Нежни екстази

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

С помощта на съпруга си и на добрите си приятели Шали вече говореше и разбираше езика на сиуксите много добре. Под вещото ръководство на Жената костенурка и на Блестящата светлина тя научаваше все повече и за домакинската работа. Две седмици след пристигането им в летния лагер Шали се движеше и живееше спокойно и леко сред племето Оглала. Не след дълго вече по нищо не личеше, че е преживяла онова съдбоносно нараняване. Веселата майка на Сияйната стрела и любящата съпруга на Сивия орел се беше върнала. Хората се радваха на щастието, с което се отличаваше животът на най-силния им воин и бъдещ вожд.

Сезонът беше изпълнен с много работа и никой не си даваше сметка колко бързо и леко Шали възстанови познанията и сръчността си. Тя беше известна е острия си ум и всички смятаха, че това е причината за бързото й напредване. Дори Шали не съзнаваше, че действа както трябва, тъй като задачите й изглеждаха естествени. Необикновените сънища и преследващите я образи обаче често измъчваха съзнанието й.

Тя вярваше, че спомените от миналото всъщност бяха научени напоследък нови неща. Образите и странните предчувствия отдаваше на факти, които й бяха разказани. Не се решаваше да запита съпруга си за тези чудновати мисли, тъй като не искаше да събужда напразни надежди у него. Страхуваше се да признае, че това може би показваше непоправимо поражение на мозъка й. Затова пазеше за себе си проблясъците от миналото, боейки се да ги свери с действителността.

Воините се готвеха за пролетния лов на бизони. Беше решено кой ще отиде на големия лов и кой ще пази лагера. Жените, които щяха да придружават мъжете, бяха подбрани и им бе съобщено да се готвят. На децата им беше казано къде ще бъдат, докато майките им отсъстват. Вечно надвисналата заплаха от унищожителна битка с белите и Сините куртки беше сериозно разисквана. Старият вожд Бягащия вълк щеше да остане в лагера и да отговаря за хората там. Сивия орел и Бялата стрела бяха избрани за водачи на двете групи ловци.

След като плановете бяха готови, ловците се събраха на Свещеното място, за да потърсят ръководството и закрилата на Великия Дух за бъдещото си рисковано начинание. Мъжете отправиха своите молитви и песни с развълнувани гласове. Молитвените лули бяха изпушени, за да омилостивят духа на Уакантанка и той да им заговори.

Дъвчеха парчета мескалин, за да призоват духовното присъствие на Великия Дух и да Му дадат възможност да внуши им своите съобщения чрез халюцинации. Телата и сърцата бяха пречистени чрез заклинания и потене в плътно затворената шатра, в чийто център гореше голям огън, а върху него беше поставена намокрена с вода кожа.

След пречистващия ритуал от постене, молитви и потене, воините и смелчаците се върнаха в шатрите си, за да ободрят духовете и телата си преди тръгването рано на следната сутрин.

Без знанието на Сивия орел, в самота, Шали изживя нещо ужасно. След като се зарадва на хубавото време и заобикалящата я красота, тя се готвеше да се заеме с работа — да събере дърва, да донесе вода с меховете и да изпере дрехите на реката. Другите си бяха свършили дневната работа и се бяха върнали в лагера, Шали си тананикаше песен, която си спомняше от детинство.

Изведнъж я стресна рязък глас:

— Е — Направи го, нали? Смятат те за сладка и невинна, а ти си отмъстителна и зла! Не можеш да ме понасяш, нали?

Съвсем объркана, Шали вдигна поглед към враждебното лице на Лия Уинстън, после почервеня от гняв.

— Нямам ни най-малка представа за какво говориш, Лия. Предлагам ти да се успокоиш и да озаптиш злия си език. Забравяш, че не съм бяла робиня, аз съм жена на Уандми Хота — решително отблъсна атаката тя.

— Не, нищо не забравям! Ти си тази, която нищо не знае — тайнствено намекна Лия, настръхнала от враждебност.

— Знам достатъчно, за да те предупредя да внимаваш.

— О, така ли! Или какво ще се случи, принцесо Шали? — презрително изрече Лия.

— Няма да се задържиш дълго тук — заплаши я Шали.

— Зная, че вече си взела мерки за това, нали? — саркастично се изсмя жената. — Но ще трябва май наистина да те разтревожа. Е какво? Страхуваш се, че мога да ти открадна мъжа ли?

— Достатъчно, Лия. Затваряй си устата и си гледай работата.

