Нежни екстази

ГЛАВА ДЕВЕТА

Неспирни ритмични удари на барабан разбудиха Шали. Тя седна и се огледа. Не беше тътен на гръмотевица, а някаква музика. Тя не знаеше какво трябва да направи — дали да остане в леглото или да излезе навън. Какви бяха тези странни хора? Ами този мъж с променливи настроения, който преди няколко дни нахлу в живота й и се стремеше да обсеби сърцето и тялото й? Потърка сънените си очи в очакване съзнанието й да се проясни.

Сивия орел се наведе и влезе в шатрата, устремен право към нея. Седна на постелята с кръстосани крака.

— Да не би кан кега да те е смутила почивката ти?

Схващайки, че е озадачена, той се усмихна и каза:

— Барабани от котлета. Нашите хора празнуват завръщането ти при нас.

Празненство без почетния гост? Сякаш четейки скептичните й мисли, той добави:

— Казах им, че си слаба от пътуването и все още не си добре. Сигурен бях, че толкова много хора на едно място могат да те изплашат. Ще пеят, ще танцуват и ще отправят благодарност към Великия дух. Искаш ли да излезеш и да поговориш с тях?

В морскозелените й очи пролича истински ужас.

— Не! — изкрещя тя веднага, представяйки си стотици непознати, които очакват нещо от нея. — Мисля… че ще е… по-добре, ако се срещам с по няколко души, Сив орел. Дали ще се обидят, ако не изляза тази вечер?

— Хия, Шали. Те знаят, че си ранена и слаба. Не съм им казал, че си си загубила паметта, молех се с връщането ти у дома мислите ти да се върнат — разсъждаваше той.

Неохотно тя му каза:

— Съжалявам, Сив орел, но не си спомням нищо — нито теб, нито нашия син. — А ако паметта й никога не се върне? Колко време щеше да мине, докато приеме това място за свой дом, а Оглала — за свой народ, а този мъж и детето му за свое семейство?

— Защо винаги го наричаш мой син? Той е наш — наблегна вождът. — Трябва да престанеш да се съпротивляваш на фактите. Мисли за него като за свой син, наш син. Аз съм твоят съпруг, а това е нашият дом. Трябва да си повтаряш тези мисли — окуражи я той.

— Сияйната стрела добре ли е? Как приема тази странна новина?

— Той е дете. Нито вижда, нито разбира колко е дълбок този проблем. Но ако се отнасяш към него като непозната, той ще се досети. Умът му е остър и бърз, ще разбере, че нещо не е наред. Ще бъде огорчен дълбоко, също като мен. Ти си смела, Шали, трябва да победиш страха и съмненията си.

— За теб е много просто да го кажеш, Уанмди Хота, но за мен е трудно да го направя. Толкова много неща се случиха, откакто дойдох в съзнание. Ти ми разказа такива невероятни и ужасни факти. Нужно ми е време, за да ги осъзная. Единственият живот, който си спомням, е мъртъв от години, сега трябва да свикна с народ и семейство, които не познавам. Постави се на мое място.

— Как е възможно да се превърна в Шали? — запита той, неразбирайки какво иска да каже.

— Мисълта ми беше, опитай се да си представиш как се чувствам и какво мисля. Ако някоя сутрин се събудиш и аз ти кажа същите неща, както ти на мен? Една непозната седне до теб и започне да ти се кълне, че ти е жена? Ако сложех някое дете пред очите ти и ти кажа: Сив орел, това е твоят син? Ако ти кажа, че всичките ти хора са избити? Ако си заобиколен от бели и не разбираш и думичка от езика им? Ако последното, което си спомняш като станало вчера, се е случило преди пет години?

— Бих повярвал, че ми казваш истината. Ще знам, че Великият дух държи паметта ми при себе си и решава кога ще е най-добре да ми я върне. Щях да се боря, за да си върна спомените обратно в сърцето и ума си. Щях да приема онези, които ме обичат и имат нужда от мен. Но аз съм воин, а не жена. Нито разсъждавам, нито мисля като уиниан. Теб те е страх и си объркана. Ти трябва дори още по-усърдно от мен да се помъчиш да си спомниш миналото.

В известно отношение той я разбираше, но в друго — не. Мъжете се ръководят от тялото и логиката, а жените — от чувствата. Но може би тя не се опитваше достатъчно усърдно. Не биваше да слага на кантара само своя живот и щастие, а трябваше да мисли и за другите.

