и любовта ми.

— Ако изречеш тези лъжи пред баща ми или пред Шали, ще те убия със собствените си ръце — с леден глас я заплаши той. При мисълта, че е загубил паметта си, той внезапно осъзна какво ужасно нещо е преживяла скъпата му Шали.

— На никого няма да казвам, любов моя. Не защото се страхувам за живота си, а за да не ме намразиш още повече. А и животът ми е към своя край, щом детето ни се роди, ти ще ме отпратиш. Как бих могла да живея без теб?

Тялото на Сивия орел се напрегна от ярост и объркване. Виновен ли беше? Той ли трябваше да поеме отговорността за детето? Въобще беше ли бременна?

— Не вярвам, че си бременна, Лия. Скоро тялото ти ще разкрие истината.

— Силата ти е голяма, Уандми Хота, но не си в състояние да заповядаш и нашето дете да изчезне. Ако предпочиташ да твърдиш, че ти е брат, аз не мога да те спра. Във властта ти е да отречеш, че сме се любили онази нощ, но това ще бъде лъжа. Твоята гордост е по-голяма от тази на баща ти. Онази нощ ти ме желаеше и имаше нужда от мен, но Шали се върна и всичко свърши. Не съм ли достатъчно наказана и оскърбена? Ще те загубя — теб и нашия син. Как ще забра вя някога вкуса на целувките ти, твоето тяло? Ти подчини не само тялото ми, а също и сърцето ми. Върви си и престани да ме измъчваш. Ако се налага, отречи се от нашето дете, но то е твое.

Сивия орел така и не осъзна, че току-що Лия спечели победата си. В този миг Шали се появи на входа на шатрата. Взряна в широкия гръб на мъжа си, тя не можеше да повярва на очите си. Лия веднага я забеляза.

— Твърдиш, че аз съм лоша и зла, но всъщност ти си лошият и злият! Аз не те оплетох в мрежите си, а ти мене. Как да се спася от чувствата, които ме измъчват всяка нощ? Как да забравя какво е да те любя, да усещам топлите ти ръце по кожата си, да усещам устните ти, да поемам мириса и допира на тялото ти? Мога ли да забравя как ме пронизваше така, че виках от удоволствие? Дори и сега те желая — дръзко завърши тя.

— Ще ти отрежа лъжливия език, бяла курво. Желая и обичам само една жена — Шали. Не съм спал с теб онази нощ.

— Може би не със сърце и душа, но с тяло. Какво ще си помисли Шали, ако разбере?

— Осмеляваш се да ме заплашваш! — гневно изкрещя той. Бягащия вълк веднага запита каква е тая разправия, която той не разбираше. Сивия орел забеляза загрижения му въпросителен поглед. Време беше да признае истината и да извади на показ дълбочината на злото, което причиняваше Лия. Вероятно колебанието му ще смекчи вината на баща му. Въздъхна тежко и започна невероятната история.

Разказа на баща си за нощта, когато Лия дойде във вигвама му, за да го съблазни, докато той беше упоен от мескалина. А после и за другите два пъти, когато се опитваше да го впримчи и да го привлече. Сподели как я бе отблъснал, макар и трудно.

— Сега тя твърди, че съм спал с нея тази първа вечер и че детето е мое. Тя лъже, татко, аз не съм я взимал.

— Нещо, което по-рано беше пропуснал, проблесна в ума на Бягащия мъж. За най-голяма уплаха на Сивия орел баща му нерешително му съобщи:

— Онази нощ, когато спах с нея, тя не беше девствена. — Той разказа как Лия го е прелъстила. — Обхвана ме треската за съвкупление и аз я взех, преди да успея да овладея пламналото си тяло. Но тя не се противеше, синко, отдаде ми се. Другите нощи тя ме предизвикваше тъй, че попаднах във властта й. Ако не можеш да си припомниш онази нощ, сигурен ли си, че тя не те е съблазнила до степен, в която не си могъл да се удържиш? — запита той раздразнено. Говореха бързо на Оглала, Лия не разбираше повечето думи, но не и разстроената Шали.