— Достатъчно ли каза? — присмя се Лия надменно. — Днес, преди Бягащия вълк да ме продаде, ти ще чуеш още доста неща.

— Да те продаде днес? — повтори смаяна Шали.

— Не ми се прави на невинна! Ти стоиш зад тази разправа и двете го знаем! — Лия излъчваше жестока ненавист.

— Грешиш, Лия. Наистина не бих искала да си тук, но решението е на Бягащия вълк. Като знам поведението и злобата ти, не мога да разбера защо се изненадваш от това.

Преливаща от омраза и отчаяние, Лия подигравателно рече:

— Знаеш защо той иска да си тръгна, нали?

— Предполагам, заради злобата и за непростимото ти флиртуване със сина му.

— Флиртуване ли? Ти шегуваш ли се или просто си полудяла! Той иска да си тръгна, преди да си проличи! По дяволите, колко много са се загрижили за проклетата си чест!

— Да си проличи какво? — запита Шали наивно.

Леденият смях на Лия я обезпокои. Дали полудяваше тази жена? Може би беше опасна?

— Да си проличи, че нося сина на Сивия орел. Той още ли не ти е казал? Ти не можеш да му родиш друго дете, но той не иска и моето! Казах ти, че е дивак! Кой цивилизован мъж би продал собственото си дете? Сигурно не ти е казал и това, че е недоволен, задето ти не си в състояние да му дадеш друг син. Не си ли се замисляла как е възможно да се любиш с него четири години всеки ден след раждането на Сияйната стрела и да нямаш повече деца? Ти си ялова, Шали! — изкрещя на смаяната, побеляла като платно Шали — Един ден той ще поиска още деца и ще си вземе друга жена.

Шали гледаше безмълвно това противно същество, което й отправяше такива ужасни обвинения. Най-после бе в състояние да говори.

— Лъжеш, Лия! Аз може да съм наивна, но не съм толкова глупава! Ти никога не си спала със Сивия орел! Как смееш да ми разказваш подобни гнусни лъжи! Махай се от очите ми!

— Как се осмеляваш да го караш да ме продаде само защото не можеш да понесеш мисълта, че друга жена ще му роди дете, което ти не можеш да му дадеш? Страхуваш се, че той ще пожелае мен и детето, така ли? — Лия нарочно я предизвикваше, знаейки, че Шали не е в състояние да отхвърли твърденията й.

— Няма никакво дете! — уверено й възрази Шали.

— Когато коремът ми порасне голям и кръгъл, ще го отречеш ли? — весело злорадстваше Лия.

— Ако си бременна, детето няма да е от Сивия орел! — извика Шали.

— Аз съм пленница тук, Шали. Как бих могла тайно да спя с някого? Живея с Бягащия вълк, а той е стар човек. Сивия орел е единственият мъж, с когото съм била. При моето положение няма нужда да ти разправям какво се случи, докато те нямаше! — спореше тя с обвинителен тон.

Без да иска, Шали сведе поглед към корема на Лия. Широките дрехи не подсказваха какво има под тях.

— Защо не поразпиташ верния си и честен съпруг какво правехме, когато дойде съобщението за чудотворното ти завръщане? Попитай го и какво стана една нощ в шатрата му, докато Сияйната стрела спеше при Говорещата скала! Попитай го какво се случи край реката в деня, когато ти студено го отблъсна! Питай го защо идва в шатрата на Бягащия вълк, когато старият човек го няма! — съскаше тя.

Измамните обвинения на Лия пропаднаха поради грешка, която тя от лекомислие направи.

— Откъде знаеш, че онзи следобед съм му отказала? Затова ли го преследваше, за да го съблазняваш с курвенските си номера? — дръзко й отвърна Шали.

Лицето на Лия показа слисването й, преди да успее бързо да го прикрие.

— Ти какво очакваш, след като той ме държеше във властта си? Знаеш колко неустоим и убедителен може да бъде! Възможно ли е една жена да не му обърне внимание, след като го е имала? Привлича като наркотик. Не отричам, че го желая. Още от първата минута когато го видях! Но сега след като ти се върна, той вече няма нужда от тялото ми! А аз жадувам за неговото! Нищо не мога да направя! — призна тя безсрамно. — Нося неговото дете и ти нищо не можеш да направиш! Поне почакай докато се роди детето, после го вземи да живее с вас и с баща му — редеше лъжи Лия.

— Не вярвам и на една дума от това, което ми казваш — възрази Шали, страхът безпомощно я обземаше, но искрица съмнение се появи в очите й.