— Добре, Уанмди Хота, ще се опитам да бъда смела и да помагам. Ще се боря, както каза. Но трябва да ме научиш как. Помогни ми — помоли го тя сериозно.

— Добре, Таопи Чинстина — обеща той весело.

— Това моето име ли е? — започна тя да учи.

— Означава Мъничка. Шали е името ти. Достатъчно силна ли се чувстваш, за да се видиш с Бягащия вълк? Беше му мъчно за загубата ти. За него ти също си дъщеря.

— Как да произнеса името му? — запита тя.

— Сунтакса Ки-ин-янгки-яри — отвърна той бодро.

— Всичко това значи само Бягащ вълк? — запита тя слисана чудейки се как някога ще научи толкова объркан гърлен език.

Той се подсмихна.

— Означава Този-който-тича-като-вълк. Скоро ще го изговаряш бързо и лесно — уверено я поощри той.

Тя го повтори няколко пъти и всеки път ставаше по-леко. Усмихна му се.

— Той знае ли, че вече не мога да говоря Оглала?

— Казах му. Объркан е. Срамува се, че не те е защитил, докато аз съм бил в лагера Сисетон. Иска да се увери с очите си, че си тук и че си добре.

— Защо се чувства отговорен? Никой не може да го вини заради злото на други хора — бели или индианци — каза тя с недоумяващо вдигнати вежди.

— Успехът, лукавството и смелостта на Сините куртки изгарят гордостта му. Той е вожд, той трябва да се грижи за теб и да те закриля. Позволил е на Сините куртки да те ранят и да откраднат сина ни — спокойно обясни той.

— Но ние вече сме в безопасност, вие спасихте и двама ни. Трябва да е доволен и много горд с теб — меко му възрази тя.

— Той е горд, че съм се справил с белите войници и се радва, че си намерена. Но той самият те търси много луни и сметна, че си умряла. Гордостта му страда от грешката му.

— Мисля, че разбирам — промърмори замислена тя. Мъжете са такива горди и твърдоглави същества. Защо смятат, че всичко зависи от куража и ума им? Едно нападение е акт на насилие, а не безчестие. Или може би Шали не разбираше нещо важно?

— Ще доведа Бягащия вълк да те види — каза Сивия орел, ставайки бързо.

— Чакай! — забързано извика тя. — Първо трябва да се оправя.

— Да се оправиш ли? — запита той объркан.

— Да измия лицето си, да се среша и да се преоблека. Изглеждам ужасно — заключи тя, оглеждайки мръсната и скъсана дреха. — Сигурно имам дрехи тук? — внезапно запита.

Той се засмя.

— Ша. Там — каза, посочвайки мястото, на което висяха закачени дрехи. — Ку-уа — викна й той да я последва. — Мни — предложи й той дреха от еленова кожа. Потърси, докато намери четката й, направена от рог на бодливо прасе и две кожени лентички за плитките й. Избра роклята, в която я харесваше най-много и чифт мокасини и й ги подаде.

Тя се усмихна и му благодари. Но изглеждаше смутена и той я погледна въпросително.

— Още нещо?

Тя се изчерви, после сведе очи.

— Искам… да съм сама, докато се мия и обличам — смирено обясни тя.

Той се разсмя от сърце.

— Нямаш нужда от помощта ми? — пошегува се весело.

Погледът й светна и тя поклати глава.

— Ще те изчакам, докато се приготвиш, после ще доведа баща си. — Усмихна й се и я погали по поруменялата буза, после излезе и закри отвора след себе си.

Шали виждаше сянката му. Знаеше, че той ще остане там, докато тя се приготви. Бързо се съблече, изми се основно и сложи чистите дрехи. Като забеляза колко красива и мека е роклята, тя разцъфна от гордост, спомняйки си думите му, че е много сръчна в шиенето. Нахлузи мокасините на босите си крака и ги завърза здраво. Среса дългата си кестенява коса и я заплете в хубави плитки, завързвайки краищата им с кожените шнурчета. Огледа украсената лента за коса, преди да я върже на главата си и я обърна така, че да отива на дрехата й. Ако това изключително облекло беше обичайно за Шали, тя не си спомняше.

— Готова съм, Уанмди Хота — повика го през стената на вигвама.

Сивия орел влезе да я разгледа от глава до пети, преди да въведе баща си. Очите му блеснаха от възхищение. Усмихна се и пое дълбоко дъх.

