Нежни екстази

ГЛАВА ВТОРА

Изминаха две спокойни седмици, след като чейените дойдоха в зимния лагер на Оглала, за да обсъдят с братята си новините около форт Хенри. Пролетта можеше да донесе страшни събития. Шали се изпълни с лоши предчувствия в мига, в който зърна шейените отново да си проправят път към вигвама на вожда Бягащия вълк — най-големия и най-украсения в целия лагер. Тя застина на място, а сърцето й се разтуптя от страх. Защо се върнаха тъй бързо? Какви мрачни вести носеха?

Бягащия вълк излезе, за да поздрави мъжествените воини. Беше необикновено топъл за сезона ден. Няколко птички изливаха сърцата си в песен, сякаш умоляваха Майката Природа да доведе тутакси пролетта. Тук-там безстрашни стръкчета трева се мъчеха да пробият бавно затоплящата се земя. Защо тъмните сили се промъкваха точно когато природата се възраждаше и разваляха красотата и спокойствието й? Нима мирът имаше толкова висока цена?

Бягащия вълк покани воините да влязат в неговия вигвам, после се обърна към смутената Шали и й направи знак да се приближи. Привлечена от властния му глас и поглед, младата жена забърза към него. Той й поръча да намери Лия Уинстън и да я изпрати във вигвама му, за да приготви храна и питиета за гостите. Шали се усмихна и кимна на своя свекър, когото харесваше и уважаваше. Бягащия вълк си влезе в шатрата, оставяйки я дълбоко замислена.

Лия Уинстън… Всеки път, когато разговаряше или пък работеше заедно с това момиче, бялата робиня на Бягащия вълк, Шали чувстваше необяснимо безпокойство. Лия беше подарък за застаряващия вожд от Бялата стрела, най-добрия приятел на Сивия орел. Беше потайна и загадъчна, въпреки че изпълняваше нарежданията бързо и с уважение. Проявяваше се като пъргава, сръчна и умна. Не беше подлагана на физическо насилие или сексуално унижение. Оценявайки добрия си късмет, тя се постара да запази привилегированото си положение като робиня на мъдрия и човечен вожд.

Но още от първия миг на пристигането й Шали забеляза разочарования поглед на пленницата, когато разбра, че мъжественият и представителен син на вожда вече има свой вигвам и съпруга. В онзи ден приликата между мръсната и раздърпана робиня и принцеса Шали остана незабелязана за всички, освен за Лия. Само в зелените им очи имаше известна разлика, докато косите им бяха еднакви — кестеняви и къдрави. Сплъстените мръсни букли на Лия на пръв поглед нямаха нищо общо с лъскавите плитки на Шали. Двете жени бяха еднакво високи, но майчинството бе дарило принцесата с по-едър бюст. Ако не беше животът на открито, кожата на Шали също би била матовобяла като тази на момичето. При еднакво облекло отдалече човек би могъл да ги сбърка. Но не и отблизо. Шали беше по-красива, у нея имаше повече живот и топлота, отколкото у Лия. Вътрешната озареност очебийно липсваше у хладната и пресметлива млада робиня.

Докато мислите на Шали дълбаеха върху загадката Лия, истината внезапно блесна в ума й. Как по-рано не се бе сетила? Бягащия вълк, малкият й син и Сивия орел възприемаха несъзнателно приликата между Лия и нея! Разбира се, тъкмо затова те приемаха присъствието на момичето толкова естествено. Пресметливата и хитра Лия беше разбрала това и го използваше в своя изгода. То обясняваше защо така бързо се примири със своето пленничество, опитите да се хареса на Сияйната стрела, сладникавото й отношение към застаряващия вожд, както и примирието със Сивия орел. Постепенно и неусетно за останалите тя се стремеше да спечели приятелството на семейството на Шали. За да подготви бъдещото си бягство ли? Или пък за да я приемат за член на племето? А може би Лия да се стремеше да заеме мястото на принцеса Шали!

Безпокойство обхвана младата жена и тя потрепери, но не от студения пролетен въздух. Сякаш някакво неуловимо предчувствие пропълзя по гръбначния й стълб. Как би могла една обикновена бяла пленница да се надява да заеме мястото й? Какви ли опасни мисли занимаваха ума на Лия?

Шали отиде до потока, където момичето беше коленичило и переше в ледената вода със зачервени от студа ръце. Няколко мига я наблюдава мълчаливо. Обхвана я същото необяснимо и зловещо чувство. Само че предишния път то се превърна в капан за нея: беше в деня, когато откри измамата на Матю — хитростта, от която се породи лъжата, че е наполовина индианска принцеса. Ако човек можеше да бъде благодарен за нещастията в живота си, Шали беше доволна, че само Сивия орел и Бялата стрела знаеха истината за нея — че не е дъщеря на Черния облак и бялата му пленница Джени. Много странно и обезпокоително, но цели четири години тя не бе мислила за себе си като за бяла. Защо ли Лия събуди такива опасни спомени? Какво ли зло можеше да й стори тази жена?

Лия я усети и се обърна. С тон, хладен като утринния въздух, Шали предаде нарежданията на Бягащия вълк и понечи да си тръгне. Бялото момиче се изправи и нахално се провикна:

— Шали!