— Лесно ще се докаже, че друг индианец не ме е докосвал! Можеш да ме мразиш, ако желаеш, Шали, но си помисли за невинното детенце. То заслужава да бъде свободно, да живее с баща си — престорено се загрижи Лия за въображаемото дете.

Шали разтърка бодящите я слепоочия. Струваше й се, че устата й е пълна с памук. Тръпки минаха през студеното й тяло. Сивия орел не я беше излъгал по отношение на Лия, не беше! Без да усети, тя изви ръце в скута си, дишането й се учести и капчици пот из биха по горната й устна и челото. Но откъде другаде би могла Лия да забременее? Защо ще твърди нещо, което не може да докаже?

— Ако се съмняваш в мен, Шали, попитай го — предизвика я Лия, забелязвайки, че увереността на съперницата й е разклатена. — Кой мъж ще се отрече от собствената си кръв и плът? Дори и да се опита, истината ще проличи от виновния му вид — отбеляза тя, като погали корема си и се усмихна замечтано. Как искаше думите й да бяха истина!

Подобна лъжа лесно можеше да бъде отречена, защо тогава Лия беше тъй уверена и смела в дръзкото си и опасно твърдение? Не би могло да бъде вярно, не е възможно! Ами онези странни погледи между тях? Как той разреши Лия да вкуси от плътта му?

— Ти непрекъснато го преследваш, нали? Дори и преди аз да изчезна, не е ли така? Ние никога не сме били приятелки! Ти ме излъга! Направи всичко възможно, за да ни причиниш неприятности! Отвратителна си, Лия! Докато той е скърбял за мен, ти си го изкушавала, използвайки приликата си с мен, и курвенските си умения! Дори и за миг да се е поддал от слабост и мъка, ти си виновна, а не той.

— Няма значение кой е виновен, Шали, едно невинно детенце не би трябвало да страда заради страстта ни един към друг! Нима можеш да бъдеш толкова жестока и себична? Моля те, не ме отпращай, докато се роди детето, и го приеми като свое — придумваше я жената.

— Ти очакваш аз да приема детето ти като свое? — извика Шали смаяно.

— Защо не? Омъжена си за баща му! Ако остане при мен, ще бъде само един презрян роб. Независимо от това коя е майката, синът на Сивия орел трябва да заеме полагаемото му се място до баща си! Освен това ти си наполовина бяла, Сияйната стрела също е със смесена кръв.

— Как смееш да обиждаш сина ми! Кажи, Лия, кого така хитро прелъсти, за да изиграеш тоя отвратителен номер? Ти може да си съблазнявала съпруга ми, но никога не си го имала. Сигурна съм, че си се пробвала много пъти, опитала си всичките си номера, но никога не си успяла. Знам това — с внезапна увереност каза тя.

— Ти нищо не знаеш! Страх те е, че той ще ме пожелае веднъж, щом веднъж види лицето на новороденото си синче. Страхуваш се, че ще иска още синове, каквито ти не можеш да дадеш на доблестния воин — на Лия не й трябваше много, за да скалъпи твърдението си, тъй като за четири години Шали не беше родила дете.

Шали поиска да сложи край на тоя кошмар, като самата тя блъфира.

— Дори и да има някаква истина в твърденията ти, каквато няма, защо Сивия орел трябва да вземе сина ти, след като аз нося дете от него? Кой здравомислещ мъж ще позволи жена му и някаква случайна робиня да родят едновременно?

— Моето дете ще се роди първо, тъй като аз първа съм забременяла.

— Все пак дали той ще позволи раждането на твоето копеле да засенчи предстоящото раждане на втория му наследник? Виждаш ли, драга Лия, все пак не съм ялова.

— Не ти вярвам — изкрещя Лия, побесняла при поражението си. В яростта си измисли един пъклен план.

— Попитай го, ако смееш — предизвика я Шали, усмихвайки се победоносно.

— Няма да позволя да ме отпратят! Не желая да се отнасят с мен като с животно! Ти знаеш как се отнасят към робите! Нима ще им позволиш да го направят?

— Сама си си виновна! Хубаво си живееше с нас. Ти сама реши да отхвърлиш този живот. Предпочете интригите и омразата. Сърди се на себе си!

— Ако е необходимо, първо теб ще убия — заплаши разярена Лия. — Щом теб те няма, той отново ще се върне при мен.

— Махни се от очите ми! — изкрещя й Шали, после я удари през лицето, от което неподготвената Лия седна на земята.

Лия скочи и се сви като тигър, готвещ се да скочи върху жертвата си.

