Нежни убийства

102

Дий пристигна в Коста Рика в понеделник сутринта и от летището веднага се отправи към пристанището, където нейният пътнически кораб „Валери“ току-що бе пуснал котва.

В понеделник след обяд без особен ентусиазъм тя се присъедини към групата за разглеждане на забележителности. Когато импулсивно взе решение да предприеме това пътуване, идеята й се струваше страхотна. „Голямото бягство“, както го нарече баща й. Сега вече не беше толкова убедена, че е така. Освен това, след като беше пристигнала тук, тя не можеше да вземе решение от какво точно бяга.

Когато се върна на „Валери“ мокра до кости от внезапно рукнал проливен дъжд в тропическата гора, беше обзета от съжаление, че не отложи пътуването. Да, кабината й беше прекрасна и дори имаше своя собствена веранда. Освен това беше ясно, че спътниците й са много сърдечни хора. И въпреки това тя се чувстваше неспокойна и дори тревожна — просто усещаше, че времето не е подходящо да отсъства от Ню Йорк.

Следващата спирка по маршрута беше за другия ден — на островите Сан Блас в Панама. Корабът щеше да пристигне в пристанището по обяд. Може би щеше да бъде най-добре да хване самолет оттам и да се върне в Ню Йорк, помисли си тя. Винаги можеше да каже, че не се е чувствала добре.

Когато излезе на палубата, Дий вече твърдо беше решила на другия ден да се опита да се прибере у дома. Имаше много неща, за които трябваше да се погрижи в Ню Йорк.

Точно когато излизаше от асансьора, каютната стюардеса я спря.

— Току-що специално за вас пристигна най-красивият букет — каза тя. — Сложих го на шкафа ви.

Забравила всичко, Дий се втурна в кабината си. Там завари ваза с двайсет и четири златисти рози. Бързо прочете картичката, подписана: „Познайте от кого?“.

Дий стисна картичката в шепата си. Не се налагаше да се сеща. Тя просто знаеше кой е изпратил цветята.

На приема в събота вечерта, когато размени мястото си със Сюзън, Алекс Райт й беше казал: „Радвам се, че Сюзън предложи да седнете до мен. Не мога да понеса една толкова красива жена да седи самотна. Предполагам, че приличам на баща си повече, отколкото си давам сметка. Втората ми майка беше красива като вас и също беше самотна вдовица, когато баща ми се запозна с нея на едно пътешествие. Той я спаси от самотата й като я направи своя съпруга“.

Дий на шега отбеляза, че изглежда малко крайно да се ожениш за една дама, само за да я излекуваш от самотата, а Алекс взе ръката й с думите: „Може би, но не толкова крайно, колкото някои други решения“.

„Отново Джак — помисли си тя, докато вдишваше аромата на розите. — И тогава не исках да наранявам Сюзън, и сега не желая да й причинявам болка. Но не смятам, че тя проявява особен интерес към Алекс. Сюзън почти не го познава. Сигурна съм, че ще разбере.“

Дий си взе душ, изми си косата и се облече за вечеря, като си представяше колко забавно ще бъде, ако вместо за Русия, Алекс е тук на борда заедно с нея.