— Красива си, Шали. Сърцето ми пее от гордост и любов.

Той пристъпи напред и бързо като тигър и я сграбчи в обятията си. Устните му поеха нейните и вкусиха от сладостта им. Изненадана, тя се отпусна в прегръдката му, сетивата й полудяха от допира. Целувката й изглеждаше безкрайно дълга и я омая. Сивия орел се отдръпна назад и огледа лицето й. Тя потрепери и вдигна поглед към него.

Той внезапно изтрезня, забелязал страха й. Бавно и неохотно я пусна.

— Красотата ти ме кара да се забравям — побърза да извини порива си. Страхувам се, че скоро търпението ми ще се изчерпи. Толкова голяма любов и жажда трудно се укротяват — призна й той с пленителна усмивка.

Смутена от мощните вълни, които заплашваха да я отнесат в непознато и разбушувано море, тя преглътна и остана безмълвна. Колко силно и опасно я привличаше този мъж! Беше прав — със всеки ден щеше да става по-трудно да отрича усещанията, които будеше у нея!

— Твоят поглед и мълчанието ти ми подсказват, че се съпротивляваш на чувствата, които изпълват сърцето и тялото ми, когато те докосвам. Толкова ли съм… — Той затърси подходящата дума на английски, която да изрази опасението му. — Толкова ли съм ти отвратителен, Шали? Би ли предпочела да не си моя жена?

Тя се смути от въпроса, на който се боеше да отговори.

— Не, Уанмди Хота, не си ми отвратителен. Ти си най-хубавият и най-вълнуващият мъж, който съм срещала някога. Но когато ме погледнеш по този начин или ме докоснеш, изпитвам чувства, които ме смущават и плашат, тъй като не ги разбирам. Знам, че имаме син, но си спомням толкова малко за… любовта. Същото ли е, което чувствам, когато ме целуваш и ме притискаш до себе си? — искрено го запита тя.

— Моя невинна и красива Шали, как копнея да съживя онова, което беше между нас. Една мощна сила ни сближи преди години, същата сила сега отново те тегли към мен. Не се страхувай и не отхвърляй чувствата, които събуждам у теб.

— За да се изгради нашата връзка е необходимо време, Уанмди Хота. Сигурна съм, че тя не ни е свързала още първия ден, нали? Когато съм готова за нея, това трябва да идва от сърцето ми, а не от думите ти. Разбираш ли?

— Ша. Моля те само, пусни чувствата си на свобода, не им се съпротивлявай. Аз помня нашата любов, но никога не съм преживявал такава битка. Сърцето ми копнее за бърза победа, но не на толкова висока цена.

Думите му бяха ясно — ясни и задължаващи. Тя се усмихна. Погали го по лицето.

— Няма друг като теб, Уанмди Хота. Все повече се убеждавам колко лесно е човек да те обича. Ако и двамата много го искаме, победата ти няма да закъснее.

Той се засмя весело.

— Така да бъде, любов моя. Така ще бъде.

Целуна я леко по устните и излезе. Шали въздъхна учудена от болезненото желание, което изпитваше. Похотливо, нарече го тя. Дали би могла с желанието си да омае своя съпруга? Дали сърцето и тялото й не си спомнят неща, до които умът й не успяваше да достигне? Дали те не се бореха да победят измъчения й мозък? Но защо?

Срещата с Бягащия вълк започна твърде нервно. Зад думите и жестовете му личаха вина и удивление, докато Шали седеше на тръни от смущение. Сивия орел преведе извиненията на баща си и пожеланията му за скорошно оздравяване. Шали благодари за разбирането и подкрепата. Скоро краткият разговор свърши и Бягащия вълк се изправи да си ходи. Последните му думи прозвучаха като утеха и стоплиха сърцето на Шали. Тя се усмихна, когато съпругът й ги преведе на английски.

— Баща ми казва, че веднъж е видял как си се променила от бяла жена в негова дъщеря. Така ще стане и сега. Той ще даде живота си, за да те зашити, ако се наложи.

Сълзи замъглиха очите й.

— Благодари му от мое име. Не мога да ти опиша колко означават за мен думите му и фактът, че ме приема. Може би все пак завръщането ми няма да е тъй трудно.

Възрастният мъж с благородни черти и горда осанка се усмихна и кимна, когато синът му преведе думите й на Оглала. Тръгна си изправен, сякаш някакъв огромен товар бе паднал от силните му плещи и от чистото му сърце.