Знаейки, че говори английски, Лия пламенно се обърна към нея на родния им език.

— Защо толкова ме мразиш, Шали? Ти също имаш бяла кръв. Тя нищо ли не означава за теб? — я запита Лия нагло и предизвикателно.

Стресната от дързостта й, принцесата само се взираше в нея известно време.

— Моята бяла кръв не ме прави по-малко индианка по сърце или по избор, отколкото ако бях родена чиста индианка, Лия — започна тя с ясен глас. — Любовта и верността ми принадлежат на моя народ — Оглала. Не те мразя. Ти си послушна и се държиш с нужното уважение, работиш много добре за вожда Бягащия вълк. Той те очаква в този момент да обслужиш приятелите му — подчерта тя, отминавайки тревожната тема и безсрамието на момичето.

— Казваш, че не ме мразиш, но очите и действията ти говорят друго — продължи Лия по начин, който се стори обезпокоителен на Шали.

— Ти си пленница, докато аз съм индианка, съпруга на следващия вожд. Как трябва да се отнасям към теб? Не съм ти сторила нищо лошо, нито пък съм те оскърбила. Как се осмеляваш да ми задаваш такива нахални въпроси? — Зелените очи на Шали станаха неразгадаеми, а овладяното й държание прикриваше смута и шева, които бушуваха в нея. Защо ли тази дръзка пленница рискува всичко, което има, предизвиквайки с думи принцесата?

— Може да смяташ моя народ за враждебен, но аз не съм ти противник. Нито пък съм някакво безчувствено животно. Искам да бъда твоя приятелка. — Усмивката и тонът на Лия бяха умолителни, ала очите й издаваха чувства, които Шали предпочиташе да не види.

— Приятелството е нещо, което се печели, Лия, нещо съкровено и взаимно. Приятелят е човек, на когото вярваш. А аз не разбирам нито теб, нито постъпките ти. Не е нормално да приемеш тъй доброволно робството, както ти го правиш. Въпреки това не те мразя. За мен не цветът на кожата определя чувствата ми.

— Какво има за разбиране? Аз просто предпочетох сигурността пред жестокостта. По-добре да се предам мирно, отколкото да се бунтувам. Никога няма да мога да се върна при моите хора, затова искам да стана част от това племе. Не желая винаги да бъда проста робиня! — Лия не се и опита да скрие страстта си в погледа и в гласа си.

— Не е възможно бяла робиня да стане индианка, Лия. Не изпълвай сърцето си с празни надежди. А сега побързай, преди Бягащия вълк да е загубил търпение. Тогава какво ще стане с твоята безопасност и спокойствие?

— А ти би искала да видиш как ме наказват и ме отпращат, нали? Защо? Защото приличам на теб, а ти не желаеш да съм наоколо, да не би да изкуша твоя съпруг да ме заведе във вигвама си, щом баща му умре? — дръзко добави тя, издавайки скритите помисли, които таеше към нейния любим.

Изумена от злокобните намерения на момичето, Шали пое дълбоко дъх и се взря в нея.

— Бягащия вълк ще живее още много години, Лия. Никога не съм желала наказание на някой беззащитен бял пленник, дори и когато е невъзпитан и злонамерен като теб. Що се отнася до моя съпруг, ти не представляваш никаква заплаха за мен, независимо дали ме харесваш или не. Не съществува висша сила или жена, която би могла да разруши любовта ни. Дори в този миг да умра, Сивия орел никога не би те погледнал с любов или желание. Ти си бяла, а той по-скоро би умрял, отколкото да докосне бяла жена. През всичките години, откакто го познавам, той нито веднъж не е поглеждал бяла жена с желание в сърцето си. Ако се опиташ да привлечеш вниманието му, скъпо ще си платиш за това подло и непростимо деяние.

— Ако се осмелиш да му кажеш за нашия разговор, той само ще си помисли, че ме мразиш и ревнуваш от мен. Би ли ме убила със собствената си ръка? — присмя й се тя.

— Моят съпруг е воин и вожд, който има да мисли за много важни неща. Няма да го безпокоя с глупавите брътвежи на една бяла робиня. Но ако посмееш открито да флиртуваш с него, няма нужда аз да те убивам, той ще го направи, като преди това ще те накаже сурово. Ако Бягащия вълк само заподозре, че си хвърлила похотливия си поглед на сина му, още същият ден ще бъдеш продадена. Не си ли забелязала, че Сивия орел има само една съпруга? Аз съм единствената жена, която той някога е обичал и желал. Ако се съмняваш в думите ми, попитай когото искаш. Дори и да престана да дишам още тази луна, той никога няма да ме замести с друга. Запомни добре това, Лия. Ще бъде смъртоносна грешка, ако се влюбиш в Сивия орел.

— Каза ли ти той как извади един трън от ръката ми онзи ден? — Лия търсеше начин да разклати самоувереността на жената пред себе си.

— Да, Лия, и как е намазал мястото с мехлем — отвърна Шали, за да докаже, че между нея и любимия й няма тайни.

— А предаде ли ти колко бавно го направи и колко дълго след това държа ръката ми?