— Ще си платиш за това! — предупреди я тя. Тъкмо когато щеше да се хвърли върху Шали, Бялата стрела сграбчи ръцете й и силно ги изви зад гърба й.

Двете жени го изгледаха изумени, чудейки се откъде се появи той.

— Уанхинкпе Ска?

Той избълва гневни думи към Лия, а после запита Шали дали е добре. Шали се усмихна и му кимна, а после му благодари.

— Пидамайе.

Той се засмя, стисна здраво Лия, тя изкриви лице и извика от болка. Внезапно той я хвърли на земята и я ритна, наричайки я с обидни имена. Лия молеше Шали за помощ. Шали я изгледа, после се обърна и тръгна към лагера, оставайки я на разгневения воин да я накаже.

Шали направи няколко крачки, когато се сети за нещата си. Спря и се върна, за да ги вземе, без дори да погледне ридаещата Лия. Тази жена беше заплашила да я убие, може би едно сурово наказание щеше да я накара хубаво да помисли, преди да предприеме някоя съдбоносна крачка или да крои зловещи планове. Освен това нещо ставаше в главата й. Трябваше да остане сама…

Шали остави багажа си в средата на шатрата и седна върху леглото. Покри лицето си с ръце и започна да се люлее напред-назад. Трябва да се отпусне и да остави съзнанието си свободно. Толкова много видения се бореха зад тъмната преграда на мозъка й, явяваха се спомени, които заплашваха да го взривят, образи, които напираха на бял свят. Нещо в спомените й се пропука в мига, в който Лия спомена за деца. И пукнатината се разширяваше с всяка следваща нейна дума.

— Шали? — Сивия орел извика, изплашен от състоянието й. Бялата стрела беше отнесъл Лия при него и при баща му, беше разказал за сцената край реката. Лия щеше да бъде наказана, но какви лъжи беше наговорила на любимата му жена? Защо Шали се държеше тъй странно? Какво й беше казало това отвратително момиче? — Шали? — опита се той да привлече вниманието й.

— Иязни, Уандми Хота — нареди му тя твърдо. — Ийотанка!

Той се взря в наведената й глава. Беше му наредила да мълчи и да седне!

— Чуй думите ми, Шали. Лия говори измислици! Не позволявай думите й да те разстройват — закле я той.

— Иязни, Уандми Хота! — изкрещя тя гневно, страхувайки се, че заради него ще загуби нишката на мислите си. — Шали иуактайя. Ийотанка оуинза. Шали уайякето, уодате. Уиакпа уоуапиаке. Шали хтани си. Шали уукийе уочин — набързо му разказа тя.

Сивия орел се озадачи и разтревожи. Тя му говореше, че иска мир, че Великият Дух вижда, че Шали вижда, споменаваше за добро лекарство и ясни образи? Защо тя настояваше той да седне до нея и да мълчи?

Внезапно тя се разплака.

— Шали? — обезпокоен се обади Сивия орел.

Тя вдигна поглед към него, взе ръката му и го дръпна до себе си.

— Кокили сни, Уандми Хота. Ваете чедаке. Лия каскапи. Лия уиткоуин. Лия хия уастай. Шали Уандми Хота уиниан.

Изгледа я още по-объркано. Казваше му да не се страхува! Лия е пленница, курва! Лия е лоша! После започна да го уверява, че е негова жена, че го обича! Какво означаваха думите и поведението й? Внезапно той осъзна, че тя говореше само Оглала! Насаме те все още говореха на английски, защото така й беше по-лесно. Дали тя не се опитваше да му докаже нещо? Какво? Защо?

— Ти говориш Оглала — отбеляза той с напрегнат глас.

Шали се засмя весело.

— А ти, съпруже, говориш уасичу.

Той поклати глава, смаян от тревожната загадка.

— Какво ти каза Лия, че те разстрои толкова много? Не говориш и не се държиш като Шали.

Тя погледна загриженото му лице.

— Любов моя, моя единствена истинска любов… — Погали бузата му и се усмихна лъчезарно. — Кокили сни, Уандми Хота. Шали Оглала, Шали йя Оглала. Уандми Хота хия уасичу, Уандми Хота йя уасичу — весело го закачи тя, с удоволствие му съобщаваше прекрасната новина.

— Страхувам се, Шали. Ти си Оглала и моя жена. Говоря уасичу, за да се разбираме — задъхано изрече той.

Тя покри уста, за да възпре щастливия си кикот. Той вдигна вежди въпросително.

— Йя Оглала — настоя тя да продължат да разговарят на сиукски.