Лия скри една радостна усмивка. Каквото и да обсъждаха, то причиняваше голяма болка на съперницата й. Дали Сивия орел се изповядваше какво е сторил? Дали признаваше, че въобще нищо не помни от онази тъй важна нощ? Но все пак планът й нямаше да бъде успешен, ако скоро не забременее! Как? От кого?

— Какво да правим, синко? Загубата на паметта ти е също тъй опасна, както беше при Шали. Можеш ли да се закълнеш, че детето не е твое? — загрижено попита той, знаейки каква бъркотия ще предизвикат твърденията на Лия.

— Не си спомням такива неща, татко — рече честно и с неохота Сивия орел. — Тя дойде и се опита да легне при мен. Но аз не помня да съм я докосвал, поне не в този смисъл. Сънувах, че тя е Шали. Прегръщах я и я целувах, но не си спомням да съм влизал в тялото й.

— Тогава не бива да казваме нищо на Шали — напразно предупреди бащата. — Ако е бременна, ще приема вината. Ако не, въпросът е приключен.

— Ще помоля Великия дух да върне паметта ми, както направи с Шали. Трябва да знам истината. Ако носи мое дете, не бих могъл да опетня лицето ти с моята простъпка.

Сега всичко се разпиля пред очите на Шали и тя разбра, че не може да слуша повече. Мъката бързо срина нейния свят на доверие и любов. Как щеше да погледне очите на детето на другата жена? Как би могла да разреши на Сивия орел отново да я докосва, след като знаеше, че е изхвърлил семето си в грешното тяло на Лия? Щяха ли да се оправят нещата между тях? Лия пожела съпруга й и по някакъв начин успя да спечели дяволската битка за него. Можеше ли да се откаже той от синовете, които тя, Шали, явно не можеше да му даде? Защо твърдеше, че му е достатъчна? Няколко дни след трагичната й загуба той се бе предал на тази мръсница! Не на друга жена, а на Лия Уинстън! С разбито сърце Шали прекоси лагера и тръгна към реката.

Бялата стрела я срещна, когато излизаше от лагера. Заговори я, но тя нито го чу, нито му отговори. Той бързо тръгна след нея и я хвана за ръката.

— Шали, какво ти става? — запита той.

Очите на старата му приятелка срещнаха неговите и бяха пълни с мъка и тъга.

— Да можех никога да не си бях спомняла предишния ни живот — тайнствено каза тя. — Ако не беше синът ми, по-добре да не бях излизала от онази бурна река, за да се боря с още по-коварна сила.

— Не те разбирам — рече той объркано.

Шали се изсмя с пронизващо студен кикот.

— И аз не разбирам, Бяла стрела. Понякога е по-добре да забравиш хубавото, за да не си спомняш и лошото. Белите победиха, аз съм наказана и съсипана. За пръв път ми се иска да не знаех английски. Или да бях глуха — вайкаше се тя.

— Ела, ще те заведа до шатрата ти. Някаква нова треска е обхванала съзнанието ти — размишляваше той на глас, обезпокоен за ду шевното й състояние.

— Не, друже мой. Помниш ли че бяхме приятели с теб още преди Сивия орел да ме приеме? Много пъти съм се чудила какъв би бил животът ми, ако моите хора бяха заловили теб, а не него, или ако още тогава той ме беше продал на теб.

Какви дивотии й се въртяха в главата и какви ги говореше? Защо си спомняше тези случки от миналото? Настроението й беше особено, объркващо. Бе обзета от страх. Ставаше нещо ужасно. Какво?

— Трябва да обясниш неясните си думи, Тревисти очи — помоли я той.

Тя му се усмихна тъжно.

— Помниш ли деня, когато ми даде това име? Спомняш ли си как те закачах, наричайки те Черни очи — Сала Иста? Толкова пъти си се проявявал като приятел и си ми помагал. Как иначе щях да преживея тези години без теб? Колко пъти си се разправял със Сивия орел, когато той яростно ме отхвърляше или пък ме наказваше жестоко? Колко различни щяха да бъдат нещата, ако Матю не беше…

Обзет от ужас, той затвори устата й с ръка.