— Трънът е тънък и върхът му е закривен, Лия. Ако не се извади внимателно, раната става сериозна. Може да се инфектира и да получиш треска, а след това да умреш. В някои тръни има отрова. Тогава мястото бързо посинява. — Шали студено и методично отхвърляше всяка клевета на Лия.

— Тогава да смятам, че трепетът, който го обхвана, щом се докосна до мен, е бил от облекчение, така ли? — не се предаваше момичето.

— Ако някой е потреперал, това си била ти, Лия. Твоето желание и надежди са те заслепили. Опомни се, преди това да се е задълбочило — предупреди я Шали. — Ако още веднъж заговориш на тази тема, ще съобщя на Бягащия вълк за опасната игра, която играеш. Сега прави, каквото се иска от теб.

Макар че Шали изговори спокойно последните думи, Лия усети категоричния й тон. Щом не може да се приближи до Шали чрез престорено приятелство, трябва да открие някакъв друг начин, за да я изложи. Тя постепенно вземаше надмощие над стареца и детето, но за Сивия орел щеше да е нужно повече време и хитрост. Първо, трябва да се отнася към Шали пренебрежително. Ще се наложи да сломи самоувереността й и да разруши идеалния й образ в очите на собствения й народ, особено пред съпруга й. Трябва да открие слабостите на Шали и да ги използва срещу самата нея. Не е нужно да си разменят ролите! Просто щеше да убеди другите, че превъзхожда принцесата по всичко: по красота, обноски, по нежност и смелост. Ще намери начин да си проправи път към вигвама на Сивия орел. Веднъж да стъпи там, тогава ще успее да измести Шали всякак… дори и да изнесат съперницата й мъртва! О, не притежаваше ли тази жена всичко, което си бе поискала, но сега Лия ще й го отнеме! Има начини да се отстранят хората, които пречат. Може пък да се случи някое ненадейно нещастие, злополука…

Докато се връщаше обратно към лагера, Лия трескаво обмисляше различни планове. Едно беше сигурно, ще трябва да остане под крилото на Бягащия вълк, докато омае Сивия орел. Гордият воин никога не би я докоснал, ако е омърсена от други мъже. За щастие, старецът беше далеч от мисълта да я пожелава в леглото си! Но ако Шали се окажеше права и не постигнеше нищо със Сивия орел, тогава оставаше Бялата стрела…

Когато принцесата се върна в своя вигвам, дълго не можеше да си намери място от вълнение. Беше доволна, че Сивия орел е на лов, а Пламтящата стрела и Блестящата светлина бяха със сина й. Как се осмеляваше тази малка вещица да крои планове да преследва съпруга й! Как дръзваше да й говори тъй нахално и безнравствено! Все пак Шали реши сама да се справи с проблема. Не че се страхуваше, че Сивия орел няма да й повярва или ще й се изсмее, напротив, не искаше да поставя живота на Лия в опасност, като разкрие лекомисления й план. Ако имаше вероятност съпругът й просто да накаже Лия и да я отпрати, Шали веднага би му разказала всичко. Но гневът и гордостта му щяха да предизвикат по-тежки последствия за бялата жена, която си позволяваше твърде много. От друга страна, ако реши да мълчи, Лия щеше да продължава нечестните си игри спрямо нейните близки. Какво да прави? Засега нищо. При малко късмет Лия може би щеше да разбере опасността от кроежите, си и да се откаже.

Тропотът от копитата на няколко коня изтръгна Шали от мислите й. Явно воините-чейени си тръгваха по-рано. Въпреки скорошния разговор с Лия Шали забърза към шатрата на Бягащия вълк, за да научи новините. Според обичая индианската принцеса трябва да извика, преди да влезе във вигвама, ако завесата на входа е спусната. Когато чу гласа на вожда, който я канеше да влезе, тя се наведе и пристъпи вътре. Отиде право до огъня, седна върху дебелата рогозка и го запита на езика на Оглала за новините.

Раздразнена, че не разбира достатъчно езика им, Лия се захвана да раздига остатъците от обяда, който беше сервирала на гостите. Но наостри уши да долови нещо в топлите отношения между Шали и Бягащия вълк, което да й подскаже как да ги разруши в подходящ момент. Самоувереността на Шали, която не й обръщаше внимание, я ядоса. От държанието й Лия разбра, че разговорът им не я е разтревожил ни най-малко! Но почакай, моя прекрасна принцесо, скоро и това ще стане…

Шали внимателно слушаше обезпокоителните думи, които излизаха от устата на Бягащия вълк. Вестите не бяха добри. Много бели заселници се бяха установили по брега на широката река, която пресичаше земята на Дакота и минаваше покрай голямото селище, наречено Сент Луис. Още по-лошо бе, че двата форта в местността бяха завършени и силно въоръжени. Явно сините куртки бяха решили да бранят с тях докрай тази богата земя. Най-обезпокоителното беше, че селата на чейените и на Оглала се намираха между двата могъщи форта. Единствената добра новина, която тя чу, се отнасяше до въоръжението на белите мъже. Засега нямаха бързо зареждащи се пушки на мястото на бавните кремъклийки. Но бе забелязано, че кавалерията отчаяно се упражнява с онези смъртоносни саби, които висяха на поясите им, както и че стреляха с часове по мишени, за да постигнат по-голяма точност и бързина на зареждането. Бяха напреднали също в консервирането на храната, така че кавалерията им би имала достатъчно запаси, за да издържи дълго време.