— Сега не е моментът да показваш новите си познания — упрекна я той.

— Нямам нужда от практика, съпруже мой. От много години говоря твоя език — заяви тя весело, чудейки се колко време ще мине още, докато той разбере истината за оздравяването й. Усмихна му се нежно.

Объркан от странното й поведение, той реши, че е най-добре да я развесели и повече да не я тревожи. Помоли я да му предаде какво й беше казала Лия.

Тя сви рамене и спокойно заяви, че няма значение, тъй като всичко било лъжа. Беше съгласна с решението на Бягащия вълк да продаде Лия, след като робинята се опитваше да предизвиква такива неприятности. Нехайно му каза, че Лия го обича и го желае, и, че никога няма да го има! Ала той загуби дар слово, когато тя му предаде дръзкия план на Лия за бебето. Въздъхна доволна, съобщавайки му, че беше ударила Лия и й беше заповядала да млъкне!

— Лъже! Тя не носи мое дете! Никога не съм бил с нея! — изкрещя той.

Тя се засмя щастливо. За пръв път заговори на английски.

— Знам, Сив орел. Никога не си пожелавал и обичал друга жена след като ме срещна мен. Вярвам ти и те обичам с цялото си сърце. Знам, че Лия те е изкушавала много пъти. Но също така ми е известно, че ти никога не си предал нито мен, нито любовта ни, дори и когато си ме смятал за умряла.

Той наведе глава, за да скрие вината в черните си очи, вина, която тя вече знаеше и прощаваше.

— Погледни ме, Сив орел — меко му нареди тя. — Не ме ли чуваш? Вярвам ти. Нищо не се е случило между теб и Лия.

Той избърса капчиците пот, избили върху горната му устна.

— Как можеш да ми вярваш, когато не си спомняш предишната ни любов?

— Тъкмо затова ти вярвам и ти се доверявам. Спомням си. Не чу ли, че свободно говоря сиукски? Не се ли учуди защо? — запита го тя.

Той вдигна глава и се загледа в нея.

— Да, любов моя, всичко си спомням — отвърна тя на неизречения му въпрос. — Ти забрави да ми кажеш, че след като моите хора те бичуваха, ти ухапа ръката ми, за да ги накажеш чрез мен. Забра ви да ми съобщиш, че нощта, когато се съединихме, аз бях с красива бяла рокля, онази нощ, когато глупаво се опитах да избягам от любовта ти. Как ме гъделичкаше с перца в деня, когато се би заради мен. Забрави да ми кажеш как се любехме с часове край реката по залез слънце, след като ти заблуди белите и ме освободи от форт Пиер. Как улових белия орел уанапин. Или пък как уших първата ти риза от еленова кожа. Ти стоеше край мен, докато раждах Сияйната стрела. Избра името Слънчев облак за втория ни син. Забрави да ми разкажеш и други много важни неща, мой любими съпруже.

— Ти си спомняш всичко? — запита той удивен.

— Всичко — доброто и лошото, щастливите и тъжните мигове отвърна тя.

— Въодушевен, той я сграбчи и здраво я прегърна.

— Вярно ли е?

— Ша, вярно е — потвърди тя сред смях и целувки.

Той взе лицето й в ръцете си и се загледа с копнеж блесналите й очи.

— Страхувах се, че никога няма да си спомниш живота ни — довери й той:

— Не ми ли каза веднъж, че Великият дух ще върне паметта ми, когато му дойде времето? Днес то дойде. Щом Лия заплаши любовта ни, Уакантанка за пръв път ми разкри истината.

— Лия заплашила любовта ни ли? — повтори той объркан. — Как така?

— Като твърди, че носи дете от теб. И че аз съм ялова.

— Ялова ли? — повтори той.

— Тоест, не мога да имам повече деца, но това не е вярно. Щом Великият дух реши, че е време, Той ще отговори и на тази наша молитва. Един ден Слънчевия облак ще язди редом с теб — изрече тя уверено.

— Защо Лия разправя такива лъжи? — разсъждаваше той на глас.

— Иска да разруши любовта ни. Какъв по-добър начин от това да е бременна от теб? За да ми докаже, че си ми изневерил с нея — намекна тя нежно.

Сивия орел потрепери, спомняйки си как за малко лъжата щеше да се превърне в истина. Ако й се беше поддал, нямаше да може да отрече, че е бащата. Въздъхна с облекчение и благодари на Уакантанка, че предотврати подобно жестоко наказание за слабостта му.

— Семето ми не е влязло в друго тяло, освен в твоето, заклевам се.