— Тихо, Шали! — веднага я предупреди. — Ако разкриеш тази хитрост, това значи да подложиш живота и щастието си на опасност. Защо говориш за това предателство? Сега ти си индианка. Никой не бива да знае истината! — твърдо й заповяда той. Как му се искаше това напомняне за желание и любов да бяха спрели да го измъчват. Ако синът на вожда не беше най-добрият му приятел, Шали щеше да е негова жена. Не можеше да забрави, че много отдавна гордостта на Сивия орел почти го принуди да му продаде Алиша. Ако не се бяха развили нещата така, сега тя щеше да му е съпруга. Той разтърси глава, за да я прочисти от тези опасни и предателски мисли. Шали никога нямаше да бъде негова, тя обичаше най-добрия му приятел и любовта им бе взаимна.

— Какво значение има, Бяла стрела? Дали любовта и уважението им ще се стопят, ако научат истината след толкова време? Няма ли да могат най-накрая да ме приемат заради това, което съм? — неразумно разсъждаваше тя.

— Мисли за Сивия орел и за Сияйната стрела, Шали. Те също ще страдат от лекомислените ти думи.

— Синът ми… — прошепна тя замислено. — Да, трябва да помисля за сина си. Синът е много важен за мъжа, Бяла стрела. Нито един мъж не може да отрече собствената си кръв и плът.

Бялата стрела нежно хвана раменете й и я разтърси.

— Кажи какво те наскърбява толкова дълбоко, Тревисти очи? — настоя той.

— Детето, което Лия носи — меко му отговори тя, но думите й не му казаха нищо.

— Защо грижата на Бягащия вълк толкова те тормози? Вероятно Лия лъже. Може би не е бременна — тъжно я убеждаваше той.

— Де детето да беше от Бягащия вълк — извика тя отчаяна. Когато се разхълца, Бялата стрела я прегърна и й предложи утехата си, макар и да не знаеше за какво става дума.

— Какво те разстройва толкова, мъничка? — запита той много разтревожен.

— Не разбираш ли, Бяла стрела? Детето, което Лия носи, не е от Бягащия вълк, а от Сивия орел — произнесе тя сред хълцанията — То е на моя съпруг — повтори шепнешком на пресекулки.

— Какво? Това не може да бъде! — заяви той, твърдо отхвърляйки странното й твърдение.

— Попитай го. Когато е смятал, че съм мъртва, той е спал с Лия. Тя носи неговия син. Той предаде любовта ни, направо я разруши. — Преди малко го чух със собствените си уши. Докато съм се борела със смъртта, тя е легнала в постелята му. Докато моят живот си отиваше, тя е заченала нов — на неговия син! Щом тя каза, че детето е негово, той не можа да отрече. Бягащия вълк е стар, а Сивия орел е млад. Ако и двамата са я взели, какви шансове има семето на стари а човек пред моя неверен съпруг? Той ме заблуди и ме излъга. Заяви че никога не е докосвал нито нея, нито някоя друга жена. Но го е направил.

Бялата стрела се смая от тази новина.

— Не може да бъде! Той никога не би взел друга жена. Той обича и желае само теб, Тревисти очи.

— Може сърцето му да не я е искало, само тялото му. Бягащия вълк го накара да се закълне, че детето не е негово, че не я е обладал Ала той не можа да го направи, Бяла стрела. Докато аз умирах, той е правил любов с друга жена. Никога няма да му простя, Бяла стрела, никога.

Бялата стрела се разтревожи от тежките обвинения срещу най добрия му приятел, който му беше като собствен брат, мъж, с когото той яздеше заедно още от малък.

— Хайде, трябва да поговорим със Сивия орел и да уредим тази работа.

— Не, не мога да се изправя срещу него. Ще умра, ако някога ме докосне отново. Ако желае Лия, може да я има! Аз вече не мога да остана тук, трябва да си тръгна — неочаквано обяви тя.

