Нежни убийства

101

Доналд Ричардс пристигна по разписание на летището в Уест Палм Бийч в девет часа сутринта в понеделник. Там беше посрещнат от представители на своя издател и откаран до „Либърти“ в Бока Рейтън, където в десет и половина трябваше да раздава автографи. Когато пристигна, беше приятно изненадан, че хората вече се бяха струпали и го очакваха.

— Освен това приехме и четиридесет поръчки по телефона — увери го продавачът. — Надяваме се, че вече пишете продължение на „Изчезнали жени“.

„Още изчезнали жени? Не, не мисля“ — каза си Ричардс, докато се настаняваше на масата, сложена специално за него. Извади писалката си и започна да подписва. Знаеше какво му предстои този ден и освен това знаеше какво трябва да направи. Беше изключително напрегнат.

Един час и осемдесет подписани книги по-късно той беше на път за Маями, където по график трябваше да раздава автографи от два часа.

— Съжалявам, но само подписи, никакви лични послания — каза той на собственика на книжарницата. — Възникна нещо непредвидено и трябва да тръгна оттук точно в три часа.

Няколко минути след три той отново се намираше в колата.

— Следваща спирка Фонтенебло — каза весело шофьорът.

— Следваща спирка е летището — поправи го Дон.

В четири часа имаше самолет за Ню Йорк. Надяваше се, че ще успее.