— Не е необходимо, любов моя. Знам, че обичаш само мен, както и аз обичам само теб.

Внезапно той се разгневи.

— Лия трябва да бъде наказана и продадена! — зарече се яростно, разбирайки бедствието, което би могла да причини.

— Не, мили мой, не още. Лия не би твърдяла нещо такова, ако не можеше да го докаже — мислеше тя на глас.

— Но не може да го докаже! Не съм се съвкупявал с нея! — извика той.

— Не ти, а някой друг. Такова твърдение не би могло лесно да бъде опровергано. Трябва да е бременна. Ако е така, не бива да застрашаваме живота на едно невинно дете, като я бичуваме — възрази тя, проявявайки доброто си сърце.

Той се усмихна и я погали по бузата.

— Ще минат много луни, докато истината излезе наяве. Ако не можем да я накажем, какво да правим с нея?

— Първо, трябва да се открие кой е бащата, а после да се реши дали да бъде продадена преди или след раждането на бебето. Ако сега я продадем, някой друг воин или жена му могат да навредят на детето, като я наказват сурово. Лия има способността да изкарва хората от кожата им — подсказа му тя.

— Как е възможно? Тя е робиня на баща ми. Не съм я виждал да гледа някой друг воин освен…

Щом той се спря, тя се засмя и добави весело:

— Освен Уанмди Хота. Но все пак една жена не забременява от нищо.

— Ела, ще я накараме да каже истината — реши той, скочи и я из дърпа да стане.

— Да, сигурно така е най-добре.

Отидоха във вигвама на Бягащия вълк, където намериха Лия, обляна в сълзи, разтреперана от страх след гневните думи на Бялата стрела и на храбрия сиукски вожд. Щом влязоха в шатрата, Лия се спусна към Шали и падна в краката й, обгърна коленете й и поиска подкрепа.

— Моля те, Шали, трябва да ми помогнеш! — извика тя, този път наистина ужасена. — Те ще ме бичуват! Ще ме продадат! Помогни ми, моля те! Обещавам никога повече да не те обиждам. Моля те…

Шали погледна нещастната жена и съчувствието се обади в нея. Лия беше сгрешила, беше лоша и жестока. Но заслужаваше ли една жена такова мъчение? Тя знаеше какво е камшик. Веднъж й бяха нанесли пет удара след опит за бягство и задето бе унижила човека, който я беше заловил, нейния сегашен съпруг. Потрепери при мисълта да види друга бяла жена да преживее това варварско изтезание. Сподави гнева и възмущението си и взе решение, за което по-късно щеше да съжалява…

— Слушай ме внимателно, Лия Уинстън. Наистина ли си бременна? Ако е тъй, кой е бащата? Аз възвърнах паметта си и знам без никакво съмнение, че не може да е Сивия орел. Известни са ми по-раншните ти грехове — намекна многозначително. Не беше посмяла да съобщи на Сивия орел подозренията си. Молеше се само да не греши. Ако случайно бе познала кой е бащата, тя не можеше да позволи синът му да се чувства унизен. Страхуваше се, че подозрението й може да се потвърди.

Преди Шали да промени решението си, Лия й изигра друг дързък и лъжлив номер.

— Значи знаеш за нас? Каза ли на сина му истината? Той ще ме убие! Силен и горд мъж като него никога няма да приеме полуиндианче! — хитро възрази тя, напълно заблуждавайки Шали.

— Тогава значи е вярно! Спала ли си с него? — запита тя. Английските думи разбираше само воинът до нея.

— Откъде знаеш? — запита Лия, наблюдавайки я внимателно, печелейки време, за да доизмисли наглия си план. Дали щеше да успее?

Знаейки, че съпругът й разбира всяка дума, Шали умно отвърна:

— Прозрях истината в деня, преди да ме нападнат край реката. Същия ден загубих паметта си и едва преди малко си спомних за това. Той ли е баща на детето? — смело я запита тя.

Лия наведе глава, за да скрие, че лъже.

— Да…

— Тогава защо ми каза, че детето е от Сивия орел? — възмути се Шали. Останалите забелязаха, че се разиграва някаква драма, но още никой не разбираше точно каква.

— Защото го обичам и го желая. Смятах, че ако ви разделя, той ще ме забележи. Надявах се да го убедя, че детето е негово. Не мислех, че ще намериш сили да му съобщиш какво съм ти казала — отговори тя, като разчиташе да спечели Шали като се престори на искрена.

— Ако не си бях възвърнала паметта, сигурно щеше да насочиш злия си план към мен, Но ти подценяваш интелигентността на Сивия орел, както и неговата любов и вярност към мене.