— Колко годишен е баща ти, Уанмди Хота? — запита Шали, когато останаха сами.

— На шейсет според броенето на белите. С всяка изминала година тялото му отслабва, зрението и разсъдъка му също. Сърцето ми натежава, като видя тези промени у него. Скоро аз ще стана вожд. Войната изисква остро око и ясен ум, а белите искат тази война. Това не ми харесва, Шали. Сърцето ми копнее за мира и щастието, които те ни отнеха.

— Промените понякога са мъчителни, Уанмди Хота. Но все пак животът ги изисква. От онова, което видях и научих, е ясно, че ти ще станеш велик вожд. Щеше ми се тази война да не беше с моите хора. Боли ме, като си помисля за враждебността и омразата.

— Кокила икопа, Шали — окуражи я той, а после веднага й преведе: — Не се страхувай, Шали. Повече никой няма да ти навреди.

— Когато съм с теб, не се боя, Уанмди Хота. Тъжно ми е, че завръщането ми стана толкова трудно за двама ни.

— Светлината в очите ти и усмивката на устните ти изличават страданието от сърцето ми. Усещам волята за живот и смелостта, които растат в теб. Ти ще се пребориш с тъмнината и ще победиш, Шали. А що се отнася до мен, сянката на Уакантанка ме пази, както толкова пъти досега.

— Надявам се и се моля да си прав, Уанмди Хота.

— Сама ще се увериш, мъничката ми, ще видиш.

Първото изпитание за куража и интелигентността на Шали дойде още на следващата сутрин.

— Шали? — чу се гласът на Лия от входа на шатрата. — Мога ли да вляза, за да говоря с теб? — запита тя учтиво.

Шали се обърна и я изгледа. Направи й впечатление приликата помежду им. Не можеше да знае, че неканената поява на Лия представляваше недопустимо нарушение на индианските порядки. Тя кимна и зачака напрегнатото бяло момиче да се приближи и да седне до нея.

— Трябва да бързам. Ще се вбесят, ако ме открият тук с теб — каза тайнствено Лия, сякаш се страхуваше от наказание.

— Защо толкова ще се разгневят, Лия? Не те разбирам. Името ти Лия ли е?

— Да, Лия Уинстън. Ти тук си принцеса, пазят те като съкровище. Винаги си била толкова мила и добра с мен. Исках да се уверя, че всичко е наред. Имаш ли нужда от нещо? С какво мога да ти помогна? Те забравят, че ти си бяла, макар и наполовина. Не искат да повярват, че не ме мразиш и не ме презираш като тях. Какво ще стане с мен сега? Единствената ми приятелка и защитница дори не ме помни — вайкаше се тя и кършеше ръце.

Какво искаше да каже със „защитница“? От кого?

— Не се тревожи, Лия. Няма да им позволя да ти сторят нищо лошо. Само че сега се чувствам неудобно, защото, честна дума, не си спомням нито теб, нито тях. Разкажи ми всичко. Какво ставаше тук преди да ме ранят? Дори не зная кои и какви са индианците тук. Като идвахме, видях няколко от тях от разстояние. Но съм чувала такива страшни истории за тях. Объркана съм. Разбира се, тези ужасни разкази не се отнасят до Сивия орел — без да иска, добави тя.

— Така е само защото не си спомняш страшните неща, които той… — Лия добре играеше ролята си. Спря точно когато трябваше, без да е изрекла истинска лъжа, но умело намекна за непоносимото време, което Шали, за щастие, не помнеше. — Извинявай, не биваше да го казвам! Той е твой съпруг — бързо се престори, че съжалява за грубостта си тя. После бързо смени темата. — Да се нуждаеш от нещо?

— Търся отговорите на много въпроси, Лия, въпроси, отнасящи се до петте години, които ми се губят — меко каза Шали.

— Не мога да говоря за такива неща, Шали, защото те ще ме измъчват или ще ме убият — показа се изплашена Лия. — Къде се видяхте за пръв път със Сивия орел? — внезапно запита тя.

— Не знам. Последното, което ясно си спомням, се случи по пътя за Сент Луис. Той ми каза, че сме се срещнали веднага, щом съм дошла по тези земи.

— Сент Луис? Объркана, Лия запита:

— Каза ли ти как сте се срещнали? — Нима Шали беше от белите заселници? Но как тогава бе станала индианска принцеса?

— Да — смело отвърна Шали. — Но сигурно нещо се е случило след това. Все пак аз го обичала и съм се омъжила за него.