Бягащия вълк беше раздразнен, че студовете не спираха белите непрекъснато да увеличават запасите си от оръжия, муниции и храна. Докато индианците лагеруваха през зимата и изчакваха затоплянето, за да се върнат в Голямата равнина и да попълнят припасите си, белите бяха добре снабдени за цяла зима. Скоро щеше да стане време за пролетния лов на бизони. Дали Сините куртки ще се възползват от този жизнено важен за индианците лов? Дали ще наложат превъзходството си в този критичен момент? Лагерите щяха да бъдат открити за атаките им, докато воините отсъстваха в продължение на дълги седмици. Необходимо бе да се помисли как да се защитят семействата и селата по това време.

Разговорът им бе прекъснат не от Лия, а от Сияйната стрела, който се втурна във вигвама и се хвърли в скута на любимия си дядо. Очите на стария човек заблестяха от любов и радост, докато се смееше и си играеше с преливащото от щастие и енергия момченце. То засипа вожда с безброй въпроси за природата, за народа им и за предстоящия лов. Сияйната стрела беше много интелигентен и преждевременно развит за четиригодишно дете. Без съмнение това се дължеше на дългите разговори с родителите и с дядо му. Щом Бягащия вълк свърши с отговорите, Сияйната стрела веднага го помоли да повтори вълнуващите истории за многобройните си подвизи. Какво значение, че детето ги знаеше всичките? То никога не се уморяваше да ги слуша отново и отново. Прославеният мъж преглътна и започна разказа си.

Когато стигна до третата случка, Лия се приближи, за да предложи на Сияйната стрела две парчета агуяпи, царевични питки, пълнени с ядки и сушени плодове. Усмихна се, докато ги подаваше на малкото дете, знаейки, че ще му харесат. Не предложи на Шали, тъй като наближаваше вечеря и тя със сигурност щеше да откаже. Принцесата не издаде с нищо напрежението помежду им, с което искаше да накара Лия да се опомни.

Сияйната стрела се засмя и благодари учтиво на робинята, защото децата на Оглала от раждането си бяха приучавани на уважение и търпение. Действително той беше умен, но как можеше едно малко дете да долови непочтените намерения, подмазването и злата умисъл? Тъй като не искаше да се проявява като дребнава пред свекър си и строга пред сина си, Шали замълча и запази спокойствие. Лия моментално схвана, че малката й игра се провали, защото младата жена не се хвана на въдицата.

Щом Сияйната стрела натъпка първото царевично парче в устата си, Шали се засмя меко и го сгълча:

— Наблизо няма някоя миеща мечка, която да ти открадне агуяпито, лакомото ми дете. Яж бавно, иначе гърлото ти ще откаже погълнатите хапки. Може би с второто парче дядо ти ще ти покаже как да се храниш правилно — весело го заплаши тя.

Детският смях на Сияйната, стрела изпълни тихата шатра.

— Ша — весело прие забележката й, като мушна ръка в нейната и се усмихна в очите й. Много бавно то захапа второто парче, заслушано в гласа на дядо си. Но всеки път, когато вождът дълбоко си поемаше дъх, преди да продължи разказа си, възбуденото дете го засипваше с въпроси, на които вече знаеше отговорите.

Два дни по-късно Лия направи още един дързък опит да ядоса Шали. Безшумно се приближи към нея и остави товара си от дърва и нечисти дрехи от едната страна на нищо неподозиращата индианска принцеса, като по този начин й запречи пътя, после застана до Бягащия вълк, все едно че просто изчакваше да го заговори.

Шали свърши разговора със свекъра си и се обърна да си тръгне, но безпомощно падна върху наръча дърва. Инстинктивно извика, когато тупна на каменистата земя, изцапа роклята си и издра ръцете си. Сивия орел, който беше наблизо, се спусна да помогне на жена си и да провери дали не се е ударила лошо. Лия използва момента, за да се свлече на колене и да засипе съперницата си с лицемерни извинения.

— Толкова съжалявам, Шали. Удари ли се много? — побърза да запита много загрижено.

Сивия орел помогна на Шали да се изправи. Тя погледна разкъсаната и изцапана рокля, а после кървящите си ръце. Очи, студени като замръзнали зелени езера, се втренчиха в Лия.

— Вероятно Бягащия вълк би трябвало да те прати при жените да те обучат, Лия. Такова лекомислие е опасно и не бива да се допуска. Ако не бях аз, а някой възрастен човек, можеше да се нарами тежко — предупреди тя бялото момиче, като и двете знаеха какви ругатни и удари чакаха робинята в немилостивата компания на жените.

— Но това беше съвсем случайно, Шали! Никога не бих наранила някого тук. Бързах и не съобразих както трябва — излъга Лия, ронейки крокодилски сълзи, като че беше несправедливо и злобно оклеветена.

— Грешки правят глупците и враговете, Лия, а не белите пленници. Няма разумно извинение за подобно лекомислие. Гледай да не се случва повече.

Нов поток навреме пуснати сълзи обля бузите на бялото момиче.