— Луда съм от любов и желание по него. Ти го имаш! Не можеш ли да разбереш какво чувствам? Сгреших, съжалявам. Бях ужасена и отчаяна. Нямах достатъчно време, за да го излъжа. Знаех, че той ще ме задържи и ще ме зашити, ако смята, че нося втория му син.

— Защо не каза на бащата? — предизвика я тя.

— Да му кажа ли? — повтори тя в недоумение. — Та той ще ме убие! Да не мислиш, че би позволил някой да научи какво се е случило между нас? Той ме използва само няколко дни, а после ме отблъсна. Как мога да му кажа, че съм бременна? — спореше тя хитро.

Думите й накараха Сивия орел така да побеснее, че за миг забрави, че паметта на Шали се е върнала. Запита на английски:

— За какъв мъж говори тя, Шали? Кой може да е паднал толкова ниско? Тя е бяла курва, нито един воин Оглала не би хвърлил семето си в нея, за да даде плод — презрително изрече той.

— Виждаш ли! — възкликна Лия ужасена. — Единственото, което бранят с живота си, е проклетата им чест! Той никога няма да признае какво ми е сторил!

— Кой? — грубо повтори Сивия орел.

— Не мога да ти кажа — изплашено се сви Лия.

Сивия орел хвана ръката й, болезнено я изви, а тя изкрещя от божа.

— Кажи името му, Уиткоуин!

Щом Лия поклати глава, той приложи повече сила. Шали поиска да се намеси, но не го стори. По-късно щеше да се обвинява за мълчанието си. Разкъсваше се между истина и лъжа, между справедливост и наказание. Щом детето е син на вожда, той имаше право да знае, за да го признае, да прекъсне това унижение?

— Бягащия вълк! — Лия изрече името.

Шали не се беше излъгала.

Лицето на Сивия орел стана тъмночервено от гняв. Не успя да сдържи яростта си. Блъсна силно робинята. За миг му се дощя да я убие. Когато тръгна застрашително към нея, Лия скочи на крака и потърси закрила зад гърба на вожда. Тресеше се от страх. Никога не беше забелязвала подобна омраза и желание за убийство върху хубавото му лице.

— Вярно е, заклевам се — паникьосана извика Лия.

— Ще откъсна лъжливия ти език! — й изкрещя Сивия орел, вадейки ножа си. Внезапно се усети, че говори на английски, но вече нямаше значение, Лия знаеше за това негово тайно умение. Но за непростимата обида тя щеше да умре!

Шали хвана ръката му и извика уплашено:

— Недей, Уанмди Хота. Може би казва истината.

Сивия орел спря изумения си поглед върху бледото й лице, а тя бързо додаде:

— Смятах, че са… Мисля, че са… спали заедно няколко пъти. Питай Бягащия вълк дали не лъже — меко посъветва тя.

— Да карам баща си, нашия вожд, да се защитава от такива лъжи? — възкликна той невярващо. — Дали бялата ти кръв не говори у теб, жено? Значи взимаш страната на една робиня срещу моя баща? — обвини я той без да иска, раздиран от мъка и недоверие.

Лицето й изгуби и последните си капки кръв от обида.

— Не, Сив орел, не е така. Аз не взимам страната на Лия, но много отдавна видях и чух неща, които ми разкриха, че тя казва истината.

— Тогава очите и ушите ти те лъжат, жено! Баща ми никога не би докоснал бяла робиня! Нито един воин Оглала не би се чифтосал с бяла робиня!

— Дори и ти ли? — ужили го тя.

Смаян, той за миг остана безмълвен.

— Ти си ми съпруга — каза накрая студено и рязко.

— Когато ме взе, не ти бях съпруга — припомни му тя, засегната от обидните му думи, за миг забрави присъствието на Лия и острия й слух.

— Това беше различно! — възрази той.

— Така ли? Взе бялата жена, която бе пожелал. Замисли ли се тогава, че у мен тече презряната кръв на белите? — дръзко го предизвика тя.

— Щом си спомняш живота си тук, Шали, защо говориш на мъжа си тъй неуважително?

— Отвръщам на жестоките думи на този мой мъж — отвърна тя.

— И го правиш, за да защитиш една бяла робиня пред баща ми?

— Не. Ако детето е негово, нима той няма право да знае, за да предотврати наказанието над Лия? — тъжно попита тя.

— Тя лъже! Семето на Бягащия вълк е старо, той не го е хвърлил в тялото на една бяла робиня. Не би го направил — упорито твърдеше Сивия орел.