— Наистина ли? — попита Лия, която като ненаситна пиявица надуши стара рана. Тук изникваше загадка, която й предстоеше да разреши!

— Какво искаш да кажеш? Той твърди, че съм негова жена — Шали размисляше върху злостните намеци на момичето.

— Ти си негова жена. Исках да те попитам наистина ли го обичаше? — дръзко рискува Лия. — Каква е връзката на принцеса Шали с белите хора?

— Сигурно съм го обичала — възкликна младата жена. — Как иначе щях да се омъжа за него?

— Може би не си имала избор. Ти си принцеса. Той те е желаел. Вероятно те е принудил да се омъжиш за него — умело вметна Лия.

Кой знае защо, Шали не й възрази. Но думите „силно те е желаел“ я разтревожиха. Дали плътско желание ги е принудило да се оженят, а не любовта? Каква бе разликата?

— Той ми каза, че ти тук си робиня. Как се отнасят към теб? Всъщност какъв е Сивия орел? — запита, опитвайки се да събере парчетата на мозайката.

— Външността му можеш и сама да прецениш. Той е красив и мъжествен. Но събужда страх. Не преувеличавам, Шали, не съществува човек, от когото повече да се страхуват. Той е олицетворение на силата. Жива легенда. Всички очи и уши се отварят широко, когато заговори или направи нещо. Нашите се страхуват от него. Неговите хора го смятат го смятат за нещо като божество. Сред индианците друг не може да се мери с него. Още не е вожд, но всички тръгват след него само да се спомене името му. Той е последният човек, когото бих посмяла да ядосам или да му се противя. Сега разбираш ли защо ме е страх, че съм тук?

— Защо? — неочаквано сдържано запита Шали.

— Воините излязоха на лов. Жените имат много работа, за да се интересуват какво правя. Стига да си свърша работата до вечерта, за тях съм само сянка! Много е трудно да играеш роля на страхлива и глупава, Шали. Но бих направила всичко, само да не ме измъчват. Насилвам се да съм послушна и да работя добре. Всичко ще е наред, докато… — Тя отново покъртително спря, сведе очи, като че ли изпитваше неудобство и беше много разтревожена, за да продължи.

— Докато какво, Лия? — попита Шали.

— Трябва да вървя! Изпрати да ме повикат, ако имаш нужда от нещо — каза Лия и се престори, че си тръгва. Надяваше се Шали да я задържи.

Шали я хвана за ръката и я спря.

— Искам да знам защо толкова се страхуваш от него.

Лия се развихри, надявайки се, че Шали няма да предаде лъжите й на Сивия орел.

— Той ще ме убие, ако ти кажа, Шали. Трябва да тръгвам, преди да ме е намерил тук.

— Чия безопасност те тревожи повече, Лия — моята или твоята?

— Твоят живот не е в опасност! Ти си дъщеря на Черния облак и съпруга на Сивия орел. А аз съм само една презряна робиня. Ще ме измъчват или ще ме продадат. Бягащия вълк е дивак, но той не ме наказва, стига да си свършвам всичката работа. Не искам да рискувам да ме продадат на някой мъж, който би… знаеш какво искам да кажа! — изрече тя на един дъх.

— Виждам, че моето положение ти е безразлично. Ти май каза, че сме били приятелки. — Шали се колебаеше между съчувствие и подозрение.

— Ние наистина сме! Проблемът е, че ти не си спомняш. Всичко, което знаеш и чувстваш, са преиначените думи на твоя съпруг.

— Искаш да кажеш, че той ме лъже! — настоя Шали.

— Как мога да отговоря на въпроса ти? Нямам представа какво та е казал.

— Някои неща се покриват с думите ти, а други — не. Кажи ми то как виждаш нещата, за да разбера — помоли Шали. Какво общо имаше Лия с нея? А със Сивия орел?

— Не мога. Ако му предадеш какво съм ти казала, той ще… ще ме убие — възкликва Лия с престорен ужас, чудейки се колко далече да стигне в този първи разговор. — Как си станала дъщеря на вожда?

— Ако ти обещая, че няма да издавам онова, което ми кажеш, ще ми разправиш ли всичко, което знаеш? — предложи Шали. Как са били добри приятелки, след като Лия знаеше толкова малко за нея? Странно наистина…

Лия я погледна напрегнато.

— Ти не си онази Шали, която аз познавам. Не мога да реша дали да ти се доверя — лукаво отклони удара.