— Не бях ли покорна и не се ли отнасях с уважение към вас? Не работих усърдно и не изпълнявах ли всичко, което ми беше поръчано? Навредила ли съм на някого досега? Несправедливо е да се отнасяш към мен тъй жестоко. Не съм мислила, че си такава — мърмореше тя, без да знае, че храбрият воин прекрасно разбира английски. Тя предполагаше, че Шали го е научила само донякъде, но не достатъчно, за да му е ясна всяка дума.

Острият ум на Сивия орел схвана особения подтекст в разговора на двете жени. Зад думите им хвърчаха искрите на враждебност, която досега не беше забелязвал. Случилото се, се дължеше на една глупава грешка, но защо неговата нежна и винаги справедлива любима реагираше тъй остро и явно не прощаваше на уплашената и каеща се пленница? Това не подобаваше на Шали. Нещо у бялото момиче тревожеше духа й. Проблясъците на гняв и непоносимост в очите на любимата му не лъжеха. Тя никога не се беше показвала отмъстителна или нетърпелива, дори и когато беше права. Но сега пред него стоеше една нова, непозната Шали, чийто буреносен поглед пронизваше робинята, която плачеше и се извиняваше. Сивия орел беше слисан и объркан от това ново настроение на жена си. Тя винаги е била извънредно добра и търпелива към белите пленници. Какво се бе променило?

Той нежно я дръпна за ръката и предложи да се погрижи за ръцете й. Погледът й се смекчи веднага, щом го погледна. Усмихна се и кимна. Сивия орел обърна очи към Лия, но не успя да проникне зад маската й. Тя му се усмихна унило и благоразумно наведе глава. Шали си беше тръгнала и не видя това.

На Лия й идеше да се разсмее победоносно или да запее от радост. Беше успяла! Насили се обаче да запази смирения си и тъжен вид на несправедливо обидена. Затътри се да изпълни заповедите на господаря си, доволна, че е посяла смут в душата на неустрашимия воин.

Сивия орел нежно изми кръвта и калта от ръцете на Шали, като през цялото време мълчеше и беше нащрек. Донесе от ъгъла на шатрата кожена торбичка и извади лечебния мехлем. Внимателно намаза драскотините, за да спре кървенето и да успокои болката. След като върна торбичката на мястото й, се приближи и седна до жена си.

— Шали? — започна той сериозно и загрижено. — Имаш ли някакви неприятности с онова бяло момиче?

Шали вдигна поглед към красивото му лице.

— Неприятности ли? — повтори тя, печелейки време, за да измисли някакво логично обяснение.

Никога не бе успявала да скрие каквото и да било от изострените сетива на Сивия орел.

— Кажи ми каква война водите с онази недостойна пленница? — запита той меко, като внимателно я наблюдаваше.

Шали се колебаеше. Дали няма да му се стори глупава и злобна, ако му разкаже за грижите си? Беше подценила Лия — бялата жена хитро изигра малката си роля така, че да изглежда невинна и безобидна. Дали да не изрече на глас недоказаните си подозрения и страхове?

— В Лия има нещо, което ме безпокои, съпруже. Не мога да обясня защо, но не й вярвам. Страхувам се, че е хитра като лисица, но не мога да разгадая играта й — отговори тя честно, спестявайки съмненията си и думите на Лия. Все пак не беше сигурна.

— Не ти се е подчинила ли? — Когато Шали поклати глава, той зададе друг въпрос: — Нещо друго ли се е случило? — Шали отново поклати глава. — Да не би да не слуша баща ми и да проявява неуважение? — Шали беше принудена отново да поклати глава. — Тогава не разбирам, Тревисти очи — завърши той с растящо недоумение.

— Не мога да го обясня, Сив орел, но така го чувствам. Не бива да й се вярва. Ти си воин и ловец, не ти ли се е случвало да имаш необясними и странни съмнения, който като че ли те предупреждават за бъдещи неприятности?

— Така е, Тревисти очи — съгласи се той. — Но баща ми има нужда от Лия, за да се грижи за него. Как мога да я накажа за това, че се съмняваш в нея? Как мога да я отпратя, след като не е направила нищо лошо? — разсъждаваше той.

Шали вдигна ранените си длани и запита:

— А това не е ли лошо, съпруже мой?

— Искаш ли да я накажа за случилото се? — рече объркан той. — Тя получи добър урок, сигурно вече ще бъде по-внимателна.

Шали реши да не оспорва логичното му заключение.

— Прав си, съпруже. Сигурно аз съм глупава. Вероятно духът ми изгаря от желание да се върнем към дейния живот. Зимата беше дълга. Сигурно просто съм напрегната и уморена — засмя се тя, за да извини държането си и се опита да промени темата.

— Може би трябва да отнема малко от неспокойния ти дух и излишък от енергия — пошегува се той, а тъмните му очи горяха като живи въглени.

— След като се нахраним и Уи заспи, ще ти припомня щедрото ти обещание, любов моя — игриво отвърна тя и погали раменете и ръцете му. — Знаеш ли наистина колко много те обичам и се нуждая от теб? — шепнеше тя страстно, чувствайки странната нужда да му го повтаря.