— И по-възрастни хора от Бягащия вълк са ставали бащи. Попитай го, за да приключим с тези обидни думи — помоли го тя.

— Ако го попитам, ще излезе, че не му вярвам. Това ще е голям срам за мен и за него. Не мога да го направя!

— Тогава кажи само, че Лия е бременна. Виж как ще го приеме и какво ще каже — предложи тя.

— Няма да устройвам недостойни игри с баща си — възмутено отказа младият воин.

— Моля те, Уанмди Хота. Обещавам, че нищо повече няма да кажа, ако ти само му съобщиш, че тя е бременна — предложи компромис тя.

— И няма да повдигаш въпроса друг път?

— Нито дума повече — обеща Шали хладно.

Той размисли върху предложението й за примирие. То едва ли би могло да навреди. Това беше единственият начин да я убеди, че Лия лъже и да престанат да се карат. Вгледа се в обърканото лице на баща си и нехайно съобщи, че Лия е бременна. Тъкмо се готвеше да запита дали да не я продадат бързо, но стреснатият израз на баща му го накара да замлъкне.

Вождът потрепери, после се обърна и се втренчи в Лия. Погледът му се плъзна към корема й и запита дали е бременна. Лия сведе ресници от престорен срам и кимна. Той погледна Бялата стрела в очите и нещо неуловимо мина между тях. Не знаеше нито какво да каже, нито какво да направи и това обезпокои Сивия орел и Бягащия вълк не знаеше казала ли е Лия, че той е бащата, но при сцената, която видя, предположи, че е казала. Негово дете?

Бягащия вълк погледна Лия и я запита дали казва истината. Тя отвърна с треперещ глас:

— Ша. — Вождът пребледня и тръпка мина по тялото му. Сивия орел се приближи до баща си и се взря в лицето му, на което беше изписан срам и болка. Не можеше да повярва на очи те си.

— Ата? — намекна той.

— Ша, микенкше? — отвърна той тъжно. Синът настоя:

— Лия твърди, че детето е твое. Какво наказание предлагаш за лъжите й?

Старият мъж отпусна рамене. Не можеше да излъже сина си, вече не. Веднъж преди беше отрекъл, че има друг син, но много хора платиха скъпо себичността му, включително Сивия орел и Шали. Можеше ли да каже, че е невинен? Можеше ли да скрие срама, който пълзеше по тялото му?

Старият вожд мълчеше засрамен, а Сивия орел унищожително продължи:

— Хвърлил ли си семето си в нея?

— Не заслужавам да бъда вожд, синко — тихо отвърна бащата.

Сърцето на Сивия орел се сви от болка и покруса. Възможно ли беше това?

— Спала ли е Лия в постелята ти? — поиска той ясен отговор.

— Пет нощи, когато треската ме обхвана. Тялото и съзнанието ми отслабнаха от съблазънта й — с усилие призна вождът.

Тези думи дойдоха много на Сивия орел. Той също се бе изкусил от Лия в момент на слабост и мъка. Беше устоял на атаката й, но баща му беше по-възрастен и по-слаб. Отново го обхвана срам като си спомни за проклетата магия на Лия. Но не можеше да разкрие пред баща си собствената си вина. Старият вожд беше също тъй горд и се измъчваше. Можеше ли да продаде свое собствено дете? Шали беше права — един мъж трябва да узнае, че ще става баща. Шали…

Обърна се, за да й се извини за грубите думи и упоритостта си. Но Шали си беше отишла. Защо ли си е тръгнала? Може би за да ги остави да се разберат по този болезнен въпрос? Или пък да спести допълнителния срам на Бягащия вълк, че е знаела за увлечението му? Ще я потърси и ще поговори с нея. А сега трябваше да се реши нещо неотложно…

През това време умът на Лия претегляше любопитните факти, които дочу да разискват Шали и Сивия орел. Какво означаваха тези твърдения и обвинения? При първия им разговор принцесата беше отрекла, че е бяла и че е дошла от Изток. Но как може дъщерята на вожда Черен облак да не знае страшната легенда, която се ширеше в земите на индианците? Защо загубата на пет години я беше накарала да се държи като бяла, съвсем бяла? Защо в един момент премина на английски? Нима не знаеше езика на племето Черна стъпка? Тук нещо не беше в ред! Шали, смятана за враг? Шали, заловена от Сивия орел? Дали някога не е била негова робиня? Как да разгадае тази тайнствена информация, за да я използва срещу тях? А може би…