Нежни екстази

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Останалата част от сезонното преместване мина без особени събития. След девет изтощителни дни те стигнаха на целта си. Нямаше нужда от нареждания, за да започнат трескава работа. Определени бяха местата за всеки вигвам. Каручките бяха разтоварени, багажът на всяко семейство оставен близо до избраното място за лагер. Конете бяха сресани, напоени и завързани за въже, оставени да пасат тучната трева под наблюдението на няколко момчета. Момичетата избираха големи камъни за огнищата за готвене, после събираха дърва и носеха вода. Веднага след пристигането им няколко ловци отидоха в гъстата гора. Вечерта щяха да празнуват прибирането у дома с общо угощение и веселба, преди да започнат работа.

Вигвамите постепенно придобиваха пак конусообразните си форми и изглеждаха като заострени могилки на фона на кобалтовосиньото небе. Местността беше красива и спокойна. Тревата и дивите цветя растяха в изобилие и предлагаха хубостта си на всеки, който имаше очи да я забележи. Различни видове дървета и храсти растяха в близката гора. Неизброими нюанси на зеленото разкриваха сякаш усета за хармония и художественото майсторство на Майката Природа. Небето беше наситено-синьо и стигаше, докъдето очите виждат. В далечината се забелязваха високи плата и назъбени върхове. Скалисти склонове с черни, кафяви, бежови и необикновено кървавочервени тонове оцветяваха общия пейзаж.

Построиха лагера върху огромна поляна, разположена на около осемстотин метра от широка и спокойна река. На няколко места по-малки ручейчета течаха в различни посоки, а две от тях образуваха малки кръгли вирчета — идеални за плуване и къпане. Водата в тези естествени езера беше тъй спокойна и бистра, че подобно на две огледала отразяваше хармоничната красота на околната природа.

Насекоми и пеперуди кръжаха над дивите цветя, крадейки от сладкия им нектар и се радваха на красотата им. Птички пееха в дърветата, сърцато извиваха песни и трескаво изчакваха момент, за да се спуснат надолу и да лапнат някое безгрижно насекомо. Щали вдъхна свежия и ободрителен въздух, после бавно издиша, поемайки сладостта му. Отиде до мястото, избрано от Блестящата светлина, за да види как вдига шатрата си с надеждата, че ще може и тя да го направи.

После гледа и други, преди да потърси Жената костенурка. Тази чудесна индианка й се усмихна мило. Тя напредваше бавно, без да се оплаква. Усмихна й се доволно, щом Шали я помоли да я научи как се върши тази работа. Добрата жена кимна, усмихна се весело, знаейки, че Шали искрено я харесва.

Най-накрая заедно свързаха колчетата и ги прикрепиха. Разположиха ги във форма на дървена пирамида. Прекарвайки тежко въже през дебелата ивица, която държеше едната страна на съединените кожи, Жената костенурка метна въжето към върха на рейките, откъдето те се разделяха в различни посоки. Наложи се да заметне няколко пъти, докато примката обхвана центъра на рейките. Засмя се доволна и се спусна към средата, за да поеме въжето. При изкривената й ръка тази задача беше изключително трудна и изискваше напрежение. Шали грабна въжето и й помогна да издърпа голямата тежест към върха на рейките. Докато тя държеше здраво тежестта, Жената костенурка се пресегна към двете висящи ивици и ги изтегли с всичка сила, за да затвори отвора там, където рейките се свързваха Жената костенурка използваше една пръчка, за да изпъва връзките и непрекъснато ги дърпаше. Когато задачата беше изпълнена, тя завърза двете ивици и подпъхна краищата им под кожите:

Усмихна се на Шали, взимайки единия край на въжето и го издърпа, докато то падна свободно. Обиколиха една срещу друга конусообразното жилище, за да издърпат кожите до краищата на рейките. Щом отново се срещнаха, засмяха се весело, оглеждайки успешно свършената работа. Шали благодари на жената за указанията и търпението. За нейна радост Жената костенурка настоя да й помогне да издигнат и тяхната шатра. Усмихна й се от благодарност, но й каза, че не е необходимо да идва, тъй като урокът й е достатъчен.