Той се смая.

— Не можеш да го направиш! Не е любил бялата курва!

— Но той твърди друго, Бяла стрела. Чии думи да приема — твоите или неговите? Не мога да остана тук, щом като желае нея, нито пък докато тя износва детето му. Не съм в състояние.

— Но ти го обичаш — възрази той, тъй като не можеше да намери какво друго да каже.

— Не, Бяла стрела, той жестоко потъпка любовта и доверието ми. Дори силна любов, каквато беше някога нашата, не би могла да оцелее при такова предателство. Лия винаги ще остане между нас, тъй като той така бързо я е поставил на това място. Обичала съм го, прощавала съм му, много пъти съм страдала, за да спечеля обичта му и да ме приеме. Дойде време, когато аз повече не разбирам, когато не мога да страдам повече. Аз давах от себе си, споделях, приспособявах се и се жертвах, докато вече нищо не ми остана. Колко може да продължи любовта, докато не се претеглят заслугите? Ти познаваш миналото ми добре, приятелю. Нима аз не се отрекох от скъпите неща, които имах, от своя народ, за да му дам всичко? На него не му се наложи да направи същото, за да спечели любовта ми. Не разбираш ли, Бяла стрела? Положението е сериозно. Нямаше ме само дванайсет луни, а той се поддаде на изкушенията на Лия и то не един път. Как може да очаква аз да разбера и да простя тази жестокост? Ако аз го бях предала така, той щеше да ме убие! Между нас всичко свърши и мисля вече, че трябва да си вървя. Ще ме заведеш ли до лагера на Черния облак? — запита тя, изненадвайки го с молбата си. Тя знаеше, че това е единственото безопасно място, където можеше да избяга сред опасната пустош.

— Сивия орел няма да ти разреши — заяви той уверено.

— Този път ще го направи, Бяла стрела. Няма начин да ме спре. Кой ще вземе страната на съпруг-изменник срещу жена му?

— Той не е в състояние да те предаде! — избухна Бялата стрела.

— Вече го е направил, приятелю. Чух го от собствената му уста. Как можа да ми го погоди това? Смятах, че няма сила, която да ни раздели, но се оказа, че има — страстта му към Лия. Той издигна преграда между нас, която никога няма да се премахне. Повече няма да мога нито да го обичам, нито да му имам доверие.

— Сега трябва да отидем в шатрата ви и да сложим край на това, Шали. Лия не е бременна, зная го със сърцето си. Тя лъже.

— Дори и да лъже за детето, Бяла стрела, Сивия орел все пак ми е изменил с нея. Колко струва любовта му, след като се е поддал на друга жена само няколко луни след смъртта ми? Не мога да му простя, това предателство винаги ще се изправя между нас.

Тя се засмя саркастично.

— Смешно, нали? В края на краищата, не бялата ми кръв ще унищожи любовта ни, а бяла жена. Лия отдавна ме предупреди, че ще ми го отнеме и ще заеме мястото ми. Не вярвах, че ще се намери жена, която ще може да го направи. Тя спечели, Бяла стрела. Магията на сина, който тя носи, е твърде силна, за да се боря. Загубих го в деня, когато Сините куртки ме нападнаха и на Лия се удаде възможността да действа. Нейното очарование се оказа по-силно от моето.

— Не, Шали, не си го загубила. Лия не представлява заплаха за любовта ти. Той никога не би могъл да те предаде. Засегната си и си разстроена. Помисли.

— Детето, Бяла стрела, то ще ме победи. Аз не успях да му дам друг син. Ако Лия го направи, всичко е загубено.

— Тогава аз ще я убия — чистосърдечно се закани той.

— Не, не можеш. Ако го направиш, ще убиеш и сина на Сивия орел. Не разбираш ли? Ако не бях си спомнила любовта и щастието ни, тази измяна нямаше да има значение за мен. Как мога да остана тук и да я гледам как носи детето му?

Преди той да успее да й отговори, Сивия орел забързано се приближи до тях.