— Ако не ми го беше казала с думи, щях да го прочета по очите ти, малка моя. Ще отида да доведа сина ни, за да вечеряме рано. Тялото ми жадува за теб повече, отколкото за уазна. — Той взе лицето й в ръцете си и я целуна звучно.

Щом устните му захапаха месестата част на ухото й, ръката й се плъзна към слабините му.

— Прав си, любими, колко си напрегнат от нетърпение и глад — прошепна Шали, а той простена от желание.

— Омръзвала ли съм ти някога, Сив орел? Изпитвал ли си желание да кажеш тези думи на друга жена, която да задоволи големите ти нужди, любов моя? — внезапно запита тя.

Смаян, младият вожд се облегна назад и се вгледа в ясните й очи. Умолителният й поглед го удиви още повече.

— Говориш ми откровено и загрижено, което ме тревожи, Шали. Нямам нужда от друга жена. Ти си въздухът, който дишам и храна за тялото ми. Как бих могъл някога да се уморя от това, че те притежавам? Ти си моята любов, моя живот, моето сърце — дрезгаво потвърди той.

Шали се усмихна, а в очите й се появиха сълзи.

— Жената има нужда да чува тези неща. Понякога действията не са достатъчни. Жените се глупави и слаби същества — поклати глава тя, засмя се и го целуна.

Той закачливо я залюля в ръцете си.

— Чуй ме добре, жено — нямам нужда от друга жена, която да се грижи за мен по какъвто и да е начин. Как може мъжът да се умори от съпругата си, която е свежа и вълнуваща всеки път, когато я притежава? Откъде тялото ми ще събере сила, за да задоволи и друга жена, след като съм бил с теб? Ти не оставяш място и сили за копнежи по друга. С теб не е ли същото? — пошегува се той, теглейки плитката й.

— За мен винаги ще бъде така. Никога друг мъж няма да завладее сърцето и живота ми като теб. Все пак обичайно за индианеца е да има повече от една съпруга или наложница — напомни му тя.

— Само ако жената не може да задоволява нуждите му. Но с нас не е така. Ти си единствената, която ми е необходима и която желая. Щом Уи заспи, ще ти го докажа, невернице — засмя се той и необикновеното му лице се озари от страст.

Шали се хвърли в прегръдките му и здраво го притисна. Наистина беше глупава, Лия не представляваше заплаха за голямата им любов. Сърцата им бяха свързани здраво и сигурно като частите на стрелата. Тя въздъхна доволна и се притисна към топлото му приканващо тяло. Неотразимото му излъчване прониква в сетивата й. Пламъци от желание пронизаха утробата й. Гърдите й се напрегнаха и втвърдиха. Разтвори устни и ги повдигна към неговите.

Леко и примамващо прокара език по твърдата му гръд, топлият й учестен дъх го зовеше. Тръпки на копнеж я разтърсваха, докато търсеше устните му, за да я наситят. След няколко дълги целувки Сивия орел нежно раздели ръцете й около кръста си.

— Веднага се връщам — хрипливо каза той, а после бързо излезе от вигвама.

Както обеща, след минути беше пак при нея. Вдигна жадуващото й тяло и го отнесе върху постелята. Нетърпеливо започна да я съблича.

— А синът ни и готвенето? — запита тя, борейки се с желанието си.

— Сияйната стрела ще вечеря с баща ми — весело обяви той, смъквайки и своите дрехи.

— И ти помоли вожда за това?

— Баща ми е схватлив, разбра без думи. Добър е и ни разбира — весело отвърна Сивия орел и легна до нея.

След малко любовта ги оплете в копринените си нишки. Устните му я възпламениха от глава до пети, тя отговори обезумяло на умелите му движения. Отново и отново той потъваше в тялото й, устните й го приканваха жадно. По едно време младият вожд спря за малко, отдръпна се, за да могат устните му да поемат гърдите й. После отново проникна в нея по-дълбоко и настойчиво.

Стигнаха до върха, тялото й се разтресе от леки тръпки, които предизвикаха експлозията му. Потънали в екстаза си, двамата бяха изведнъж сепнати от гласа на Лия, която викаше отвън. Стреснат от изненада и от ненавременното прекъсване, Сивия орел се стегна и спря движенията си.

— Ша? — почти извика той ядосан.

— Бягащия вълк излезе, а Сияйната стрела е болен. Не знам какво да правя — обясни Лия на английски.

След като вълшебният момент беше развален от без съмнение измислената тревога, Шали също се вкамени от раздразнение. Сивия орел погледна надолу към нея и сви рамене безпомощно.

— Доведи сина ни, докато аз се обличам — предложи Шали, за да прикрие гнева си. — Ако е болен, аз трябва да се погрижа за него — добави тя, а той усети явното й недоверие.

Сивия орел кимна и стана да се облече. Дръпна завесата на входа и се изправи срещу бялото момиче, което стоеше с печално сведени ресници и смирен израз.

— Съжалявам, че те безпокоя, Сив орел, но синът ти плаче от болки в стомаха. Нямам лекарство да му дам. Не е разрешено да се влиза в шатрата, където са се събрали вождовете и не мога да извикам Бягащия вълк — вбеси го тя със здравата си логика.