Все пак Жената костенурка настоя. След два часа по-голямата и разноцветна шатра на Уанмди Хота беше поставена върху избраното място и се изправи като горд воин, наблюдаващ лагера. Шали прегърна Жената костенурка и й благодари. По-възрастната от нея жена се усмихна и си тръгна. Шали бързо започна да внася багажа в новия им дом, остави само оръжията на Сивия орел и други забранени за носене вещи. Разцъфна от удоволствие като си представи колко изненадан и доволен ще бъде съпругът й, когато се върне. Още по-приятна й беше мисълта за интимността, която шатрата създаваше и която отдавна й липсваше. После се сети за сина си. Разсърди се на себе си, че с копнеж си мисли и мечтае да остане насаме със съпруга си. Във всеки случай вигвамите не предлагаха възможност за пълна интимност на съпрузите! Тялото й жадуваше да изпита отново тона омайващо удоволствие. Но как щяха да правят любов, след като синът им спи само на няколко крачки от тях? След като другите също бяха лишени от възможност за близост със съпрузите си, тя не можеше да очаква някой да покани Сияйната стрела да прекара нощта в тяхната шатра. Освен това синът им трябваше да си бъде в новия им дом заедно с родителите си.

Седна на земята, за да изкопае малка дупка за огъня, после я огради с плоски камъни. Изкопа пръстта във форма на квадрат, после щеше да я изнесе и изхвърли отвън. След като се изправи и изтърси дрехите и краката си, тя се стресна като забеляза, че съпругът й е застанал зад нея.

— Не те чух да влизаш — каза тя изненадана.

Черните му като абанос очи, изпълнени с живот и енергия, се впиха в зачервеното й лице. Той протегна ръка и отстрани една къдрица, която беше изскочила от плитката по време на работата. Допи рът до лицето й беше прекрасен, тя потърка буза в дланта му. Ръката му се плъзна около врата й и придърпа главата й към неговата. Устните му се прилепиха към нейните и откраднаха от нектара им, как то пчелите правеха с цветята. Другата му ръка обхвана гърба й и притисна силно към силното си и гъвкаво тяло.

Тя изстена от жажда за него и за сливане на любовта им. Ръцете му обгърнаха кръста й и тя се прилепи още по-близо до него. Страстта им пламнаха невероятно. Ръцете й погалиха гърба и плещите му, беше й приятно да ги почувства отново. Горящите му устни предаваха сладки и мъчителни съобщения на затворените й очи, на копринената кожа на лицето, на бялата й шия. Пламнала неудържимо, тя се молеше той да утоли глада, който бушуваше в тялото й. Когато той хвана гърдата й, щръкналата пъпка ясно показа на галещата и ръка желанието й. Диво и импулсивно ръцете й потънаха в черната му като нощта коса, притисна устните му към своите и отвърна на целувките му.

Понесена от бурното море на чувствата, тя не чуваше нищо наоколо и никаква воля не остана в покорното й тяло. За нея съществуваха само Сивия орел и неотложната й жажда. Самият той, опиянен от желанието си за нея, умееше да изостри апетита й за любов. Без да се страхува, че някой ще влезе и ще осъди похотливостта й, тя започна да развързва връзките на панталона му. Щом той се свлече на пода, ръката й обгърна огнения ствол, който можеше да сложи край на мъченията й.

При допира до мъжеството му Сивия орел се разтресе и изстена от неудържима страст. Почти раздра дрехите й, но нито един от двамата не се интересуваше от това. Устата му поглъщаше изострения връх на гърдата й. Женствеността й пламна така, че даже влагата й не можеше да я охлади. Когато ръката му потърси тръпнещите й слабини, тя потрепери и отвори бедра, за да осигури лесно проникване в мястото, дръзко молещо за екстаз. Нежната ласка на умелата му ръка я възбуждаше все повече, докато той се наслаждаваше от гърдите й до блаженство.

— Ако не ме любиш веднага, ще умра — изстена тя.

Гласът й го върна за миг към действителността. За миг той се уплаши някой да не ги обезпокои. Ала беше твърде късно да се спре огъня, който заплашваше да ги изгори. Остави Шали за миг, за да завърже шатрата — знак никой да не влиза. Видя, че синът им си играе с други момчета. Бързо се върна при нея и я отнесе на постелята. Продължи от там, докъдето беше стигнал. Заслепена от желание, тя не мръдна и не проговори, докато наблюдаваше действията му.

— Нямаме време за подготовка, любов моя. Трябва да свършим преди синът ни да се върне. Още една луна и ще ти доставя удоволствие бавно и нежно.

Тя се усмихна, очите й станаха кристални от огнения копнеж.

— Искам те толкова много, че не мога да чакам. Веднага влез в мен — помоли го тя. — Няма нужда да ме подготвяш. Чувствам, че тялото ми изгаря от нужда за теб.