— Имаш думата ми, Лия. Каквото кажеш, ще си остане между нас, независимо дали ти вярвам или не — добави Шали, давайки да се разбере, че няма да приеме лекомислено думите й.

Лия бързо заразправя подробности за несигурния живот на една бяла робиня в индианския лагер. Разказа за залавянето си предишната година и за живота при Оглала. Ала изкусно вплете фалшивата нишка за приятелството, уж съществувало между тях.

— Много пъти вършехме работата си заедно. Перяхме дрехи на реката, пълнехме меховете с вода и събирахме дърва. Приготвяхме храна и кожи за зимата. Когато ти беше заета, аз гледах Сияйната стрела. Прекарвали сме много дни заедно. Говорехме си за нашите хора и за много други неща, които занимават жените. Ти беше толкова добра към мен, Шали. Сега не знам какво ще правя. След като ти се върна, той ще се отърве от мен.

— Защо завръщането ми ще го накара да те отпрати?

— Ти да не би да си сляпа, Шали? Погледни ни двете. Виж колко си приличаме. Ако мъжът ти умре, а друг наблизо прилича на него, какво би направила? Как би се отнасяла към него? — подхвърли тя. Намекът стигна целта си.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Лия?

— Ти си толкова наивна, Шали. Жената се ръководи от сърцето си, а мъжът — от слабините си. Дори мъката не възпира глада на телата им.

— Все още не съм сигурна, че те разбирам — промърмори Шали, но сърцето й заблъска силно, а стомахът й се сви на възел.

— Сивия орел помисли, че си умряла. Той е много жизнен мъж, Шали. Имаше нужда от жена, която да се грижи за Сияйната стрела и да гледа дома. А също да облекчава нуждите на… тялото му. В мое лице той виждаше теб. Но аз съм само една робиня, принудена съм да изпълнявам заповедите му.

— Какво ти заповяда той, Лия? — настоя Шали, гневът и ревността й растяха и тя без да иска си спомни погледите, които си размениха Лия и Сивия орел при пристигането й.

— Има само един начин да се задоволи глада му, Шали.

— Да не би ти и Сивия орел… — Шали се изчерви и не успя да довърши въпроса си. Дали не я беше излъгал, за да я обезоръжи?

Лия предпазливо спря. Не биваше да отива твърде далеч.

— В момента, когато пратеникът съобщи, че са те намериш, той беше с мен, Шали. Ако вестта беше закъсняла само няколко минути, той щеше… няма защо да довършвам.

— Тогава значи не си спала с него? — я запита Шали със странно, облекчение.

Лия се ядоса от реакцията на своята съперница. За да изтрие радостта от лицето на Шали, тя заяви:

— Той се облече и ме бутна настрани, като че ли съм някаква долна проститутка! Мразя го. Аз не съм някакво животно без мозък и чувства, за да се отнася с мен по тоя начин. Трябва да си щастлива, че не си спомняш какъв е бил животът ти с него.

— Смятам, че сега трябва да си тръгнеш, Лия. Ще се разгневят, ако те открият тук. Може би ще си поговорим някой друг път. Все още съм слаба и се нуждая от почивка.

Лия се усмихна тъжно.

— Съжалявам, Шали. Не исках да ти разказвам тези неща. Прости ми, моля те. Смятам, че отново ще станем приятелки.

— Ще видим, Лия, имам по-неотложни задачи. Имам син, за когото трябва да се грижа.

— Не се безпокой за Сияйната стрела. Той е прекрасно дете. Ще го обикнеш, независимо дали си го спомняш или не — радостно възкликна Лия, решила да промени тона, преди да си тръгне. — Извикай ме, ако имаш нужда от нещо.

Шали се чувстваше напрегната и изтощена. Липсваше и спокойствието и вярата в бъдещето, които Лия й отне. Несъзнателно ли го стори или нарочно? На Шали не й убягнаха пламъчетата в зелените очи на Лия при всяко споменаване на Сивия орел. Дали се дължаха на силна омраза, или на плътско желание? Дали Лия е щастлива, или тъжи, че тя се върна? Ако действително е имало такъв момент на слабост, кой е бил съблазнителят и кой — жертвата? Лия, Лия Уинстън… приятел ли си или враг? Една частица от мозайката-изпитание, който тя бавно и опасно сглобяваше…

Много по-късно Ярката светлина дойде да донесе на Шали супа. Усмихна се и каза:

— Кокили сни, Шали. Кода — твърдеше тя, сочейки себе си. Защо да се страхува от тази приятна жена, която й предлагаше приятелството си? Нямаше никаква причина. Усмихна й се топло и я поздрави:

— Кода.