Без да й обръща внимание, Сивия орел се спусна към вигвама на баща си. Намери сина си да се превива на постелята от болки в стомаха. Успокои го и го понесе към Шали. Отново не промълви ни дума на Лия, подминавайки я с лекия си скъпоценен товар.

Бялото момиче се върна в шатрата на Бягащия вълк и затанцува радостно. Старият вожд, без да иска, беше помогнал на плана й, позволявайки на детето да се натъпче с плодови сладки! После точно навреме бе отишъл на събирането. Лия се беше приближила до вигвама на Сивия орел, откъдето долитаха страстни стенания и хитро бе изчакала, за да прекъсне най-сладкия миг за двойката. Но те бяха толкова увлечени в страстта си, че дори не чуха вика й в момента, когато изпитваха върховно удоволствие! Не успя да си достави тази злобна радост, но поне им развали спокойствието след това.

Лия спря да танцува и се отпусна върху постелята си, която се намираше срещу тази на стария вожд. Копнежът по Сивия вълк я завладя и тя съвсем забрави за щастието си. Огромно желание към този най-прекрасен мъж обзе тялото й. Предаде се на похотливите видения и измъченото й от принудително целомъдрие същество затрептя от възбуда. Гърдите й се втвърдиха, а устните търсеха уста, която да ги измъчи и да им достави наслада.

Постепенно в шатрата падна нощта, докато Лия се гърчеше възбудена върху постелята и се молеше сънят да успокои яростния копнеж на похотливото й тяло. Когато посегна да изтрие капчиците пот, избили на горната й устна, ръката й усети набъбналите й гърди. Тя рязко пое дъх и от разтворените й устни се изтръгна слаб стон. Как копнееше Сивия орел да погали тялото й и да я обладае, за да я освободи от мъчителната жажда. Потънала в своя свят на опияняващо желание, тя не чу тихото завръщане на Бягащия вълк.

Приглушените стонове откъм постелята на бялото момиче издаваха, че то изгаря в пламъците на незадоволена страст. Лия си беше създала невярна представа за мъжките възможности на Бягащия вълк. Той не беше изгубил силата си и все още можеше да изпитва желания. Внезапно кръвта му кипна в яростен порив да обладае младата пленница, която беше изцяло във властта му. Обхвана го огромна страст, тялото му се събуди. Изненадан от внезапната проява на нов живот, той погледна мъжеството си, после му се усмихна и любовно го погали. След две години досадна импотентност той беше замаян от опияняващата реалност, която пулсираше в ръката му. Сега оставаше само да докаже своята така неочаквано завърнала се сексуална мощ.

Отиде при Лия и легна до нея. Изплашена от внезапната му поява и от голотата му, тя се опита да се извърне.

— Хиа! — заповяда й той да го слуша. Властният му тон и решителността в погледа му я предупредиха да се съгласи на всичко, което той желаеше. Тя плака и се моли, защото знаеше, че плановете й ще се объркат, ако старият мъж я обладае. Бягащия вълк се засмя и свали роклята и панталона й.

Очите му блеснаха от яростно желание, когато разголи едрите й гърди. Легна върху нея и започна жадно и грубо да ги смуче. Набръчканите му ръце се плъзнаха по тялото й, изучавайки колко е възбудено. Разтвори бедрата й и пъхна пръст във влажната й цепка, за да провери дали е готова. Усмихна се под мустак, изтегли пръста си, целият мокър. Лия още се молеше да я пусне. Не желаейки да се отклонява или разсейва, Бягащия вълк покри устата й и каза „Иясни“, което означаваше да мълчи.

Ужасена от силата на тялото му и от господарската му властност, тя замлъкна и се предаде. Несигурността и страхът й бяха много силни, за да се осмели да му се противопостави. Сподави вика си, когато той проникна в зажаднялото й за любов тяло. Поради дългото въздържание усещането й подейства като шок. Вождът веднага спря и доволно се усмихна, помислил, че тя е девствена После се задвижи усърдно, в ритъма на желанието си. Мъжеството му беше голямо и твърдо за възрастта и ръста му. Лесно и изкусно той влезе в тялото й, все едно че се промъкваше в лагера на врага.

Обилната й влага улесняваше яростните му удари. Бедрата му се движеха напред-назад, докато горещата му течност избухна в тялото й. Всеки негов спазъм омайваше Лия. Стегнатата й тясна утроба сякаш го всмукваше, което го докара до безумие. Той се олюля от успешно свършената задача и започна болезнено да хапе щръкналите зърна на гърдите й.

Лия пак не извика. Странно, но след първоначалното грубо обладаване плътта й жадно приемаше дивашките му набези. Докато той стенеше от удоволствие и възбуда, необикновена радост се разля по жилите й. Ето, тя владееше този влиятелен мъж. Той беше като малко дете, а тя — апетитна примамка. Отново и отново Бягащия вълк вкусваше насладата, изпълвайки Лия със странни усещания. Тя установи, че силният вожд е опиянен от радостта, което му даваше тялото й. Като изгладняло животно той лакомо я поглъщаше, задоволявайки глада си. Болката се преля в приятна възбуда. Всеки път, когато проникваше в нея, сякаш галеше изопнатите й нерви, които молеха за още ласки. Най-необикновеното от всичко беше, че щом тласъците му се превърнаха в бесни удари, а зъбите му израниха до кръв гърдите й, я обзе диво ликуване. Колкото по-груб ставаше той, толкова по-голяма наслада изпитваше Лия! Скоро борбата я опияни, болката от удоволствието се превърна в необходимост и тя копнеше за нея все повече и повече.