Той леко плъзна мъжеството си в тялото й. Възбудена до лудост, тя се издигна, за да го посрещне и започна съблазнително да се движи под него. Преплете крака над гърба му, за да го държи близо към себе си. Притисна устните му към разцъфналите си напрегнати гърди. Улови ритъма, който той беше наложил, а главата й се мяташе върху постелята. Затвори очи мечтателно, задиша бързо с отворена уста.

Сивия орел изпита ужасно напрежение, стремейки се да не избързва, докато тя не стигне първа върха. Устните му се впиха в нейните, за да й попречат да извика при разтърсващото освобождение, тя притисна тялото си към неговото, за да изстиска всеки грам наслада и облекчение, които той й предлагаше. Щом огънят й се разгоря най-буйно, тя отвори бистрите си очи и замоли:

— Хайде да пояздим заедно, любов моя.

Думите й имаха желания ефект. Той бързо и трескаво се устреми да сподели удоволствието й, тъй като скъпоценният еликсир в тялото му напираше по-бързо да излезе след много луни копнежи. Както и той беше правил много пъти, тя притисна устните му и го държеше здраво към себе си, почти подлудявайки го със забързаните си и неустоими действия. Той се пръсна като бент, избухнал под напора на водата, освобождавайки се с огромна сила.

Вълна след вълна се изливаха в недрата й, докато остана да тече само спокойната река. Изтощен и бездиханен, той се измести леко от нея. Обзеха я нежност и увереност, защото знаеше, че му е доставила голямо удоволствие. Когато дишането му се нормализира и сърцето му затуптя в обичайния си ритъм, той вдигна глава и се загледа в нея смаян и изпълнен с нежност. Тя му се усмихна, а после звучно го целуна.

— Ти изискваш много, жено, но и даваш много — похвали той усилията й. — С теб никога не е едно и също. Всеки път, когато се съединяваме, винаги е ново и вълнуващо. Как сърцето ми може да издържи толкова любов, а тялото ми — такава наслада? Сигурно ще се пръсна от чувство за задоволеност — пошегува се той с мелодичния си глас.

— Ако го направиш, ще събера парчетата и ще ги съединя отново. После ще те напълня, докато отново не се пръснеш. — Прегърна го с любов. — Толкова много те обичам — възкликна тя.

— Шали, Шали, красива и желана моя жено, колко те обичам — из рече той дрезгаво.

Гърлото й се сви, щом забеляза погледа му и трепетния му глас.

— Боже, как е възможно да те желая отново тъкмо сега? Да, така е. Сигурно нещо ми има, след като чувствам такива неща — заключи тя шеговито, наведе главата му и го целуна.

Целунаха се няколко пъти дълго, когато той неохотно се отдръпна и я посъветва:

— Не бива да разгаряме огън, който няма да можем да изгасим.

Тя се засмя и го подкачи:

— Огънят вече е запален, любов моя. Само че не можем да го изгасим както трябва. Той ще тлее до следващия път. Май моите хора имат едно определено преимущество пред твоите — те строят много стаи в дървените си къщи, за да може който иска свободно да разгаря огъня си — палаво добави тя.

— На тъмно, когато детските очи не виждат, това няма значение. Само огньовете, които горят, докато Уи е на небето, трябва внимателно да бъдат поддържани — усмихна се той.

— Ти си ме научил да разгарям такъв огън и да му се радвам, но не си ми показал как да го поддържам и как да го изгасям — сгълча го тя с весел смях.

— И никога няма да го направя, жено. Тогава няма да се изкушаваш да ме дразниш с огън, който ще погълне само мен.

— Значи ще ме оставиш да страдам от тези мъки?

— Ако и аз участвам в мъченията, тогава ще трябва да издържиш само своя дял.

— Ти си твърде умен и хитър, благородни ми воине. Страхувам се, че не мога да се равнявам с теб по ум и красноречие.

— Но можеш да си равна с мен по любов и желание — предложи той лукаво.

— Невъзможно. Моята любов е по-голяма от твоята.

— Невъзможно. Моята е по-дълга от твоята.

— Невъзможно. Времето няма нищо общо с дълбочината и силата на чувствата.

Той се усмихна развеселен.

— Ти се равняваш на мен по ум и красноречие, жено. Приемам го, тъй като то също се отнася до любовта и желанието ми.

— Както и би трябвало да бъде. Но мъжествеността ти е несравнима, защото два пъти ме победи. Обичам те с цялото си сърце.

Той я прегърна, после я целуна.

— Да се отделя от теб е по-трудно от най-страшната битка с врага. Имай милостта и ми помогни да намеря физическите и душевните сили, за да го направя.

Тя нацупи устни замислено.

— А ако кажа не?