Ярката светлина искаше да си поговори с Шали и да успокои грижите и съмненията й. Поради езиковата бариера тази утеха и подкрепа беше невъзможна. Само действията й можеха да говорят.

Щом Ярката светлина си тръгна, Шали се почувства по-спокойна. Сигурно Лия преувеличаваше или просто се страхуваше от несигурното си положение. Шали не можеше да отрече, че в очите и в действията на Ярката светлина се чувстваше топлота и привързаност, както в блестящите очи на Сияйната стрела. Къде е той? Защо не дойде да види собствената си майка?

Сякаш го беше повикала на глас. Сияйната стрела възбудено влетя в тихата шатра, изтича до нея и се хвърли на врата й. Заговори бързо, стиснал една огърлица в ръце. Наблюдаваше го с растящо любопитство и удоволствие. Нейният син… тя хвана лицето му в ръце и го загледа. Докосваше го топло и нежно.

Беше умалено копие на баща си. Не забелязваше в него свои черти. Може би това бе късмет, като се имаше предвид, че някой ден ще стане индиански вожд. Нейният син — вожд! Колко странно звучеше в съзнанието й. Имаше вид на щастливо дете. Черните му очи блестяха живо и палаво. Тялото му беше яко и здраво, с меден оттенък. Косата му лъщеше като крило на врана. Беше хубаво и жизнено дете.

Усмихна се и го прегърна.

— Гордея се, че имам такъв син, Сияйна стрела — прошепна тя. Щом чу думите й на английски, той вдигна очи към нея. Имаше озадачен вид.

— Йя Оглала?

Сълзи премрежиха очите й.

— Съжалявам, синко, но не те разбирам. — Забелязвайки колко е разтревожено личицето му, тя заплака. — Господи, колко те наранявам и те обърквам така. — Притисна го по-силно.

Чувствителното дете се усмихна и в отговор я стисна здраво.

— Кокила икопа — предложи й то.

Шали вече добре знаеше тези думи, но как можеше да не се страхува? То положи главица на гърдите й, държейки се здраво за нея, а тя го люлееше напред-назад и тихо плачеше. Сивия орел влезе и спря внезапно, смаян от сърцераздирателната гледка пред очите си. Пристъпи и клекна пред тях.

— Шали? Какво те тревожи? — запита разтревожено той.

Сияйната стрела вдигна глава и възкликна:

— Татко, защо мама плаче? Боли ли я нещо?

Вождът разроши с обич тъмната му коса и каза:

— Боли я от това, че не може да говори на сина си, както и да разбере думите му. Трябва да бъдем търпеливи, момчето ми, все още е много слаба.

— Но тя нали ми е майка! — възрази той, тъй като положението измъчваше детското му съзнание. Той вдигна гердана и каза:

— Донесох й лекарство уанапин, за да я излекуваме.

Великият дух знае кога да я излекува — обнадежди го Сивият орел.

Но аз искам сега да си говоря с нея — настояваше нетърпеливо детето.

Шали се заинтересува какво казва синът й. Сивия орел се вгледа в изпълнените й със сълзи очи и обясни за огърлицата и за объркването му.

— Той чува думите ми, Шали, но още е много малък, за да разбере такива неща.

Шали вдигна брадичка и му каза искрено:

— Ваете чедаке, микенккше.

Сияйната стрела я прегърна и извика:

— Виждаш ли, тате! Уанапина й помогна.

— Не, Сияйна стрела, аз я научих на тези думи. Трябва да ми помогнеш да я научим на още — припомни той на детето, че очаква помощта му.

Сияйната стрела се вгледа в майка си и запита дали го разбира. Когато тя прехвърли поглед към баща му, за да й преведе, сърцето му подскочи.

— Защо Великият дух е направил кожата й бяла? — запита детето гневно.

— Хайде, Сияйна стрела, ще си поговорим, докато Шали си почива — придума го Сивия орел.

Необичайно упорито, то вдигна глава.

— Няма. Ще остана тук и ще я излекувам.

— За да заздравее раната, е нужно време, Сияйна стрела. Майка ти е слаба. Трябва да излезем и да си поговорим тихичко — твърдо каза Сивия орел, забелязвайки неодобрителния му поглед.