Всъщност Бягащия вълк не беше мъж, склонен към дивашки съвкупления, но тъй като дълго време не бе имал жена, беше като омагьосан и не осъзнаваше, че бялото момиче под него го ръководи според желанията си. Тялото й се извиваше и го пресрещаше, приканвайки пулсиращото му мъжество да прониква все по-силно и по-дълбоко в утробата й. Той почти обезумя от удоволствие, когато тя сграбчи посивялата му глава и започна да движи устата му от едната си гърда към другата, за да получат и двете по равно от насладата. Беше докрай замаян и възпламенен, докато тя се гърчеше под него, обхваната от все по-болезнени желания. Щом течността му експлодира в напрегнатото й, преливащо от похот тяло, той смука и хапа зърната й, докато ги разрани. Но Лия не се съпротивляваше, а го предизвикваше към нови буйства, за да го покори.

Докато лежаха изтощени върху постелята, Лия се наслаждаваше на тайнственото и окриляващо усещане. Щом Бягащия вълк можеше да събуди такова безумно удоволствие, тя си представи какво би могъл да стори с тялото й неговият мъжествен и прекрасен син! Каквото и да й струва, тя ще се добере до Сивия орел и ще го омае. Вождът спеше тихо. Лия се изправи на лакът, за да го разгледа отблизо. Не беше толкова стар, колкото си мислеше. Всъщност Бягащия вълк не бе изгубил своята сурова красота и физическа привлекателност. Не беше забелязвала досега, но той беше много хубав в лице и в тяло.

Погледът й изследва всяка линия на все още яката му снага. Когато се спря на мъжеството му, тя установи внушителните му размери дори сега, когато възбудата бе преминала. Очите й блеснаха, сякаш искаше да го събуди за нов живот. Зашеметено до лудост от тези прекрасни нови изживявания, бялата пленница най-накрая се отпусна в продължителен сън.

На следващият ден Лия и Шали внимателно се отбягваха, сякаш всяка от тях се боеше, че другата би могла да отгатне бушуващите й чувства. През нощта Лия и Бягащия вълк повториха животинското си съвкупление. Измина още един ден, в който Шали и Лия внимаваха да не се срещнат.

Лия забелязваше нещо ново и смайващо — вождът непрекъснато я дебнеше и се мъкнеше подире й като разгонен самец след женската си. Явно похотливият стар пес не можеше да дочака вечерта! Значи тя, презряната бяла робиня, притежаваше силна магия между краката си. Това я накара да се разтрепери пяла от злорадство. Още малко усилие и време и щеше да го подчини напълно. Щеше да го оплете здраво в мрежите си и скоро той щеше да стане неин роб! Тогава тя можеше да прави каквото си поиска. Щеше да го държи здраво. Веднъж пристрастен към нея, старецът щеше да й се подчинява и да изпълнява всеки неин каприз. В противен случай рискуваше да намери незаинтересувано тяло под себе си! Тя щеше да се превърне в силен наркотик за него, на който той нямаше да може да устои. А щом й станеше роб в страстта, щеше да го принуди да купи някой бял пленник, който да поеме слугинските й задължения, така че да й остава повече време и енергия да се грижи за него. Усмихна се.

Шатрата вече бе затворена здраво, Бягащия вълк седеше до нея, докато тя довършваше работата си. Никога досега жена — бяла или индианка, не беше му допадала толкова и не бе разпалвала така необуздано похотта му. Едва се сдържаше да не я грабне и обладае отново. Дланите го засърбяха, изпоти се от напрежение. Облиза устни, усещайки мъжеството си да напира бунтовно под дрехите. Беше тъй хипнотизиран от държането й, че не съзнаваше в каква срамна зависимост е попаднал.

Лия съблазнително и присмехулно развърза дрехата от еленова кожа и разголи гърдите си пред блесналия му поглед. След като прецени, че той достатъчно си е поиграл с тях и ги е измъчил, тя развърза панталона му и го остави да се свлече на земята. Сграбчи горещия му член и се наслади на твърдостта му. Не след дълго порочното съвкупление се развихри за трета поредна нощ. Лия се чудеше защо Бягащия вълк бе чакал толкова дълго и не я бе взел досега — та тя беше негова робиня от лятото. Но копнежът й по Сивия орел вече я караше да се чувства неудовлетворена. При второто сливане на телата им тя затвори очи и си представи, че е легнала със сина му. Показа се невероятно пламенна и накара Бягащия вълк да вярва, че има голяма власт над тялото й.

Когото го гледаше как спи, тя се усмихна коварно, а умът й се зае да обмисля как най-успешно да завладее сина му. Ако се наложеше, щеше да унищожи Шали, за да премахне всяка пречка от пътя си. Сега, когато бе открила сексуалната си сила и упражняваше уменията си всяка вечер, увереността й нарастваше стремително. Време беше да приложи плановете си в действие.