Той отново се отпусна по гръб и вдигна ръце над главата си.

— Тогава прави с мен каквото желаеш — заяви той, сякаш примирен с поражението.

Очите й блеснаха в палаво очакване. Притисна китките и глезените му и рече изкусително:

— Здраво си завързан, боецо. Ти си мой пленник и сега ще задоволя желанието си с безпомощното ти тяло.

Тя се засмя от погледа на черните му като абанос очи.

— Какъв пленник си? — игриво му се караше тя. — В очите ти не забелязвам нито страх, нито уважение към господарката ти. Ще ми се подчиниш или ще те накажа.

— Какво ще заповядаш, принцесо Шали? — запита той и възприе сериозен израз на лицето си, но една подкупваща усмивка се готвеше да развали това впечатление.

— Заповядвам ти да ме обичаш, да ми доставяш удоволствие с цялото си умение, което притежаваш, да идваш при мен винаги, кога то имам нужда от теб — изреди тя заповедите.

— Обичам те, принцесо. Винаги ще отговарям на твоя зов. А за да ти доставя удоволствие, ще трябва да ме освободиш — каза той, подхващайки вълнуващата игра.

Щом тя се престори, че отпуска въображаемите връзки, той я повали и я затисна с тялото си, притискайки китките й към земята.

— Желанието ти е толкова голямо, че е грабнало и ума ти, красива ми господарке. Сега ти си моя пленница. Никога не се доверявай на хитър враг. Ще те държа като заложница. Ще идваш при мен винаги, когато те повикам и ще се подчиняваш на заповедите ми. Ще ми доставяш всякакви наслади или ще те накажа така — увери я той, а езикът му докосваше зърната й, за да ги раздразни.

— И ще те измъчвам така — добави, целувайки я, докато тя остана без дъх. — А после и така — палаво я предупреди, като влезе бавно в нея и бавно излезе. Всеки път, когато се отделяше, й се усмихваше, колебаейки се дали отново да проникне. Щом играта стана сериозна, той се отдръпна и запита: — Обещаваш ли да ми се подчиняваш във всичко? Ако не ми отговориш правилно, ще те оставя.

— Ще направя всичко, каквото кажеш — отвърна тя дрезгаво.

Той отново се плъзна в нея, като въздъхна от огромното удоволствие. Играта започна наново. Всеки път, когато се забавеше да влезе в нея, тя се повдигаше, за да го пресрещне. А после, когато умело навлизаше в тялото й, тя въздъхваше от удоволствие. Зъбите му продължаваха да възбуждат нежно гърдите и. Щом тя стигна до степен на забрава, той разбра, че е време да прекъсне мъченията, да задоволи желанието й, а после и своето.

Изтощена, тя се сгуши в ръцете му и въздъхна доволна.

— Ако така измъчваш непослушната пленница, тогава всеки ден ще ти се противопоставям.

— Ако ми се подчиняваш, сладка ми робиньо, ще те възнаградя още по-добре, вместо да те измъчвам.

— Какъв по-добър начин от този? — запита тя в недоумение.

Той се подсмихна.

— Любовта има много страни. Ще ти ги покажа.

Тя попита без свян:

— Както в гората онзи ден ли?

Той кимна.

— Но има и други и ще ги научиш, ако си наистина смела и ми се подчиняваш.

Тя го погледна в очите.

— Смела съм и те слушам.

Той се засмя.

— Скоро ще се радваш на нови уроци — обеща той.

— Колко скоро? — се поинтересува възбудено и импулсивно.

— След две луни ще те заведа в гората на разходка.

— На разходка ли? — дяволито го подразни тя.

— На любовна разходка. Аз ще се разхождам в теб, а ти в мен.

Тя потръпна замечтано.

— След две луни.

Той кимна и се усмихна.

— Трябва да се научиш на търпение, жено.

— Невъзможно е при такъв мъж — отвърна му тя.

Пръстът му се плъзна, направи кръг около всяка гърда, а после затанцува на венериния й хълм.

— Ако не престанеш, разходката ти ще започне още сега — заплаши го тя полушеговито, полусериозно.

— Тогава ще я оставя за по-късно — незабавно се съгласи той и я целуна, преди да стане. — Трябва да намерим място да се изкъпем. Скоро тържеството ще започне.

— Защо не се къпем в гората? — предложи тя тихичко.

— Само ще се изкъпем, жено, днес няма да се разхождаме — отвърна й той с усмивка.

— Ако ще се подчинявам на всяка твоя заповед, тогава само ще се къпем.