— Не мога да те намеря, Шали. Защо сте тук с Бялата стрела? Говорих с баща ми, всичко е уредено.

— Така ли? — запита тя с леден тон.

Видът й гласът й му подсказаха, че се задава буря. Сивия орел изгледа първо единия, после другия.

— Да. Бягащия вълк ще я пази, докато истината излезе наяве — съобщи той, недоумявайки защо е така странна и студена.

— Коя истина, верни ми съпруже? — присмя се тя гневно.

— Истината за детето — отвърна той, напрежението у него нарастваше.

— Чие дете, предана моя любов?

— Защо говориш толкова странно, Шали? — запита той с боязън.

— Не се ли досещаш?

Бялата стрела сложи край на препирнята:

— Шали знае за теб и Лия, Сив орел.

Очите на Сивия орел се разшириха от изумление.

— Какво знае? — запита меко, мерейки думите и тона си.

— Кога Лия ще роди втория ти син, предателю? — Направо попита Шали.

— Моят син? — повтори той невярващо, обзе го истинска паника.

— Даже и сега не искаш да кажеш истината! Ти ме излъга и ме предаде. Никога няма да ти простя, никога!

— Детето не е мое, Шали — възрази той отчаяно.

— Как можеш да си сигурен? Ти си я взел в постелята си, дока то аз умирах в лагера на Черния облак, нали така? — яростно го предизвика тя.

Някаква нерешителност премина през черните му очи, без да успее да я скрие.

— Няма нужда да признаваш отново. Чух какво каза за вината си в шатрата на Бягащия вълк. Между нас всичко свърши. Утре сутринта си заминавам.

— Да си заминеш! Невъзможно! — реакцията му беше същата като на Бялата стрела.

— Никога няма да ти простя. Ти ме предаде! Уби любовта ни така, както убиваш враговете си.

— Нека да ти обясня — веднага започна той.

— Не! — прекъсна го тя. — Не ми разказвай нищо за неверния съпруг и за бялата му мръсница! Ако толкова много я желаеш, вземи си я, не ме е грижа! Но няма да остана тук, докато тя носи сина ти.

— Детето не е мое! — извика той възбудено.

— Погледни ме в очите и се закълни, че не си спал с нея в нашата шатра, докато си бил замаян от мескалина. Кажи дали тя не те е съблазнявала само няколко дни след изчезването ми — притисна го тя.

Погледите им се срещнаха.

— Не си спомням да съм я обладавал. — Той се опита да излезе от положението, без да лъже.

Сълзи изпълниха очите й от тази отчаяна игра.

— Загубата на паметта ти служи добре, невярна моя любов. Дори и детето да не е твое, измяната ти остава. Свърши се, Уанмди Хота, ти най-брутално сложи край на нашите отношения.

— И да съм я взел, не помня! Бях упоен с мескалин. Мислех, че си ти. Не желая Лия, искам само теб. Прости ми, ако съм те обидил или съм се посрамил пред теб. Бях полудял от мъка. Не ме лишавай от любовта си — дрезгаво се молеше той.

— Не аз те лишавам, ти я разруши. Остави ме на мира, трябва да помисля как да постъпя. Утре заминавам за лагера на Черната стъпка. Няма да се върна, докато Лия или детето са тук, ако въобще някога се върна.

— Няма да те пусна да си отидеш, Шали. Ти си моя съпруга, моя любов.

— Не можеш да ме спреш. Смятат ме за принцеса Шали, дъщеря на вожда Черния облак. Ти няма да посмееш да разкриеш истинската ми самоличност и да застрашиш своята и на сина си чест. Как иначе би могъл да ме спреш? Ти измени на любовта ни с една бяла никаквица. Кой би ме обвинил или би ме спрял да се върна при баща си?

— Аз няма да ти разреша — твърдо повтори той.

— Ще видим — сряза го тя, а после си тръгна, оставяйки двамата воини.

Ще я спреш ли? — запита Бялата стрела.

Сивия орел кимна мрачно.