— Какво има, Сив орел? — запита Шали загрижено.

— Иска да те излекува още в този миг. Не желае да повярва, че майка му не си го спомня и не може да говори с него.

— Моля те, кажи му колко съжалявам. Какво ми става? — извика тя измъчено, забравяйки за досадното посещение на Лия.

— Не се разстройвай, Шали. Ще го накарам да разбере. Хайде, Сияйна стрела — твърдо му нареди той.

Сияйната стрела се обърна към Шали. Прегърна я с ръце през кръста и се притисна към нея. Ридаейки, той викаше:

— Няма! Няма! Няма! Ще остана при мама! Тя има нужда от мен!

Сивия орел се опита със сила да откъсне детето от прегръдките й.

Сърцето й се сви.

— Остави го още няколко минути, Сив орел, ще се опитам да го успокоя. Сигурно се е изплашил.

Но решителният воин видя, че тя е разстроена вече колкото сина си. Трябваше да сложи край на тази мъчителна сцена.

— Хайде, Сияйна стрела! — заяви той още по-твърдо, в гласа му се усещаше нетърпение и грубост.

Нужно беше с физическа сила да откъсне отчаяно вкопченото дете от изтощеното тяло на Шали. Със силната си ръка Сивия орел сграбчи китката на сина си и го вдигна. Баща му му каза нещо и детето престана да се бори. Едри сълзи потекоха от тъжните му очи. Мъката, изписана на лицето му, прониза Шали.

Тя се изправи и се олюля от слабост. Разтревожено погали главата на детето, готова да го прегърне и успокои.

— Не прави така, Шали! Не му обещавай нещо, което не можеш да му дадеш! Той достатъчно се мъчи, не го карай да страда повече. Трябва да поговоря с него. Легни да си починеш, ще се върна по-късно.

— Но, Сив орел… — започна тя.

— Млъкни! Аз най-добре знам какво е добре тук! Думите на белите го отблъскват и нараняват! Всички ли трябва да страдат толкова много от загубата на паметта ти? Помисли за сина ни! Той не разбира защо искаш да бъдеш бяла, а не Оглала! — Сивия орел неразумно прехвърли собствените си тревога и мъка върху нейната глава. Тази сутрин един от войниците му, близък негов приятел, беше жестоко убит, а тялото му — промушено със саблени удари. Нямаше начин Шали да знае каква болка разкъсваше съпруга й в този миг.

Думите му й подействаха като удар. Тя се разтресе и побледня. Ужасена, с разширени очи, тя отстъпи пред необуздания му гняв: гняв и жестокост, които потвърждаваха намеците на Лия! Погледът му говореше по-красноречиво от предишните му излияния в любов. Тя бе смаяна от неочакваната промяна у мъжа, който се представяше за неин съпруг.

Сред пороя от думи, с които изливаше своята мъка и напрежение, той забеляза погледа й и незабавно млъкна. В очите й се съдържаше отговора, от който той се страхуваше.

— Не исках да говоря толкова грубо, Шали — бързо се извини той. — Днес сърцето и умът ми не могат да се разберат. След като поговоря със сина ни, ще дойда при теб.

— Не се безпокой! Няма какво повече да си кажем. Не бих искала да натрапвам своя отвратителен английски на твоите индиански уши. Няма защо да се безпокоиш какво изпитва една егоистична бяла жена. Не се нуждая от твоето разбиране и помощ. Излез! Искам да остана сама. — Тя се бореше със сълзи, които потекоха от очите й. Изтощеното й тяло трепереше от мъка и слабост.

— Говорих неразумно и жестоко, Шали. Нямах намерение да казвам такива неща.

— Мисля, че достатъчно ясно ми показа точно какъв си! Не те е грижа какво чувствам или какво мисля! Единственото, което те интересува е как то се отразява на живота ти! Голяма работа, че моят живот пропадна! Излез и ме остави сама.

Сияйната стрела наблюдаваше тази напрегната сцена, която не разбираше, побледня и се разтрепери. Сивия орел го погледна.

— Скоро ще се върна. Думите ни разстройват и плашат сина ни. — Обърна се да излезе. Трябваше набързо да поговори със Сияйната стрела и да го остави при Блестящата светлина. Беше сломен от унищожителните си думи и поведение, без да знае колко е помогнала ръката на Лия в случая.

След като той излезе бързо, на Шали й причерня и, ненамерила опора, тя се строполи върху твърдата земя.