Облякоха се, после ръка за ръка, тръгнаха да се изкъпят. Сивия орел се обади къде отиват на Сияйната стрела, момчето им махна и се усмихна, а после се върна към играта си.

Празникът и веселбата продължиха до среднощ. Независимо, че всички бяха уморени, хубавото настроение и очакването изпълваха чистия въздух и радостните сърца на Оглала. Матките деца, изморени от игрите си, бяха легнали. Младежите се събираха на групи и говореха разгорещено за дните, когато ще станат съпрузи и воини. Неженени воини разсъждаваха за войните и приключенията, как са ловували в миналото и какво им предстои. Семейни двойки се бяха събрали, правеха планове и си припомняха добри и лоши случки. Други танцуваха или се движеха в ритъма на музика, изпълнявана от няколко старци. Беше хубаво да си жив и свободен, да нямаш грижи, да не се безпокоиш от опасности.

Шали седеше между Сивия орел и Бягащия вълк близо до лагерния огън, наслаждаваше се на спокойното настроение на своя народ, както отново наричаше тези хора. Вече не се чувстваше не на място и беше част от тях. Отминаха усещанията за самота и несигурност, съмненията и подозренията. Тя беше Шали, съпруга на Сивия орел, дъщеря на Черния облак, член на племето Оглала от мощната сиукска нация: Дакста Осети Сакауин „Седем свещени огъня на сиуксите“. Животът беше чудесен. Само възвръщането на паметта й можеше да направи нещата още по-хубави, нея — още по-щастлива, както и… тях.

Тя погледна съпруга си, чието внимание бе приковано от танцуващите с разноцветни щитове.

— Трябва да си лягам, Уанмди Хота. Утре имаме много работа — леко се пошегува тя, но със сериозна нотка в гласа.

— Да дойда ли с теб? — запита той с омекнал поглед.

— Ако не си уморен, остани и се порадвай на забавата — окуражи го тя. — Но аз имам нужда от почивка. Под орловото ти око и крило ще се чувствам сигурна и щастлива.

— По усмивката ти разбирам, че трябва да остана — подразни я той и погали копринената и коса.

— Остани и заради двамата — дръзко му отвърна тя.

Той й помогна да се изправи на крака, после я загледа, докато вървеше към новата им шатра, за да легне при спящия им син. Бягащия вълк се обади:

— Ти много я обичаш, синко. Хубаво, че тя се върна при нас. Скоро всичко ще се оправи. Имах един сън, че Шали се връща. Дръж я под око — някаква тъмна сянка падна над нея, преди тя да види ясно лицето ти. Не беше крилото на моя син — предупреди го той със странно предчувствие.

Лицето на воина стана сериозно.

— Животът й ли е в опасност, татко?

— Ша. Но в съня злото не разкри лицето си:

Сериозният поглед на Сивия орел се насочи към шатрата, където беше жена му.

— Птицата на Смъртта се чувства излъгана, но тя няма да отлети с моята жена. Сам ще я предизвикам. Тя е моя — зарече се той, разгневен от тази нова и неясна заплаха към любимата му.

Сивия орел, който твърдо вярваше в сънища, незабавно се зае да обмисля смайващите думи на баща си да внимава. Докато погледът му се местеше към вигвама със спящите, той се чудеше откъде ли ще дойде това ново зло и се молеше да е наблизо, за да го предотврати.

Сивия орел благоговейно наблюдаваше шамана, докато той произнасяше молитва пред Лечебното колело — този свещен предмет, който символизираше силите и движението на живота и цялата вселена. В центъра беше изрисуван череп на бизон. Върху обръч от извита върбова клонка беше опъната една кожа, върху нея имаше косми, мъниста със сърцевидна форма, кожа, пера, парче плат — всички нашарени с разноцветни бои. Върху лицето му бяха означени четирите посоки на земята: югът, означаващ невинността на ума и тялото при раждане, изтокът — познанието, северът — мъдростта, придобита в живота и западът — умението за самоизследване и разбиране. Всички лъчи се събираха в центъра на рисунката: към сърцето и значението на самия живот, пълната хармония между човек и природа.

Сивия орел докосна военния си щит. Почувства се горд и самоуверен. На всички беше известно значението на „падащата звезда“, която бе изрисувана върху щита, символ на голямата му сила, бързина, хитрост и доблест. Един воин трябва да спечели правото да нарисува щита си с определен знак. Естествено, той го беше спечелил.

Младият вожд се съсредоточи в кулминацията на ритуала. Скоро след това празненството свърши и всички постепенно се разотидоха. Нощта мина бързо, започваше нов славен ден, изпълнен с приключения и обещания…